Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Царево 18.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното съдебно
заседание, проведено на деветнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА
при секретаря С. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 277/2018 год. по описа на Районен
съд – Царево, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, предявена от В.Л.А. с
ЕГН:********** ***, със съдебен адрес:***, кантората на адв.М.А.А.,***, против
„***” ООД, със седалище и адрес на управление: ***с ЕИК:***, представлявано от
управителя А.Р.А., за обявяването за окончателен на сключения между страните
Предварителен договор от 2.04.2013 год.. за покупко-продажба на недвижим имот,
с предмет на договора следния недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № *** в
апартаментен комплекс ***, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ******по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Лозенец,
Община Царево, Област Бургас, с адрес на имота: ***, който самостоятелен обект
се намира в сграда №3 /три/, разположена в поземлен имот с идентификатор ******,
е предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, с площ от 43.20 кв.м. /четиридесет и три цяло и двадесет
стотни квадратни метра/, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - СО с идентификатор ***; под обекта - СО с идентификатор ***; и
над обекта - няма, ведно е прилежащите 10.92 кв.м.ид.ч. /десет цяло и
деветдесет и две стотни квадратни метра идеални части/ от общите части на
сградата в която се намира самостоятелния обект, както и със съответният
процент идеални части от правото на строеж върху горепосоченият поземлен имот,
върху който е построена сградата.
Твърди се в исковата молба, че на
2.04.2013 год., между ответника „***” ООД, като ПРОДАВАЧ и ищеца В.Л.А., като
КУПУВАЧ, е сключен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
с предмет на договора подробно описания
по-горе процесен недвижим имот, като малко след подписването на предварителния
договор й било предадено и владението върху описания по - горе недвижим имот,
за което страните подписали Протокол, установяващ предаването на продаван
недвижим имот от 30.04.2013 год..
Ищцата сочи, че съгласно точка 1.1.
и 2.3. от предварителния договор, ответникът се е задължил да продаде-
прехвърли на ищеца собствеността върху имота в срок до 14 /четиринадесет/ дни,
считано от въвеждане на сградата в експлоатация, като съгласно точка 2.1. от
предварителния договор продавачът се задължил да предприеме необходимите
действия по въвеждане на сградата в експлоатация и да се снабди с удостоверение
за ползване не по - късно от 01.06.2014 год. /първи юни две хиляди и
четиринадесета година/, като след снабдяване с необходимите за нотариалното
изповядване на сделката документи продавачът се е задължил да уведоми писмено
купувача за конкретна дата за изповядване на сделката, като уведомлението
трябвало да е направено най - малко десет дни преди определената дата.
Твърди се, че оглед постигната между страните уговорка
продажната цена за имота е в размер € 26 560 (двадесет и шест хиляди петстотин
и шестдесет евро) с включен ДДС 20%, като ищцата в качеството си на купувач,
съгласно точка 1.3.1. от договора, е изплатила изцяло първата вноска - в размер
на € 26 060 (двадесет и шест хиляди и шестдесет евро) с включен ДДС 20% в срок
до 30.04.2013 год., както следва: сумата от 6105 евро /шест хиляди сто и пет
евро/ съгласно Вносна бележка от 04.04.2013 год.; сумата от 9970 евро /девет
хиляди деветстотин и седемдесет евро съгласно Нареждане за валутен превод от
11.04.2013 год. и сумата от 10000.32 евро /десет хиляди и тридесет и две евро/
съгласно Нареждане за валутен превод от 26.04.2013 год., всички заплатени по
банкова сметка *** „***” ООД, в банка РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД. Посочва се,
че втората вноска в размер на € 500 (петстотин евро) с включен ДДС 20%,
купувачът следвало да заплати в срок до 3 /три/ дни след сключването и
подписването на окончателния договор във формата на нотариален акт.
Твърди се, че независимо от точното
изпълнение на задълженията на купувача по предварителния договор и пълното
заплащане на уговорената първа вноска в размер на € 26 060 (двадесет и шест
хиляди и шестдесет евро) с включен ДДС 20% от продажната цена в договорените
срокове, ответникът „***” ООД не е изпълнил задължението си да
продаде-прехвърли на купувача правото на собственост върху имота в предвидената
от закона форма с нотариален акт в уговорения срок, като така за мен като
купувач по Предварителния договор е налице правен интерес от предявяване на
настоящата искова молба, с която е предявен иск, с правно основание чл.19, ал.3
от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните Предварителен
договор.Ангажира доказателства. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответното
дружество „***” ООД чрез назначения особеният представител адв.С. е депозирало
писмен отговор, с който оспорва така предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди, че същият е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД, тъй като
ищцата и управителят на „***“ ООД са съпрузи; сключен в противоречие с чл. 38 от ЗЗД, тъй като липсват
данни на управителя А.А. да е предоставяно това право от страна на
представяваното от него дружество; прави възражение, че същият е предявен
преждевременно доколкото към исковата молба не са представени доказателства за
въвеждане на процесната сграда в експлоатация, а при условията на евентуалност - че е погасен
по давност, в случай, че удостоверение за въвеждане в експлоатация на сградата същото
е издадено 5 години преди входиране на исковата молба. Оспорва направените
плащания, както и че сумите са постъпили по сметката на дружеството, оспорва
предварителния договор, като счита, че управителя на дружеството и съпругата му
е възможно да са договаряли при заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави и привидност, оспорва и подписите, положени в предварителния договор,
като счита, че същите не са положени от лицето, чийто автор се сочи. Моли искът
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Прави доказателствени искания. Претендира
разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК третото
лице-помагач на страната на ответника А.Р.М., чрез адв.Ч., взема становище, че
предявения иск е неоснователен и
недоказан, като излага подробни доводи и съображения. Оспорва представения
договор като неистински (неавтентичен и симулативен), антидатиран и сключен в
противоречие с чл.38 ал.1, чл.40 и чл.42 от ЗЗД вр. чл.145 ТЗ, за което излага
подробни съображения и доводи. Сочи, че е руски гражданин, с постоянно
местопребиваване в Москва, като живее и работи в Москва РФ, а в Република
България почти не идва. Сочи, че участва в дружеството само като съдружник,
чиито действия, обаче, не се ограничават само до внасяне на стойността на дела
му, а и до цялостното финансиране дейността на дружеството, като до момента инвестицията
му в ответното дружество, и в частност в РБ, надхвърляла 1 000 000 лева.
Твърди, че другият съдружник -
съпругът на ищцата, като
български гражданин и управител се занимава с мениджирането на дейността,
представлява дружеството, сключва всички търговски сделки и оперира с финанси.
При така направеното разпределение на функциите, напълно се е доверил на
съпруга на ищцата, когото е назначил, респ. приел, за съдружник е миноритарен
дял и го е назначил, респ. избрал, за управител в ответното дружество. Доверил
се е и на ищцата, респ. на нейната счетоводна фирма (в която съдружници са
двамата съпрузи-ищцата и мъжа й), която е била назначена за счетоводител на
ответното дружество, все по препоръка на съпруга си. Излага, че по този начин
ищцата и нейния съпруг А. придобили фактическия контрол върху цялата дейност на
дружеството, включително върху паричните потоци и тяхното осчетоводяване и
документиране. Твърди, че на дата
09.03.2018г. получил от управителя писмо по имейла, от което разбрал, че е било
извършено някакво плащане, касаещо процесния апартамент, в размер на 30000
евро. Твърди, че в самия имейл съпругът на ищцата признавал и намеквал, че е
отклонил, респективно, присвоил сумата 30000 евро, е която е извършил плащането
на апартамент ***, за която сума твърдял, че е някаква разлика в неговата
заплата по някаква „мъжка дума”. В резултат на новоузнатите обстоятелства от
този и от други имейли, в отношенията между съдружниците е настъпил такъв
разрив, че ищцата, респективно представляваното от нея счетоводно дружество, е
била поканена да предаде цялата счетоводна и друга документация на дружеството,
намираща се в нея, респективно е изискано прекратяване на договора за
счетоводно обслужване, а съпругът й е
бил поканен да напусне дружеството - ответник доброволно. Твърди, че след като
напускането не е станало доброволно, М. провел чрез упълномощени лица 2 общи
събрания на ответното дружество, едно на 07.06.2018г. и едно на 17.09.2018г. На
тях, при спазване изискванията на чл.138 ал.2 от ТЗ, (т.к. съпругът на
ответницата се е криел и не е приемал поканите), той е освободил, респективно
се е опитвал да е освободи, съпругът на ищцата като управител в ответното
дружество при спазване изискванията на ТЗ. Посочва, че към момента решенията и
по двете събрания са атакувани с искове по чл.74 от ТЗ от съпругът на ищцата,
като решенията на съда и по двете дела не са постановени.
Твърди, че именно поради това
действие на управителя, отношенията
между него от една страна и от една страна между управителя на дружеството А. и
неговата съпруга –ищца по настоящето дело, се били обтегнали от месец март 2018г. до крайност, тъй като
той се опитвал безуспешно да освободи управителя, а съпругът-управител обжалвал
всички решения за неговото освобождаване, респективно не изпълнявал решенията
за смяна на счетоводната фирма като същевременно препятствал всякакъв достъп на
М. до счетоводни и други документи, макар последния да е мажоритарен собственик
на капитала.
На следващо място, твърди, че
съпругът-управител осъществява злоупотреба с оказаното му доверие и с поста,
който заема с различни свои действия по отношение на ответното дружество, едно
от които се явява и подписването и в последствие скриването (ако съдът не
зачетете възражението за антидатиране) на процесния предварителен договор,
отклоняване, респективно, присвояване за лични цели на крупни суми от банковите
сметки на ответника, чийто краен размер за сега не можело да се изясни поради
препятстващите злоумишлени действия на управителя, но като минимум поне
признатата сума в размер на 30 000 евро.
Твърди, че така представения
договор, освен, неистински и антидатиран, съдържа още и противоречие с чл.38
ал.1, чл.40 и чл.42 от ЗЗД вр. чл.145 ТЗ. Твърди, че при сключването на
процесния договор управителят А. де факто е договарял от името на ответника сам
със себе си (без формирана воля за такава сделка и без дадено съгласие по чл.38 ЗЗД), придобивайки процесния апартамент в условията на СИО, респективно чрез
съпругата си.
Твърди, на следващо място, че
представителят по см. на чл.40 ЗЗД (като управител на ответното дружество) А. и
лицето, с което той се договаря при подписване на процесния предварителен
договор (ищцата по делото и негова съпруга), се договарят във вреда на
представлявания, а именно на ответника по делото, поради което този договор не
следва да произведе действие за ответника. Твърди, че цена по предварителния
договор реално не е била заплащана,
алтернативно - че заплатената цена е
повече от 2 пъти по-ниска от цените,
по които ответното дружество продава апартаментите си.
Оспорва представения предварителен
договор като неистински – твърди, че същия не е подписан от управителя на
дружеството, а от трето неизвестно лице и в този смисъл не може да породи
правно действие. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Прави доказателствени искания.
В с.з., ищцата, редовно призована,
се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, чрез който
поддържа исковата молба и моли предявеният иск да бъде уважен като основателен
и доказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В с.з., ответното дружество, редовно
призовано, се представлява от назначен от съда особен представител, чрез който
поддържа писмения отговор и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В с.з., третото лице –помагач на
страната на ответника, се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, чрез който поддържа писмения отговор и моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото
устни и писмени доказателства, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представен Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.04.2013 год. между
ответника „***” ООД като ПРОДАВАЧ и ищеца В.Л.А., като КУПУВАЧ / т.І, л.6-11 - заверено копие, т.ІІ, л.543-549 - в оригинал. От съдържанието
на процесния предварителния договор се установява, че предмет на същия е недвижим имот, представляващ: АПАРТАМЕНТ № ***
в апартаментен комплекс ***, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ******по кадастралната карта и кадастрални регистри на с.Лозенец,
Община Царево, Област Бургас, с адрес на имота: ***който самостоятелен обект се
намира в сграда №3 /три/, разположена в поземлен имот с идентификатор ******, е
предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1 /едно/, с площ от 43.20 кв.м. /четиридесет и три цяло и двадесет
стотни квадратни метра/, при следните съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - СО с идентификатор ***; под обекта - СО с идентификатор ***; и
над обекта - няма, ведно е прилежащите 10.92 кв.м.ид.ч. /десет цяло и
деветдесет и две стотни квадратни метра идеални части/ от общите части на
сградата в която се намира самостоятелния обект, както и със съответният
процент идеални части от правото на строеж върху горепосоченият поземлен имот,
върху който е построена сградата.
Съгласно точка 1.1. и 2.3. от
предварителния договор, ответникът „***” ООД се е задължил да продаде на ищеца В.Л.А.
собствеността върху процесния имот в срок до 14 /четиринадесет/ дни, считано от
въвеждане на сградата в експлоатация, като съгласно точка 2.1. от
предварителния договор продавачът се задължил да предприеме необходимите
действия по въвеждане на сградата в експлоатация и да се снабди с удостоверение
за ползване не по - късно от 01.06.2014 год. /първи юни две хиляди и
четиринадесета година/, като след снабдяване с необходимите за нотариалното
изповядване на сделката документи продавачът се е задължил да уведоми писмено
купувача за конкретна дата за изповядване на сделката, като уведомлението
трябвало да е направено най - малко десет дни преди определената дата.
Видно от т.1.2. на Предварителния
договор, продажната цена за имота е в размер € 26 560 (двадесет и шест хиляди
петстотин и шестдесет евро) с включен ДДС 20%, която сума съгласно точка 1.3 от договора купувачът е следвало да
заплати на части в размер и срокове,
както следва: първата вноска - в размер
на € 26 060 (двадесет и шест хиляди и шестдесет евро) с включен ДДС 20% в срок
до 30.04.2013 год., съгласно точка 1.3.1.
от предварителния договор, и втора вноска – в размер на € 500 (петстотин евро) с включен ДДС 20%,
купувачът следвало да заплати в срок до 3 /три/ дни след сключването и
подписването на окончателния договор във формата на нотариален акт, съгласно
точка 1.3.2. В точка 1.3.3. от процесния предварителен договор е посочено, че
плащането на продажната цена по
договора, дължима от купувача В.Л.А., се извършва от нея или от третото
задължено лице А.Р.А.. Плащането на продажната цена е следвало да се извърши по
банковата сметката на ответното дружеството,
посочена изрично в договора, като плащането може да се извърши на касата на
дружеството или по банков път, съгласно постигнатата в точка 1.5 и 1.6 уговорка
между страните.
От представените по делото платежни
нареждания се установява, че купувачът е
изплатил на ответното дружеството изцяло
първата вноска в размер на € 26 060
(двадесет и шест хиляди и шестдесет евро) с включен ДДС 20% в срок до
30.04.2013 год., чрез внесени от третото задължено лице А.Р.А. по сметка на
дружеството суми на дати, както следва: сумата от 6105 евро /шест хиляди сто и
пет евро/ съгласно Вносна бележка от 04.04.2013 год.; сумата от 9970 евро
/девет хиляди деветстотин и седемдесет евро съгласно Нареждане за валутен
превод от 11.04.2013 год. и сумата от 10000.32 евро /десет хиляди и тридесет и
две евро/ съгласно Нареждане за валутен превод от 26.04.2013 год., всички
заплатени по банкова сметка *** „***” ООД, в банка РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ) ЕАД.
В посочените по горе платежни нареждания като основание на плащането е посочено
вноска за апартамент *** /т.І, л.12-14 – заверени копия, т.ІІ л.541-542 – в
оригинал/ .
По делото е представен Протокол от
30.04.2013 год., установяващ предаването на продаван недвижим имот към
предварителен договор за покупко-продажба от 02.04.2013г., подписан между ищеца
и ответното дружество на 30.04.2013г., от съдържанието на който се установява,
че владението върху процесния недвижим имот е било предадено на ищцата на
30.04.2013г.
Не е спорно между страните, а и от
представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***,
т.***, рег.№***, дело № *** на нотариус М.В.с ерг.№ ***на Нотариалната камара,
се установява, че ответното дружество е закупило на 30.04.2010г. от трето
неучастващо по делото физическо лице незастроено дворно място с площ от
1 805.00 кв.м., находящо се в землището на ***, което съставлява поземлен
имот с идентификатор ***по КККР на с.Лозенец, общ.Царево , с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване - незастроен имот за курортно-рекреационен
обект, отреден за хотелски и жилищни сгради /т.І,л.15-16 –заверено копие, т.ІІ
л.539-540 – в оригинал/, както и че в този поземлен имот с идентификатор ***по
КККР на с.Лозенец, общ.Царево законосъобразно съгласно Удостоверение за строеж
№***на гл.архитект на община Царево /л.23/ е
изградена жилищната сграда, в която се намира процесния апартамент с
идентификатор ***съгласно схема №***на
СГКК –Бургас на самостоятелен обект в
сграда /л.17/.
