Решение по дело №355/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Компетентността на съда е ангажирана въз основа на определение № 9377/ 31.10.2023 г. на АССГ по адм.д.№ 10149/ 2023 г. по описа на съда.

Адв.Д. Т. като пълномощник на М. Й. В., [ЕГН] от гр.Кюстендил, кв.“Запад“, [адрес], със служебен адрес на адвоката: гр.София, [улица]обжалва т.3 от заповед № Л-4221/ 06.10.2023 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2-5 от АПК. Нарушението на формата е поради липса на мотиви за вида на нарушението, на имената на свидетелите, които ще се разпитат и на връзка между служебното положение и опасността за разкриване на обективната истина. Нарушенията на процедурата свързва с чл.40, 43 и 44 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Противоречието с материалния закон е поради недоказано деяние и възможност за квалификация по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР. Несъответствието с целта на закона е поради несъразмерност по чл.6 от АПК и възможност за командироване или назначаване в ЗООТ Казичене, респ. ЗОЗТ Кремиковци. Моли за отмяна на акта. Претендира деловодни разноски.

В с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Представя списък на разноските.

В писмен отговор и писмена защита юрк Д. Й. като пълномощник на ответния главен директор на ГДИН оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Със заповед № Л-4221/ 06.10.2023 г. главният директор на ГДИН на основание чл.207, ал.1, т.2 и ал.12, чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР и чл.215 от ЗМВР е образувал дисциплинарно производство срещу младши инспектор М. Й. В. - надзирател I-ва степен в затвора в гр.София I-ва категория, определил е ДРО в състав от председател и трима членове и по оспорената т.3 от заповедта временно е отстранил от длъжност жалбоподателя за срок от 2 /два/ месеца, като е разпоредил да бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта. В мотивите на заповедта органът е посочил, че от предложение с вх.№ 15675/ 06.10.2023 г. по описа на ГДИН /рег.№ 8691/ 06.10.2023 г. по описа на затвора в гр.София/ е видно, че жалбоподателят е участвал при поставянето на забранени вещи и предмети в ползвания от лишения от свобода И. Ц. И. матрак, с цел същия да бъде наказан и спрян от работа. Посочените действия са определени като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и чл.203, ал.1, т.7, пр.1 – превишаване на власт… и т.13 от ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Временното отстраняване от длъжност е мотивирано с обстоятелството, че служебното положение на дееца може да затрудни разкриването на обективната истина в случай, че се яви да изпълнява служебните си задължения и може да окаже въздействие върху лишени от свобода, станали свидетели на случая.

Заповедта е връчена на адресата на 06.10.2023 г., а жалбата е подадена на 17.10.2023 г.

Посоченото в заповедта предложение вх.№ 15675/ 06.10.2023 г. по описа на ГДИН /рег.№ 8691/ 06.10.2023 г. по описа на затвора в гр.София/ е изготвено от началника на затвора в гр.София и с него е предложено да се образува дисциплинарното производство срещу жалбоподателя. Предложението е изготвено въз основа на ДЗ /Доклад/ с вх.№ 11016/ 06.10.2023 г. на гл.инсп.П. К. като началник на сектор „Вътрешна сигурност“ в ГДИН. В предложението е посочено, че деецът е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по отношение на лишен от свобода, изразяващо се в принуждаване на друг лишен от свобода да постави неразрешени за притежание и ползване предмети в леглото, което ползва потърпевшия лишен от свобода с цел да бъде наказан и спрян от работа. В Предложението е посочена необходимост от временно отстраняване от длъжност на дееца.

ДЗ /Доклад/ с вх.№ 11016/06.10.2023 г. е изготвена по повод постъпила жалба с вх.№ Ж-845/ 04.10.2023 г. от лишения от свобода И. Ц. И., настанен в 12 група на затвора в гр.София. В ДЗ се сочи, че се касае за случай в който лишения от свобода И. е настанен до 28.09.2023 г. в 9-та група на затвора, след което е преместен в 12 група, като причина за преместването е извършено претърсване и личен обиск в спално помещение №12 на 9-та група на 26.09.2023 г., при което са открити забранени вещи и предмети, а именно: 1бр. мобилен апарат, 1бр. нож и 1бр. шило, които са намерени в матрака на лишения от свобода. И. е заявил, че откритите вещи са поставени целенасочено, като в деянието участват други лишени от свобода и служители от НОС в затвора. Във връзка с постъпилите данни са снети писмени обяснения от посочените в жалбата лишени от свобода и И.. От събраните писмени сведения и записите от системата за видеонаблюдение на затвора е установено, че има достатъчно данни за извършени дисциплинарни нарушения от лишени от свобода лица и служители от НОС, т.к. в описаната от лишения от свобода Л. А. Л. ситуация по поставяне на забранените вещи и предмети в спалното помещение на лишения от свобода И. Ц. И. са участвали поне трима служители от НОС. Това са жалбоподателя, мл.инсп.Г. Г. С. и мл.инсп.А. К. С. – надзиратели в затвора. Към ДЗ са приложени жалбата на лишения от свобода И. Ц. И., 1бр. DVD-R диск от системата за видеонаблюдение в затвора и сведенията от лишените от свобода Л. А. Л. /по прякор В./, И. Ц. И., А. А. В., Г. П. П., Д. Д. А. /с прякор Р./, Н. К. Н. и Р. Д. Б.. Сведенията на лишените от свобода са дадени на 06.10.2023 г. За извършеното претърсване и изземване на вещите на 26.09.2023 г. са приобщени ДЗ от мл.инсп.Г. Г. С., съобщение от инсп.И. В. С. и извлечение от книга за приемане и сдаване на дежурство от дежурните главни надзиратели.

В жалбата на лишения от свобода И. Ц. И. се съдържат данни за това, че на 23.09.2023г. в килията дошъл лишения от свобода Н. К. Н. и в присъствие на лишените от свобода Г. П. П. и А. А. В. казал на И., че със знанието на двама дежурни офицери лишеният от свобода Л. /В./ ще „нареди“ И., т.к. на Л. са му дали 2 телефона и нож, като единият от телефоните и ножа са за И.. На 24.09.2023 г. в килията дошъл лишения от свобода Д. Д. /Р./ и в присъствие на другите двама лишени от свобода казал на И. Ц. И., че офицерите Д. К. /П./ и С. са дали вещите на лишения от свобода по прякор В. По късно през деня в килията дошъл лишения от свобода Р. Б. и отново в присъствие на двамата лишени от свобода уведомил И. за дадените на В. предмети, което чул от лишения от свобода Д. Д. /Р./. На 25.09.2023 г. И. уведомил ИСДВР на 9-та група И. Д. за чутото. На 26.09.2023 г. към 10:15 часа И. е извикан от работното му място в групата, където е извършено претърсване на килия 11 и са намерени вещите. На 28.09.2023 г. И. съобщил за случая на началника на затвора. Претърсването и обиска са осъществени от жалбоподателя и мл.инсп.Р. Д.. Данните в жалбата на И. се потвърждават от обясненията на посочените лишени от свобода с изключение на Д. Д. А. /Р./, който е отказал да дава обяснения по случая. В обясненията си Л. А. Л. /В./ сочи за началото на случая, при срещата му на 11.03.2023 г. с лишения от свобода С. от 2-ра група на затвора, който му предложил да му даде телефон, нож и шило за да се „нареди“ лишения от свобода И. И. /п./, със знанието на жалбоподателя, който ще му съдейства. Самият жалбоподател при среща същия ден с В. потвърдил думите на С. и обещал съдействие за поставяне на вещите в килията на И., като на 21.09.2023 г. проверил дали С. е дал вещите. Ситуацията продължила до 26.09.2023 г., когато постовия на 9-група казал, че ще изкара лишения от свобода А. А. В. от килията за да може В. да постави вещите в леглото на И.. След поставянето на вещите в килията, жалбоподателят е бил на долния етаж и си разменил утвърдителни погледи с В., а след това го попитал дали е сложил вещите, след което му казал, че е свободен.

От приобщените в съдебното производство писмени доказателства се установява, че лишеният от свобода Л. А. Л. е освободен от затвора на 20.10.2023 г., че жалбоподателят е наказван с 2 наказания и награждаван 3 пъти и че по време на служба през периода 2021-2023 г. е участвал в множество претърсвания и обиски в затвора в изпълнение на служебните си задължения. Със заповед №Л-5030/ 01.12.2023г. ДНО е удължил срока за временно отстраняване от длъжност на жалбоподателя с 1 /един/ месец.

В съдебното производство са приобщени показанията на лишения от свобода И. Ц. И. и служителите на затвора Д. Г. К. и С. В. Д..

Св.И. потвърждава данните в жалбата и обяснението си в дисциплинарната преписка. Не може да каже дали жалбоподателят има участие по случая. Има данни, че забранените вещи са поставени със знанието на св.Кирилов и св.Д..

Св.Кирилов обяснява, че след случая жалбоподателят му казал, че са организирали да вкарат телефон и нож на лишения от свобода И. в леглото с цел да бъде спрян от работа. По негови думи друг дежурен главен надзирател е искал И. да бъде спрян от работа. Жалбоподателят твърдял, че лишения от свобода Л. Л. му казал, че св.С. Д. иска да го нареди. Свидетел на разговора между св.К. и жалбоподателят е М. А. – началник сектор „Охрана и сигурност“.

Св.Д. отрича съпричастност към случая. Сочи, че не е бил на работа по време на претърсването и обиска в килията и по никакъв начин не е участвал в поставянето на забранени вещи в леглото на лишения от свобода И..

Показанията на свидетелите съдът намира за обективни и достоверни, т.к. съответстват на доказателствата в дисциплинарната преписка. Отричането на съпричастност към деянието на св.Д. съдът не взима предвид и не обсъжда по делото с оглед липсата на пълно разследване по случая към датата на издаване на оспорената заповед.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Жалбоподателят е лице с правен интерес от оспорването. Разпореденото със заповедта временно отстраняване от длъжност представлява индивидуален административен акт с неблагоприятен за адресата характер. Жалбата е подадена в срока по 149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оглед предмета на съдебна проверка по чл.168, ал.1 от АПК, оспорения акт е законосъобразен. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповед № Л-4221/ 06.10.2023 г. е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР, при образувано дисциплинарно производство по чл.207 от ЗМВР временното отстраняване от длъжност на държавен служител в МВР се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Този орган по чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР може да бъде ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР за държавните служители на младши изпълнителски длъжности. Нормите на ЗМВР са приложими относно длъжността на жалбоподателя по препращане от чл.19, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Жалбоподателят е надзирател в затвора в гр.София и като такъв по см. на чл.290 от ППЗИНЗС изпълнява надзора, охраната и конвойната дейност, поради което е държавен служител, пряко осъществяващ дейности по изпълнение на наказания. Издателят на оспорената заповед по чл.13, ал.2, т.9 от ЗИНЗС има правомощие да наказва служителите в ГДИН и териториалните служби, което означава, че същият има правомощия на ДНО. Страните не спорят относно компетентността.

По формата на акта:

Заповедта е издадена при спазване на установената за нея писмена форма по чл.214, ал.1 от ЗМВР и чл.44, ал.1 и ал.3 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Мотивите за обстоятелствата по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР са част от съдържанието на заповедта поради извършената от ДНО преценка, че служебното положение на дееца може да затрудни разкриването на обективната истина в случай, че се яви да изпълнява служебните си задължения и поради възможността да окаже въздействие върху лишени от свобода, станали свидетели на случая. Посочените мотиви за разпореждането на органа са във връзка с фактическите обстоятелства по дисциплинарното нарушение, което е посочено като деяние по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР и отнесено към съставите по чл.203, ал.1, т.7, пр.1 и т.13 от ЗМВР. Нарушението е описано достатъчно пълно и ясно на този начален етап от дисциплинарното производство, за да може деецът за разбере обвинението. Фактите са идентични с посочените такива в предложението за образуване на производството и в ДЗ /Доклада/ от 06.10.2023 г. С оглед на изложеното, мотивите в заповедта покриват законовите изисквания за мотивираност на акта досежно волеизявлението на органа по т.3 от акта. Възраженията на жалбоподателя за обратното са неоснователни. Налице е яснота относно вида на дисциплинарното нарушение. На този начален етап от производството, ДНО не е длъжен да посочва какви свидетели ще се разпитат и какви други доказателства следва да се съберат, нито да извършва пълен анализ на събраните доказателства, т.к. в правомощията на ДРО по см. на чл.207, ал.6 от ЗМВР е самостоятелната преценка за необходимите действия, така, че да има пълно, обективно и всестранно разследване /вж. чл.207, ал.3 от ЗМВР/. Липсата на мотиви в предложението по чл.40, ал.1 във вр. с ал.4 от Инструкция № 8121з-877/ 06.07.2021 г. за необходимостта от временно отстраняване на служителя от длъжност не е съществено нарушение, т.к. предложението е изготвено от помощен орган, като мотивите са налични в оспорената заповед.

По процедурата:

При издаване на акта е спазена административната процедура.

Заповедта по чл.207, ал.1 от ЗМВР е издадена от органа при наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение, обективирани в предложението и доклада от 06.10.2023 г. При издаване на оспорения акт са спазени общите изисквания по чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с предпоставките по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР.

По материалния закон:

Заповедта на органа в оспорената т.3 е съответна на материалния закон.

Налице са посочените в чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР две предпоставки за временно отстраняване на държавния служител от длъжност. Първата предпоставка е свързана с наличие на образувано срещу служителя дисциплинарно производство. Тази предпоставка е изпълнена посредством т.1 от оспорената заповед, издадена на основание чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР. Приетото от органа тежко нарушение по чл.203, ал.1, т.7, пр.1 и т.13 от ЗМВР не подлежи на съдебна преценка от съда по настоящето дело, т.к. тази преценка ще се осъществи с крайния акт по налагане на дисциплинарното наказание. В този смисъл възражението на оспорващия за деяние по чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР е ирелевантно. Налице и е и втората предпоставка от фактическия състав на отстраняването. Доказателствата от дисциплинарното производство към датата на издаване на оспорената заповед 06.10.2023 г. по см. на чл.142, ал.1 от АПК сочат за съпричастност на жалбоподателя към посоченото от лишения от свобода И. Ц. И. деяние, изразяващо се в поставяне на забранени вещи и предмети в ползвания от лицето матрак в килията на затвора. Тази съпричастност се извежда от сведението на лишения от свобода Л. А. Л. и не се опровергава от останалите доказателства по преписката. Евентуалните действия на жалбоподателя във връзка с деянието се потвърждават и от показанията на св.Д. Г. К. по повод срещата на свидетеля с жалбоподателя след случая и признанието на дееца за участие. Тези данни са достатъчни за формиране на извод за обективна възможност на жалбоподателя поради заеманото от него служебно положение да влияе върху разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. В случай, че същият остане на работа, би имал контакти както с лишените от свобода, дали сведенията по преписката, така и с други лишени от свобода, които могат да дадат сведения за случая и отделно от това, с останалите служители в затвора със съпричастност към деянието. Лишените от свобода са в пряка служебна зависимост от жалбоподателя, който с оглед заеманата длъжност, извършва надзора и охраната на лишените от свобода. Останалите служители с отношение към случая са в колегиални отношения с жалбоподателя. Следователно, жалбоподателят разполага с възможност да влияе върху лицата, които ще дават сведения по преписката. Обоснована от доказателствата по делото е преценката на органа за възможност на жалбоподателя да въздейства върху свидетелите на случая и по този начин да създаде пречки за разкриването на обективната истина в хода на дисциплинарното производство.

За прилагане на процесната мярка не се изисква установяване на всички факти от състава на дисциплинарното нарушение, както и не се изисква да са събрани всички доказателства за установяване на тези факти. Мярката се прилага за да се обезпечи обективното провеждане на производството и да не се даде възможност на служителя да препятства обективното разследване.

Твърдението на жалбоподателя за недостоверност на обясненията на лишените от свобода по преписката и за нагласено деяние не намират опора в доказателствата, послужили за издаване на оспорената заповед. Твърдението за неосъществена възможност да бъде командирован или назначен в ЗООТ или ЗОЗТ е ирелевантно, т.к. не се включва в правомощията на ДНО при провеждане на процедурата по чл.214, ал.1 от ЗМВР.

Посоченият от органа срок за отстраняване от длъжност е в съответствие с чл.214, ал.3 от ЗМВР.

Функция на отстраняването от длъжност по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпореденото изземване на служебната карта, личния знак и служебното оръжие на жалбоподателя по чл.215, ал.1 от ЗМВР. Правомощието се осъществява при условията на обвързана компетентност.

По целта на закона:

Волеизявлението на органа в оспорената т.3 от заповедта е съответно на целта на закона и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, противно на твърдението на жалбоподателя. Целта е да се осигури обективно провеждане на дисциплинарното производство, поради което мярката не засяга правата на дееца в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на производството. Отделно от това, нормата на чл.214, ал.6 от ЗМВР предвижда репарационна възможност за възстановяване на служителя на заеманата длъжност и изплащане на възнаграждение за времето на отстраняване при прекратяване на дисциплинарното производство или когато не бъде наложено наказание „уволнение“.

На основание чл.172, ал.2 от АПК съдът ще отхвърли оспорването.

Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

На основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на адв.Д. Т. като пълномощник на М. Й. В. срещу т.3 от заповед № Л-4221/ 06.10.2023 г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

ОСЪЖДА М. Й. В. да заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.