Определение по дело №218/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 62, ал.1 СК, предявен от К. Е. Х. от С., О. против А. К. Х. и Х. М. Т., и двете от С., О..

Ищецът твърди в исковата молба, че с втората ответница Х. Т. имали сключен граждански брак. С решение №55/13.12.2013г., постановено по гр. дело № 1622/2013г. по описа на Кърджалийския районен съд, бракът им бил прекратен по взаимно съгласие и родителските права върху роденото от брака дете Ю. К. Х. били предоставени на ищеца. Твърди, че преди да са изтекли 300 дни от прекратяването на гражданския брак се родило детето А. К. Х. - ответница по иска, и това се случило на **.**.****г. Твърди, че не е биологичен баща на това дете, че от месец януари 2013г. не живее на съпружески начала с майката на детето и не поддържа с нея никакви отношения и контакти. Излага твърдения, че по-късно от раздялата им и преди да е прекратен гражданския брак, заболял и бил в болнични и на изследване, и на лечение в болница „Т.” – С.. Претърпял операция по повод на лумбална дискова херния и му била определена 50 % нетрудоспособност с решение на ТЕЛК. Твърди също така, че по време на зачеване на новороденото дете не се е виждал с неговата майка, не живеел с нея и било невъзможно тя да зачене от него. Моли съõа да постанови решение, с което да бъде установено, че не е баща на детето А. К. Х..

Депозиран е отговор от отв.Х. М. Т., с който същата признава исковата претенция. Счита иска за допустим и основателен. Излага твърдения, че двамата с ищеца били съпрузи, като бракът им бил прекратен. На 01.01.2014г. родила детето А. К. Х., на което ищецът не бил биологичен баща, но било записано на негово име, тъй като не били изтекли 300 дни от прекратяването на брака.

Депозиран е отговор и от назначения особен представител на малолетната ответница А. К. Х. – А.М., с който предявеният иск се сочи за допустим и се взема становище по доказателствените искания.

В последното по делото съдебно заседание пълномощникът на отв.Х. Т. е депозирал становище, в което сочи, че искът следва да се отхвърли, а изразеното от Х. Т.-майка на детето А. становище в отговора на исковата молба, било продиктувано от лични отношения с ищеца и не отразявало истината. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание назначения особен представител на малолетната ответница А. К. Х. изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли. Претендира да й бъдат изплатени определените й от съда и платени от ищеца разноски за особен представител в размер на 500лв.

Постъпил е социален доклад от ДСП- О. „. на Д. – К., с който се изразява мнение, че е в интерес на детето да бъде установен произхода му по бащина линия.

Окръжният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С доклада по делото по чл.146 ГПК, съдът е признал за доказани следните обстоятелства: че бракът между ищеца и отв.Х. Т. е прекратен поради развод с влязло в сила решение; че детето А. К. Х. е родено до 300 дни след разтрогване на брака.

От събраните свидетелски показания се установява, че от началото на 2013г. К. Х. /ищецът/ и жена му /отв.Х. Т./ не живеели заедно, и това го знаело цялото село.

По делото са назначени съдебна кръвно-групова медицинска експертиза и ДНК експертиза.

От неоспореното от страните заключение по първата от тях се установява, че ищецът К. Е. Х. е от кръвна група О /алфа, бета/ и не може категорично да бъде изключен като вероятен баща на детето А. К. Х..

Депозирано е заключение и по ДНК експертизата, от което се установява, че вероятността К. Е. Х. да е биологичен баща на детето А. К. Х. при майка Х. М. Т. и РР=0.********* /при гранични стойности от 0 до 1/. В съдебно заседание на въпрос на съда вещото лице Т. уточнява, че този резултат е толкова висок, че категорично може да се приеме, че К. Х. е биологичен баща на А. Х..

Съдът кредитира и двете заключения като безспорни.

На последно място следва да се отбележи и това, че в приетия като доказателство по делото социален доклад на О. „. на Д. при Д. „СП” – К. /л.57/, е отбелязано, че при проведен разговор на социалния работник с отв.Х. Т., последната посочила, че около 9 месеца преди развода е живеела на квартира в Г. с детето /има се предвид детето Ю./ и с К. /ищецът/, който се прибрал на село в края на м.април 2013г. Х. Т. считала, че точно през този месец била зачената дъщеря й, която се родила през м.януари 2014г.

При тези доказателства по делото съдът намира предявеният иск по чл.62, ал.1 СК за неоснователен и недоказан, и като такъв следва да се отхвърли. В това производство следва да се обори законовата презумпция по чл.61, ал.1 СК, съгласно която съпругът на майката ±е смята за баща на детето, родено преди изтичане на триста дни от неговото прекратяване, като бащата следва да докаже, че детето не е могло да бъде заченато от него. Това оборване съдът счита за неуспешно проведено в настоящия процес, с оглед двете заключения по назначените по делото съдебни експертизи. Не може да се направи безспорен извод, че детето А. К. Х. не е могло да бъде заченато от ищеца К. Х., вписан като негов баща в акта му за раждане, независимо от обстоятелството, че раждането му попада в тристадневния период от прекратяване на брака между страните.

Предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният от К. Е. Х. от С., О. против А. К. Х. и Х. М. Т., и двете от С., О., иск да бъде признато, че ищецът не е биологичен баща на отв. А. К. Х..

При този изход на делото и на основание чл.78 ГПК, деловодните разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, с оглед направените от пълномощниците на ответниците искания за присъждането на такива.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Е. Х. от С., О. против А. К. Х. и Х. М. Т., и двете от С., О., иск с правно основание чл.62, ал.1 СК да бъде признато, че ищецът не е биологичен баща на отв. А. К. Х..

ОСЪЖДА К. Е. Х., с ЕГН *, да заплати на Х. М. Т., с ЕГН *, деловодни разноски в размер на 300лв.

На назначения по делото особен представител на малолетната отв. А. К. Х. – А.В. М. да се изплати възнаграждение в размер на 500лв. от внесения от ищеца депозит.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: