Решение по дело №1357/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	302
Дата:	25 март 2021 г. (в сила от 10 април 2021 г.)
Съдия:	Елена Димитрова Герцова

Дело:	20215330201357
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 302
гр. Пловдив , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елена Д. Герцова
при участието на секретаря Сийка К. Радева
в присъствието на прокурора Цветана Валентинова Бързинска (РП-Бургас)
като разгледа докладваното от Елена Д. Герцова Административно
наказателно дело № 20215330201357 по описа за 2021 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия С. С. И. – роден на ..., ..., българско
гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, студент..., живущ
в ..., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.12.2020г. в град Пловдив,
по западното платно за движение на бул. „Васил Априлов“, срещу детска
градина „Захарно петле“, преди кръстовището с бул. „Дунав“, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Деу Ланос“ с Рег. № ... е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата – „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км./ч.: За пътно превозно средство от категория „В“
в населено място – 50 км./ч.; и чл. 23 ал. 1 от Закона за движение по пътищата
- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, и по
1

непредпазливост е причинил на Е. Н. К. с ЕГН ... средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна
загуба на съзнание до степен на комоционна кома за минути, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и разкъсно – контузна
рана на главата /в лява челна област/ и линеално счупване на черепа в лявата
челна област /челна кост/ са оформили дефект, през който се е създала
комуникация между външната среда и черепната кухина, за което се
констатирало пневмоцефалия /въздух в черепа/, представляващо
медикобиологичния признак, довело до нараняване, проникващо в черепната
кухина по смисъла на чл. 129 от НК - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“,
пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което на основание чл. 378, ал. 4, т.
1 вр. чл. 375 от НПК вр. чл. 78А, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия С. С. И. да
заплати направените по делото разноски в размер на 790 лева в полза на
Държавата, по сметка на ОДМВР Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от
днес пред Пловдивски окръжен съд по реда на глава ХХІ НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Решение № 302/25.03.2021г. по АНД № 1357/2021г. по описа
на ПРС, ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
С постановление от 16.02.2021г. Районна прокуратура гр. Пловдив е
внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 145/2020г. по описа
на Сектор „Престъпления по пътищата“ при ОДМВР Пловдив, водено срещу
С. С. И., ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”
пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 07.12.2020г. в град Пловдив, по
западното платно за движение на бул. „Васил Априлов“, срещу детска
градина „Захарно петле“, преди кръстовището с бул. „Дунав“, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Деу Ланос“ с Рег. № ... е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата – „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км./ч.: За пътно превозно средство от категория „В“
в населено място – 50 км./ч.; и чл. 23 ал. 1 от Закона за движение по пътищата
- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, и по
непредпазливост е причинил на Е. Н. К. с ЕГН ... средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна
загуба на съзнание до степен на комоционна кома за минути, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и разкъсно – контузна
рана на главата /в лява челна област/ и линеално счупване на черепа в лявата
челна област /челна кост/ са оформили дефект, през който се е създала
комуникация между външната среда и черепната кухина, за което се
констатирало пневмоцефалия /въздух в черепа/, представляващо
медикобиологичния признак, довело до нараняване, проникващо в черепната
кухина по смисъла на чл. 129 от НК, с Предложение ПРС да освободи
обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно
наказание по смисъла на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.
Пловдив поддържа обвинението със същата правна квалификация на
деянието, като предлага на обвиняемия да бъде наложено административно
наказание глоба в размер в минималния законоустановен размер от 1000лв.,
както и да не му бъде налагано наказание лишаване от право да управлява
МПС.
Защитникът на обв.И. – адв.Р., моли съда да освободи от наказателна
1

отговорност подзащитния му и да му наложи административно наказания
глоба в минимален размер, както и да не го лишава от право да управлява
МПС, излагайки аргументи от социално-битов характер.
Обвиняемият И., редовно призован, явява се в съдебно заседание,
признава вина и изразява съжаление за стореното. Дава частични обяснения,
като потвърждава изложените в постановлението факти и обстоятелства.
Моли за минимално наказание глоба.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият С. С. И. е роден на ..., ..., българско гражданство, неженен,
неосъждан, със средно образование, студент ..., живущ в ..., ЕГН **********.
Обв.С.И. бил правоспособен водач за категория „В" и притежавал
СУМПС с № ..., издадено от ОДМВР-Пловдив, валидно до 01.07.2029 г.
На 07.12.2020 г. обв. С. С. И. бил на работа до 17,30 часа. Работното му
място се намирало до завод „А. М." в гр. П. След приключване на работния
ден обвиняемият тръгнал да се прибира към дома си в ... с лек автомобил
марка „Деу", модел „Ланос" с рег.№ ..., собственост на А. С. И., като бил сам
в управлявания от него автомобил. Времето било дъждовно, пътната настилка
- асфалтова, мокра, в тъмната част на денонощието, при което обв. С. С. И.
управлявал автомобила с включени светлини. Маршрутът към дома му
минавал през ул. „Георги Бенев". На кръстовището между ул. „Георги Бенев"
с бул. „Васил Априлов" обвиняемият направил ляв завой, продължавайки да
се движи по бул. „Васил Априлов" в посока кръстовището с бул. „Дунав".
Бул. „Васил Априлов" има три ленти за движение, като обвиняемият се
движил в средната лента за движение. Булевардът бил осветен от уличното
електрическо осветление. Преценяйки, че движението по бул. „Васил
Априлов" не е много интензивно, обвиняемият решил да ускори скоростта си
на движение и започнал да се движи с 60 км./час, съзнавайки, като
правоспособен водач, че максимално допустимата скорост за движение на
пътно превозно средство от категория „В" /лек автомобил/ в населено място,
която е забранено да се превишава, е 50 км./час. Приближавайки към
кръстовището между бул. „Васил Априлов" и бул. „Дунав", обвиняемият се
пристроил от средна в крайна дясна лента за движение на бул. „Васил
Априлов", тъй като трябвало да предприеме маневра „завой надясно",
продължавайки да се движи със скорост от 60 км./час. В това време видял, че
на светофара, който се намирал пред него, има спрели автомобили.
По същото време, на същото място се намирал пострадалият Е. Н. К.,
живущ в г..., който бил дошъл до гр. Пловдив с велосипед марка „Скот", зелен
2

