МОТИВИ към ПРИСЪДА № 70 по НОХД № 1225/2018г. по описа на РС – В. Търново.

 

Великотърновската районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М.М.Й., с ЕГН: **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, не работи, за това, че:

1. На 05.05.2018год., в град В Т, на ул."Р.Н" ******, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - апартамент № 6, на ул. „Р.Н" № 1, ет. 1 като унищожил преградна стена, с входна врата от алуминиева дограма и ПДЧ плоскости, като с брадва, деформирал алуминиевите профили, счупил бравата и пробил дупки в ПДЧ плоскостите и унищожил вътрешна врата от фазер, с което причинил на собственика М.Т.И.,*** имуществени вреди на обща стойност 179,64 лева - престъпление по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК.

2. На 05.05.2018 год., около 22.00ч., в град В Т, на ул."Р.Н"******, влязъл в чуждо жилище - апартамент № 6 на ул. „Р.Н" № 1, ет. 1, собственост на М.Т.И.,***, като употребил за това сила - унищожаване с брадва на входната врата на имота и деянието е извършено през нощта - престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК.

3. На 05.05.2018год., в град В Т, на ул."Р.Н" № 1, ет.1, ап. 6, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - удрял с брадва по преградна стена, с входна врата и вътрешна входна врата на ап.6, обиждал и се заканвал на намиращите се в жилището М.Т.И. и М.А.М. ***, като крещял „Излезте, майка ви ще еба, излезте, ще ви убия" - престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.

Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събира доказателства за тези факти.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатите срещу подсъдимия обвинения. Предлага за извършените престъпления, с оглед на това, че делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НК, да бъдат наложени наказания свързани с лишаване от свобода, а именно: за престъплението по чл. 216, ал. 1, т. 2 от НК - девет месеца ЛОС; за престъплението по чл. 170, ал. 2, пр.1, вр. с ал. 1 от НК -  една година ЛОС; а за това по чл. 325, ал. 1 от НК - девет месеца ЛОС, както и наказание  "Обществено порицание", което, на основание чл. 52 от НК, да бъде изпълнено чрез залепване на съдържанието на присъдата на табло за съобщения при Община Велико Търново. Предлага така определените по вид и размер наказания, да бъдат намалени с предвиденото в закона приложение на разпоредбата на чл. 58 а, ал. 1 от НК, както и да се приложат разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК. Счита, че изпълнението на определеното по вид и размер най - тежко наказание свързано с лишаване от свобода, следва да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Назначеният защитник на подсъдимия адв. С. Д., заема становище, с което не спори извършването на престъпленията и участието на подсъдимия в тях. Навежда доводи за наличие на смекчаващи вината обстоятелства. Моли да му бъдат определени наказания, към предвидените в закона минимални размери за извършените престъпления, изпълнението на които, и след приложението на разпоредбите на чл. 23 от НК, да бъде отложено за срок от три години.  

Подсъдимият М.М.Й., се признава за виновен в извършването на процесните престъпления. Изразява съжаление. Навежда доводи, че желае да се поправи и да си намери работа. Моли да му бъдат определени наказания - към минималните , предвидени в закона размери.

         Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

         Подсъдимият М.М.Й. ***. Не работи. Не е женен.

         Видно от приложената по делото характеристична справка (л. 62 от ДП) е Регистриран като непълнолетен в ДПС при РУ - В. Търново за противозаконно повреждане на чуждо имущество и извършени кражби. По отношение на него били прилагани възпитателни мерки по ЗБППМН. Дружи с лица, представляващи интерес за органите на МВР. В данните за личността му е посочено, че не приема правила, не уважава гражданите и представителите на институциите, лесно се поддава на влияние и внушение, липсва му изградена ценностна система.

         Й. е осъждан с влязла в сила, на 19.01.2017г., присъда за извършено от него, като непълнолетен, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което му е наложено наказание пробация със следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, с периодичност 2 пъти седмично, за срок от 1 година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година и 100 ч. безвъзмезден труд в полза на обществото за една година. Наказанието изтърпял до 02.02.2018 г.

         На 05.05.2018г., около 22.00ч., подсъдимият се събрал със свои приятели свидетелите В Ю Я, Д Б Д, О И Н и А А М всички от гр. В Т, на беседка, в кв. „Ч" в гр. В Т. Момчетата постояли на беседката, след което свидетелят А А М казал на приятелите си да отидат до

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 70 по НОХД № 1225/2018г. по описа на РС – В. Търново, лист 2.

 

денонощен павилион на автобусната спирка в кв. „Ч" където знаел, че се намира баща му- свидетеля А М. М за да го прибере, защото според  не го бил  пиян, тъй като пиел алкохол още от сутринта. Всички заедно отишли до денонощния павилион и видели че А М не е там, след което тръгнали да се връщат обратно. Докато минавали покрай жилищен блок на ул."Р.Н"№1, от тераса на първият етаж се показал свидетеля М Й., който извикал на момчетата, че А М е във входа на блока и имал кръв по тялото си. Всички веднага отишли там и видели в коридора на първият етаж свидетеля А.М, който бил на земята и по пода и лицето му имало кръв. Момчетата попитали М А какво е станало и къде е бил М преди това. Обяснил им, че Ав бил ходил у съседа му - пострадалия М.Т.И. от ап.6. След като видели кръвта, момчетата решили, че А.М е набит от М.И.. В действително М бил звънил на входната врата, но бил толкова пиян, че обитателите го изпратили да се прибира. Същият отказал да бъде придружен и паднал във входа, при което се наранил.

         Независимо от това М.Й., решил, че следва да се разправи с М.И.. Заедно със свидетелите А А М и В Ю Я отишли до жилището на последния и започнали да чукат и блъскат по входната врата за да им отворят. Пострадалият М.И. бил в жилището си заедно със свидетеля М.М.. Изплашили се и не отключили вратата, като попитали през нея какво искат.

         Ядосан, че не може да се разправи с тях, без да се интересува какво се е случило в действителност, Й. решил да проникне в жилището, независимо от волята на присъстващите там лица, в това число и без да пита собственика на имота. Отишъл до дома си и взел една брадва с дървена дръжка. Върнал се обратно до жилището на И. и започнал да удря с брадвата по вратата и по преградата от алуминиева дограма и ПДЧ плоскости, при което успял да пробие една от плоскостите. По този начин искал да разруши тези прегради и да влезе в имота. Било тъмно, а виковете и шума от разбиване на вратата и преградата, силно изплашили И. и М.. През това време Й. се засилил, блъснал входната врата като успял да избие ПДЧ плоскостта от рамката и нахлул в апартамента. Тогава И. и М. се укрили в една от вътрешните стаи на жилището и залостили вратата, за да не може нападателят да влезе с брадвата при тях. Подсъдимият ги последвал и започнал да удря с брадвата по вътрешната врата, като успял да я пробие, но не и да я отвори. Й. крещял по адрес на  И. и М. „Излезте, майка ви ще еба, излезте, ще ви убия". След като не успял да стигне до тях, Й. преустановил действията си и с останалите свидетели се върнали обратно пред входа на блока, където извели А.М и изчакали пристигането на екип на Спешна помощ. На място пристигнал и св. Б Б - служител на РУ гр. В. Търново в ОД МВР, който запазил произшествието и установил самоличността на лицата.

         От заключението на приетото като доказателство, неоспорено от страните и възприето от съда заключение на оценъчната експертиза унищожените вещи са на обща стойност 179.64 лева.

Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания на подсъдимия и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства (протоколи за разпити на свидетели, заключение на съдебна икономическа експертиза, оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, с който св. М.И. е предал копие нотариален акт относно собствеността на жилището си), непосредствено използвани при постановяване на присъдата, съобразно разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено, че с деянието си М.Й. е осъществил от обективна и субективна страна на престъпния състав на чл.216 ал.1, пр. 2 НК.

От обективна страна, на 05.05.2018год., в град Велико Търново, подсъдимият е засегнал субстанцията на недвижима вещ като я направил негодна за използване по предназначение без ремонт, а именно - апартамент № 6, на ул. „Р.Н" № 1, ет. 1. Същата има юридическото качество да е чужда, тъй като принадлежи на М.Т.И. ***. Повреждането на жилището е извършил като с брадва деформирал алуминиевите профили, счупил бравата и пробил дупки в ПДЧ плоскостите и унищожил вътрешна врата от фазер. Така направил посочените вещи негодни за използване, с което причинил вреда на собственика в размер на 179,64 лева.

Повреждането на процесните вещи е причинено противозаконно, тъй като не е извършено в условията на чл. 12 и чл. 13 от НК и по отношение на вещи, които не са собственост на подсъдимия, поради което те се явяват чужди за него.

Случаят не се явява маловажен по см. на чл. 93, т. 6 от НК, независимо размера на причинените вреди, тъй като от една страна вредните последици не са незначителни и съществено затрудняват и ограничават пострадали във възможността му да използва жилището си, а от друга Й. е осъществил престъплението в съвкупност  с още две деяния.

От субективна страна намирам за доказано, че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал, тяхното настъпване. Й. се е върнал в дома си. Взел е брадвата, с която да разбие вратата на имота, за да влезе в него за да се саморазправи със свидетелите. Извършените от него действия, са били пряко насочени към повреждане на имота, като деецът е

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 70 по НОХД № 1225/2018г. по описа на РС – В. Търново, лист 3.

 

съзнавал, че в резултат на тях неминуемо ще бъдат причинени вредни последици.

На следващо място съдът приема, че по същото време и място Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление и по чл. 170, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1 от НК. Прониквайки в апартамент № 6, находящ се на ул. „Р.Н" № 1, ет. 1 в гр. В Т, Й. е влязъл в чуждо жилище. Безспорно установено е по делото, че апартамента се ползва за жилищни цели, както и че представлява чуждо такова, тъй като е собствено на М.Т.И. ***. Безспорно установено се явява, и обстоятелството, че за проникване в жилището е използвана сила - унищожаване с брадвата входната врата на имота, както и че деянието е осъществено нощем - в тъмната част на денонощието и след 22 .00ч.

От субективна страна съдът приема, че деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Й. влязъл в чуждото жилище, като е съзнавал, че в резултат на действията му неминуемо ще бъдат причинени вредните последици изразяващи се в нарушаване на неприкосновеността на жилището, при проникване в него, без съгласие на неговия собственик. При това е съзнавал всички елементи на квалифициращия състав - както, че го е извършил нощем, и чрез употреба на сила (с брадва е повредил входната врата, за да влезе в жилището).

На трето място съдът приема, доказано от обективна страна и че на 05.05.2018 год., в град В Т, ул."Р.Н" № 1, ет.1, ап.6, подсъдимият е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като удрял с брадва по преградна стена с входна врата и вътрешна входна врата на ап.6, обиждал и се заканвал на намиращите се в жилището М.Т.И. и М.А.М. ***, като крещял „Излезте, майка ви ще еба, излезте, ще ви убия".

Действията на подсъдимия са непристойни, тъй като са неприлични и се изразяват в буйство, невъзпитаност, ругатни, обиди и закани срещу намиращите се в жилището; удари с брадва по преградна стена с входна врата и вътрешна входна врата; счупването на същите, респективно до причиняване на имуществени вреди и скандализират обществото.

Нанесените от подсъдимия на св. М.Т.И. и М.А.М. - оскърбления, агресивното му и арогантно поведение, и отправяните обиди, извършени при липса на личен мотив, следва да се квалифицират като хулиганство, защото са извършени публично, грубо нарушават обществения ред и изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към тези лица, както и към другите граждани и обществото.

С действията си подсъдимият е демонстрирал явното си неуважение и пренебрежение към обществото. Неуважението в случая е явно, защото открито засяга обществения ред. Налице е грубо нарушение на обществения ред, тъй като деецът чрез действията си е изразил демонстрация против установения ред и е нарушил важни лични интереси, съществено е засегнал нормите на нравствеността. Явното неуважение към обществото, е проявено тъй като подсъдимият чрез действията си е изразил открито висока степен на неуважение към личността и правилата на обществото. При това антиобществения характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от другите лица – повече от 8 човека, които са били в района на местопроизшествието, на които са станали достояние.

Не може да има спор, че с това си поведение подсъдимият е проявил не само незачитане на личността, респективно честта и достойнството на свидетелите М.Т.И. и М.А.М., но и грубо е нарушил обществения ред и е изразил неуважение към обществото. И двата съществени признака на престъплението са налице. С действията си подсъдимият е надхвърлил обикновеното хулиганско поведение и същите не могат да бъдат разглеждани като непристойни прояви, попадащи в приложното поле на УБДХ. Това е така защото с тях, в много груба форма са засегнати интересите на личността на пострадалите лица и упорито не са прекратени, като по този начин е изразено пренебрежително отношение към обществения ред /в този смисъл Решение № 39 от 11.02.1983г. по н.д. № 10/83г., ІІ н.о./.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк умисъл. подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Безспорно съзнавал поведението си, фактът, че е нощно време и се скандализират, както пострадалите, така и останалите обитатели на входа и присъстващите лица, но продължил действията си по проникване в имота, отправянето на обиди и закани към пострадалите.

Като призна за виновен подсъдимия по предявените му обвинения, съдът съобразно чл. 54 от НК, обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, подбудите за извършване, както и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства при индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия.

Като причини за извършване на престъпленията се явяват: ниската правна култура на дееца; незачитане на законоустановения ред, неприкосновеността на частната собственост, и личността на гражданите, както и праг на личностнови задръжки.

Обществената опасност на извършените от Й. престъпления следва да се приема за сравнително завишена, с оглед на механизма на извършване на деянията; сравнително високата степен на засягане на обществените отношения, върху които въздейства и на обстоятелството, че деянията са осъществени при условията на съвкупност..

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете, младата възраст на дееца

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 70 по НОХД № 1225/2018г. по описа на РС – В. Търново, лист 4.

 

и изразено съжаление. В тази връзка направените от подсъдимия самопризнания не се взеха предвид, тъй като същите обективират приложението на разпоредбата на чл. 58 а от НК, при определяне на наказание на Й., за извършените престъпления, в предвидената от хипотеза на чл. 373, вр. с чл. 372, ал. 4, вр. с чл. 371 от НК.

За отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете, наличие на предходно осъждане за извършено престъпление от общ характер и лошите характеристични данни за личността на подсъдимия.

                С оглед изложеното и съобразно разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58 а, ал. 1, от НК, съдът наложи на М.М.Й. наказания както следва:

         - за престъплението по чл. 216, ал. 1, пр. 2 от НК - наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, от което и след като се осъществи предвидената в закона редукция (намаляване с 1/3), следва да изтърпи четири месеца лишаване от свобода.

         - за престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1, вр. с ал. 1 от НК - наказание в размер на една година лишаване от свобода, от което и след като се осъществи предвидената в закона редукция (намаляване с 1/3), следва да изтърпи осем месеца лишаване от свобода.

- за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, след като извърши преценка по реда на чл. 57 от НК, съдът приема, че за извършеното от Й. престъпление, следва да бъде наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, от което и след като се осъществи предвидената в закона редукция (намаляване с 1/3), следва да изтърпи четири месеца лишаване от свобода. При това съдът наложи на подсъдимия и комулативно предвиденото в закона наказание, за извършеното престъпление, а именно "Обществено порицание", което, на основание чл. 52 от НК, да бъде изпълнено чрез залепване на съдържанието на присъдата на табло за съобщения при Община Велико Търново.

         С оглед на постановените спрямо подсъдимия три наказания, съдът определи, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия М.М.Й., едно общо наказание измежду наложените му с присъдата - най-тежко от тях, а именно: осем месеца лишаване от свобода.

Настоящият състав като съобрази, че определеното на подсъдимия едно общо наказание измежду наложените му с присъдата - най-тежко от тях в размер от осем месеца лишаване от свобода не надвишава три години; същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на постановеното на Й. наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

         На основание чл.23, ал.2 от НК, съдът присъедини към определеното на подсъдимия М.М.Й., едно общо наказание измежду наложените му с присъдата - най-тежко от тях, а именно - осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила и наказанието "Обществено порицание", което, на основание чл. 52 от НК, да бъде изпълнено чрез залепване на съдържанието на присъдата на табло за съобщения при Община Велико Търново.

В тази връзка, съдът приема, че така определените по вид и размер наказания, биха оказали по отношение на подсъдимия, своята превантивна и превъзпитателна и възпираща роля и биха довели до постигане на целите на наказанието предвидени в закона.

,        При този изход на делото и на основание чл. 53, ал. 1, б. А от НК, съдът отне в полза на държавата, вещественото доказателство - метална брадва с дървена дръжка, собственост на М.М.Й. и послужила за извършване на престъплението, което след влизане на присъдата в сила, да бъде унищожено като вещ, без пазарна стойност.

         Подсъдимият М.М.Й., бе осъден да заплати, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски в размер на 152,49лв. (сто петдесет и два лева и 49 ст.), както и 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                      

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: