№ 16219
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110128931 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „А.“ АД срещу „.....“ ЕАД, за осъждане на
ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от
2188,50 лв., представляваща недължимо платена сума по фактура № **********,
начислена по кл. № .... за ИТН № .... с адрес на потребление гр. ...., ул. ...., заплатена от
ищеца на 31.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че се намира в облигационно правоотношение с ответника за
доставка на електрическа енергия на обект, находящ се в гр. ...., ул. ....,
представляваща УПИ VII от стр. кв. 12 по ПУП на гр. ...., с идентификатор ... по КККР
на гр. В. Т., като електрическата енергия се отчитала от СТИ собственост на „....“ ЕАД
по клиентски № ...., а ответното дружество издавало фактурите за доставената и
потребена от ищеца ел. енергия в посочения обект, сумите по които ищцовото
дружество заплащало на ответното такова. Поддържа, че неоснователно ответникът му
начислил такси за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа на .... АД за
м.12.2016 г. в претендирания размер, съгласно фактура № **********/31.12.2016 г.,
които ищецът заплатил на ответника на 31.01.2017 г. Твърди, че границата на
собственост на електросъоръженията за присъединяване на клиента е разклонението
от „...“, от което чрез кабелна линия 20кВ, собственост на ищеца се захранва и
собствения на последния трафопост, включително и ел. съоръженията в него. Сочи, че
електроенергията, която се предава до трафопоста, където е монтирано СТИ на
ответника, е средно напрежение и вътре в съоръжението се преобразува в такава в
ниско напрежение. Ето защо счита, че процесната сума е недължимо платена. Твърди,
че цялото ел. съоръжение било собственост на ищеца. Сочи, че измерването на
доставената ел. енергия следвало да се осъществи чрез СТИ, което да е поставено на
границата на собственост на електрическите съоръжения – ВЕЛ - А., което не било
направено, поради което доставената ел. енергия не била законосъобразно отчитана, а
това водело до отпадане на задължението на ищеца да заплаща цена за „пренос
средно/ниско напрежение“ и „цена за достъп средно/ниско напрежение“. По така
1
изложените доводи счита платената от него сума за платена без основание, поради
което предявява разглеждания иск и моли същият да бъде уважен в цялост. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „.....“ ЕАД, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че
процесната сума е платена въз основа на сключен между страните по делото Договор
за продажба на електрическа енергия от 03.02.2016 г., съгласно който ищецът се
задължил да заплаща на мрежовия оператор всички дължими суми за мрежови услуги,
включително цена за достъп и пренос през разпределителната мрежа. Но с декларация
от 08.07.2016 г. ищцовото дружество се задължава да заплаща на ответника дължимите
суми за мрежови услуги, в това число и тези за достъп и пренос през
разпределителната мрежа. Поддържа, че сумите за мрежови услуги се заплащат по
данни на оператора на разпределителната мрежа „.....“ АД (предишно наименование
„.....“ АД), като ответникът не носел отговорност за коректността на данните, нито за
дължимостта и изискуемостта на тези вземания. Отделно от това сочи, че въз основа
на сключен между него и „.....“ АД рамков договор от 05.04.2016 г. и допълнително
споразумение към него от 29.12.2016 г. и от 20.01.2017 г., заплатил на
електроразпределителното дружество процесната сума, поради което твърди, че се
явява посредник при плащането на дължимите суми за мрежови услуги между ищеца
и „.....“ АД. По така изложените доводи моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач „.....“ АД изразява становище за неоснователност на иска,
като поддържа, че по отношение на ответника е доказано наличието на договор, по
силата на който са извършени плащанията. Плащанията по договора между ищеца и
третото лице - помагач се извършват към ответника, но не остават в неговия
патримониум.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад в проведеното на 30.01.2025 г. съдебно
заседание, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелството, че ищецът е платил на
ответника сумата в общ размер на 2188,50 лв.
Между страните не се спори, а и представените писмени доказателства
(нотариален акт № 183, т. I, рег. № 3298, дело № 162/21.08.2009 г. на нотариус Р. М.,
нотариус при РС-В. Т., инвентарна книга, счетоводна справка, фактура №
181/31.07.2009 г., протокол за ел. захранване „...“, фактури от 08.05.2003 г., от
09.06.2003 г. и от 20.08.2005 г.) се установява, че ищецът е придобил от „...“ ООД
недвижим имот, намиращ се в гр. В. Т., представляващ УПИ VII за производствени и
складови дейности, квартал 12 по ПУП на града, с площ от 7102 кв. м., представляващ
ПИ с идентификатор 10447.501.116 по КККР на гр. ...., заедно с построените в имота
административни сграда, цех за текстилни изделия, разширение към цех за текстилни
изделия, склад с рампа – разширение към цех за текстилни изделия, както и че в имота
е разположен трафопост и външно ел. захранване 20 kV, собственост на ищеца
(придобити от „...“ ООД), като именно чрез трафопоста имотът на ищеца е бил
снабден от ответното дружество с електрическа енергия.
Съгласно представения по делото Договор за продажба на електрическа енергия
от 03.02.2016 г., ведно с приложение № 1 и изменения към договора от 08.07.2016 г.,
сключен между „.....“ ЕАД и „А.“ АД, ответното дружество се е задължило да продава
на ищцовото дружество електрическа енергия на ниво ниско напрежение с точка на
достъп гр. ...., ул. .... Видно от т.5.1.5. на договора страните са уговорили, че купувачът
дължи освен цена за ел. енергия, също и цена за достъп до електропреносната мрежа,
цена за достъп до електроразпределителната мрежа, цена за пренос през
2
електропреносната мрежа, цена за пренос през електроразпределителната мрежа.“
Представена е декларация от изп. директор на „А.“ АД от 08.07.2016 г., с която
последният декларира, че дава съгласие всички суми, дължими по сключения с „.....“
АС договор за достъп до разпределителната мрежа и договор за пренос на
електрическа енергия през разпределителната мрежа да се заплащат от ..... на „.....“ АД.
На 5.04.2016 г. е сключен рамков договор за заплащане на мрежови услуги за
клиенти от търговец на ел. енергия между ..... АД и ..... ЕАД, като търговец. В чл. 1, ал.
2 от договора е предвидено, че търговецът заплаща дължимите суми за мрежови
услуги за клиентите, посочени в техните обекти в приложение № 1, неразделна част от
договора. Договорът е сключен за срок до 31.01.2017 г.
От приетата пf делото съдебно техническа експертиза се установява, че
електрозахранването на обекта на „А.“АД, находящ се на адрес гр. ...., ул. „.... се
осъществява на ниво ниско напрежение (0,4kV), посредством Метален Комплектен
Трафопост (МКТП) „...“ с трансформация СрН/НН (20/0,4kV). След трафопоста са
налице кабелни линии за напрежение 0,4kV, разпределителни уредби и табла
посредством които се извършва разпределението на електрическата енергия към
отделните сгради и помещения на „А.“АД. Метален Комплектен Трафопост (МКТП)
„...“ е захранен от кабелна линия 20кV/СрН/, собственост на ищеца от отклонение
реализирано на стоманено – решетъчен стълб ст.19, представляващ част от състава на
въздушна линия „А.“(ВЕЛ) с номинално напрежение 20kV. Въздушната линия „А.“ се
захранва от подстанция „....– Западна промишлена зона“, собственост на ЕСО. В
подстанция, собственост на ЕСО се понижава напрежението от 110кV/високо/ до
средно 20кV. Консумираната ел. енергия в обект с аб.№:05252090 се измерва от
средство за търговско измерване, което се намира в електромерно табло, монтирано на
фасадата на обекта, в непосредствена близост до трафопоста (МКТП) „...“,
собственост на ищеца. Вещото лице е посочило, че силовият трансформатор и
кабелната линия захранваща обекта на ищеца са собственост на „А.“ АД. Освен това
ВЕЛ – 20 kV „А.“ е собственост на ИПК „А.“ АД. Метален Комплектен Трафопост
(МКТП) „...“ се състои от разпределителна уредба за средно напрежение(РУ-СН),
силов трансформатор и разпределителна уредба ниско напрежение(РУ-НН) В РУ-НН
се извършва разпределянето на ел. енергия за 230/400V, състояща се от табло НН. В
МКТП – „...“ се извършва трансформация на напрежението от 20/0,4kV т.е. налице са
съоръжения и уредба за средно напрежение. В заключението вещото лице е посочило,
че компонентите, уредбите и съоръженията с фиксирани нива на напрежение и
трансформации, посредством които се извършва разпределение на ел. енергия на А.
АД, представляват електроразпределителна мрежа на А. АД.
Границата на собственост на електрическите съоръжение е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба
№:6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребителите на ел.
енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи. Границата на собственост
между ел. съоръженията на „А.“ АД и ВЕЛ „А.“ е разеденителят за открит монтаж
(РОМ) „...“, монтиран на стълб 19 от ВЕЛ „А.“,. Там се осъществява достъпа на ищеца
до разпределителната мрежа СрН – 20кв, която не е собственост на „.....“ АД (сега
„.....“ АД. ВЕЛ „А.“ се захранва от подстанция „....-ЗПЗ“, собственост на ЕСО. „А.“ АД
се захранва с ел. енергия на ниво НН 0,4кв, посредством кабелна линия от метален
комплектен трафопост(МКТП) – „...“. След трафопоста са налице кабелни линии за
напрежение 0,4кв, разпределителни уредби и табла посредством които се извършва
разпределението на ел. енергия към отделните сгради и помещения на „А.“ АД. т.е.
налице са линии, съоръжения и уредби за ниско напрежение. Вещото лице сочи, че
мястото на измерване на потребеното количество ел. енергия през процесния период
месец 12.2016г. е действително страната с по-високо напрежение(СрН-20кв) на
понижаващия трансформатор на потребителя(20кв/0,4кв). Експертът е посочил, че към
кабелната електропроводна линия 20кV, собственост на ищеца има присъединен
3
Бетонен Комплектен Трансформаторен Пост (БКТП) „...“. Цената за пренос през
електроразпределителната мрежа и цената за достъп до разпределителната мрежа за
месец 12.2016г. във фактура №:**********/31.12.2016г., издадена от ответника “.....“
ЕАД е остойностена правилно, съгласно Решение №19/30.06.2016г. на КЕВР.
В съдебно заседание вещото лице инж. Б. изяснява по реда на чл. 202 ГПК, че
„А.“ АД са собственици на трансформаторен пост и на въздушна линия 20kW, която е
отклонение от въздушна линия на другата фирма „А.“. Там където свършва линията на
„А.“ и започва линията на „А.“ АД трябва да се сложи електромерът, на това
разклонение, което е и мястото на границата. Но всъщност е сложен на сграда до
трафопоста, който мери средно напрежение.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
прави изводи:
За основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на
ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото, че е
заплатил процесната сума в полза на ответника.
В тежест на ответника е да установи основание за получаване, респ. за задържане
на полученото, а именно че надбавка за консумирана активна енергия е правилно и
законосъобразно начислена.
За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа
правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната
електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия, обн. ДВ бр. 66, в
сила от 26.07.2013 г. на ДКЕВР и Правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ) (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) (отм.).
Съгласно чл. 14 ПИКЕЕ отм., в сила от 2013 г., мястото на измерване на
доставеното количество ел. енергия е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в
мястото на присъединяване на клиента към електропреносната, съответно
електроразпределителната мрежа.
Разпоредбите на чл. 117, ал. и 5 и 6 ЗЕ предвиждат, че небитови клиенти могат да
изграждат и притежават съоръжения с високо и средно напрежение, за да се снабдяват
с ел. енергия.
Според чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в сила от 2003 г.,
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства за
търговско измерване, разположени до или на границата на имота на потребителя.