По делото не е спорно между
страните, а и от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански
брак се установява, че ищцата В.Л.А. е съпруга на управителя на дружеството
А.Р.А. от 17.10.2009г., като от
брака им има родени две деца – съответно първото им дете е родено на *** г., а
второто им дете е родено на *** г., следователно ищцата и управителят на дружеството са съпрузи
както към датата на сключването на предварителния договор, така и към датата на
предявяването на исковата молба и към момента на произнасянето на съда с
решение по настоящето дело.
Страните не спорят, а така също от
заключението на вещото лице по приетата СИЕ се установява, че счетоводството на
ответното дружество през периода от 2010г. до настоящия момент се води от
ищцата.
По делото по искане на страните са
назначени от съда съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническа експертиза
и съдебно-почеркова експертиза.
От заключението на вещото лице по приетата по
делото от съда и неоспорена от страните съдебно-почеркова
експертиза се установява, че : 1/Подписите за "Продавач" в изследвания в оригинал Предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 02.04.2013 год. / 12 бр. -за всяка
страница/- са положени от А.Р.А. с
ЕГН: **********; 2/ Подписа „За
купувача" в Нотариален акт № ***том ***,рег.№ *** дело *** год. при
нотариус М.В., № *** на НК, РС-Царево, в СВ акт № ***, том ***, дело ***, вх.рег.№
*** год. - е положен от А.Р.А.; 3/ Подписа
за „Клиент" във вносна бележка от 04.04.2013 год.на Райфайзен банк"
за 6 105 евро. - е положен от А.Р.А.;
4/ Подписа срещу "Оторизиран"
в Нареждане за валутен превод за 9970 евро от 11.04.2013 год.на
„Райфайзенбанк" - е положен от А.Р.А.
и
5/ Подписът срещу "Оторизиран" в Нареждане за валутен превод
за 10 000 евро от 26.04.2013 год.на „Райфайзен банк" - е положен от А.Р.А..
От заключението на вещото лице по
приетата от съда по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа
експертиза се установява, че:
1/Сумите, изтеглени от управителя на
дружеството А.Р. от разплащателните сметки на дружеството на каса в брой в
периода от 01.01.2012 г. до 30.04.2014
г. са осчетоводени като постъпили по сметка 501 „Каса в лева” на дружеството;
2/ Конкретните плащания по процесния
предварителен договор – вноски за процесния апартамент, които са били извършени
от ищцата В.А. чрез третото задължено лице А.Р. с платежни нареждания на датите
04.04.2013г., 11.04.2013г. и 26.04.2013г. на обща стойност 26 060 евро са
постъпили по сметката на дружеството, отразени са по съответната счетоводна
сметка 50401 - „Разплащателната сметка в евро“, като съответно продажба е отразена и в дневниците за
продажба, платено е ДДС-то, респективно и корпоративния данък „Печалба“, като печалбите
на дружеството през 2013г. са отразени в
годишния финансов отчет на дружеството за 2013г. и постъпилите плащания на
базата на счетоводен стандарт са признати през 2014г.
3/ Приходите на ищцата надвишават разходите
й с 779.37 лева за 2008г. и с 2 618.90 лева за 2009г., а след
сключеният граждански брак приходите на
ищцата и съпруга й надвишават разходите им им с 2 618.40 лева за 2010г., с
1 843.29 лева за 2011г., с 2 620.70 лева за 2012г. и с 908.12 лева за
периода от 01.01.2013г. до 31.03.2013г., като за цялата 2013г. приходите им надвишават разходите им с
3 406.85 лева. В подадените от
ищцата и съпруга й годишни данъчни декларации пред НАП-Бургас за периода от
2008г. до 2016г., не са вписани налични и/или невърнати заеми като ФЗ.
От заключението на вещото лице по
приетата по делото от съда и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза и допълнителните задачи към нея, се установява, че:
1/Пазарната стойност на процесния самостоятелен
обект - апартамент с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Лозенец,
м.“Чакърова каба“, Община Царево, с площ от 43,20 кв.м, ведно с 10,92 кв.м
ид.части от общите части на сградата, с административен адрес***, съобразена с приложените по делото
предварителни договори и допълнително представения предварителен договор от 06.03.2013
год., описан в заключението, към датата на сключване на предварителния договор
02.04.2013 год., е 41 618 EUR /четиридесет и една хиляди шестстотин и
осемнадесет евро/.
2/ Пазарната стойност на процесния самостоятелен обект -
апартамент с идентификатор ***по кадастралната карта на с.Лозенец, м.“Чакърова
каба“, Община Царево, с площ от 43,20 кв.м, ведно с 10,92 кв.м ид.части от
общите части на сградата, с административен адрес: ***, съобразена с
реално сключени сделки към 2013 год., за които първоначално са били
представени нотариални актове по делото, към датата на сключване на
предварителния договор 02.04.2013 год., е 27 060 EUR /двадесет и седем хиляди и
шестдесет евро/.
3/ Средната пазарна цена на квадратен
метър застроена площ от апартамент, намиращ се в процесния комплекс „***“,
изчислена на база на продажните цени, по които са изповядани всички сделки за продажба с имоти от същия
комплекс до настоящия момент е 492 EUR/кв.м. /четиристотин
деветдесет и две евро на квадратен метър/, като средна цена на квадратен метър
на апартаментите с изглед към морето е 520 EUR на квадратен метър, а на апартаментите без
изглед към морето е 479 EUR на квадратен метър.
4/ Техническото състояние на процесния
апартамент съответства на техническата му характеристика, описана в Раздел 3.“Права
и задължения на продавача.Декларации.“ точка 3.3 в Предварителния договор от
02.04.2013 год., сключен между ищцата и ответното дружество.
5/ Към момента на огледа, извършен от вещото лице, процесния апартамент № *** с идентификатор ***по КККР на с.Лозенец е в завършен вид, обзаведен. Състои се от дневна със кухненски кът, спалня, баня-тоалетна и тераса. Дограмата е PVC тип „златен дъб“, вратите са интериорни. Подовата настилка е теракотени плочи. Стените и таваните са с шпакловка и боядисани с латекс. В кухненския кът са монтирани модулни кухненски шкафове. В дневната е монтиран климатик. Банята-тоалетна е с фаянсова облицовка по стените, оборудвана е - мивка, смесителна батерия, тоалетна чиния с казанче, огледало, монтирани са душ-кабина и хоризонтален ел.бойлер. Във входното антре, над входната врата е монтирно ел.табло с предпазители. Изложението на апартамента е - дневна с кухненски кът на североизток и спалнята на югоизток. Прозорецът на спалнята е към външен зид на сграда 3, която е изградена на калкан със сграда 2. и разстоянието между двете сгради е около 2,50м /на етажите/. По вертикала, апартамента е разположен над входа за сградата и в непосредствена близост до входа за сграда 3.
Разположението на процесния апартамент
в сградата и изложението на спалнята от апартамента, са основание за по-ниска
цена на апартамента.
6/ Сградата, в която се намира процесния
апартамент, е въведена в експлоатация с Удостоверение №***. за въвеждане в
експлоатация на строеж, издадено от
Община Царево, видно от съдържанието на представените по делото нотариалните актове,
с които са били изповядани сделки за други апартаменти, находящи се в същата
сграда, в частта им за представени на нотариуса документи за
изповядване на сделките.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният от ищцата иск черпи
своето правно основание в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. За да бъде
уважен иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД следва към момента на постановяване на
съдебното решение да е налице валидно сключен предварителен договор, продавача
да е собственик на имота, предмет на предварителния договор и ищеца /в случая
купувача по договора/ да е изправна страна, както и да са налице особените
изисквания на закона за прехвърляне на собствеността - чл. 363 ГПК. За да е действителен предварителния договор
той трябва да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД.
В конкретния случай предварителния договор е
съобразен с тези изисквания – същия е в писмена форма, подписан е от страните и
в него са залегнали всички съществени условия на окончателния договор –
предмет, цена и начин на плащане. По делото безспорно се доказа, че процесният
предварителен договор е валиден и действителен такъв, както и че ищецът В.А. е
изправна страна по него, както и че тя като купувач, е изпълнила своите
задължения по него, включително и това за заплащане на продажната цена така,
както е уговорено, предвид събраните писмени доказателства - процесния
предварителен договор, платежни и преводни нареждания и вносни бележки за
заплатена цена по договора. Ответното дружество и третото лице –помагач на
страната на ответното дружество не успяха да проведат успешно оспорване
истинността на посочените документи - на
процесния предварителен договор, платежни и преводни нареждания и вносни
бележки за заплатена цена по договора. От заключението на вещото лице по
приетата по делото съдебно-почеркова експертиза безспорно се установи авторство
на лицето А.А., подписал съответно в качеството си на управител на ответното
дружество и в качеството си на трето задължено лице посочените по-горе документи,
т.е. доказа се авторството на лицето, подписало оспорените като неистински по отношение на
авторството. По делото безспорно се установи от заключението на вещото лице по
приетата без възражения и оспорвания съдебно-счетоводна експертиза ССЕ, че плащанията
на ищцата в качеството й на купувач по процесния договор по представените по делото платежни документи са
извършени на посочените в тях дати, т.е. първата вноска в размер на 26 060
евро е платена изцяло от ищцата в месец април 2013г., следователно купувачът е
заплатил продажната цена по сделката така, както е уговорено. Сумите от тези
плащания на купувача и настоящ ищец по делото са постъпили по сметката на
дружеството, заприходени са и са осчетоводени по надлежния ред в счетоводството
на дружеството и съответно е заплатен дължимият от дружеството ДДС и корпоративен данък, което е съгласно
действащото счетоводно и данъчно законодателство. Горното се потвърждава и от
представените ГФО на ответника, за съответните години, както и от протоколите
от Общи събрания на ответното дружество, приети и подписани от съдружниците, включително
и от третото лице помагач.
По отношение на възражението на
ответното дружество и третото лице помагач за нищожност на предварителния
договор като сключен от управителя на ответното ООД без решение на ОС по чл.
137, ал. 1, т. 7 ТЗ, съдът намира същото за неоснователно поради следните
съображение:
Съгласно задължителното за прилагане
от съдилищата Тълкувателно решение №3/ 2013г. на ОС ГТК по тълкувателно дело
№3/2013г. на ВКС, липсата на решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не
може да се противопостави на третите лица и несъответствия от
вътрешноорганизационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат
правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална
отговорност за вреди на последния към дружеството. При органното
представителство необходимостта от защита на интересите на дружеството с
установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за
сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява във връзка с
необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината 5 на
търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица. Сделките,
сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля
при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение
на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с
дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да
проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито
дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност. Сключването на
предварителен договор не съставлява действие на придобиване или отчуждаване по
смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, но доколкото всяка от страните има право да
иска обявяването му за окончателен, следва да се приеме, че липсата на решение
на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, не опорочава предварителния договор и не е
пречка за обявяването му за окончателен. Органният представител е изявил съгласието
на ООД за поемане на задължението със сключване на предварителния договор.
Решението на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е условие, без което договорът да
не може да бъде обявен за окончателен, не е елемент от фактическия състав на
сделката, който заедно с волеизявлението, да доведе до желаното правно
действие. Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на
дружеството, но не засяга правото на представляващия да изразява воля, липсата
на решение по чл. 137, ал. 1, т.7 ТЗ не може да се противопостави на третите
лица и несъответствия от вътрешно - организационен характер не съставляват
липса на съгласие и имат правно значение само в отношенията между дружеството и
управителя.