на цвят и по-рано през деня бил употребил алкохол. Той се движел с
велосипеда си също в крайната дясна лента за движение на бул. „Васил
Априлов" в посока бул. „Дунав", като след промяна на направлението на
движение на автомобила на обвиняемия от средна в крайна дясна лента за
движение, велосипедистът се намирал пред автомобила на обвиняемия.
Велосипедът не разполагал с устройство за излъчване на бяла или жълта
добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, бели или
жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрони на
колелата на велосипеда. Пострадалият К. бил облечен с тъмни дрехи и не е
използвал светлоотразителна жилетка.
В момента на преминаването на автомобила, управляван от обвиняемия,
от средна в крайна дясна лента за движение, върху предното обзорно стъкло
попаднало по-голямо количество вода от преминаването му през локва,
образувала се от дъждовното време и той пуснал чистачките на автомобила на
по-бърз режим, които до този момент също работели, но по-бавно. Видял, че
на светофара, който се намирал пред него, има спрели автомобили. В този
момент последвал удар между средата на предната част /предна броня/ на лек
автомобил „Деу Ланос" с рег.№ ... и задната гума на велосипеда, като в
момента на удара, а и непосредствено преди него, скоростта на движение на
лек автомобил „Деу Ланос" с рег.№ ... била около 60 км./час, а на велосипеда -
около 18 км./час. Ударът настъпил в крайната дясна лента за движение на
западното платно на бул. „Васил Априлов", срещу детска градина „Захарно
петле", преди кръстовището с бул. „Дунав". От удара, тялото на пострадалия
К. се ударило в предния капак, след това в предното обзорно стъкло, което се
напукало и се преметнало през тавана, зад автомобила, като паднало на
пътното платно. Обвиняемият С. С. И. задействал спирачната уредба и
установил автомобила на място, след което слязъл и отишъл до пострадалия
К., който лежал по гръб на пътното платно, зад автомобила и установил, че
той е загубил съзнание, тъй като не говорел. По главата на пострадалия - в
теменната област и по устата, имало кръв. В това време при тях отишъл св.Д.
К. К., който по същото време преминавал по тротоара в района на
местопроизшествието, чул звук от спирачки на автомобил и видял
пострадалия К. да лежи на пътното платно. Краката му сочели в посока към
тротоара, по който той се придвижвал. Видял, че на около 3-4 метра пред
пострадалия, в посока бул. „Дунав", е спрян автомобилът на обвиняемия, а
пред него, на пътното платно, на около 4-5 метра от автомобила, има паднал
велосипед. Пострадалият К. първоначално не говорел, а след това отворил
очи и помолил обвиняемия и св.Костадинов да го вдигнат, като дишал тежко,
но не казал какво точно го боли. Двамата го вдигнали на крака и го държали
така, докато на място пристигне екип на спешна помощ. Сигнал за
произшествието на ЕЕН 112 подал св.К. от личния си телефонен номер ...,
около 17,38 часа на 07.12.2020 г.
На мястото на инцидента пристигнал екип на спешна помощ, който
отвел пострадалия К. и полицейски екип от сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР-Пловдив, които изпробвали обвиняемия и пострадалия К. за
3

употреба на алкохол. Пробата на обв.И. била отрицателна, а на пострадалия К.
била положителна, като уредът отчел 0,99 промила в издишания въздух.
Полицейските служители съставили на място протокол за ПТП с пострадали
лица.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена
автотехническа експертиза, от заключението на която се установява следното:
Пътнотранспортното произшествие е настъпило поради движение на
лек автомобил „Деу Ланос" с рег.№ ..., управляван от обв.С. С. И., с
превишена скорост от около 60 км./час, при максимално допустима скорост
за движение на пътно превозно средство от категория „В" /лек автомобил/ в
населено място, която е забранено да се превишава, от 50 км./час, поради
което обв.И. не е възприел опасността от удар с велосипеда, управляван от
пострадалия К., при промяна направлението на движение на лекия автомобил
и навлизането в пътната лента, установявайки се зад велосипеда. След като
автомобилът, управляван от обвиняемия, е навлязъл в крайната дясна лента за
движение и той се е установил зад велосипеда, управляван от пострадалия,
той е бил длъжен да се движи на такова разстояние зад велосипеда, че да
избегне удряне в него. От друга страна велосипедът, управляван от
пострадалия К., не разполагал с устройство за излъчване на бяла или жълта
добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, бели или
жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на
колелата на велосипеда, а самият той бил облечен с тъмни дрехи и не е
използвал светлоотразителна жилетка, но бул. „Васил Априлов" бил осветен
от уличното електрическо осветление.
Водачът на велосипеда - пострадалият Е. Н. К. не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, тъй като не е
имал възможност да възприеме като опасност, движещия се зад него
автомобил, да предвиди произшествието и да предприеме действия за
предотвратяването му.
Водачът на лек автомобил „Деу Ланос" с рег.№ ... -обвиняемият С. С. И.
не е имал възможност да спре и да предотврати настъпването на ПТП, тъй
като след навлизането му в западната пътна лента велосипедът е попадал в
опасната му зона, установена от автоексперта от 51,68 м., като обвиняемият
сам се е поставил в тази невъзможност, избирайки да се движи със скорост
над нормативно определената и неспазвайки достатъчно разстояние от
движещото се пред него превозно средство, което да му позволи да избегне
удряне в него.
При това и предвид обстоятелството, че обвиняемият сам е избрал да се
движи със скорост от около 60 км./час, при нормативно определената
скорост, която не е трябвало да превишава, от 50 км./час, явно
пренебрегвайки правилото на чл.21, ал.1 то ЗДвП и това на чл.23, ал.1 от
ЗДвП да се движи на безопасно разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, не се касае за „случайно деяние" по см. на чл.15 от НК,
4

тъй като цитираните норми на ЗДвП са нарушени умишлено от обвиняемия и
именно тяхното нарушаване е в причинна връзка с настъпилия
общественоопасен резултат, както е посочено и в експертното заключение:
Технически причини за настъпване на ПТП: „Водачът на лек автомобил „Деу
Ланос" с рег.№ ..., С. С. И., не е възприел опасността от удар с велосипеда при
промяна направлението на движение на лекия автомобил и навлизането в
пътната лента, зад велосипеда. Това най-вероятно се дължи на скоростта на
движение на лекия автомобил, която е превишавала нормативно определената
максимална скорост на движение в населено място и която не е била
съобразена с намалената видимост с следствие валежа от дъжд". Този извод
не се разколебава от установеното обстоятелство, че пострадалият К., не
разполагал с устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима
светлина отпред и червен светлоотразител отзад, бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на
велосипеда, а самият той бил облечен с тъмни дрехи и не е използвал
светлоотразителна жилетка, тъй като е налице виновно поведение на обв.И.,
поради неспазване на чл.21, ал.1 и чл.23, ал.1 от ЗДвП.
В хода на досъдебното производство била назначени и изготвени
съдебно-медицинска експертиза и допълнителна такава, от чиито заключения
се установява, че при пътнотранспортното произшествие, пострадалият Е. Н.
К. е получил контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна
загуба на съзнание до степен на комоционна кома за минути, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота, квалифициращо се
като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК; разкъсно-контузна
рана на главата /в лява челна област/ и линеално счупване на черепа в лявата
челна област /челна кост/ са оформили дефект, през който се е създала
комуникация между външната среда и черепната кухина, за което говори
констатираната пневмоцефалия /въздух в черепа/, представляващо
медикобиологичния признак - нараняване, проникващо в черепната кухина,
квалифициращо се като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.
Установените травматични увреждания са причинени по механизма на
действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени при ПТП - автомобилна травма - пострадал
велосипедист при блъскане от лек автомобил с последващо възкачване на
предния капак и предната обзорно стъкло и последващо падане на терена към
момента на инкриминираната дата.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин
от следните събрани по делото доказателствени материали – от писмените
доказателства, събрани на предварителното производство, прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал – свидетелските показания, дадени на досъденото производство,
протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум и скица,
заключения на СМЕ, АТЕ, допълнителна АТЕ, протокол за оглед на
веществени доказателства, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
план-схема, АУАН, талон за медицинско изследване, медицински документи,
5

справки КАТ за нарушител, СУМПС, СРМПС, удостоверения за техническа
изправност ППС, застрахователна полица за застраховка „ГО”, справка за
съдимост и характеристични справки за обвиняемия, както и приобщеното
веществено доказателство – 1бр. компактдиск.
Съдът възприема показанията на свидетелите Д. К. К. и А. И. В., като
намери същите за подробни, изчерпателни и логични, както и съответни на
писмените доказателства. В тази връзка, същите хронологично,
последователно и в дисонанс едни спрямо други изясняват факти и
обстоятелства, така както са им станали известни в съответни моменти от
развитието на процесния пътен инцидент и непосредствено след него.
Съдът възприе и кредитира заключенията на вещите лица като
правдиви, пълни и обосновани, изготвени обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област. Същите не се оспориха
от страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си
обвиняемият е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”,
вр.чл.342 ал.1, пр.3 от НК, за това, че на 07.12.2020г. в град Пловдив, по
западното платно за движение на бул. „Васил Априлов“, срещу детска
градина „Захарно петле“, преди кръстовището с бул. „Дунав“, при управление
на моторно превозно средство – лек автомобил „Деу Ланос“ с Рег. № ... е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата – „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км./ч.: За пътно превозно средство от категория „В“
в населено място – 50 км./ч.; и чл. 23 ал. 1 от Закона за движение по пътищата
- „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, и по
непредпазливост е причинил на Е. Н. К. с ЕГН ... средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло с пълна
загуба на съзнание до степен на комоционна кома за минути, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота и разкъсно – контузна
рана на главата /в лява челна област/ и линеално счупване на черепа в лявата
челна област /челна кост/ са оформили дефект, през който се е създала
комуникация между външната среда и черепната кухина, за което се
констатирало пневмоцефалия /въздух в черепа/, представляващо
медикобиологичния признак, довело до нараняване, проникващо в черепната
кухина по смисъла на чл. 129 от НК.
От обективна страна на инкриминираната дата и място обвиняемият е
управлявал МПС и като е превишил разрешената скорост за движение в
6

населено място, не е спазил дистанция пред движещия се пред него
велосипедист, с което е нарушил нормите на чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.23, ал.1
от ЗДвП.
В резултат на това се е достигнало до причиняване на травматични
увреждания на пострадалия, довели до причиняването му на средна телесна
повреда, изразила се в описаните по-горе медико-биологични признаци.
Налице е причинна връзка между допуснатите от обвиняемия
нарушения на ЗДвП и настъпилото ПТП, довело до вредоносния резултат, тъй
като именно поради неспазване на описаните законови разпоредби
обвиняемият е предизвикал процесния удар, в резултат на който пострадалият
е получил описаната телесна повреда. Травматичните увреждания на К., с
оглед характера им, посочен от съдебно-медицинските експертизи, следва да
се определят като средна телесна повреда по смисъла на разпоредбата на
чл.129, ал.2 от НК, тъй като се касае за разстройство на здравето, временно
опасно за живота и нараняване, проникващо в черепната кухина.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия по
непредпазливост, при форма на вина груба небрежност – деецът не е
предвиждал настъпването на вредните последици и не ги е желал, но е могъл
и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати, което задължение произтича и
от задължението му съгласно специалния ЗДвП да спазва правилата за
движение. Обвиняемият не е предвиждал вероятността да настъпи сблъсък с
движещия се пред него велосипедист, с произтичащите от това вредни
последици, но е бил длъжен да ги предвиди, а също и не е имало обективни
пречки за предотвратяване на вредоносния резултат, чрез предприемане на
съответните действия, адекватни на правилата за движение по пътищата, а
именно да се движи с разрешена и съобразена с пътните и атмосферни
условия /слаба видимост поради тъмната част на деня, изкуствена светлина,
дъждовалеж/ скорост, което на свой ред да му позволи да спази дистанцията с
движещото се пред него превозно средство, така че да успее екстрено да спре
при възникване на препятствието.
В конкретния случай се установява, че деянието е осъществено при
условията на съпричиняване от страна на пострадалия Е. Н. К., тъй като от
доказателствата по делото безспорно се установява, че същият е управлявал
велосипеда в нарушение на императивните изисквания на чл.79, т.3 и т.5 от
ЗДвП и чл.80, т.1 от ЗДвП, съгласно които и с оглед конкретиката на казуса
при участието си в движението по пътищата, отворени за обществени
ползване велосипедистът е длъжен да управлява велосипед снабден с
устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред
и червен светлоотразител отзад, като се допуска поставянето на устройство за
излъчване на червена светлина отзад, както и бели или жълти
светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата на
7

велосипеда, както и е длъжен да ползва светлоотразителна жилетка при
управлението му през тъмната част на денонощието и при намалена
видимост. Нарушението на цитираните разпоредби от страна на К. е в пряка
причинно-следствена зависимост с настъпилото пътно-транспортно
произшествие, резултирало в описания по-горе травматизъм на К. Макар
поведението на велосипедиста да е допринесло за настъпването на пътния
инцидент, то същото, по изложените по-горе съображения, не представлява
обстоятелство, което по своята същност да може да се категоризира като
„случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК и респективно да доведе до
отпадане на наказателната отговорност на дееца.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Съобразно възприетата от съда правна квалификация на осъщественото
от обвиняемия престъпление, предвиденото в особената част на НК наказание
за същото е лишаване от свобода до 3 години или пробация. Обвиняемият,
който е пълнолетно лице, не е осъждан до момента за престъпление от общ
характер, както и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV на гл. VIII от НК и от престъплението не са настъпили материални
щети, които да са съставомерни, като извършеното престъпление е
осъществено по непредпазливост. Ето защо Съдът зае становище, че са
налице основанията на чл.78А от НК, поради което освободи обвиняемия от
наказателна отговорност като му наложи административно наказание ГЛОБА.
При обсъждане на размера на наложената на обвиняемия глоба съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската степен на
обществена опасност на дееца, а именно същият не е осъждан, не са
регистрирани криминални прояви, с отлични характеристични данни –
студент, ангажиран със семейния бизнес, и от престъплението не са
настъпили съставомерни материални щети, подлежащи на възстановяване.
Допълнително, проявява високо ниво на самокритичност – признава вина,
съжалява за стореното, съдейства за разкриване на обективната истина.
Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства
настоящия съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице превес на
смекчаващите вината обстоятелства и в този смисъл целите на наказанието,
предвидени в чл.12 от ЗАНН и чл.36, ал.1 от НК биха могли да се постигнат
чрез определяне размера на глобата в минималния, предвиден в чл.78а от НК
размер – 1000 /хиляда/ лева, поради което и определи същия именно в този
размер.
Досежно алтернативната възможност, съгласно чл.78а, ал.4 от НК, за
налагане или не на предвиденото в чл.343г от НК наказание “лишаване от
права”, съдът намери, че в конкретния казус не следва на обвиняемия да се
налага наказание по смисъла на чл.37, ал.1, т.7 от НК – “лишаване от право да
управлява МПС”. За този извод съдът съобрази ниската обществена опасност,
8

както на извършеното от обвиняемия деяние, така и на самия него, тъй като
освен наличието на посочените вече смекчаващи отговорността
обстоятелства, безспорно установено, с оглед приложеното по делото
писмено доказателство – справка за нарушител, е и обстоятелството, че
обвиняемият е правоспособен водач от 01.07.2019г и до процесния случай не
е бил наказван по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП и
ППЗДвП, тоест същият се е проявявал като стриктен водач на МПС. На
следващо място, предвид установената заетост на обвиняемия със семейния
бизнес, което е свързано с необходимостта да ползва МПС и в тази връзка е
необходима възможността да управлява такова. На последно място, съдът
отчете обстоятелството, че до пътнотранспортното произшествие не се е
стигнало поради драстични и груби нарушения на правилата за движение, а е
резултат на инцидентното им несъблюдаване, както и съпричиняването от
страна на пострадалия. Именно по тези съображения съдът прие, че в
конкретния случай целите на наказанието, предвидени в чл.36, ал.1 от НК
биха могли да се постигнат с успех и само чрез наложеното административно
наказание „глоба” и то в посочения размер, без да е необходимо да се налага
факултативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява
МПС”, поради което и не наложи на обвиняемия същото.
Според преценката на Съда именно тези наказания по вид и размер се
явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
изпълняващи целите на наказанието, поради което и са справедливи.
Причините за извършване на престъплението са незачитането на
установения правов ред, занижен самоконтрол и недооценяването на
възможните последици от нарушаването на правилата за движение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
обвиняемия бяха възложени направените по делото разноски в размер общо
на 790лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9

Съобщи за изтекли лични данни