Съгласно чл. 28 от Наредба № 6 границата на собственост между електрическите
съоръжения на съответния мрежови оператор и тези на клиента се определя от начина
на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата границата на собствеността следва да се
определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
Следователно от значение за правилното определяне на мястото за поставяне на
СТИ е границата на собственост. От горната нормативна уредба следва, че за да бъде
присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е
необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се
намира в границите на собствеността на имота на потребителя. Когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение, съгласно
изискванията на Наредба № 6, така, както е поставен СТИ съгласно заключението на
приетата СТЕ. Настоящият случай, обаче не е такъв, доколкото трафопостът и
кабелите за пренос не са собственост на електроразпределителното предприятие.
4
В хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от
значение за определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към
електропреносната или към електроразпределителната мрежа (в този смисъл е
Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.).
Съгласно приетото СТЕ границата на собственост на електрическите съоръжения
между „А.“ ООД и ВЕЛ „А.“ е мястото на присъединяване на кабелните накрайници
СрН към електропровода, в случая е разеденителят за открит монтаж (РОМ) „...“,
монтиран на стълб 19 от ВЕЛ „А.“, която не е собственост на „Енерго-Про Мрежи“ АД
(сега „.....“ АД), т.е. преди трафопоста /собственост на ищеца/, където е налице
свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение, а средството за търговско
измерване е поставено след това на фасадата на сграда в непосредствена близост до
трафопоста, собственост на ищеца, не е поставено на необходимото място, съобразно
чл. 120 ЗЕ. С други думи присъединяването е на място, на което уредите за измерване
не са поставени, а тяхното разположение е след това, в имота на ищеца. Също така,
присъединяването е директно със собствени съоръжения. Процесният имот,
трафопостът и мрежата след трафопоста, чрез която на практика е била доставяна
електрическа енергия ниско напрежение, е собственост на ищцовото дружество.
Следователно понижаването на напрежението от средно към ниско става изцяло във
вътрешната мрежа на ищеца и той не следва да заплаща тази дейност на оператора -
доставчик.
Дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е обвързана от спазването на
изискването консумираната ел. енергия да е измерена в местата, установени от ПИКЕЕ
или уговорени от страните по сделката за продажба на ел. енергия. Количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените или
нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп
и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място,
различно от определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са
недължими (в този смисъл Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. 1054/2011 г. на ВКС , II
ТО). По изложените съображения следва да се приеме, че извършеното от
разпределителното дружество измерване е неправомерно, поради което ищецът не е
имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за достъп и
пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното
количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. Следователно не е налице
основание за начисляване от страна на ответника през процесния период на исковата
сума за цена за достъп и пренос, съответно за фактуриране на същите, поради което и
ответникът дължи връщането на платените такива. Между страните не се спори, а и от
представената по делото фактура № **********/31.12.2016г. и преводно нареждане се
установява, че през процесния период м. 12.2016 г. е начислена и заплатена от ищеца
такса за пренос и достъп в претендирания общ размер на 2188,50 лв. Ответното
дружество не твърди и не е установило връщане на получената без основание парична
сума.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът, който претендира
разноски в размер на 87,54 лв. за държавна такса, 500 лв. – депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Ответникът своевременно релевирал
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно с оглед правната и фактическата сложност на спора, както и че същото е
разгледано в четири съдебни заседания, изслушано е заключение на съдебно
техническа експертиза, действително осъществената от процесуалния представител на
ищеца работа, цената на защитавания материален интерес, поради което намалява
5
същото на 500 лв.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК ... и седалище и адрес на управление гр. С., бул. ..., да
заплати на „А.“ АД, ЕИК ... и седалище и адрес на управление гр. Т., ж.к. „...“, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 2188,50 лв., представляваща недължимо
платена сума за такса пренос и достъп ниско напрежение през
електроразпределителната мрежа по кл. № .... за ИТН № .... с адрес на потребление гр.
...., ул. ...., начислена по фактура № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1087,54 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ответника - „...“ ЕАД, ЕИК .....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6