По отношение на възраженията на ответното дружество и
помагача му за нищожност на предварителния договор на основание чл.26 и чл.38
от ЗЗД , съдът намира същите за неоснователни по следните съображения:
Съгласно задължителното за прилагане
от съдилищата Тълкувателно решение №3/ 2013г. на ОС ГТК по тълкувателно дело №3/2013г.
на ВКС, управителят на дружеството като негов органен представител извършва
действия съобразно дадената по закон компетентност, упражнява представителни
функции, като част от правомощията си на орган на юридическото лице. Органният
представител, чрез който ЮЛ влиза в правоотношения с трети лица, е част от
организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое
волеизявление, като отделен правен субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ.
Във външните действия органният представител представлява ЮЛ, но волята, която
изразява, не е собствена, на субект, различен от ЮЛ, а е волята на самото ЮЛ.
Външно изразената от органния представител воля спрямо третите лица, е функция,
част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Когато едно лице действа
като управител на дружество спрямо друго юридическо и ли физическо лице, то
действа като органен представител на това дружество и изразява волята на това
дружество, а не действа от собствено име като физическо лице. В случая,
независимо от обстоятелството, че А.А. е съпруг на ищцата –купувач по
предварителния договор, то след като А.А. е действал в качеството си на
управител на ответното дружество, то договарящи са ответното дружество и ищцата.
Волеизявлението е на овластения представител, който на основание
представителната власт, извършва правни действия, пораждащи правни последици в
сферата на представляваното дружество. Не са налице действия, извършени от
лице, различно от представлявания, за да се приложи ограничението на представителната
власт на представителя по чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Органното представителство не
включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо
третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително
правоотношение, а представителна функция, част от законовата компетентност на
органите на ЮЛ. Органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ,
волята на ЮЛ е тази на органния представител. Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ЗЗД
визира субектно ограничение на валидно възникнало представителство и касае
сделка, сключена въз основа на изразена чужда воля. Органният представител е
неделима част от самото ЮЛ и ограничения по отношение на органния представител
засягат волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице, което е
недопустимо. Евентуални ограничения имат правно значение само в отношенията
между ЮЛ и лицата от състава на органа, за да обосноват отговорност на
последните (чл. 240б ТЗ) и не могат да се противопоставят на трети лица.
Разпоредбата на чл. 38 ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може
да се пренесе механично към органното представителство, при което се касае до
формиране и изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване
компетентността на органния представител. В конкретния случай А.А. е подписал предварителния
договор с ищцата /която не негова
съпруга/ не като физическо лице, а в качеството си на управител на ответното
дружество, поради което в процесния случай изобщо не намира приложение хипотезата
на забрана на чл.38 от ЗЗД - договаряне сам със себе си. Страна продавач по
процесния предварителен договор е ответното дружество, а страна- купувач по процесния предварителен
договор е ищцата В.А., а не управителят на дружеството продавач А.А. като
физическо лице.
На следващо място следва да се
отбележи, че след като по делото безспорно се доказа, че продажната цена е била
заплатена от ищцата на ответното дружество съгласно уговорените в договора
начини и срокове, а именно: първата вноска в размер на 26 060 евро е била
заплатена в срок до 30.04.2013г., и след
като сумите са постъпили по сметката на дружеството, в настоящето производство по
чл.19 ал.3 от ЗЗД са илеревантни
възраженията на ответното дружество и третото лице помагач относно произхода на парите, с които е била
заплатени продажната цена и дали същите са лични средства на ищцата или на
семейството й и дали са били декларирани по надлежния ред пред данъчните
органи. За изчерпателност и прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че
не се доказаха и твърденията на помагача, че цената по предварителния договор
била заплатена със средства на ответното дружество, респективно че не била
заплатена със средства на ищцата или съпруга й. Фактите, че управителят А. е
теглил парични средства от банковата сметка на ответното дружество, и че ищцата и съпругът й имат декларирани като облагаеми приходи през
периода от
Що се касае до представената електронна
кореспонденция по имейл, в нея не се съдържат твърдения и признания на
управителя А., че бил присвоил пари от дружеството, а отделно и посочената
кореспонденция беше оспорена от ищцата по чл.193 от ГПК, а в установения за
това процесуален момент помагача и особения представител на дружеството
ответник, не са заявиха, че ще се ползват от така оспорените документи, което
налага тази кореспонденция да не се обсъжда и да се изключи от доказателствата
по делото. За пълнота и прецизност съдът намира за необходимо да отбележи,
че ответното дружество и помагача не
ангажираха доказателства за истинността и относимостта на тази кореспонденция, поради
което тя остана недоказана.
По отношение на възраженията на
ответното дружество и третото лице помагач за нищожност на процесния
предварителен договор на основание чл.40 и чл.42 от ЗЗД, то съдът намира същите
за неоснователни по следните съображения:
От заключенията на вещите лица по
приетите по делото СТЕ и ССЕ безспорно се установи, че по процесния договор ищцата
е заплатила продажната цена в размера, срока и начина, както е уговорено, а
именно - заплатила е изцяло първата
вноска в размер на 20 060 евро до 30.04.2013г. по банковата сметка на
ответното дружество, като сумите са постъпили в счетоводството на дружеството,
приети са и са осчетоводени по надлежния ред, ГФО за 2013г. е приет по
надлежния ред и е заплатен съответния данък, както и че продажната цена на процесния апартамент не е
занижена.
Съгласно заключението на вещото лице
Р. по приетата експертиза и допълнителните задачи към нея, пазарната стойност
на процесния апартамент към датата на сключване на предварителния договор - 02.04.2013 год., е в размер на 27 060 EUR,
изчислена съобразно реално сключени сделки към 2013 год., а видно от предварителния договор продажната цена на процесния апартамент е в размер на 26 560 EUR . В резултат на
просто математическо пресмятане / 27 060 EUR – 26 560 EUR = 500 EUR /, се установява, че уговорената продажна цена е по-ниска само с 500 EUR от пазарната стойност на апартамента
към датата на сключването на предварителния договор, но пък от друга страна разположението на процесния апартамент в
сградата и изложението на спалнята от апартамента, са основание за по-ниска
цена на апартамента съобразно заключението на вещото лице, поради което
разликата не е съществена.
Дори и при сравнение на продажната
цена на квадратен метър площ със средната пазарна цена на квадратен метър от апартамент, намиращ се в
процесния комплекс „***“ е 492 евро на квадратен метър, изчислена съобразно всички сключени сделки до
настоящия момент, то отново не е налице съществена разлика. В резултат на
просто математическо пресмятане, се установява, че цената на квадратен метър
площ от процесния апартамент по процесния предварителен договор е в размер на 490.76 EUR /общата цена от 26 560 EUR,
разделена на площта на апартамента 54,12 кв.м., се равнява на 490.76 евро за
квадрат/, и същата е по-ниска само с
1.24 евро от средната цена за квадратен
метър на апартаменти в комплекса, която
е 492 евро, изчислена съобразно всички сключени сделки до настоящия момент,
която разлика е пренебрежително незначителна. Цената на квадратен метър площ от
процесния апартамент по предварителния договор, която
е в размер на 490.76 евро, е
по-висока с 10.24 евро от средната пазарна цена на
апартаментите без изглед към морето, и е по-ниска с 29.24 евро спрямо апартаментите с изглед към
морето /какъвто е процесния апартамент/, но както вече бе отбелязано разположението
на процесния апартамент в сградата и изложението на спалнята от апартамента, са
основание за по-ниска цена на апартамента съобразно заключението на вещото
лице, поради което разликата не е съществена.
По този начин, възражението за
договаряне във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД е
неоснователно, още повече, че това възражение е неприложимо в конкретния случай,
защото представителната власт на управителя на дружеството продавач не е по
пълномощие, а произтича от закона, както бе посочено по-горе в решението. По
делото твърденията на ответното дружество и третото лице помагач, цената по
предварителния договор реално не била заплащана, както и че заплатената цена
била повече от два пъти по-ниска от цените, на които ответното дружество било
продавало апартаментите си, категорично се опровергаха като неверни от
събраните по делото доказателства. В тази връзка, неоснователно е и
възражението по чл.42 от ЗЗД, защото както вече бе посочено представителната
власт на управителя на едно търговско дружество произтича от закона, като по
този начин управителят А. е разполагал с правомощия да сключи сделката, която впоследствие
е била и одобрена от общото събрание на съдружниците, от дружеството, както и в
крайна сметка сделката е приета и от другия съдружник - помагача по делото, при
приемането на съответните ГФО на дружеството, с оглед заключението на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза, че процесната сделка е отразена в
приетите ГФО.
По отношение на възраженията за
погасяване на иска по давност, както и възражението, че иска е преждевременно
предявен, съдът намира същите за неоснователни
по следните съображения:
Съгласно точка 1.1. и 2.3. от
предварителния договор, ответника се е задължил да продаде-прехвърли на ищеца
собствеността върху имота в срок до 14 /четиринадесет/ дни, считано от
въвеждане на сградата в експлоатация, като съгласно точка 2.1. от
предварителния договор продавачът се задължава да предприеме необходимите
действия по въвеждане на сградата в експлоатация и да се снабди с удостоверение
за ползване не по - късно от 01.06.2014 год., като след снабдяване с
необходимите за нотариалното изповядване на сделката документи продавачът се е
задължил да уведоми писмено купувача за конкретна дата за изповядване на
сделката, като уведомлението трябваше да е направено най - малко десет дни
преди определената дата. По делото беше установено от събраните писмени
доказателства - нотариални актове за прехвърлителни сделки на други апартаменти
в същата сграда, както и от заключението на вещото лице Р., че сградата, в
която се намира процесния апартамент, е въведена в експлоатация на 19.05.2014г. съгласно Удостоверение №*** год.,
за въвеждане в експлоатация на строеж, на Община Царево. Следователно условието продавачът да изпълни
задължението си да прехвърли по нотариален ред собствеността върху имота на
ищцата е настъпило на 19.05.2014г. като
срокът за изпълнение съгласно договореното между страните е изтекъл за
продавача на 03.06.2014г. Въпреки това, обаче дружеството -продавач и ответник не
е изпълнило задължението си да прехвърли собствеността върху имота на ищцата –
купувач по процесния предварителен договор. Когато в предварителния договор е
уговорен срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл. 19,
ал. 3 ЗЗД се поражда с настъпване (изтичането) на срока, в който е следвало да се
сключи окончателният договор В конкретния случай правото на предявяване на иска
по чл.19 ал.3 от ЗЗД е възникнало за ищцата на 03.06.2014г., а петгодишния
давностен срок за предявяване на исковата молба по чл.19 ал.3 от ЗЗД изтича на
03.06.2019г. Видно от входящия регистрационен номер на съда, исковата молба е
предявена от ищцата на 19.06.2018г., т.е. след като е възникнало правото да
предяви иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД и преди изтичането на срока за предявяването
му.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че купувачът и ищец по настоящето дело е заплатил изцяло договорената
между страните цена, като задължението е изпълнено точно и по посочения в
договора начин. Ответното дружество не е изпълнило задълженията си да прехвърли
собствеността по нотариален ред върху процесния имот на ищцата съгласно
уговорения срок за това.
От представените по делото писмени
документи безспорно се установи, че ответното дружество е собственик на
процесния самостоятелен обект от новопостроена сграда както към момента на
сключването на предварителния договор, така и към момента на произнасянето на
съда с решение по настоящето дело, поради което не съществува пречка за обявяването на
договора за окончателен.
По изложените съображения съдът
намира, че искът за обявяване на предварителния договор за продажба на недвижим
имот, сключен на 02.04.2013г. между купувача – В.Л.А. от една страна и продавача
– „***“ ООД от друга страна, се явява основателен и следва да бъде уважен. С
оглед обявяването от съда на предварителния договор за окончателен, ищцата
следва да заплати по сметка на ответното
дружество сумата от 500 EUR, представляваща втората и окончателна вноска от
продажната цена, дължима съгласно т.1.3.2 от предварителния договор.
Съдебното решение по делото замества
договора, за чиято действителност е предвидена по-тежка форма, в конкретния
случай - нотариален акт. Съгласно нормата на чл. 364, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да заплати следващите се нотариална такса и местен данък, като върху
имота следва да се впише възбрана като обезпечение на дължимите от ищеца
разноски по прехвърлянето на имота. Нотариалната такса следва да се заплати по
сметка на Районен съд - Царево. Изчислена по реда, посочен в Тарифата за
нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност съобразно
продажната цена от 26 560 EUR, която по курса на БНБ се равнява на
51 946.85 лева, таксата възлиза на 490.23 лева, плюс 36 лева държавна такса
за 2 броя заверени преписи от решението. Ищцата следва да заплати местен данък
за придобиване на имота по сметка на Община Царево в размер на 1558.41 лева,
изчислен на база 3 % от пазарната цена на имота в размер на 51 946.85 /26 560 EUR /, тъй като данъчната оценка на
имота има по-ниска стойност от уговорената продажна цена, с оглед разпоредбите
на чл. 47, ал. 2, вр. с чл. 46, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси.
При този изход по спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените и доказани
от него съдебни разноски в производството в общ размер 205.00 лева, от които 50.00
лева – държавна такса за образуване на делото, 5.00 лева – държавна такса за
съдебно удостоверение и 150.00 лева – възнаграждение
за вещо лице по СТЕ. По делото няма представени доказателства за заплатено от
ищцата адвокатско възнаграждение, поради
което съдът не присъжда такова.
Доколкото по делото ответното
дружество било задължено да внесе по
сметка на съда сумата от 400.00 лева, представляваща доплащане за определеното
от съда възнаграждение за особен
представител на дружеството-ответник, но до настоящия момент не е внесло дължимата сума, то ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.С. сумата от 400.00 лева,
представляваща възнаграждение за особен представител на
дружеството-ответник.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН по реда на
чл. 19 ал. 3 от ЗЗД Предварителен
договор от 02.04.2013 год.. за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно
който „***” ООД, със седалище и
адрес на управление: ***с ЕИК:***, представлявано от управителя А.Р.А., продава на В.Л.А. с ЕГН:********** ***, следния недвижим имот, представляващ:
АПАРТАМЕНТ № *** в апартаментен комплекс ***, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ
В СГРАДА с идентификатор ******по кадастралната карта и кадастрални регистри на
с.Лозенец, Община Царево, Област Бургас, с адрес на имота: ***който
самостоятелен обект се намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ******, е предназначение на самостоятелния обект - Жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 /едно/, с площ от 43.20 кв.м. /четиридесет и
три цяло и двадесет стотни квадратни метра/, при следните съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж - СО с идентификатор ***; под обекта - СО с
идентификатор ***; и над обекта - няма, ведно е прилежащите 10.92 кв.м.ид.ч.
/десет цяло и деветдесет и две стотни квадратни метра идеални части/ от общите
части на сградата в която се намира самостоятелния обект, както и със
съответният процент идеални части от правото на строеж върху горепосоченият поземлен
имот, върху който е построена сградата, за сумата от 26 560 EUR с включено
ДДС в размер на 20%.
Данъчната оценка на продавания имот,
съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, изд. от
отдел МДТ - Царево е в размер на 7172.10 лева.
ОСЪЖДА на основание точка
1.3.2. от обявения за окончателен Договор от
02.04.2013г. В.Л.А. с ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАТИ на „***” ООД сумата в размер на € 500 (петстотин евро) с включен ДДС в размер на 20%, представляваща втора и
окончателна вноска от продажната цена на процесното жилище,.
ОСЪЖДА на основание чл. 85, ал. 2 вр. с чл. 87 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност В.Л.А. с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Царево сумата в размер на 526.23 лева, представляваща нотариални такси .
ОСЪЖДА на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 46,
ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 47, ал. 2 от ЗМДТ, В.Л.А. с ЕГН:********** ***, отдел МДТ-Царево сумата в размер
на 1558.41 лева, представляваща
данък за придобиване на имущество по възмезден начин.
ДА СЕ ВПИШЕ, на основание чл. 364, ал. 1 ГПК, възбрана в полза на
съда върху недвижимия имот, подробно описан в диспозитива на решението, до
заплащане на дължимите разноски по прехвърлянето от В.Л.А. с ЕГН:**********.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВА, на основание чл. 364, ал. 2 от ГПК, преписи от
решението, докато не бъдат представени доказателства за заплащането на местния
данък и нотариалната такса за прехвърляне.
ОСЪЖДА „***” ООД, със седалище и адрес на управление: ***с
ЕИК:***, представлявано от управителя А.Р.А., ДА ЗАПЛАТИ на В.Л.А. с ЕГН:********** сторените от нея съдебни
разноски в размер на 205.00 лева.
ОСЪЖДА „***” ООД, със седалище и адрес на управление: ***с
ЕИК:***, представлявано от управителя А.Р.А., ДА ЗАПЛАТИ на адв.С.С. - Т. от БАК сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща доплащане на възнаграждение за особен представител.
Решението е постановено при
участието на А.Р.М., гражданин на ***, роден на ***г., в качеството му на трето
лице – помагач на страната на ответника „***” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: