№ 13412
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110138808 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 150727/19.07.2022 г., подадена от Р. А. Х.,
ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното
насилие по ЗЗДН по отношение на И. Р. Д., ЕГН **********. Изложени са
твърдения, че страните се намирали във фактическо съпружеско съжителство,
като имат общо дете. На 10.07.2022г. около 14.00 часа в квартирата на адрес:
гр. София, ж.к. Левски В, бл. 23, вх. Б, ет. 3, ап. 23 ответницата казала, че
очаква двама нейни приятели, които дошли към 14.30 часа. Тя му ги
представила, запознали се, след което седнали на масата в кухнята и единият
от тях започнал да обяснява на молителя как може да си подобрят
отношенията с майката на дъщеря му. Докато те тримата разговаряли, в
стаята влязло детето, което се било събудило. Отишло при майка си и
междувременно молителят продължил да води разговор с мъжа, казвайки му,
че едно от нещата, които не одобрява, е честата употреба на алкохол от
ответницата и последвано от неадекватното й състояние, изразено в агресия.
В този момент молителят усетил удар в главата и паднал на земята,
ответницата продължила да му нанася удари по тялото и главата, после го
влачила до входната врата. На няколко пъти молителят се опитал да се
изправи, но не успял. Тогава дошъл втория мъж, който я накарал да спре.
1
Молителят излязъл от апартамента и отишъл в Пирогов.
В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на
27.03.2023г., молителят уточнява подадената молба, а именно че същата е
предявена от него в лично качество и като баща и законен представител на
малолетното дете Божидара Р.ова Х.а, като твърдяният акт на домашно
насилие от 10.07.2022г. е извършено от ответницата спрямо него и в
присъствието на малолетното дете.
В съдебно заседание молителите чрез процесуалния си представител
молят молбата да бъде уважена. Не претендират разноски.
Ответницата в открито съдебно заседание чрез процесуалния си
представител моли молбата да бъде оставена без уважение. Не претендира
разноски.
Със заповед за незабавна защита от 07.09.2022 г. на ответницата са
наложени предвидените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерка за защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите са се намирали във фактическо
съпружеско съжителство, от което имат родено едно малолетно дете –
Божидара Р.ова Х.а, ЕГН **********
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът
кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време,
място и начин на извършване твърдяния акт на домашно насилие.
От представеното и прието по делото съдебномедицинско
удостоверение № 499/2022г., се установява, че на молителя са причинени
следните травматични увреждания: кръвонасядания на клепачите на очите,
охлузвания по лицето, оток и кръвонасядане на носа, счупване на носните
кости без разместване, разкъсно – контузна рана на горната устна в ляво,
хирургически обработена и залепена с тъканно лепило, оток, кръвонасядане и
охлузвания на лигавицата на горната устна в ляво. Тези травматични
увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и
могат да се получат по време и начин, както съобщава прегледаният.
Причинили са му временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Със Заповед на Директора на ДСП – Оборище от 13.07.2022г.
2
малолетното дете Божидара Р.ова Х.а е настанено спешно в семейството на
неговата баба по майчина линия.
За периода от 05.09.2022г. до 19.09.2022г. ответницата е била
хоспитализирана в МБАЛ „Рахила А.а“ АД – гр. Перник с окончателна
диагноза: Смесено тревожно – депресивно разстройство.
От телефон с номер ********** в 16.41 ч., 16.42ч. и в 17.06ч. на дата
10.07.2022г. е постъпило обаждане към тел. 112 от лице, което се е
представило като г-жа И. Рашова Д..
Назначена и изготвена е съдебно – психиатрична експертиза, видно от
заключението на която Р. А. Х. не страда от наркотична зависимост към
настоящия момент. Същият е имал хероинова зависимост за периода 2001 –
2013г.. Оттогава е в дългогодишна ремисия. За периода 2003 – 2008г. е
постъпвал в лечебно заведение тип комуна за лечение от наркотична
зависимост. След този период през 2013г. е имал общо три хоспитализации,
две от които в Държавна болница за активно лечение на наркомании и
алкохолизъм в кв. Суходол и една в МБАЛ „Рахила А.а“ АД – гр. Перник –
психиатрично отделение.
При изслушването на молителя по реда на чл. 176 ГПК същият заявява,
че е употребявал наркотични вещества преди десет години последно.
Постъпвал е в лечебно заведение тип комуна за лечение от наркотична
зависимост за периода от 2003г. – 2008г. След този период е имал още две
постъпвания в гр. София в кв. Суходол и едно в гр. Перник в психиатрията,
където се запознал с ответницата, която се лекувала от алкохолизъм.
От показанията на св.Христомир Диянов Йорданов се установява, че на
10.07.2022г. същият отишъл да вземе молителят и детето от апартамента в гр.
София, ж.к. Левски. Молителят бил с много голям оток в носа, със синини по
него, разцепена устна, имал кръв по лицето и горната част на дрехите. Детето
изглеждало уплашено. На място имало и двама души от социалните.
Ответницата била в апартамента. Същата се показала през терасата и казала
„Хайде, тръгвайте вече“. Молителят, детето и свидетелят отишли до Пирогов,
където молителят останал. Свидетелят взел детето със себе си в дома му. След
като молителят приключил в Пирогов, свидетелят закарал него и детето в
дома му в гр. Перник.
Съдът кредитира показанията на св. Йорданов като обективни и
3
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични
впечатления.
Видно от показанията на св. Боряна Минова Минова, страните били в
приюта в гр. Нови Хан до зимата на 2022г., когато си тръгнали.
Съдът кредитира показанията на св. Минова като обективни и
непротиворечиви с останалите доказателства по делото, като не кредитира
същите в частта относно споделените й обстоятелства, тъй като няма лични
впечатления за тях.
От показанията на св. К. Г. С. се установява, че същият работи като
полицай в 05 РУ – СДВР. Били изпратени от дежурната част на 05 РУ – СДВР
за сигнал, че жена, майка иска да си остави детето. Били с колегата му А. Г..
Посетили адреса, който бил в гр. София, ж.к. Левски В. На адреса имало
доста пияна дама, употребила алкохол. Имало малко дете около 2 – 3
годишно. В жилището имало доста кръв по земята. Майката категорично
заявила, че не може да се грижи за детето, не желае да се грижи за него и
пожелала да извикат социалните, за да го вземат или полицаите да го вземат.
Дошъл представител на социалните, както и служители от ДСП от 05 РУ.
Тогава се появил молителят, който бил с видими наранявания в областта на
лицето, носа. Случаят бил поет от служителите от детска педагогическа стая
и полицаите си тръгнали.
Съдът кредитира показанията на св. С. като обективни и
кореспондиращи с доказателствата по делото, като не кредитира същите в
частта им относно споделените му обстоятелства, тъй като няма лични
възприятия за тях.
Съдът не кредитира в цялост показанията на св. Ирина Павлова
Андонова, тъй като същата възпроизвежда обстоятелства, споделени й от
ответницата и за които няма лични впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
1. По допустимостта на производството:
4
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършен акт на домашно насилие на 10.07.2022 г., а
молбата до съда е подадена на 19.07.2022 г., поради което е спазен
преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, поради което и молбата се явява
процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответницата е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последната притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установи, че страните са се намирали
във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родено едно
малолетно дете – Божидара Р.ова Х.а.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за доказано, че на
10.07.2022 г. в обитаваното от страните и общото им дете жилище, находящо
се в гр. София, ж.к. Левски В, бл. 23, вх. Б, ет. 3, ап. 23, молителят е
пострадал от действия на ответницата, изразяващи се в нанесени удари в
областта на главата и тялото, в резултат на което са му причинени следните
травматични увреждания: кръвонасядания на клепачите на очите, охлузвания
по лицето, оток и кръвонасядане на носа, счупване на носните кости без
разместване, разкъсно – контузна рана на горната устна в ляво, хирургически
обработена и залепена с тъканно лепило, оток, кръвонасядане и охлузвания на
лигавицата на горната устна в ляво. Тези травматични увреждания са
5
получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се
получат по време и начин, както съобщава прегледаният. Причинили са му
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези изводи се
обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, както и от
приетото по делото съдебномедицинско удостоверение. В резултат на
нанесените му удари, молителят имал голям оток в носа, със синини по него,
разцепена устна, имал кръв по лицето и горната част на дрехите. В подкрепа
на изложеното са показанията на свидетелите Йорданов и С., които са
възприели последиците от акта непосредствено след извършването му. С
извършване на така установените действия ответницата е осъществила
спрямо пострадалия акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН -
домашно физическо насилие. От доказателствата по делото не се установи
твърдението на молителя, че детето Божидара е присъствало на по време на
извършване на акта на домашно насилие. Действително безспорно се
установи, че същото е било на адреса, видно от показанията на свидетелите
Йорданов и С., но не са ангажирани доказателства за това същото да е
присъствало и възприело извършените от страна на майка му спрямо баща му
действия. Предвид това, съдът намира молбата в тази част за недоказана и
неоснователна.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на насилие,
съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН
/задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие/. Съдът намира, че посочената мярка ще осигури защита в
достатъчна степен на пострадалото лице. Законодателят не е предвидил и
регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да
бъде наложена без такъв.
6
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема
предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези
обстоятелства и обстоятелството, че по делото не са представени
доказателства относно имущественото състояние на ответницата и нейната
трудова ангажираност, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в
размер на 300 лева, която ще въздейства поправително на ответницата.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 25,00 лева следва да се възложи на
ответницата, която следва да бъде осъдена да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя. На основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, малолетното дете не дължи
държавна такса.
Претенция за присъждане на разноски не е направена от никоя от
страните по делото, поради което съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
Р. А. Х., ЕГН **********, с адрес С, като налага следната мярка за защита :
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, И. Р. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна III, бл. 340, вх. Г, ет. 1, ап.
7
141, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Р. А. Х., ЕГН **********, с адрес С.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Р. Д., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да я задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН на И. Р. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна III, бл. 340, вх. Г, ет. 1, ап. 141, глоба в
размер на 300,00 /триста/ лева.
ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от Р. А. Х., ЕГН **********, в
качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Божидара
Р.ова Х.а, ЕГН **********, срещу И. Р. Д., ЕГН **********, в частта, в
която се иска да бъдат наложени мерки по чл. 5 ЗЗДН спрямо ответницата за
извършен от нея на 10.07.2022г. акт на домашно насилие в присъствие на
детето, като неоснователна.
ОСЪЖДА И. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. Красна
поляна III, бл. 340, вх. Г, ет. 1, ап. 141, да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд
в 7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
8
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9