№ 33313
гр. София, 16.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
като разгледа докладваното от Г К Частно гражданско дело №
20231110117071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тридесет и седма от Гражданския
процесуален кодекс ( ГПК ).
С определение на съда от 21.09.2023 г. съдът е обезсилил заповедта за
изпълнение поради липса на доказателства,че иск е предявен.
В срока за обжалване на определението за обезсилване заповедта за
изпълнение е постъпила молба от длъжника Х. – Ч с искане за допълване на
определението в частта за разноските като бъде присъдена сумата от 600 лева
за предоставена безплатно правна помощ,която парична сума е дължима в
полза на адв.Б. поради предоставена безплатно правна помощ.
В срока за писмен отговор насрещната страна – „С В“АД намира
молбата за неоснователна като счита,че за подаване на възражение не е
дължимо адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд намира молбата за допустима,тъй като е
подадена от страна в производството и в срока за обжалване,а разгледана по
същество се явява основателна за сумата от 50 лева.
Съгласно чл.81 от ГПК съдът се произнася по дължимостта на
разноските с крайния акт,а отговорността за разноски се разпределя според
изхода от делото при спазване правилата,установени съгласно чл.78 от ГПК. В
настоящия случай с постановеното от съда определение за обезсилване на
заповедта,защото не е предявен иск в срок,се достига до приключване на
производството по делото подобно на прекратяване на производството. Това
означава,че право на присъждане на разноски,съответно на адвокатско
възнаграждение следва да има страната длъжник. Съдът счита,че доколкото не
се е достигнало развитие на исково производство,не може да бъде приложена
съдебната практика,която настоящият състав на съда споделя,относно това,че
не се присъжда отделно адвокатско възнаграждение за заповедното
производство,тъй като тази съдебна практика се отнася до случаите,когато се е
развило исково производство. В конкретния случай заповедта за изпълнение е
обезсилена,т.е. не е възможно по-нататъшното развитие на производството.
1
Следователно искането за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява
доказано по основание,а по размер следва да бъде уважено за сумата от 50
лева. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че законът не
поставя изискване за мотивиране на възражението,а и бланка на възражение
съдът изпраща на длъжника едновременно с връчването на заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Съдът,отчитайки извършените действия по
подаване на възражение намира,че в полза на адв.К. Б. следва да бъде
определено възнаграждение в размер от 50 лева,в която насока съдът отчете
приетото решение на СЕС по дело № 438/2022 г.,според което съдът не е
обвързан от минимален размер на адвокатско възнаграждение,регламентиран в
наредба.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 33322/21.09.2023 г.,постановено по
ч.гражд.дело № 17071/2023 г. по описа на СРС,42 състав в частта за
разноските като осъжда „С В“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от В Т да заплати на адвокат К. И.а Б.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,сумата от 50 ( петдесет ) лева адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2