Р Е Ш Е Н И Е
№ ІV-49 година 31.05.2018 град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти граждански въззивен състав
На тридесети април две хиляди и осемнадесета
година
в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ДАНИЕЛА МИХОВА
2.ДИМАНА
КИРЯЗОВА-ВЪЛКОВА
Секретар Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Узунова
въззивно
гражданско дело номер 45 по описа за 2018 година ,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и
сл.ГПК.
Делото е образувано по повод
подадена въззивна жалба от Р.Г.Р. и М.Ц.Р. чрез адв.Н.Д. против Решение № 165
от 26.10.2017г.,постановено по гр.д.№253/2017г.по описа на РС гр.Несебър,с
което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивниците Радкови отрицателен
установителен иск за приемане за установено по отношение на ответниците ГЕРОГИ С.К.,Г.Г.К.
И О.Г.К.,че те не са собственици на 23.5 кв.м.ид.части,представляващи част от
поземлен имот с идентификатор № 51500.501.151 по к.к.на гр.Несебър,идентичен с
парцел ІІ-100 кв.42 от ПУП на гр.Несебър и съставляващи според ищците разликата
между действителния обем на притежаваните от ответниците 222.5 кв.м.ид.части от
имота и посочените в н.акт №105 т.VІІ н.д.№2244/1997г.на нотариус при НРС и
н.акт за замяна № 178 т.ХІV рег.№ 14606 н.д.№2710 от 02.10.2014г.на нотариус
Стоян Ангелов общо 246 кв.м.ид.части от този имот.
Във въззивната жалба се
излагат съображения за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост на
постановеното първоинстанционно решение. В пункт първи на въззивната жалба е
оспорен решаващият извод на районния съд за отхвърляне на исковата претенция-
че съсобствеността между страните в парцел ХVІ-100 и парцел ІІ-100 била
възникнала по силата на съдебна спогодба,а не по регулация,поради което водещ
критерий при определяне на дяловете на съсобственост върху придадената част
следвало да се счита начинът,по който е разпределена съсобствеността върху
имота,към който се придава частта. Така,в процентно съотношение съсобствеността
била разпределена при квоти 31.25% за ищците и 68.75% за ответниците и тя не
следвало да се промени с факта на придаване на частта от съседния имот,а само
се увеличавало реалното съответствие на притежаваните идеални части на всеки
един съсобственик. Тези изводи на съда са оспорени като неправилни. Направен е
анализ на събраните по делото доказателства,като се прави довод,че макар да не
е изложил мотиви,обосноваващи правния му извод относно придобивния способ,по
силата на който в новообразувания с плана от 1981г.парцел ІІ-100 собствеността
на ответниците се е увеличила с 23.5 кв.м.,съдът очевидно е приел,че новият
регулационен план има отчуждително действие по отношение на площта,с която се е
увеличил парцел ІІ-100/бивш ІІ-346/,като този извод на съда е неправилен.
Въззивниците са изложили съображенията си в подкрепа на тезата си за
неправилност на изводите на НРС,които са следните:
На първо място,от заключението на вещото лице е
станало ясно,че със Заповед №234/15.05.1981г.на Председателя на Комитета по
архитектура и благоустройство при МС са били одобрени нови
планове-застроителен,регулационен и кадастрален
на гр.Несебър,а не е направено изменение на предходен план,по силата на
който части от един имот да се придават към друг имот с цел неговото
упълномеряване.За второто,освен че липсват доказателства не са отправени дори и
твърдения,но от копието на горецитираната заповед,с което въззивниците са се
сдобили след постановяване на решението на НРС и представят с въззивната си
жалба се сочи,че е видно,че правните основания за постановяване на заповедта
нямат за последица изменение на действащ план,а са за одобряване на нов
план.Фактът,че с една заповед са одобрени застроителен,регулационен и
кадастрален планове е също доказателство,че първоначално е бил изготвен
кадастрален план,в който собствеността на О. Грамадска и Костадин Русиев в
бившите два парцела е била заснета в нов имот с пл.номер 100,записан в
разписния лист на двамата собственици и едва тогава,върху тази кадастрална
основа е изработен регулационният план,с който за този имот са отредени два
парцела –ІІ-100 и ХVІ-100.Сочи се,че това е било потвърдено и от вещото лице
Гълъбова.В случая,предвид технологията на създаване и одобрение на плановете,а
и с оглед действащата към този момент нормативна уредба и съдебна
практика,новият регулационен план не би могъл да промени квотите на собственост
на отделните собственици,тъй като те са били определени по силата на
извършените от тях сделки с вещни права,а новият план,използвайки външните
очертания на съсобствения имот е променил площите на новообразуваните
парцели,премествайки регулационната граница между тях на юг,без това да се
отразява върху абсолютната стойност на собствеността на отделните собственици.Така
извършеното ново урегулиране на съсобствения имот по описания начин не
кореспондира с приетото от НРС,за наличие на придаване по регулация на реални
части от съседен парцел.Напротив,тук основателно би възникнал въпросът дали
след като съсобствения имот се урегулира по нов начин,а новият регулационен
план има пряко отчуждително действие,то делът на всеки от съсобствениците във
всеки от съсобствените парцели не е бил равен? На следващо място въззивниците
считат за важно да отбележат,че съсобствениците на двата съседни парцела са
едни и същи лица,макар квотата им на собственост в двата съседни парцела преди
одобряването на плана от 1981г.да е била различна. Ако бъде споделено приетото
от първоинстанционния съд,че извършеното със Заповед №234/15.05.1981г.ново
урегулиране на съсобствения имот има отчуждително действие по отношение на
разликата между преминалите от съсобствения парцел ХVІ-100 към съсобствения
парцел ІІ-100 кв.42 по ЗРП на гр.Несебър 63 кв.м.собственост на наследодателя
на ищците и придобитите от тях по приетата от съда квота 31.25%,равняваща се на
39.375 кв.м.,то за разликата от 23.625 кв.м. е следвало да бъдат уредени
регулационни сметки.При тези обстоятелства наследодателката на ответниците или
те самите са станали длъжници по отношение на своя съсобственик по смисъла на
чл.110 ал.2 ЗТСУ/отм./,действал към одобряването на плана през 1981г.и е
следвало да заплатят на наследодателя на ищците или наследниците му стойността
на придадените с регулационния план части. Нещо повече,информацията за придадени
по регулация части от съседни имоти е следвало да бъде изписана в
скицата-извадка от действащия план и при сделка с такъв имот нотариусът е
следвало да проследи дали сметките са уредени и тази информация да бъде
пренесена в нотариалния акт.Сочи се,че такива доказателства по делото няма,а от
представените нотариални актове ,с които праводателите на ответниците са
извършили сделки с идеални части от процесния имот не се съдържа информация за
придаваеми по регулация места.От друга страна,ответниците,в чиято тежест е било
да докажат придобивния способ върху процесните 23.5 кв.м.дори не са отправили
твърдения или възражения в този смисъл. Прави се довод,че възприетото от НРС
противоречи и на приетото в ТР №3 от 15.07.1993г.по гр.д.№2/9 на ОСГК относно непосредственото
отчуждително действие на дворищнорегулационния план/цитирано/,като се сочи,че
то намира приложение и в конкретния случай,тъй като със заповедта от 1981г.се
одобрява нов план,а не се изменя предходен такъв.С оглед действието на влезлия
в сила на 31.03.2001г.ЗУТ отменил ЗТСУ,тази практика е доразвита в ТР №3 от
28.03.2011г.на ВКС по т.д.№3/2010г.на ОСГК- цитирано.Въззивниците считат,че при
тези обстоятелства се налага извод,че дори процесните 23.5 кв.м.да са били
отчуждени по силата на одобрения със заповедта от 1981г.,то предвид неговото
неприлагане,поради незаплащане в срока по пар.6 от ПР на ЗУТ на стойността на
придаваемите от съседния парцел части,отчуждителното действие на плана е
отпаднало и ищците отново са придобили собствеността върху тези части.
Във въззивната жалба се сочи,че се поддържат изцяло
изложените в исковата молба и становището по доклада на съда твърдения,че
ответниците не са собственици на процесните 23.5 кв.м. от процесния ПИ и
твърденията им се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени доказателства
и от приетото заключение на СТЕ и показанията на разпитаните
свидетели.Считат,че при проследяване на кадастралната и регулационна история на
оставения в наследство от общия наследодател на страните-Димитър Костадинов Русия
имот,състоящ се от къща,построена върху 115 кв.м.,ведно с дворно място от 507
кв.м. и постигнатата от неговите преки наследници съдебна спогодба се
установява,че дъщерята О. Димитрова Русиева е станала собственик на общо 243.5
кв.м.от наследствения имот,от които 159.50 кв.м.ид.части от парцел ІІ-346 кв.42
по плана на гр.Несебър и източната част от двуетажна паянтова жилищна
сграда,цялата с площ 115 кв.м.,както и ½ ид.част от парцел І-346 кв.42 с
площ 168 кв.м.,а синът Константин Д. Русиев е получил в дял и станал собственик
на 72.50/232 кв.м.ид.части от парцел ІІ-346 кв.42 по плана на гр.Несебър и
западната част от двуетажната паянтова жилищна сграда,цялата с площ 115
кв.м.,както и ½ ид.част от парцел І-346 кв.42 с площ 168 кв.м. Одобреният
със Заповед №234/15.05.1981г.застроителен,регулационен и кадастрален планове на
гр.Несебър не се е отразил върху собствеността на отделните съсобственици,по
изложените в първата част от жалбата съображения,но дори и планът да е имал
отчуждително действие по отношение на процесните 23.5 кв.м.,то същото е
отпаднало с изтичането на сроковете по пар.6 от ПР на ЗУТ и ищците отново са ги
придобили. Намират за неоснователни възраженията на ответниците за изтекла в
тяхна полза придобивна давност по отношение на процесните 23.5 кв.м.,като се
сочи,че твърденията на ищците се подкрепят от показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмените доказателства,които доказват отсъствието у
ответниците на двата основни признака на владението по чл.68 ЗС- корпус и
анимус,като в тази връзка се поддържат подробните съображения,изложени в
писмените бележки.Въззивниците молят БОС да постанови решение,с което да отмени
решението на НРС и да уважи предявения отрицателен установителен
иск.Претендират разноски. Правят доказателствено искане при условията на чл.266
ал.3 ГПК- за издаване на съдебно удостоверение,което да послужи пред Областна
управа гр.Бургас за снабдяване с копие на съхранявания екземпляр от Заповед №
234/15.05.1981г.на Председателя на Комитета по архитектура и благоустройство
при МС,като представят копие от заповедта,съхранявано в ***. Заявяват,че от
страните по делото не е бил повдиган въпросът за отчуждителното действие на
тази заповед,а тези въпроси са били обсъдени едва в решението на НРС,като
липсата на заповедта като доказателство по делото води до невъзможност да се
установи обективната истина.
В представения писмен отговор е изразено становище
за неоснователност на въззивната жалба,като също са изложени решаващите мотиви
на НРС,довели до отхвърляне на предявения иск.Сочи се,че съсобствеността върху
спорния имот според НРС е възникнала по силата на съдебната спогодба от
1963г.,а не по регулация,както твърдят въззивниците.По тази причина водещ
критерий при разпределяне квотите на съсоственост в новообразуваните имоти е
тази спогодба,както правилно е посочил районният съд,тези 126 кв.м.се
разпределят в процентно съотношение между съсобствениците съобразно
квотите,определени със съдебната спогодба.Очевидно няма никаква грешка при
извършване на сделките от 1997г.,както твърдят въззивниците пред първата
инстанция.Дори при правилното смятане на квотите и квадратурата се констатира
ощетяване в квадратните метри на въззиваемите.В нарушение на чл.266 ГПК
въззивниците твърдят нови обстоятелства и се иска събирането на нови
доказателства,които са могли да посочат и представят пред НРС.Въззиваемите
считат,че тези нови обстоятелства и доказателствени искания не следва да се
разглеждат и допускат,защото на практика въззивниците се опитват да изменят
изцяло предмета на делото,което е недопустимо. Дори да се приеме,че изцяло
новата теза развита в жалбата е основателна,то тогава претенциите на
въззивниците следва да се уредят съобразно предоставените от закона възможности
по пар.8 ал.2 т.1-3 от ПР на ЗУТ,но дори и тогава искът ще е
неоснователен,защото в тази хипотеза ищците ще имат дори по-малко от
притежаваното от тях.Пропуска се и фактът,че за такива изводи е необходима
СТЕ,която освен проследяването на историята на имота,следва да изчисли и
квадратурата на имота във всички предходни промени в регулацията и съответно да
изчисли кои квадратури следва да отпаднат.Безспорно,в такъв случай имотът ще е
много по-малък от сега и естествено никой няма да притежава тези 23.5
кв.м.Считат,че се пропуска и фактът,че след плана от 1981г.през 2000г.е приет
актуален кадастрален план,в който имот пл.н.100 е била заснета допълнително
изградена постройка,като имотната граница тангира с нея,а площта на имот
пл.н.100 е била 416.5 кв.м.През 2006г.е
одобрена кадастралната карта на гр.Несебър,в която УПИ ІІ-100 е означен с
идентификатор № 51500.501.151 с площ 373 кв.м.По логиката на въззивниците
всички планове следва да са с отпаднало действие и имотът да е с площ 232 кв.м.
Поддържа се и възражението за изтекла в полза на въззиваемите придобивна давност,в
хипотезата на чл.79 ал.2 ЗС,като те са владяли имота
постоянно,непрекъснато,несъмнено,спокойно и явно в продължение на повече от 5
години.В конкретния случай се твърди владение върху процесните 23.5 кв.м.в
продължение на повече от 20 години.Явни доказателства за това,че никой не е
оспорвал правата на въззиваемите се сочи,че се съдържат включително и в
представените от въззивниците документи.Сочи се,че праводателките на ищците
Анелия Г. и Силвия Русиева никога не са имали претенции към тези кв.метри,доказвайки
това със сделките,които са извършвали през 1997г.Още към този момент има
писмено доказателство,че никой не е оспорвал правото на собственост на О.
Грамадска/Русиева/ която впоследствие дарява своите деца със своята
собственост.Считат,че доказателство в същата насока са последващо подписаните
Декларация от 07.04.1999г. и договор за разпределяне на реалното ползване от
12.05.2003г.-и двата документа са подписани от четиримата съсобственика
/праводатели на настоящите страни в процеса/,при ясно изразена воля на всеки
един от тях,без наличие на каквото и да било несъгласие с правата на някои
съсобственици.Горната хронология на доказателствата,представени от страните се
сочи,че е доказана и от свидетелските показания,като свидетелите са заявили
категорично и единодушно,че между наследодателите на ищците и ответниците не е
имало спорове за тези 23.5 кв.м.За първи път претенции са предявени едва на
17.10.2008г.със завеждане на искова молба от Р. и Емил Радкови,придобили имота
от Анелия Г. и Силвия Мочорска,образуваното дело е било прекратено поради
оттегляне на иска.Прави се извод,че считано от 19.12.1997г.,присъединявайки
владението на праводателите,въззиваемите са владели процесните ид.части
постоянно,непрекъснато,явно и спокойно,поради което на основание чл.79 ал.2 ЗС
са придобили собствеността по давност на 19.12.2002г. Молят решението на НРС да
бъде потвърдено,а въззивната жалба-оставена без уважение.Нямат доказателствени
искания,претендират разноски.
Доказателственото искане на
въззивниците е уважено,като Заповед № 234/15.05.1981г.на Председателя на
Комитета по архитектура и благоустройство при МС е приета като доказателство по
делото.
В съдебно заседание въззивниците,редовно
уведомени, се представляват от адв.Д.,който поддържа жалбата и моли за нейното уважаване.Няма нови доказателствени
искания.
В
съдебно заседание от въззиваемите,редовно уведомени, се явяват лично Г.С.К. и Г.Г.К.,а
всички се представляват от адв.М.,който оспорва въззивната жалба и моли
съдебното решение на НРС да бъде потвърдено.
При служебната проверка на атакуваното съдебно
решение по реда на чл.269 ГПК БОС
намери,че същото е валиден и допустим съдебен акт.БОС споделя становището на НРС,че
е налице правен интерес за ищците от предявяването на отрицателен установителен
иск срещу ответниците.
Предявеният иск е с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК-
отрицателен установителен иск за собственост.
Претенцията
на ищците е да бъде
установено между страните по делото,че ответниците не са собственици на 23.5
кв.м.ид.части от ПИ с идентификатор № 51500.501.151 по к.к.на
гр.Несебър,идентичен с парцел ІІ-100 кв.42 от ПУП на гр.Несебър и съставляващи
според ищците разликата между действителния обем на притежаваните от
ответниците 222.5 кв.м.ид.части от имота и посочените в н.акт №105 т.VІІ
н.д.№2244/1997г.на нотариус при НРС и н.акт за замяна № 178 т.ХІV рег.№ 14606
н.д.№2710 от 02.10.2014г.на нотариус Стоян Ангелов общо 246 кв.м.ид.части от
този имот.
Ответниците считат,че са
придобили правото на собственост върху процесните 23.5 кв.м.ид.части от
процесния имот,на основание чл.79 ал.2 ЗС -изтекла придобивна давност,тъй като
са владяли имота постоянно,непрекъснато,несъмнено,спокойно и явно в продължение
на повече от пет години.Твърдят,че владението е продължило повече от 20
години,като между праводателите на ищците и ответниците не е имало спорове и
претенции относно тези квадратни метри.В тази връзка се позовават на извършено
с нот.акт № 104 т.VІІ н.д.№2243/1997г.дарение от Костадин на дъщерите му Анелия
и Силвия по ½ ид.част на всяка от тях от собствените му 112 кв.м. от
парцел ІІ-100 кв.42 и по ¼ ид.част от собствената си ½ ид.част от
парцел ХVІ -100 кв.42 по плана на гр.Несебър. Считат,че доказателство за
липсата на спор относно собствеността на О. Грамадска са и последващо
подписаните декларация от 07.04.1999г. и договор за разпределение на реалното
ползване от 12.05.2003г. Твърдят,че от 19.12.1997г.присъединявайки владението
на праводателите ответниците са владяли процесните 23.5 кв.м.ид.части от
процесния имот и са придобили собствеността на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Страните по делото нямат спор по
фактите относно обема на правата на общия наследодател Димитър Костадинов Русия
и правата получени от наследниците му О. Димитрова Русиева и Костадин Д. Русиев
по силата на съдебна делба-спогодба по гр.д.№185/1963г.на Поморийския народен
съд от 21.06.1963г. От съдържанието на протокола от 21.06.1963г. е видно,че
Костадин/Константин/ Русиев е получил в дял 72.50 кв.м. от парцел ІІ-346
кв.42,целият от 232 кв.м. и ½
ид.част от парцел І-346 кв.42 по плана на гр.Несебър,целият от 168 кв.м. ,а О. Русиева/Грамадска/ е
получила 159.50 кв.м. от парцел ІІ-346
кв.42,целият от 232 кв.м. и ½ ид.част от парцел І-346 кв.42 по плана на
гр.Несебър,целият от 168 кв.м.
Костадин Русиев е придобил правото
на собственост върху 156.50 кв.м. от
имот пл.н. 346, за който са отредени двата парцела, а именно: 72.50+84 кв.м.,а О.
Грамадска е придобила правото на собственост върху 243.50 кв.м.от имот пл.н.346,а именно: 159.50+84 кв.м.,при площ на
целия имот от 400 кв.м. Безспорно е
установено също така,че върху единия парцел,отреден за имота – парцел ІІ-346 кв.42 с площ 232 кв.м.,съгласно
описанието в протокола за съдебната делба-спогодба е построена двуетажна
паянтова жилищна сграда. Сградата е също е била предмет на делбата,разделена е
била на източна и западна части,включващи помещения и от двата етажа,като
източната част е поставена в дял на О. Грамадска,а западната част – в дял на
Константин Русиев. В нотариалните актове,с които е прехвърляно правото на
собственост върху двата дяла от сградата,тя е описвана като еднофамилна,а
дяловете- като помещения от тази еднофамилна сграда.Ето защо въззивният съд
намира,че е налице обикновена съсобственост и парцелът,върху който е построена
жилищната сграда е в режим на обикновена съсобственост,както считат и страните
по настоящото производство.
От заключението на вещото лице по
приетата по делото СТЕ се установява,че за старата част на гр.Несебър е имало
план от 1930г.,който не е съхранен. В плана от 1959г.е заснет имот
пл.н.346,записан в разписния списък на Димитър Русия,за който имот пл.н.346 са
отредени два парцела ХІІІ и ХІV,кв.14. Площта на парцелите изчислена по графични данни съответства на
посочената площ в протокола за съдебна делба от 1963г. През 1965г. е одобрен
нов план,в който имотните граници, по които са одобрени регулационните линии са
идентични с тези по плана от 1959г. Променена е била само номерацията на
парцелите,които вече са І-346 и ІІ-346 кв.42. През 1981г.е одобрен нов
застроителен,регулационен и кадастрален план на старата част на
гр.Несебър,което е видно от приетата като доказателство по делото Заповед №234
от 15.05.1981г.на Председателя на комитета по архитектура и благоустройство към
МС. В кадастралния план бившият имот пл.номер 346 вече е заснет с пл.номер 100,като за него са
отредени два парцела – парцел ІІ-100 кв.42 с площ 377 кв.м./по данни на община Несебър съгласно заключението на СТЕ/
и парцел І-100 кв.42 с площ 40 кв.м.,отреден
за магазин.
Според заключението на вещото лице
няма промяна в площта и конфигурацията на имота по всички кадастрални планове,както
и в регулационните граници на двата парцела в ЗРП от 1959г. и 1965г. Разлика
има в дворищната регулация на имота от
1981г., с която за имота също са
отредени два парцела,но с площ различна от площта на парцелите по предходните
планове,като по-малкият парцел вече е с променено предназначение- има отреждане
за магазин. По делото няма твърдения и доказателства промяната на регулацията
да е извършена впоследствие по инициатива на съсобствениците,поради което съдът
приема,че тази регулация е одобрена през 1981г.
Вещото лице е посочило също така, че за старите
планове няма цифрови модели и посочените площи са изчислявани по графични
данни. Върху комбинираната скица вещото лице е отразило само едно малко
несъответствие на северната имотна граница на ПИ с идентификатор 51500.501.151
с регулационната/отразена в оранжев цвят/,което обаче не е предмет на спора. При
представянето на заключението в съдебно заседание,вещото лице Гълъбова е
пояснило,че разликата в площта по действащата кадастрална карта и по
предходните планове е в резултат на грешки при измерването на площта на имота в
различните планове и малките изменения на регулационните линии,спрямо имотните
граници. Спорът по настоящото дело обаче няма за предмет правата на ответниците
върху тази разлика, а установяване на правата им върху 23.5 кв.м.ид.части от ПИ
с
идентификатор № 51500.501.151 по к.к.на гр.Несебър, идентичен с парцел ІІ-100
кв.42 от ПУП на гр.Несебър,които според твърденията на ищците съставляват
разликата между действителния обем на притежаваните от ответниците 222.5
кв.м.ид.части от имота и прехвърлените от О. Грамадска 246 кв.м.ид.части от
имота,описан в нотариалния акт от 1997г.като парцел ІІ-100 кв.42 по плана на
гр.Несебър, с площ 358 кв.м.
Неправилно,в противоречие със закона и
събраните по делото доказателства районният съд е приел,че има придаване по
регулация с плана от 1981г.,поради което квотите в съсобствеността върху
придадената част не могат да бъдат различни от вече съществуващите квоти на собственост
в имота. Погрешно е възприето и обсъдено от съда като твърдение на ищците,че съсобствеността
според тях е следвало да бъде разпределена в равни дялове. Такова твърдение
ищците не са въвеждали, а са твърдели,че техният праводател и праводателката на
ответниците са получили в дял при съдебната делба-спогодба конкретна площ от
имота, за който са били отредени два урегулирани парцела, след новата регулация
от 1981г. процесната площ от съсобствения имот - 23.5 кв.м. е урегулирана в парцел ІІ-100 и праводателката
на ответниците не е имала правно основание да придобие собствеността върху
нея,нито да се разпореди с нея през 1997г. Ищците не са твърдели,че правото на
собственост на праводателката на ответниците
е било редуцирано до 179 кв.м. от
парцел ІІ-100 кв.42 по плана на гр.Несебър/ 358:2=179 кв.м./,нито че техният
праводател е станал собственик по силата на придаване по регулация на общо 179
кв.м. от този парцел,а са твърдели,че той е притежавал 135.50 /358
кв.м.ид.части. Твърдения за придобиване право на собственост на придаваеми по
регулация части от съседен имот не са навеждани и от ответниците,които в
отговора са заявили като придобивно основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност,с присъединяване владението на праводателите им.
Правните аргументи на НРС въззивният съд счита
и за неправилни и противоречащи на установените по делото факти и приложимия
закон- чл.110 ЗТСУ/отм./.В разпоредбата на чл.110 ЗТСУ/отм./ясно се посочва,че е
възможно придаване по регулация на части от недвижими имоти към парцели на
други физически или юридически лица. Съдебната практика относно приложението на
закона е безпротиворечива- не е възможно придаване по регулация, когато имотът и парцелът принадлежат на едни и същи
собственици. В настоящия случай в кадастралните планове от 1959г.,1965г. и
1981г. е заснеман един имот,за който в регулационните
планове са отреждани два парцела. Регулацията не е била и приложена,тъй като в
следващите кадастрални планове не са били заснети нови,различни от предходните
имотни граници.От показанията на свидетелите по делото също се установява
безпротиворечиво,че ограда между двата парцела и понастоящем няма,а парцел ХVІ
-100 кв.42 е застроен с магазин. Към 1981г.,когато е одобрен действащият и
понастоящем регулационен план на гр.Несебър, имотът и двата отредени за него
парцела са принадлежали на двама съсобственици – Константин Русиев и О. Грамадска,
поради което при новото урегулиране на имота с плана от 1981г. не е било
предвидено придаване по регулация от имот към парцел. Няма твърдения и
доказателства по делото за уреждане на регулационни сметки, каквото принципно
би следвало да има, ако с плана от 1981г.е било предвидено придаване по
регулация.
Основателно в тази връзка се явява
твърдението на въззивниците,че праводателят им Константин Русиев е придобил по
силата на съдебната делба-спогодба от 1963г.правото на собственост върху площ
от имота в размер на 156.50 кв.м.,а праводателката на
ответниците О. Грамадска е придобила право на собственост върху 243.50 кв.м. от имота,при измерена и
посочена в протокола за съдебната делба-спогодба обща площ на имота от 400
кв.м.,който имот е бил урегулиран в два парцела. С одобрението на регулационния
план от 1981г. площта на парцелите,отредени за имота е претърпяла изменение,но това
изменение е в рамките на площта и конфигурацията на съсобствения им имот,която площ
е останала същата.Този безспорен факт предпоставя извод,че съсобствениците и след
новото урегулиране към 1981г. са притежавали право на собственост върху
имота,за който са отредени новите два парцела в същия обем,но разпределено в новите два парцела- по 21 кв.м.от парцел
ХVІ-100,който е с площ 42 кв.м. ,а от парцел ІІ-100,който е с площ 358 кв.м., Константин
Русиев е притежавал 135.50 кв.м.,а О. Грамадска- 222.50 кв.м.
Съгласно чл.77 ЗС правото на
собственост се придобива чрез правна сделка,по давност или друг начин,определен
в закона. Както се посочи по-горе,процесната
площ от 23.50 кв.м. праводателката на ответниците не е придобила като
придаваема по регулация част от съседен имот,собственост на други физически или
юридически лица, а твърдения за такова
придобивно основание не са били и навеждани от ответниците. Ответниците не са
твърдели също така, правото на собственост праводателката им или те да са
придобили чрез правна сделка,а твърдят,че правото на собственост е придобито от
тях на основание изтекла придобивна давност,с присъединяване владението на
праводателите им.Твърденията на ответниците не са обсъдени от НРС и не е
формиран извод относно тяхната доказаност.
През 1997г.Константин/Костадин/ Русиев е дарил
на двете си дъщери Силвия и Анелия Константинови при равни квоти за надарените
имота,придобит по протокола за съдебна делба-спогодба от 1963г.Дарените идеални
части от двата парцела са
индивидуализирани в нотариалния акт с площ и граници по плана на гр.Несебър,действал
към 1963г. и с площ и граници по действащия план/този от 1981г./. В нотариалния
акт № 104 т.VІІ дело №2243/1997г. от 19.12.1997г.на НРС е посочено,че дарителят
дарява на двете си дъщери поравно собствените си 112/358 кв.м.ид.ч.от парцел ІІ-100 кв.42,при запазване на съществуващото съотношение със съсобствениците,както и ½ от парцел ХVІ-100,кв.42 по
плана на гр.Несебър и помещенията от жилищната сграда,които са били поставени в
негов дял с делбата от 1963г. Дарителят Русиев се е разпоредил с 23.5
кв.м.ид.части по-малко от идеалните части от имота,които е придобил въз основа
на делбата от 1963г.
През 1997г. О. Грамадска също е
дарила на децата си Генади Грамадски и Елена К. при равни квоти за надарените
собствения си имот,придобит по протокола за съдебна делба-спогодба от 1963г.
Дарени са идеалните части от двата парцела,които са описани в нотариалния акт № 105 т.VІІ дело
№2244/1997г. на НРС от 19.12.1997г. по идентичен начин- индивидуализацията е с
площ и граници по плана на гр.Несебър от 1963г.и с площ и граници по действащия
план/този от 1981г./. Грамадска е дарила на децата си 246/358
кв.м.ид.части от парцел ІІ-100 кв.42,като
в нотариалния акт също е записано,че се запазва съществуващото съотношение със
съсобствениците. Дарила е и ½
от парцел ХVІ-100 кв.42 по плана на гр.Несебър,както и помещенията от жилищната
сграда,които са поставени в неин дял с делбата от 1963г.Дарителката Грамадска се е разпоредила с 23.5 кв.м. ид.части повече от
идеалните части от имота,които е придобила въз основа на делбата от 1963г.
Константин Русиев и О. Грамадска са се
разпоредили в един ден с правото си на собственост върху двата парцела в полза
на децата си,като Русиев е дарил с 23.50 кв.м.по-малко,а Грамадска с 23.50
кв.м.повече,отколкото са притежавали в съсобствения имот,урегулиран в два
парцела. И в двата нотариални акта е изрично посочено,че праводателите извършват
даренията,като волята им е да се запази съществуващото съотношение със
съсобствениците. Този факт води съда до извод, ,че съсобствениците са имали
договореност относно запазване на съществуващото съотношение в новия парцел,който е с по-голяма площ от
парцела по предходния регулационен план. Тази договореност е намерила отражение в съдържанието и на двата
нотариални акта за дарение и съдът я тълкува в смисъл,че Константин Русиев е отстъпил
владението върху 23.50 кв.м.от своята идеална част от имота на сестра си О.
Грамадска.Началната дата на установяване на владението е 19.12.1997г.,тъй като
Грамадска се е разпоредила на тази дата с процесните 23.5 кв.м.,дарявайки ги на
децата си.
От приетата като доказателство по
делото декларация от 1999г.,с нотариално заверени подписи,се установява,че
надарените са декларирали пред Община Несебър,че ще ползват за търговска
дейност реално площ от имота,съответстваща на дарените им идеални части. В
същия обем през 2003г.те са сключили договор за реално ползване на имота.
Волеизявленията,направени в тези два документа според въззивния съд водят до
извод,че наследниците на Константин Русиев
не са се противопоставили на владението,отстъпено от наследодателя им върху
тези 23.5 кв.м. и не са оспорили уговорката,че се запазва съществуващото
съотношение със съсобствениците. Съобразявайки даденото в ТР №1/06.08.2012г.на
ОСГТК на ВКС разрешение относно установяване на владение от съсобственик,въззивният
съд намира,че в конкретния случай волеизявленията на двамата съсобственици
Русиев и Грамадска в нотариалните актове за дарение,както и волеизявленията и
действията на надарените и техните правоприемници, преценявани в тяхната
съвкупност, водят до извод,че праводателите на ответниците са установили
владение върху процесните 23.5 кв.м. от момента на извършване на дарствените
актове. Владението е упражнявано от тях непрекъснато,явно и спокойно в
продължение на повече от десет години и те са придобили правото на собственост
на основание изтекла придобивна давност на 20.12.2007г.
Правото на собственост съобразно закона
може да бъде изгубено само ако титулярът му се откаже от него или друг го
придобие. По делото не се установяват факти,даващи основание на съда за
извод,че праводателите на ответниците са направили отказ от правото си на
собственост по предвидения в ЗС ред,нито данни да са се разпоредили с тези 23.5
кв.м.ид.ч. чрез правна сделка в полза на ищците,нито факти,които могат да
обосноват извод,че ответниците или техните праводатели са отстъпили обратно владението
на процесната площ или че ищците или праводателите им са установили владение. Владението
праводателите на ответниците, а впоследствие и ответниците,са продължили да
упражняват непрекъснато и явно и след 20.12.2007г.,като го упражняват и до
момента.
Обстоятелството,че през 2012г. Елена К.,а
през 2013г. Г.К./неин съпруг/ и Генади Грамадски са подали данъчни декларации,в
които са посочили,че притежават идеални части от съсобствения имот,изключващи
тези 23.50 кв.м.,не води до извод,че са изгубили правото на собственост,което
към този момент вече е било придобито от тях на основание изтекла придобивна
давност. Подаването на тези данъчни декларации
би могло според съда да се тълкува като отстъпване на владение или
промяна на анимуса, но само ако има и други действия,които да подкрепят такъв
извод,като например- промяна на площите по договора за разпределение на
ползването или друго волеизявление или
действие. През 2014г.,след смъртта на Елена К.,брат и Генади Грамадски е
сключил с ответниците Г.К., Г.Г.К. и О.К./наследници на Елена К.-съпруг и деца/
договор за замяна,като им е прехвърлил право на собственост върху собствените
си идеални части от процесния имот,включваща
и припадащата му се идеална част от процесните 23.5 кв.м. Фактът,че след
подаване на данъчната декларация Генади Грамадски е извършил разпоредителни
действия,изключва извода за отстъпване на владението или промяна на анимуса.
Грамадски е разпитан и като свидетел по делото,но от показанията му такъв извод
също не може да бъде направен.
От съдържанието
на приетия по делото отговор на отправена от ищеца Р.Р. до ответниците през
2017г.нотариална покана за сключване на нов договор за разпределение на реалното
ползване на дворното място е видно,че ответниците са посочили,че площта на идеалните
части за тях не може да бъде по-малка от 246 кв.м.,съгласно нотариалните им актове
за собственост-т.е.също няма извънсъдебно признание на правата на ищците,а
волеизявление,което ясно манифестира,че ответниците не са променили намерението
си да своят имота и след подаването на данъчните декларации. От показанията на
свидетелите не се установяват различни факти относно владението върху
процесните 23.5 кв.м.ид.части, а става ясно,че до 2008г. не е имало спор между
съсобствениците относно тази площ,а такъв е възникнал през 2008г.,когато ищците
узнали,че трябва да притежават собствеността върху още 23.5 кв.м.
Водим от горните мотиви БОС намери,че
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан,тъй като ответниците са провели успешно пълно и
главно доказване на твърдението си,че са придобили правото на собственост върху
процесните 23.5 кв.м. на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност,с
присъединяване владението на праводателите им. С оглед съвпадане на крайните
изводи на въззивната инстанция за неоснователност на предявения иск с тези на
НРС,но при несподеляне на изложените от районния съд мотиви,обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
С
оглед изхода от спора,право на присъждане на разноски имат въззиваемите ,които
обаче не са представили доказателства за извършени разноски във въззивното
производство и съдът не им присъжда такива.
Мотивиран от
гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
165 от 26.10.2017г.,постановено по гр.д.№253/2017г.по описа на РС гр.Несебър.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния
Касационен съд на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: