№ 551
гр. Варна, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20213110114499 по описа за 2021 година
Предявен е иск с пр. основание чл.55 от ЗЗД от М. Д. СЛ., ЕГН **********, с адрес в
с.П. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1436,65 лв. представляваща сбор от
платени при първоначална липса на основание месечни вноски по Договор за паричен заем
№ 3097174/07/12/2017 г. сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт" АД, вземането
по които е прехвърлено впоследствие на ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба-07.10.2021г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 07/12/2017 г. е сключил договор за потребителски кредит №
3097174 с „Изи Асет Мениджмънт" АД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия
заем е в размер на 2500.00 лева, размерът на двуседмичната погасителна вноска е 210.91
лева, срокът на заема е 13 месеца /26 вноски/, уговореният фиксиран годишен лихвен
процент е в размер на 35.00 %, а общата сума която следва да върне М.С. е в размер на
2741.83 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 41.19
%. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението си по договора за предоставяне на
обезпечение в посочения срок, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на
1129.83 лева. Уговорено е, че неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските, посочени в договора
се добавя сума в размер на 86.91 лева.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 1129.83 лева, тъй като
същият не е представил в срок обезпечения - поръчители или банкова гаранция, посочени в
процесния договор.
За периода от датата на сключването на процесния договор /07/12/2017 г./ до
25/06/2018 г. М.С. е заплатил на каса в офис на „Изи Асет Мениджмънт" АД сумата в общ
размер на 2069.74 лева /1 вноска от 282.82 лева, както и 6 вноски по 297.82 лева всяка/.
Неизвестен период от време след датата 25/06/2018 г., „Изи Асет Мениджмънт" АД
прехвърлило вземането си по процесния Договор за паричен заем № 3097174/07/12/2017 г. с
договор за цесия на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В пряко
нарушение на императивното си задължение по чл. 99, ал. 3 от ГПК обаче „Изи Асет
1
Мениджмънт" АД не съобщило на своя длъжник М.С. за извършеното прехвърляне и
данните на новия кредитор.
Ищецът излага, че на 04.09.2018 г. е получил CMC от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в който е посочено следното „Г-н С., дължите 1866.91 лв. на Агенция за
събиране на вземанията. Платете в кратък срок. За информация: *********". След проведен
разговор за извършеното прехвърляне на задължението, ищецът М.С. заплатил на „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД сумата в общ размер на 1866.91 лева, както следва: 300 лева-
на дата 10.09.2018 г.;500.00 лева3 на дата 14.09.2018 г.; 500.00 лева -на дата 27.09.2018 г. и
566.91 лева-на дата30.10.2018 г.
Ищецът счита процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Смята, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните
по договора. Смята, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11,
ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото
съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита.
Сочи, че от една страна е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в
толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора. Ето защо
счита, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД.
Ищецът сочи, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен заем,
върху чието съдържание потребителят не може да влияе.
Счита, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С тези
действия „Изи Асет Мениджмънт" АД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, е нищожна.
Ищецът сочи, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на
ЕС.
Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал. 1 , т.
9 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва
/ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, унищожаемост на процесния договор на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с
оглед сключването му поради крайна нужда и явно неизгодни условия. При приемане
договора за валиден и действителен ищецът, сочи че са нищожни на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на
добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност,
отделните клаузи от процесния договор. На отделно основание смята , че нищожността,
респективно унищожаемостта на процесния Договор за потребителски кредит води до
нищожност, респективно унищожаемост и на свързания с него Договор за цесия.
С оглед на изложеното ищеца претендира връщане на сумата .
Ответникът оспорва иска. Възразява, че договорът не е с шрифт по –малък от 12,
като сочи, че е формулиран по ясен и разбираем начин. Отбелязва, че елементите на дълга
са ясни, точно и константно дефинирани, а договорът не съдържа възможност за промяна на
ГПР. Представените предварително на потребителя договор за кредит и стандартен
2
европейски формуляр са съдържали подробна информация за правата и задълженията по
облигационното отношение.Сочи, че е фиксирана договорна, възнаградителна лихва, която е
в допустимия размер от 35%, съобразно чл.19 ал.4 от ЗПК. Възразява клаузите за
възнаградителна лихва да са в противоречие с добрите нрави. Счита, че процесния договор в
чл.7,ал.3 съдържа изчерпателна информация относно правото на отказ на потребителя.
Излага, че ищецът е бил уведомен писмено за извършената цесия на вземането.
Оспорва твърдението за сключване на договора при крайна нужда и явно неизгодни
условия. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен сключен между ищецът, като кредитополучател, и "Изи Асет
Мениджмънт" АД, като кредитодател, Договор за паричен заем № 3097174/07/12/2017 г., с
който на ищецът е предоставен паричен заем размер от 2500 лв., при фиксиран ГЛП по
заема – 35 %, и посочено ГПР от 41, 19 % и обща дължима сума – 2741,83 лв. Съгласно чл.
4, ал. 1 от Договора, заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора
да предостави едно от посочените в договора обезпечения, а именно: 1. / да осигури две
физически лица поръчители, отговарящи на посочени в клаузата изисквания, вкл. да имат
месечен осигурителен доход над 1000 лв., да работят по безсрочен трудов договор и да
нямат задължения към други банки или финансови институции; 2. / да предостави банкова
гаранция с бенефициер – ответното дружество заемодател, за сума, равна на общата сума по
кредита. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидена клауза за заплащане на неустойка от
кредитополучателя в размер на 1129,83 лв., в случая, че не осигури едно от посочените
обезпечения в срок.
От заключението на назначената и приета от съда и неоспорена от страните ССЕ се
установява, че Видно от изложеното в констативно-съобразителната част М. Д. СЛ. е
заплатил към ИАМ и АСВ суми в общ размер 3 964,91 лв, в т.ч.- 2 098,00-към "Изи Асет
Мениджмънт" АД и 1866,91-към АСВ. От тази сума 45,00 лв представляват погашения на
разходи за събиране на вземанията и 48,25 лв - законна лихва за забава към 01.09.2018 г. по
месечни вноски, т.е. за задължения по погасителен план са отнесени 3 871,66 лв (3964,91-27-
18-48,25). ССЕ в табличен вид посочва данни за разпределението на получените при
заемодателя суми в общ размер 2 098 лв. С получените при АСВ суми в общ размер 1 866,91
лв, изцяло са погасени задълженията по процесния договор, които АСВ е закупило от ИАМ,
без да са начислявани допълнително лихви и разноски за забава. Уговорения с процесния
договор ГПР в размер 41,19% не надвишава петкратния размер на законната лихва - 50,00%
(5*10%). На ССЕ не са представени данни по какъв начин е определен вписания в договора
ГПР в размер 41,19% и какви компоненти участват при изчислението му. Не са представени
и данни за начина на изчисление на посочената в договора фиксирана неустойка в размер
1129,83 лв. ССЕ извършва условни изчисления на ГПР по договора съобразно общата
стойност на плащанията над главницата в две хипотези - ако се приеме, че заплатената
неустойка следва да участва като компонент при изчислението на ГПР и ако не следва.
Общият размер на погасените суми за главница, възнаградителна лихва и неустойка възлиза
на 3 871,66 лв., в т.ч.-2 500,00 лв. главница; 241,83 лв. възнаградителна лихва и 1 129,83 лв.
неустойка. В първата хипотеза, действителния процент на заплатените разходи за
възнаградителната лихва и неустойката (1371,66) спрямо главницата (2500) възлиза на
54,8664% (1371,66/2500) за период от 6,5 месеца (13 седмици) или 101,29 % на годишна база
(54,8664/12*6,5). Тоест при допускането че неустойката е елемент на изчисленията на ГПР, в
конкретния случай ГПР по договора възлиза на 101,29 %. При условие, че неустойката не
следва да бъде добавяна към разходите по кредита, то същите в конкретния случай биха се
равнявали на стойността на възнаградителната лихва, която по процесния договор е
3
фиксиран ГЛП 35%.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Между ищецът и "Изи Асет Мениджмънт" АД е възникнало облигационно
правоотношение по силата на Договор за паричен заем Договор за паричен заем №
3097174/07/12/2017 г., при което ищецът е имал качеството на кредитополучател и на
потребител. В тази насока той се ползва със закоустановената потребителска закрила,
паради което приложение в случая следва да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и
общите норми на ЗЗД.
На 01.09.2018 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между "Изи Асет
Мениджмънт"АД и "Агенция за събиране на вземания"ООД, по силата на което вземането
на "Изи Асет Мениджмънт"АД, произтичащо от договор за паричен заем № 3097174 било
прехвърлено в собственост на "Агенция за събиране на вземания"ООД, сумата в размер на
1866,91 лв. и 48,25 лв. лихви за просрочие към 01.09.2018г., включващо всички непогасени
задължения,ведно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, вкл. и с
изтекли лихви, засечени към датата на подписване на Приложение 1. Договорът за заем
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си
в полза на трети лица. "Агенция за събиране на вземания"АД/понастоящем "Агенция за
събиране на вземания"ЕАД, с ЕИК ********* била правоприемник на "Агенция за събиране
на вземания"ООД с ЕИК *********. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД
за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД, изпратено видно с известие за доставяне редовно връчено на 17.09.2018г.
/л.49 от делото/.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето
лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии,
обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните.
Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента
и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е
формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото
прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен
договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е
съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника
цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с
погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера. С оглед на което ищецът може
да претендира връщане единствено платеното на цесионера "Агенция за събиране на
вземания"ЕАД.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са
от императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато
страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384
от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).(
За да е нищожна като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя
следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на
4
чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Става дума за отношения между страните, при които се договаря конкретно размера
на дължимата лихва върху редовна главница при сключване на договора. Процесните клаузи
са индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и размерът на
главниците и на договорните лихви за определения от страните период са договорени
индивидуално, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат
да бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на което ответника М. Д. СЛ. се е
задължил да върне сумата от 2741,83 лв., като първото плащане е следвало да се извърши на
21.12.2017 г., а последното такова на 07.06.2018г. по договор за паричен заем № 3097174 с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. В тази сума е включена и договорената възнаградителна
лихва, представляваща цената която потребителят заплаща на кредитора за ползването на
отпуснатата в заем сума за определен срок, а основното задължение на заемателя е да я
върне в уговорения срок, заедно с договореното възнаграждение на заемодателя за
предоставяне на средствата под формата на лихва, щом ползва отпуснатия заем за този срок,
което не е спорно по делото.
Предвид горното е за отбелязване, че съдът споделя съображенията в исковата молба
за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на основание чл. 22
ЗПК. Неоснователно дължимата сума за неустойка не е включена от кредитора при
изчисляването на ГПР по кредита и общата дължима сума от потребителя, въпреки че
процесната неустойката е разход по кредита. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК "Общ разход
по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати. С оглед на тази дефиниция съдът намира, че уговорената
неустойка реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при
определяне на ГПР, тъй като произтича от и е пряко свързан с договора за кредит. С
процесния договор за паричен заем № 3097174 (чл. 4, ал. 1 от същия) длъжникът е задължен
да предостави едно от две обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не
обезпечи кредита. Доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорното
задължение е прекратяване на договора – арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то предоставянето на едно от
посечените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Следователно
разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено
това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да
плати по договора (тя не е в размер от 2741,83 лв., защото същата се завишава с посочената
неустойка от 1129,83 лв.), и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В този смисъл не е посочен и коректния и действително
приложим ГПР по процесния договор за заем, тъй като с включването на неустойката при
неговото формиране, процентът на разходите по кредита на годишна база положително ще
надхвърли посочените в текста на договора 41, 19 %. За последваното дори не са
необходими специални познания, тъй като размерът на неустойката е почти равен на този на
главницата, а срокът на договора е 13 месеца. Това се установява и от заключението на в.л.
