Решение по дело №322/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата.

Производството е образувано по жалба на С. С. Ц. от [населено място], дом № 96, чрез *** И. М. от ВТАК, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1739-000022 от 31.03.2025г. на мл. полицейски инспектор РУ – В. Търново при ОД на МВР Велико Търново, с която е прекратена регистрацията на собствения му автомобил Ауди, модел „А8 4.2 КУАТРО“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, поради допуснато управление от сина му - К. С. Ц. от [населено място] за това че на 28.03.2025 година около 14,20 часа [населено място] до дом № 138 посока на движение Център на населеното място управлява горепосоченото МПС след като е лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Счита, че ПАМ е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага съображение, че синът му е управлявал лекия автомобил без негово знание, като е взел ключовете, когато С. Ц. не е бил в дома си и не е имал умисъл за предоставяне на автомобила на сина си. Това обстоятелство намира, че кореспондира с обясненията, дадени от него и пред органите на МВР на 31.03.2025 година, които се съдържат в преписката. По тези съображения жалбоподателят счита, че не носи вина, което му дава право да иска отмяната.

В съдебно заседание, чрез адв. М., поддържа жалбата. Счита, че в разглеждания случай безспорно е установена собствеността в автомобила, обект на ПАМ и обстоятелството, че към момента на проверката същият е управляван от лице, различно от собственика, което е неправоспособно. В конкретния случай въпросът дали установеният да управлява МПС-то водач е извършил това със знанието и без противопоставянето на собственика счита, че не са били изследвани от административният орган и събраните по делото доказателства. Включително и личното обяснение на жалбоподателя и изслушаните показания от свидетеля водят до извод, че липсвал умисъл у жалбоподателя за предоставяне на автомобила му на своя син, който към момента на проверката, е бил неправоспособен. В настоящата хипотеза доказателствата по делото не установяват безспорно знание в жалбоподателя за действията по предприетото управление на лекия автомобил от трето лице. С процесната ПАМ се нарушава принципа за легнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК, тоест за съизмеримост с преследваната цел от същата. С оглед на тези съображения, моли да се отмени процесната ПАМ. Представя писмена защита вх. № 2611/11.06.2025г. Претендира сторените разноски.

Ответникът, мл. полицейски инспектор РУ – В. Търново при ОД на МВР Велико Търново не се представлява и не заема становище по жалбата.

Административен съд – Велико Търново, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2024 г., около 14:20ч. в [населено място], улица без име, до дом № 138, в посока на движение центъра на населеното място е установено неправоспособното лице К. С. Ц., [ЕГН] да управлява лек автомобил Ауди, модел „А8 4.2 КУАТРО“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. Ц.. При извършена полицейска проверка се установило, че в качеството си на собственик на автомобила, Ц. е допуснал управлението на МПС от лицето К. С. Ц., който е неправоспособен водач, лишен от право да управлява по административен ред, връчено на 17.03.2025г. НП № 25-1275-000240 от 17.03.2025г., като СУМПС е предадено на дата 18.03.2025г.

Съставени са АУАН бл. № 450264 от 31.03.2025г. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена във връзка този Акт за установяване на административно нарушение от 31.03.2025г. за виновно нарушаване на чл. 177, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на собствения му автомобил Ауди, модел „А8 4.2 КУАТРО“ с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца.

По делото са изискани и представени доказателства от страна на ответника, че лицето К. С. Ц. [ЕГН] е лишен от право да управлява МПС по административен ред към датата на констатираното нарушение. Същото се установява от писмени доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната преписка, изпратена с рег. № 173900-8509/25.04.2025 г. по делото е изпратена административната преписка от ОД на МВР, РУ – Велико Търново и вх. № 2477/04.06.2025г.

Ангажиране са гласни доказателствени средства чрез водене в съдебно заседание на свидетеля П. П. за установяване на обстоятелството предоставял ли е жалбоподателят ключовете за процесния автомобил на сина си. Същият изнася пред съда, че откакто са му отнели книжката, е свидетел, че баща му му се скара да не бута колата, но К. Ц. решил да я премести. Не знае къде баща му държи ключовете. Б. на погребение от 14.00 часа до 15 и нещо часа, когато някой се обадил, че са смъкнали табелите на автомобила.

При така установената фактическа обстановка Административен съд Велико Търново направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган. На основание чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е представена Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на Директорът на ОДМВР Велико Търново, в изпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи и на основание и чл. 171, т. 2а от ЗДвП упълномощава издател на акта, с което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице.

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана. Обективирана е в писмена форма, подписана е от издателя си.

Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, предвижда да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От фактическа страна в процесната ЗППАМ са изложени обстоятелствата, че на 28.03.2024 г., около 14:20ч. в [населено място], улица без име, до дом № 138 в посока на движение центъра на населеното място е установено неправоспособното лице К. С. Ц., [ЕГН] да управлява лек автомобил Ауди, модел „А8 4.2 КУАТРО“ с рег. № [рег. номер], собственост на С. Ц.. При извършена полицейска проверка се установило, че в качеството си на собственик на автомобила, Ц. е допуснал управлението на МПС от сина му К. С. Ц., който е неправоспособен водач, лишен от право да управлява по административен ред, връчено на 17.03.2025г. НП № 25-1275-000240 от 17.03.2025г., като СУМПС е предадено на дата 18.03.2025г.

Посочените в заповедта фактически обстоятелства са достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която неправоспособен водач управлява МПС. Изложеното в ЗППАМ фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в Заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка.

При преценка материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът съобрази следното:

Съобразно чл. 150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Според чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Eдна от установените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ предпоставки за прилагане на мерки от вида на процесната, е автомобилът, чиято регистрация се прекратява да е бил управляван от водач, който не може да удостовери правоспособността си поради някое от изчерпателно изброените в същата норма обстоятелства. В случая не е спорно, че установеният да управлява автомобила К. С. Ц. е лишен от право да управлява МПС по административен ред, връчено на 17.03.2025г. НП № 25-1275-000240 от 17.03.2025г., като СУМПС е предадено на дата 18.03.2025г. Не представлява част от състава на ПАМ управлението на автомобила от неправоспособния водач да е било извършено със знанието и без противопоставянето на собственика. Формулировка на чл. 171, т. 2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП, не въвежда изрично такова съпричиняване като елемент на основанието за налагане на ПАМ. В процесния случай собственикът на МПС не е станал жертва на противозаконно отнемане на същото от друго лице, извършило съответното административно нарушение.

Противно на твърдяното в жалбата, изследван от органа е въпросът дали установеният да управлява МПС водач, е извършил нарушението със знанието и без противопоставянето на собственика на автомобила. От С. Ц. са искани и давани обясненията пред органите на МВР на 31.03.2025 година, които се съдържат в преписката. Събраните по делото гласни доказателства и обяснения на жалбоподателят, не обосновава взети мерки и наличие на ефективно противопоставяне от страна на собственика. Доказателствата по делото сочат, че жалбоподателят, въпреки по неговите обяснения многократни караници синът му да не взема ключовете, ги държи на нощното шкафче в спалнята. Същият нзависимо, че не е присъствал към момента и на мястото на административното нарушение, обективно е могъл да упражнява контрол върху достъпа до ключовете, даващи възможност на непровоспособния му син да управлява процесното МПС. Тези обстоятелства очевидно са били съобразени от административния орган и като логична последица издадена заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. Неоснователно съдът намира възражението, че с никакви свои действия или бездействия [населено място] не е предизвикал противоправния резултат – управление на МПС, а то е изцяло резултат от действията на неправоспособния му син.

Издадената заповед е в съответствие и с целта на закона. В случая не е засегнат и принципа за съразмерност, който е приложим по отношение на хипотези, в които административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при издаване на административен акт или в хипотези, в които органът действайки в хипотезата на обвързана компетентност по отношение на издаването на принудителната мярка е поставен пред възможността за избор между няколко принудителни административни мерси, допустими да бъдат наложени за едно и също нарушение. Целта на закона в случая е в движението по пътищата да не участват неправоспособни водачи и е очевидна връзката между тази цел и ограничаването от движение на пътно превозно средство предоставено на такива водачи като законовата цел е записана и в самата законова разпоредба, а именно: осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

Принудителната административна мярка, макар също като наказанието - за административно нарушение или престъпление, да е по своята същност държавна принуда, има цел, различна от целта на наказанието. Принудителната мярка не е насочена към личността на дееца (да санкционира неправомерното му поведение), а е насочена към правните последици от неправомерното поведение - да се предотврати и преустанови нарушението (чл. 22 ЗАНН). Настоящият състав на съда намира, че за евентуално постигане целите на приложената спрямо жалбоподателя принудителна административна мярка и с оглед преустановяване възможността същият да продължи да предоставя управлението на собственото си МПС на лице, което не е правоспособен водач, е правилно, а и целесъобразно, същата да бъде приложена за минималния, предвиден от закона, срок, а именно – за 6/шест/месеца, т. к. по този начин тя допринася и способства за изпълнението или постигането на целите на ЗДвП. От това според съда, следва и извод, че оспорената в настоящето производство заповед за прилагане на ПАМ се явява постановена в съответствие и с целта на закона.

 

При това положение следва да се приеме, че процесната заповед е издадена от снабдения с правомощията за това административен орган, властническото волеизявление е обективирано в предвидената форма и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е типичната цел, която закона преследва с постановяването на актове от категорията на процесната заповед. Не се установи при издаването на оспорената заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповедта следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. Ц. от [населено място], дом № 96, чрез адв. И. М. от ВТАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1739-000022 от 31.03.2025г. на мл. полицейски инспектор РУ – В. Търново при ОД на МВР Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 172, ал. 5, изр. посл. от ЗДвП.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.