РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Троян, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100991 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500 ал.1 т.3 от
КЗ.
Цитираното по-горе дело е образувано по искова молба от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, законни представители: М. С. М. – Г. и
П. В. Д. – изпълнителни директори, пълномощник юрисконсулт И. А. К., със
съдебен адрес: ***, срещу Т. И. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***.
Претендира се заплащане от ответникът на сумата 297.57 – двеста
деветдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки, представляваща
дължима главница във връзка с изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, застрахователна полица № ***, със срок на валидност от
06.01.2017г. до 05.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 09.08.2021г. до окончателното й изплащане; сумата 90.68 - деветдесет лева
и шестдесет и осем стотинки, представляваща мораторна лихва за периода от
12.07.2018г. до 12.07.2021г., сумата 25.00 – двадесет и пет лева,
представляваща разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00
– петдесет лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че на 20.03.2017 година, около 07.10 часа на ГП – I 4 км 89-
100, община гр. С., Т. И. В. виновно е причинил ПТП, за което е съставен
Протокол за ПТП № ***от 21.03.2017година, че в хода на разследването било
1
установено, че водачът Т. И. В. е напуснал мястото на произшествието и по
този начин е осуетил възможността да бъде подложен на проверка от
органите за контрол. Излага се, че спрямо същият е взето административно
отношение, като му е съставен АУАН № ***.
Считат, че с изплащане на застрахователното обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД придобива правото на регрес срещу виновния водач – Т. И. В.
до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 297.57 лева, както
и 10.00 лева, представляващи ликвидационни разходи по щета № ***.
Претендират постановяване на решение, с което да бъде установено,
че Т. И. В., с ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на ЗК "Лев Инс" АД сумата
388.25 лева (триста осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки), от
която 297.57 лева - главница, сумата 90.68 лева - мораторна лихва за периода
от 12.07.2018 г. до 12.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, по образуваното ч.гр.д. №
20214340100680/2021 по описа на PC– Троян. Претендира се законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното заплащане,
както и направените разноски по водене на делото, включващи заплатените
държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в двете производства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Т.
И. В., чрез адв. Е.Ц. от АК-Ловеч, с който изразява становище за
недопустимост на иска, а по същество и за неоснователен. Подробни
аргументи излага в писмения отговор и в представена по делото писмена
защита.
Не се оспорва обстоятелството, че срещу ответникът Н. е съставен
цитирания АУАН №*** за това, че на20.03.2017 год. в 07.10часа на път I 4,
при км.89+100 при управление на специален автомобил Р.„М.“ с рег.№*** е
предприел маневра изпреварване, без да се убеди, че в това време го
изпреварва лек автомобил „Т.“ с рег.№***, в следствие на което се удрят,
като настъпва ПТП с материални щети, а Т.В. продължава движението си, без
да спре. Твърди, че Нешков оспорва отразеното в акта, което възражение е
отразено в същият.
Сочи се, че въз основа на съставения АУАН началника на сектор към
ОДМВР Г., РУ С. е издал наказателно постановление, с което на Н. са
наложени три наказания, подробно описани в него. Излага се, че
наказателното постановление е обжалвано пред PC С., въз основа на което е
образувано НАХД№38/2018 год. по описа на PC-С. и с Решение
№35/16.03.2018 год. съдът е отменил изцяло обжалваното наказателно
постановление, което Решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
Твърди се, че ищцовото дружество се позовава на съставеният
АУАН, който няма обвързваща доказателствена сила, описаното в него не се
счита за установено до доказване на противното и в тежест на
административнонаказващия орган е да установи извършването на
2
нарушението с всички доказателствени средства и е счел, че вината на
ответникът Н. е доказана.
Заявява, че фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ не е
осъществен в пълнота, тъй като ответникът Н. не е имал задължение да не
напуска произшествието до пристигане на компетентните органи на МВР,
още повече, че според неговите обяснения такова не се е осъществило с
управлявания от него автомобил.
В съдебно заседание, за ищцовото дружество, редовно призовано не
се явява представител и не се представлява от проц.представител. В
депозирано по делото становища вх.№1493 от 28.03.2022г. по описа на ТРС,
чрез юрисконсулт К. изразяват становище по хода на производството и
правят доказателствени искания. По съществото на спора не са ангажирали
становище и в предоставения им от съда срок не са представени писмени
бележки.
В съдебно заседание, ответникът редовно призован не се явява,
представлява се от упълномощен защитник, който поддържа становище за
неоснователност на исковата претенция по съществото на спора. Подробни
аргументи излага в представена по делото писмена защита.
По делото са събрани гласни доказателства и е реализирана СТЕ, по
която е изготвено заключение, не оспорено от страните и прието като
доказателство по делото, като обективно, компетентно и безпристрастно.
Троянският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и в кореспонденция с доводите на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по образуваното ч.гр.д.№ 680/2021г. по описа
на РС Троян, с която е разпоредено длъжникът Т. И. В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на кредитора-
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ***,със
седалище и адрес на управление: ***, законни представители: М. С. М. – Г. и
П. В. Д. – изпълнителни директори, сумата 297.57 – двеста деветдесет и седем
лева и петдесет и седем стотинки,представляваща дължима главница във
връзка с изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 06.01.2017г. до
05.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2021г.
до окончателното й изплащане; сумата 90.68 - деветдесет лева и шестдесет и
осем стотинки,представляваща мораторна лихва за периода от 12.07.2018г. до
12.07.2021г.,сумата 25.00 – двадесет и пет лева,представляваща разноски по
делото за платена държавна такса исумата 50.00 – петдесет
лева,представляваща юрисконсултско възнаграждение, срещу която
длъжникът възразил.
По делото е представен констативен протокол за ПТП от 21.03.2017г.,
от който е видно, че същият е съставен за реализирано на 20.03.2017г. ПТП,
като са описани двамата участници в ПТП-то – участник №1 – ответникът Т.
И. В. и участник №2 – Д. Б. И. – свидетел в настоящото производство, като в
3
същият е отразено, че: „ Участник 1 предприема маневра изпреварване, като
не се убеждава, че в това време го изпреварва участник 2 и се удрят. Настъпва
ПТП с материални щети.“
Представени са полици за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на управляваните от водачите автомобили, уведомление за
настъпило застрахователно събитие, опис и доклад по щета, преводно
нареждане за изплащане на сумата от 287.57 лева на пострадалия, като
безспорно се установи, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение на
пострадалия и покана за доброволно изпълнение до ответникът. Като
доказателство е приобщено и н.а.х.д.№ 38/2018г. на РС-С., от съдържанието
на което се установява, че на ответникът е издадено наказателно
постановление от 31.03.2017г. за налагане на административно наказание
глоба, което е обжалвано и отменено.
По делото са допуснати гласни доказателства.
Свидетелят Д. Б. И. в проведеното на 29.03.2022г. открито с.з. заявява,
че на 20.03.2017 г. на ГП – І 4 км. 89-100, община С. пътувал от Т. за В. Т.
около 07:00 часа сутринта. Твърди, че тръгвайки да изпреварва камион, който
теглил ремарке с две коли на него, същият предприел маневра изпреварване,
при което ремаркето го ударило и го насочило към мантинелата.Твърди, че
автомобилът не спрял, той отбил в страни и се обадил на 112. Изчакал
органите на реда и дал обяснения „…След два дни ми се обадиха от С. от РУ
и ходих да си взема протокола, който бяха изготвили….“. Сочи, че
управляваните от него и ответникът автомобили били в движение, като той се
движил в лявата изпреварваща лента, а ответникът – в дясната. „…Той
тръгна да изпреварва камиона. Пред него имаше малко камионче, нещо като
бус. Той тръгна да го изпреварва, когато аз бях в лявата лента и почти се бях
изравнил с него.......... Аз се движех с 80 км/час. Камиончето, което се
движеше пред него се движеше много бавно, с около 60-70 км да е
било…….Товарният автомобил с платформата се движеше с около 70
км/час….“. Излага, че ударът на автомобила, който управлявал настъпили в
„…предна и в предна дясна страна в калника….“.
По делото е изслушано заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът възприема като добросъвестно изготвено и което не
бе оспорено от страните. Вещото лице сочи, че е отговорило на поставения от
ищцовото дружество въпрос, позовавайки се само на свидетелските
показания по настоящото дело, като уточнява в с.з., че „… При проучване
материалите по делото, аз се запознах и с приложеното като доказателство по
делото НАХД № 38/2018 г. по описа на РС С. и това което ми направи
впечатление е, че събраните по това дело свидетелски показания са в
противоречие с твърденията по настоящото дело на свидетеля…“. При
изслушване на експерта в проведеното на 09.05.2022г. открито с.з. вещото
лице е категорично, че „…механизмът на изпреварване на такъв автомобил с
влекач с платформа, е следния: Първоначално навлиза влекачът в лентата за
насрещно движение, а след това постепенно навлиза платформата, като
последно в лентата за насрещно движение навлиза задната лява част на
платформата….“. Според експерта „…Най - вероятен механизъм и предвид
факта, че автомобил с платформата натоварена с автомобили е с ниско
ускорение, така да се каже, влекачът с платформата е започнал маневра
4
изпреварване доста преди моментът на удара, а пострадалият автомобил го е
застигнал и се е ударил в задната лява част на платформата….“.Според
вещото лице непосочване на място на извършване на процесното ПТП,
„….което има значение, тъй като бих могъл в такъв случай да преценя ширина
на пътното платно, самия профил на платното за движение - напречен и
надлъжен, видимости, крайпътни съоръжения, липсват данни за точните
технически параметри на ремаркето и влекача. В тази връзка пояснявам, че
всички по-горе изброени параметри са от значение за коректното определяне
на механизма на ПТП….“, като допълва, че „….В конкретния случай, аз съм
отговорил на поставен въпрос, без наличието на всички тези данни,
позовавайки се само на свидетелските показания….“.В заключение, вещото
лице заявява, че при настъпване на твърдяното по този начин ПТП, „…биха
останали следи по платформата …За деформации не бих могъл да твърдя, но
следи биха останали. В делото няма информация за деформации, следи или
щети по платформата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, срещу която е подадено възражение, както и че искът
по чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя
допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, представлява предявеното чрез заявлението по чл. 410 от
ГПК притезание, т. е. съдът е длъжен да се произнесе съобразно заявения
по чл. 410 от ГПК размер, вид и основание (фактически обстоятелства) на
предявеното материално право в заповедното производство, като искът се
счита за подаден от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение (арг. чл. 422, ал. 1 от ГПК). Следователно, с този иск се
цели да се установи дали оспореното в заповедното производство вземане
съществува, респ. дали е спорно, като при уважаване на иска ще влезе в сила
заповедта за изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
е напуснал мястото на настъпването напътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи
виновният водач.
В тежест на ищеца бе да установи, че на 20.03.2017 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие, по описания в молбата начин, време и
място, с участието на посочените лица, че в резултат на същото са причинени
5
описаните щети, че е заплатена стойността на неимуществените вреди от
ищеца на увредения, както и техния размер, че виновният водач е напуснал
ПТП.
При съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът
намира, че не се доказа по безспорен начин ответникът да е участвал в
процесното ПТП.
С оглед на разпределената тежест на доказване, ищецът следваше да
установи при условията на пълно главно доказване, че именно ответникът,
управлявайки товарен автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег.№***,предприемайки
маневра „изпреварване“ удря управлявания от свид. Д. Б. И. автомобил,
който вече е започнал изпреварване, при което настъпва ПТП с материални
щети, както и че ответникът е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми
органите на МВР. В поканата за уреждане на парични задължения, отправена
до ответникът през 2017 година,ищцовото дружество е посочило, че според
изготвения протокол за ПТП № *** от 21.03.2017г., водачът е предизвикал
ПТП, след което е напуснал преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, поради което отправят регресната претенция за
възстановяване на заплатената сума на увреденото лице, позовавайки се на
чл.500 ал.1 т.З от КЗ.
За доказването на тези обстоятелства ищецът се позова на
констативен протокол за ПТП от 21.03.2017г. Доколкото няма наведени
възражения от страна на ответника протоколът да е съставен извън кръга на
правомощията на служителя на МВР и извън установената форма и ред, то
същият представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с
обвързваща формална доказателствена сила (досежно авторството, датата и
мястото на съставяне) и с обвързваща материална доказателствена сила,
относно изявленията пред държавния орган и за извършените от него и пред
него действия. В случая обаче се установи, че протоколът за ПТП е съставен
от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на ПТП и
участието на ответника в него, както и напускането на мястото на инцидента
след това. При извършена служебна справка по АНД № 38/2018 г. по описа на
РС С. – приобщено по настоящото дело /протокол от с.з. 14.03.2018 г. при
разпита на актосъставителят Ц. Г. и И. К. – мл.автоконтрольори към РУ - С.,
същитезаявяват, че след подаден сигнал за ПТП посетили мястото и
установили щети по автомобила на пострадалия – свидетелят Д.И.. Въз
основа на снети от същият сведения бил издаден акт на ответника Т.В. за
неправилно изпреварване и напускане на произшествието, като уточняват, че
„други нарушения нямаше“. И двамата свидетели са категорични, че не са
виждали платформата и не могат да кажат дали е имало следи по
нея./.
В настоящото производство посоченият от ищцовото дружество
свидетел е именно пострадалият Д.И., обозначен като участник №2 в
протокол за ПТП от 21.03.2017г., като в показанията си излагат факти и
обстоятелства, досежно механизма на извършване на ПТП, но според
заключението на вещото лице,по делото липсват доказателства, които да
подкрепят тезата на свидетелят и съответно ищецът за възникване на ПТП.
Ето защо, съдът приема, че съставеният констативен протокол за ПТП не
може да бъде доказателство за верността на посочените в него обстоятелства
6
досежно механизма на ПТП. Дори и изготвената по делото СТЕ не даде
категоричен отговор на въпроса за настъпилия механизъм на ПТП и
участието на процесното МПС при увреждането на автомобила на свидетеля
И., причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилото уврежданена
свидетеля.
Следва също така да се отбележи, че за да възникне правото на регрес
на застрахователя, се изисква посещаването на мястото от органите на реда да
е задължително. В чл. 125 от Закона за движение по пътищата/ЗДв.П/ са
предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на
ПТП от службите за контрол на МВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 123 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно
превозно средство, който е участник в пътно-транспортно произшествие има
задължение да остане на мястото на произшествието и да изчака
компетентните органи на МВР, след като ги е уведомил, само когато от
произшествието има пострадали хора/чл.123,ал.1,т.2, б."б" / или когато от
произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците
в него няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него / чл.123,ал.1,
т.З, б. "в" от ЗДвП/.
В конкретният случай, от събраните по делото доказателства е видно, че
при твърдяното пътно-транспортно произшествие на 20.03.2017г. не е имало
пострадали хора, а само причинени на увреденото лице имуществени вреди,
както и не е налице втората хипотеза- между водачите е възникнало
несъгласие относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието,
т.е. ответникът не е имал задължение да не напуска произшествието до
пристигане на компетентните органи на МВР. В тази връзка настоящият
състав изцяло споделя изложените от проц.представител на ответника
аргументи, а именно: за ответникът като участник в процесното ПТП не е
имало нормативно задължение да остане на мястото на произшествието до
пристигането на компетентните органи.
Доколкото представените по делото доказателства не установяват
наличието на други обстоятелства по чл. 125 от ЗДв.П, обосноваващи
задължителност на явяването на службите за контрол на МВР на мястото на
инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се приеме, че дори и
да е имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то не е
сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на
органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон. В
този смисъл не са налице основания за ангажиране регресната отговорност на
прекия причинител на вредите, обезщетени от застрахователното дружество
по силата на сключения договор за застраховка "ГО". При това положение
въобще не е необходимо да се излагат съображения досежно останалите
елементи от фактическия състав на регресната претенция, свързани с
изследване на вината на ответника, определяне на размера на
застрахователното обезщетение за вредите, изплащането му и поканата за
плащане, доколкото те биха имали значение само, ако бяха доказани
обсъдените по-горе условия за възникване на регресното вземане на
застрахователя.
С оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод
за доказаност на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
7
застрахования на посоченото основание, то исковата претенция следва да
бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 450.00 лева разноски за един адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***,
законни представители: М. С. М. – Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори,
чрез пълномощник юрисконсулт И. А. К., иск с правно основание по чл. 422
от ГПК във връзка с чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за приемане за установено по
отношение на Т. И. В., с ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на ЗК "Лев
Инс" АД сумата 388.25 лева (триста осемдесет и осем лева и двадесет и пет
стотинки), от която: 297.57 лева - главница, сумата 90.68 лева - мораторна
лихва за периода от 12.07.2018 г. до 12.07.2021 г., представляваща регресна
претенция по чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ за изплатено застрахователно
обезщетение по щета №***, в едно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
06.08.2021 г., до окончателното изплащане на главницата, за което
задължение в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, по образуваното ч.гр.д.№20214340100680/2021 по описа на PC–
Троян.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, законни представители:
М. С. М. – Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори, чрез пълномощник
юрисконсулт И. А. К. да заплати на Т. И. В., с ЕГН: **********, адрес: ***
сумата от 450.00 – четиристотин и петдесет лева, представляваща сторени
съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8