по ССЕ, което установява, че при добавяне неустойката, ГПР по договора възлиза на
101.29%. Следователно и годишния процент на разходите също не е посочен точно и
коректно в договора, което отново се явява нарушение на чл. 11, ал., т. 10 ЗПК. Последното
води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК.
В случая процесната клауза за неустойка е нищожна. Това е така, защото уговорената
в чл. 4, ал. 2 от договор за паричен заем № 3097174 неустойка реално излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което личи от
предвидените в договора кратък срок за предоставяне на обезпечението и многобройни
изисквания към евентуалните поръчители, а така също и от изискването за предоставяне на
банкова гаранция. Налага се изводът, че целта на посочената договорна клауза не е да
5
обезпечи изпълнението на основното задължение на кредитополучателя по договора за
кредит – да върне получената сума в уговорения срок, и да обезщети кредитора за вредите
от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, а да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. е. явява се скрита
възнаградителна лихва. В тази насока начислената сума за неустойка е следвало да бъде
включена освен в ГПР, но също и в годишния лихвен процент. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
възнаградителната лихва – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, което отново води до
недействителност на целия договор по аргумент на чл. 22 ЗПК.
Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки.
Както бе посочено по-горе ответникът дължи връщане единстнено на това, което е
платено в негова полза извън размера на дължимата прехвърлена главница.
Видно от заключението на в.л. по ССЕ, неоспорено от страните, то със заплатената от
ищеца сума в размер на 1866,91 лв. е погасена главница- 1221,67 лв., 57.53лв.-остатък
договорна лихва, 521.46 лв. остатък неустойка, 18 лв. разходи и 48.25 лв. лихва забава.
Видно от таблица 4- от заключението при кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ е съотнесено
извършено плащане за главница в размер на 1278,33 лв., като при извършената цесия е
прехвърлена главницата именно в размер на 1221,67 лв., сбора от които покрива сумата
предмет на договор за паричен заем № 3097174 в размер на 2500 лв.
Следователно претедираната сума се явява недължимо платена за сумите от 57.53лв.-
остатък договорна лихва, 521.46 лв. остатък неустойка,18 лв. разходи и 48.25 лв. лихва
забава. и на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД и подлежи на връщане.
С оглед на горното искът е основателен за сумата от 645,24 лв. и следва да се
отхвърли за горницата над 645,24 лв. до претендираните 1436,65 лв. Като законна последица
от частично уважаване на иска, в полза на ищеца ще се присъди и законната лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до погасяване на вземането.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на ищеца
следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Предвид обстоятелството, че мл. адв. Искрен Николов е предоставил безплатна
правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
/договор за защита и съдействие-л.62 от делото/, на същата следва да се присъди
минималния адвокатски хонорар, който в настоящия случай се явява 148,46 лева от общия в
размер на 330,56 лева, определен по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г.
Съответно следва да се присъди съръзмерно с уважената част от иска сумата от
203,66 лв. за внесена дж.такса-57,46 лв. и ССЕ-396 лв.
На осн.чл.78ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП или съразмерно с отхвърлената част-
55,09 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София да заплати на М. Д. СЛ., ЕГН **********, с адрес в с.П. сумата от 645,24 лв.
6
(шестстотин четиридесет и пет лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
пратена без основание сума, на осн. чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД по Договор за паричен
заем № 3097174/07/12/2017 г. сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт" АД,
вземането по които е прехвърлено по силата на Приложение 1 от 01.09.2018 г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между
"Изи Асет Мениджмънт"АД и "Агенция за събиране на вземания"ООД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба-07.10.2021г. до окончателното заплащане на
сумата, като отхвърля иска за горницата над 645,24 лв. до претендираните 1436,65 лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София да заплати на М. Д. СЛ., ЕГН ********** сумата от 203,66 лв. (двеста и три
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща направени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София да заплати на мл.адвокат И.П.Н. от САК сумата в размер на 148,46 лв. (сто
четиридесет и осем лева и четиридесет и шест стотинки), възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. Д. СЛ., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София сумата от 55,09 лв. (петдесет и пет
лева и девет стотинки), представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7