О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 126
Град Сливен, 13.04.2020 г.
Окръжен
съд Сливен, Въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: :МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното
от мл.съдия Алексиева ВЧНД № 148 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал. 7 и 8, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.
Образувано е по жалба на К.И.Х., ЕГН **********,*** против определение от
25.02.2020 г. по ЧНД № 277/2020 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което е
оставена без разглеждане жалбата на К.И.Х. против Постановление за прекратяване
на наказателно производство сл.д. № 30/2019г. по описа на ОСО при ОП Сливен,
водено за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1 от НК, от 12.02.2020 г. на
РП Сливен. В жалбата се излагат твърдения, че К.И.Х. е сред кръга лица, които
могат да обжалват постановлението тъй като е наследник на лицето сочен за автор
на документа, за който се твърди че е неистински. Сочи се, че в кориците на
досъдебното производство се съдържат доказателства за наследствената ѝ
връзка с И.М.И., чийто подпис
жалбоподателката твръди, че не бил изпълнен от него в инкриминирания документ.
Иска се от съда отмяна на определението и връщането му за разглеждането му по
същество.
В жалбата се твърди, че неправилно СлРС е приел, че жалбоподателят не
попада в кръга на лицата, легитимирани с разпоредбата на чл.243 ал.4 от НПК да
оспорят постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Твърди се че в кориците на делото се съдържат доказателства за
наследственото правоотношение между И.М.И. и жалбоподателката.
Иска се отмяна на обжалваното определение на СлРС и връщане на делото за
разглеждане по същество.
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като се касае за обжалване на
акт, чието произнасяне касае тъкмо жалбоподателката, на която е отказано
разглеждане на жалба по същество. Характерът на произнасянето излиза извън
посочените в чл. 243, ал. 6 от НПК и поради това не следва да се откаже
проверка на правилността на постановеният акт. Поради което съдът приема, че
следва жалбата да бъде разгледана по същество и като такава я намира за
неоснователна.
Следствено дело № 30/2019 г. по описа на ОСО при ОП - Сливен е образувано
за това, че през 2017 г. в гр. Сливен е бил съставен неистински частен документ
и е употребен, да се докаже, че съществува правно отношение – престъпление по
чл. 309, ал.1 от НК.
След събиране на преценените като необходими и относими доказателствени
материали, с Постановление на РП - Сливен от 13.02.2020 г., наказателното
производство е прекратено на основание чл. 243 ал.1 т. 2 от НПК. Прокурорът въз
основа на приобщения доказателствен материал е заключил, че въпреки положените
усилия (единична и тройна съдебно-графически експертизи), не са налице правно-релевантни
факти, въз основа на които да се изведат съставомерните признаци на деянието по
чл. 309, ал. 1 от НК и не би могло да се формира категорично и обосновано
предположение за извършено престъпление.
Производството пред РС-Сливен е образувано по жалба на К.И.Х. срещу
Постановлението на РП-Сливен от 13.02.2020 г. за прекратяване на наказателното
производство по сл.д. № 30/2019 г. по описа на ОСО при ОП - Сливен.
С атакуваното определение от 25.02.2020 г., РС - Сливен е оставил без
разглеждане жалбата като недопустима и е прекратил съдебното производство по
ЧНД № 277/2020 г. по описа на РС - Сливен. В определението, районният съд въз
основа на извършена преценка е достигнал до правилния и законосъобразен извод,
че жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без
разглеждане, а съдебното производство - да се прекрати.
Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изложените в атакуваното
определение изводи, че жалбоподателят няма право да обжалва постановлението на
РП - Сливен. Такова право е предвидено само за обвиняемия, пострадалия или
неговите наследници и ощетеното юридическо лице /чл. 243 ал.4 от НПК/.
Жалбоподателят няма качеството на нито едно от изброените категории лица,
поради което не е процесуално легитимиран да обжалва прекратителното
постановление на Районна прокуратура - Сливен.
Лицата, които имат качеството на пострадали са посочени в чл. 74 от НПК.
Съгласно постановките в ППВС 3/82 г. обект на престъпленията по глава ІХ на
НК са реда и правната сигурност на документирането, както и общественоправната функция, която се възлага
на документа, дейността на държавните и обществените органи и организации и отношенията
между организациите и гражданите. Това изключва априори наличие на съставомерни
вреди за престъплението по чл. 309 от НК. Наличието на претърпени вреди
(имуществени или неимуществени) са единствено условие за вменяването на
качеството пострадал от престъплението. Съгласно преобладаващата практика на
върховната инстанция, за да е сред лицата посочени в чл. 74 от НК или негов
наследник, от престъплението следва да са настъпили пряко и непосредствено,
такива неблагоприятни последици, които да са накърнили имуществената или друга
сфера на едно лице независимо дали същите са съставомерни или не. От характера
на разследваното престъпление не може да се направи извод за преки и
непосредствени вреди настъпили в имуществената сфера на Иван Митев Иванов и/или
К.И.Х.. Такива и в жалбата не се твърди да са настъпили. Самият факт на
твърдяното подправяне на подписа на нейния наследодател е достатъчно, за да се
възбуди наказателно разследване за установяване на съставомерни характеристики
на престъпление, тъй като се твърди засягане на обекта на документните престъпления,
но не и да направи лицето, чиито подпис е имитиран – пострадал. Пропуснатите
ползи от бъдещи несигурни събития не следва да се категоризират като пряка и
непосредствена вреда от документното престъпление по чл. 309 от НК.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че престъплението по чл. 309
ал.1 от НК е формално, и в конкретния случай не е настъпила щета или друг
вредоносен резултат за определено лице, поради което жалбоподателят няма
качеството на пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК.
Като се не е произнесъл по същество на жалбата, а я оставил без разглеждане
като недопустима, РС - Сливен е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който настоящата инстанция следва да потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл. 243 ал.8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.02.2020 г., постановено по ЧНД № 277/2020 г.
по описа на Районен съд - Сливен.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: