Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
12.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12498/2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от С.Х.В.,
с което е предявен срещу ЗАДА.АД осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 15.09.2016г., вследствие на което е починал С.К.А.
– син на ищцата.
Ищецът твърди, че от загубата на сина си е понесла
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, безпокойство,
изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата, развила е остра стресова реакция и душевно разстройство. Синът
ѝ е починал при произшествие, осъществило се на 15.09.2016г. по вина на
лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Претендира обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва от датата на
деликта до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ответникът
оспорва иска, оспорва механизма на ПТП, като евентуално се позовава на
съпричиняване на вредите. Оспорва възникването на неимуществени вреди за ищеца,
техният характер и продължителност. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от
представените писмени документи, съставени в досъдебното производство
(протоколи за оглед, скици, фотоалбуми и др.) и приетата по делото комплексна
съдебно-медицинска автотехническа експертиза, че на 15.09.2016г. на път Е-773 (гр.
Бургас - гр. София), в района на км. 478, с посока на движение Бургас-Айтос, Х.К.К.при
управление на МПС – л. а. „Деу Нубира“ с рег. № ******АН, поради движение с
неразрешена скорост загубил управление над автомобила, който напуснал платното
за движение от дясната му страна, преминал през десния банкет и навлязъл в
крайпътна канавка, където последвал удар на предната част на автомобила в
крайпътно дърво. В следствие на удара починал пътуващия на предната лява
седалка С. А.. Според заключението на експертизата пострадалият А. е
получил в следствие на произшествието телесни увреждания, представляващи
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, довели до тежък
травматичен шок, причинен от тежки гръдно-коремни травми, чиято непосредствена
последица е смъртта на пътника. Ето защо съдът приема, че механизма на
произшествието, деянието и неговата противоправност, авторът му и последиците,
които са в причинна връзка с деянието – смъртта на пътника С. А., се
установяват безпротиворечиво от обсъдените писмени доказатекства и експертиза.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
От Удостоверение за
наследници (л.7) се установява, че починалият С. А. е син на ищцата и към
датата на смъртта си е бил 30-годишен.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на автомобила; неговата противоправност –
нарушение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, вината на водача и причинната връзка между
произшествието и смъртта на сина на ищцата.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика
на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Предвид изложеното
съдът приема, че в полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от загубата на син.
От
показанията на свидетеля В.А.Д. – племенник на ищцата, се установява, че ищцата
и синът й са живеели в едно домакинство, имали топли отношения на взаимна обич,
грижа и уважение, ищцата е понесла изключително тежко загубата – често плачела,
посещавала всяка седмица гроба му и на всеки 15 дни му правела помен, често се
налагало близките й да викат спешни медицински екипи заради оплаквания от
високо кръвно и главоболия.
Установява
се от представените писмени доказателства - Амбулаторен лист от 02.05.2018г.
(л. 21) и Рецептурна бланка (л. 22), че ищцата е потърсила медицинска помощ за
симптоми на подтиснатост, вялост, неспокойствие, смущения на съня, за което й е
предписано медикаментозно лечение.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на
пострадалият (30 г.), възрастта на ищцата (48 г. към произшествието),
обстоятелството, че двамата са живеели заедно в едно домакинство и са били
изключително близки, същността на връзката родител-дете, невъзвратимостта на
загубата. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 120000 лв. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищцата. За целите на реализиране на отговорността обаче следва
да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав
приема, че сумата от 120000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените
критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От комплексната експертиза и
разясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание, се установява, че в
следствие на високата скорост и голямата кинетична енергия на удара, на тялото
на пострадалия са въздействали значителни инерционни сили, които причиняват
т.нар. инерционни увреждания на вътрешните органи, независимо дали движението
на тялото се спира от действие на колан или удар в интериора. Предпазния колан
не е в състояние да предпази пасажера и от увреждане по механизма на
притискане, а в процесния случай са настъпили значителни пластични деформации
на купето на автомобила в зоната на водача, които са довели до изместване на
тялото му и травмиране на пътника до него с удари и притискане на тялото му към
предната дясна врата. Всичко това води до извода, че наличието на предпазен
колан не би повлияло на вида и интензитета на уврежданията и в крайна сметка не
би могло да предотврати настъпилия летален изход. Ето защо съдът приема
възражението за съпричиняване за неоснователно.
Неоснователно
е искането на ищцата за присъждане на законната лихва от деня на деликта. Разпоредба
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, претенцията на ищцата до ЗАДА.АД е получена от последния на 07.02.2017 г. Съдът приема, че това е най-ранната дата
на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие, поради
което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
По
разноските:
На процесуалния представител ищеца следва да се
присъди възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за сумата от 3981,60
лв. с включен ДДС, изчислена съобразно съотношението уважена – отхвърлена
част от иска.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертизи, съразмерно с
отхвърлената част от иска – сумата от 200 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса
– в размер на 4800 лв. и разноски в размер на 200 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАДА.АД, ЕИК:*******, със седалище и адрес
на управление:***, р-н „Средец“, ул. „*******, да заплати на С.Х.В., ЕГН:**********, с адрес: ***, на
основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 120000
лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на С.К.А. – син, при
произшествие, осъществено на 15.09.2016 г., заедно със законната лихва от 07.02.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 200000 лв.
ОСЪЖДА ЗАДА.АД, ЕИК *******,
със седалище:***, р-н „Средец“, ул. „*******, да заплати на адвокатско дружество „Ч., П. иИ.“,
с адрес на кантората: гр. София, ул. „*******, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 3981,60 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.Х.В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАДА.АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Средец“, ул. „*******, на
основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА ЗАДА.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление:***, р-н „Средец“, ул. „*******, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 4800 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 200 лв.,
представляваща разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: