№ 293
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
А. С. - П., 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20215000600492 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
Жалбоподателят- подсъдимият ВЛ. Н. Г. се явява лично с адв. Г.Т. и адв.
Н.С., редовно упълномощени от по-рано.
Явяват се частните обвинители Х.Р., М.Т., П.Т. и М.П..
Не се явяват частните обвинители В.Р., М.Р. и Д.Т., редовно призовани.
За частните обвинители В.Р., Х.Р., М.Р. се явява адв. Д.Г., редовно
упълномощен от по-рано.
За частните обвинители М.Т., П.Т., М.П. и Д.Т. се явява адв. Т.И.,
редовно упълномощен от по-рано.
Не се явява адвокат Д.К. – повереник на В.Р., Х.Р. и М.Р..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х.Р.: Съгласен съм делото да се гледа без
адв. К..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х.Р.: Съгласен съм делото да се гледа само в
присъствие на адв. Г..
ПРОКУРОРЪТ: Няма пречка да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Считам, че няма пречка да се даде ход на делото.
1
Частният обвинител Х.Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.Т.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.Т.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи. Нямам нови искания.
АДВ. Г.: Нямам отводи. Нямам нови искания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х.Р.: Нямам отводи и нови искания.
АДВ.И.: Съгласен съм с казаното от колегите – по чл. 274 НПК отводи
нямам. По чл.275 НПК нови искания също нямам.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.Т.: Нямам отводи и нови искания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.Т.: Нямам отводи и нови искания.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.П.: Нямам отводи и нови искания.
АДВ. С.: Поддържам въззивната жалба. Отводи към състава на съда
нямам. Представяме и моля да приемете като писмени доказателства по
делото заверени копия от медицинско заключение на Л. Д. Б. – това е
съпругата на подзащитния ми, установяващи здравословното й състояние,
справка от изплатени обезщетения на пострадалите и копие от справка.
АДВ. Т.: Поддържам въззивната жалба. Също нямам отводи. Моля да
приемете представените от колегата С. писмени доказателства.
2
ПОДСЪДИМИЯТ В.Г.: Поддържам въззивната жалба. Нямам
възражения този състав на съда, секретар и прокурор да гледат делото. Моля
да се приемат представените от защитника ми писмени доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат приети.
АДВ. Г.: Да се приемат така представените от адв. С. доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х.Р.: Да се приемат така представените от
адв. С. писмени доказателства.
АДВ. И.: Да се приемат представените от адв. С. писмени
доказателства.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.Т.: Не възразявам да се приемат.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.Т.: Не възразявам да се приемат.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.П.: Не възразявам да се приемат.
Съдът счита, че следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото днес представените от защитата на подсъдимия В.Г. заверени копия на
документи – писмо за платени обезщетения с изх. № 840/09.11.2021г. от
управителя на „А.“ ЕООД до АД „Т. и партньори“, информация от Ф. с дата
06.08.2021г. относно подсъдимия В.Г. – на немски език с превод на български,
медицинско заключение от 22.10.2021г. за Л. Д. Б., дадено от А. Г. Р. –
общопрактикуващ лекар и д-р Е. Г. – общопрактикуващ лекар, рецепта на Л.
Д. Б. от 30.09.2021 г. от д-р В. К. Б. – н., лабораторни резултати на Л. Д. Б. с
дата на постъпване – 01.09.2021г. и дата на доклад 03.09.2021г. от Институт
по ** В. – Медицински център И., Лаборатория И., ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото посочените по-горе
документи, представени в днешното съдебно заседание от защитника -
адвокат Н.С..
ПРОЧЕТОХА се същите.
ПРОКУРОРЪТ: Считам делото за изяснено. Да се даде ход на
съдебните прения.
АДВ. Г.: Също да се даде ход на съдебните прения.
Частният обвинител Х.Р.: Поддържам казаното от повереника ми.
3
АДВ. И.: Да се даде ход на съдебните прения.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.Т.: Поддържам казаното от повереника
ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.Т.: Поддържам казаното от повереника
ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.П.: Поддържам казаното от повереника
ми.
АДВ. С.: Нямаме други доказателствени искания. Да се даде ход на
съдебните прения.
АДВ. Т.: Да се даде ход на съдебните прения.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Да се даде ход на съдебните прения.
С оглед становището на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, аз изразявам становище пред вас, че депозираната жалба е
неоснователна. Моля да оставите същата без уважение и да потвърдите
изцяло присъдата на Окръжен съд -П. като на кратко съображенията ми в тази
насока са следните: видно от самата жалба, единствено се изказва
недоволство от начина, по който е определено наказанието – единствено за
неговия размер и по отношение на факта, свързан с евентуалното приложение
на чл. 66 от НК. Първо искам да посоча, че в мотивите си Окръжният съд по
един изключително детайлен начин, смея да твърдя, е изложил всички
доводи, относими към определяне на вида и размера на наказанието и ми се
струва, че в тази връзка е достигнал до правилно определяне на наказанието.
С оглед обстоятелството как е протекло съдебното следствие, на първо място
следва да бъде посочено, че наказанието правилно е определено при
условията на чл.58а от НК.
При индивидуализация на наказанието първоинстанционният съд
според мен правилно е установил и посочил всички относими смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства. На първо място, като смекчаващо
отговорността обстоятелство е прието чистото съдебно минало на подсъдимия
4
– безспорно установен факт. На второ място, положителните данни за
неговата личност, трудовата му и семейна ангажираност. Отчетен е фактът, че
същият е семеен. Имал е малолетно дете. Отчетен е фактът, също така, че
полага грижи за възрастния си баща, който е с влошено здравословно
състояние. Следвало е и правилно съдът е отчел като смекчаващо
отговорността обстоятелство изразената критичност и данни и дадените от
него обяснения още в хода на съдебното следствие. По същия начин правилно
според мен е бил очертан и кръгът на отегчаващите отговорността
обстоятелства. На първо място, предходните многобройни административни
санкции по ЗДвП, на второ място - неправомерното му поведение като водач
на МПС на инкриминираната дата в период от време, предхождащ
процесното ПТП и поведение, което не е в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат. На трето място, конкретната тежест на
инкриминираното престъпление, изключително тежкия престъпен резултат,
смъртта на две лица и средна телесна повреда на едно.
На следващо място, съдът като отегчаващо обстоятелство е приел
усложненият престъпен състав, изразяващ се в смъртта на 2 лица и средна
телесна повреда на едно лице, изразяващо се в рамките на установената от
съда квалификация по чл.343 НК. Според мен това е едно изключително
важно обстоятелство, което заслужава вашия правен анализ, от една страна и
от друга страна – оценката на правния анализ, който е направил
първоинстанционният съд. Считам, че много правилно тук
първоинстанционният съд е отчел като отегчаващо отговорността
обстоятелство факта, че на практика за квалификацията, за която
подсъдимият е признат за виновен - тази по чл. 343 ал.4 от НК, е достатъчно
да се причини смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго лице.
В конкретния случай, обаче, няма как като отегчаващо отговорността
обстоятелство да не бъде приет и този допълнителен правен резултат, тоест
над изискванията на самата правна норма, по която подсъдимият е признат за
виновен, а именно за причиняване по непредпазливост на смърт на две лица и
средна телесна повреда на едно лице.
При очертаване на целия кръг от смекчаващите отговорността и
отегчаващи отговорността обстоятелства ми се струва, че по един правилен и
законосъобразен начин първоинстанционният съд е отмерил тежестта на
5
всяко едно от тях по отношение на деянието, за което подсъдимият В.Г. е
признат за виновен и е достигнал до извода, че следва да му бъде наложено
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в който
случай наказание в размер на 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, тоест
в конкретния случай до определеното наказание в размер на три години
лишаване от свобода се стига на база разпоредбата на чл.58а НК и
намаляването на наказанието с 1/3-та, което е законово положение и не може
да бъде оспорвано. Така че първият ми извод е, че наказанието е правилно
отмерено, като са били съблюдаван и са били отчетени всички необходими в
тази насока факти и обстоятелства след извършване на един много добър, бих
казал, правен анализ.
Вторият въпрос, който се поставя във въззивната жалба, е въпросът за
това следва ли или не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.66 НК.
Тоест, следва ли за да бъде поправен и превъзпитан подсъдимият, за да бъдат
изпълнени целите на специалната и генералната превенция, опреденото с
приложение на чл.58а от НК наказание от 3 години лишаване от свобода да
бъде търпяно реално или може чрез отлагане изпълнението на наказанието да
бъдат изпълнени неговите цели? Моят отговор тук е аналогичен на мотивите,
дадени в първоинстанционния съд и все по съображенията, които са посочени
в тези мотиви ми се струва, че правилно е било преценено, че с цел
изпълнение както на генералната, така и на индивидуалната превенция е
необходимо това наказание да бъде изтърпяно реално. Освен всички доводи
от правен характер, на последно място ми се ще да кажа и следното: каквито
и да са смекчаващите отговорността обстоятелства, колкото и добро да е
процесуалното поведение на подсъдимия, не считам, че каквато и да било
превенция би могла да бъде изпълнена, ако това наказание не бъде изтърпяно
реално. Това са моите мотиви и съображения и в тази връзка ще моля да
потвърдите първоинстанционната присъда.
АДВ. Г.: Солидаризирам се с казаното от представителя на Апелативна
прокуратура – Пловдив. Също считам, че постановената присъда е
законосъобразна и обосновани са правните изводи, направени от Окръжен
съд -П. като ще ви моля да оставите без уважение така депозираната пред вас
жалба с направите в нея искания. Считам, че няма нужда да преповтарям
това, което каза и прокурорът. Считам, че първостепенният съд конкретно,
6
точно и ясно в мотивите си е разкрил обективната истина. Самото
производство протече по реда на глава 27 от НПК, което значи, че не беше
оспорена тезата на прокуратурата относно фактите и обстоятелствата, при
които е било извършено престъплението. Подсъдимият се признава за
виновен. Признава фактите и обстоятелствата такива, каквито са били към
онзи момент. Не е искал събирането на нови доказателства. Конкретно, точно
ясно и мотивирано съдът е разкрил в мотивите си как е станало самото ПТП с
този вредоносен резултат – смъртта на две лица и причиняване на средна
телесна повреда на друго лице. Подробно са изследвани всички документи -
съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза. Установена е
скоростта, при която се е движил подсъдимият Г.. Установено е, че към онзи
момент пътят е бил нов, с хоризонтална и вертикална маркировка, която е
била разпознаваема от голямо разстояние. Времето е било сухо, светло.
Станало е ПТП в светлата част на денонощието. Същият е навлязъл според
автотехническата експертиза в завой, доста труден, със скорост от 115 км/ч,
която освен превишена, значително надвишаваща ограничението от 50км/ч,
което е бил поставено до знак „В 26“, който знак е бил поставен на около 75 м
преди този остър завой, като той е могъл да види, да разбере, да осъзнае какво
извършва. В настоящия случай именно нарушението по чл.21 от ЗДвП с
неразрешена скорост, много над допустимата, именно 115 км/ч, е
предпоставило престъпния резултат и се е достигнало до смъртта на тези
двама души и причиняване на средна телесна повреда на едно лице. С оглед
на всичко това ще ви моля да потвърдите като законосъобразна присъдата на
първоинстанционния съд.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Х.Р.: Съгласен съм с казаното от повереника
ми. Няма какво да добавя.
АДВ. И.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии,
ще ви моля да постановите съдебен акт, с който да потвърдите като правилен
и законосъобразен жаления такъв, а именно присъдата на Окръжен съд - П..
Считам, че жаленият съдебен акт не страда от каквито и да било пороци, вкл.
неправилност и незаконосъобразност, налагащи неговата ревизия или отмяна,
както е посочено в жалбата от колегите. Няма да се повтарям с казаното от
прокурора и колегата Г., солидарен съм с казаното от тях. Считам, че по един
категоричен начин Окръжен съд - П. детайлно е анализирал цялостната
7
фактология в кориците на делото пред вас и е достигнал до тези правни
изводи, които е мултиплицирал и в съдебния си акт. По отношение на
жалбата, депозирана от колегите - защитници на подсъдимия, считам, че
същата следва да бъде оставена без уважение.
Поне аз в скромната си практика не съм виждал ПТП с два смъртни
случая и една средна телесна повреда, при което да е наложено наказание с
условно осъждане. Това деяние, независимо, че е непредпазливо, е намерило
и широк обществен отзвук, който с оглед спазване на личната и генералната
превенция, води до логичното съждение, че няма друга алтернатива, освен да
бъде обжалван съдебният акт. Какво биха си казали всички адресати в
обществото, ако видят, че 1 лице, причинило смърт на две лица и средна
телесна повреда на друго, е получило условно наказание. Няма да
коментирам. Вие правилно ще прецените – това е вашата функция, всъщност.
Считам, че на този момент, въпреки представените от защитата
доказателства, не може да бъде наложен друг извод, освен тезата на
решаващия съдия от първата инстанция. Тук колегите са представили и
справка за здравния статус - това е съпругата на подсъдимия., но едва ли
знаят моите доверители от датата, откакто е причинен този деликт, в какво се
е превърнал животът им, те какви ** посещават, но така или иначе, няма как
живот да бъде върнат. Една демаркационна линия трябва да бъде дадена на
всички адресати в обществото с вашия съдебен акт. И да се даде поука на
подсъдимия, че дори и да се разреве човек в съдебната зала, той няма как да
прецени фактите, защото, за съжаление, тези хора са си отишли заради това
лекомислено поведение на водач на МПС. Много добре знаем, ние сме реални
хора. Всеки един от нас можеше да се окаже на това място, негов роднина да
е там, така че по някакъв начин да бъде мултиплицирано във вашия съдебен
акт, ако не бъде потвърдена първоинстанционната присъда, която считам за
правилна и законосъобразна, дори с оглед на размера на наложеното
наказание. Всичко друго ще бъде подигравка с паметта на тези хора. Друго
нямам какво да кажа.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ М.Т.: Съгласна съм с казаното от
повереника ми адв. Т.И.. Нямам какво да добавя.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.Т.: И аз съм съгласен с всичко, изложено
от адв. И. и нямам какво да добавя.
8
ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА М.П.: Аз също съм съгласна с казаното
от адв. И.. Нямам какво да добавя.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата срещу
присъдата на Окръжен съд -П. като считам същата за явно несправедлива,
тъй като според нас наказанието очевидно не съответства на обществената
опасност на деянието и личната - на дееца, на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, както и на целите по смисъла на чл.36 НК. В
конкретния случай неправилно според нас е отказано приложението на чл.66
НК по отношение на подзащитния ни В.Г..
Преди да изложим подробни съображения в тази насока за вида и за
размера на наказанието, ще си позволя съвсем накратко да маркирам едно
процесуално нарушение, което обаче не е от категорията на абсолютните
такива, на съществените, водещи до отмяна и връщане на делото за ново
разглеждане, което според мен вие като въззивна инстанция по същество и по
фактите, и по правото може да отстраните. Това касае обвинението на
подсъдимия Г. за причиняване на средна телесна повреда на свидетеля Н.Й.Ч..
В мотивите си към присъдата на лист 28 – това е последният абзац, съдът е
коментирал това наше искане, като е допуснал според нас непрецизност,
обосновал е отказа за прекратяване на наказателното производство в тази част
с искане, заявено от пострадалия Ч. на досъдебното производство, за
прекратяване на делото. Първата инстанция в мотивите си се е мотивирала с
разликата между заявеното за прекратяване на наказателното производство, в
случай на причинена средна телесна повреда и на второ място, с отказа да се
конституира като страна в процеса – частен обвинител и граждански ищец.
Принципно Окръжен съд - П. е прав, че има съществени различия, но в
настоящия случай ние изведохме искането си пред първата инстанция именно
от заявеното от свидетеля Н. Ч. по време на досъдебното производство - лист
64 мисля, че беше том 1-ви ,където недвусмислено е заявил, че желае
производството спрямо подсъдимия Г. да бъде прекратено по отношение на
причинената му средна телесна повреда – обстоятелство, което явно е
пропуснато от първоинстанционния съд.
Не може да споделим и извода, че такава възможност законодателят не
е предвидил за случаи, субсумирани под инкриминирания в настоящото
производство престъпен състав. Нашето основание е пределно ясно и то се
9
обективира от богатата практика на съдилищата в тази насока – на първо
място, в Постановление № 1 от 1983 г. на Върховния съд. В мотивите, в т.3, б.
„е“ пленумът е приел, че в такива случаи правната квалификация на
извършеното не може да включва причиняване на увреждането за тези, за
които не е била подадена тъжба - такива са мотивите. В противен случай би
се изключило правото на близки лица на пострадалите, а виновният би се
оказал в положение да не може да се ползва от това право, предоставено от
закона, тоест да не носи наказателна отговорност. Такова разбиране ВКС
продължава да приема и да важи и днес на общо основание по отношение
текста по чл. 343, ал.2 НК, където недвусмислено е обективирана
възможността наказателното производство да се прекрати, ако пострадалият
поиска това. В този смисъл със сходни съдебни актове, които съдът е
прекратил съдебното преследване срещу подсъдимия, сочи съдебната
практика – решение № 122/10.07.2013г. по нак. дело № 283/2013г. на ВКС,
решение 69/2016г. по н.д. 363/2015г. на АС- В. и други, на вас са ви служебно
известни, така че няма смисъл да утежнявам настоящото производство. Този
пропуск според мен не е само на съда. Този пропуск е бил допуснат и от
прокуратурата още на досъдебното производство, защото още тогава можеше
да прецизират обвинението и да повдигнат такова, както за оказаната помощ,
която и съдът възприе, така и в тази част да прекрати и да не повдига в
съдебна фаза обвинение за причинена средна телесна повреда. Ето защо
според мен би било процесуално издържано в присъдата – атакуваната, с
която подсъдимият е признат за виновен за извършено изпълнително деяние
причинена средна телесна повреда на свидетеля Ч. – това е многофрагментно
счупване на левия крак, да бъде отменена и в тази част производството да
бъде прекратено. Маркираме това наше възражение като процесуално
нарушение на съда, което обаче има отношение и това ни е основното по-
скоро – относно индивидуализация на наказанието на подсъдимия Г..
Безспорно е укоримо стореното от него и спрямо приятеля му и спътник
в автомобила, но то според нас не би следвало да се отчита като част от
общото наказание, което му е определено и следва действително да прецените
дали да го ревизирате. По същество нашето основно оплакване е за явна
несправедливост на наложеното наказание. Считам, че първоинстанционният
съд не отчете в пълна степен релевантните обстоятелства, които
характеризират подсъдимия В.Г. като личност с ниска степен на обществена
10
опасност. Действително, само са маркирани някои обстоятелства, без да са
подложени на пълен и всестранен анализ. Именно, касае се за мъж, който от
2013 до 2020г. живее и работи в Г., има брак с Л. Б., с която имат малолетно
дете, което учи там. Приложихме доказателства за този факт. Той полага
грижи и издържа семейството си. Дори сега, когато е принуден да стои в Б.,
Г. и тук е трудово ангажиран, видно от събраните на първа инстанция
доказателства. Същият е назначен на трудов договор, за да може все пак да
осъществява някаква дейност и да реализира някакви приходи, които да
послужат за отглеждане на детето му. Не е осъждан, действително има
нарушения по Закона за движение по пътищата, но в повечето случаи, както
заявихме и в първата инстанция, те са леки такива, административни
нарушения с голяма давност. За периода му в Г., който е повече от 7 години,
няма нито едно нарушение. От приложената в днешно съдебно заседание
справка от съответните компетентни служби в Г.. Съдът частично е отчел
доброто му име в обществото. Безспорно е било установено, че цялото
семейство са възпитани и уважавани хора. Отчел е съдът също така и
съжалението за случилото се и искреното му разкаяние. Маркирано е и
оказаното от него съдействие на органите на досъдебното производство,
което според нас е от особено значение за разкриване на обективната истина.
Аз обаче считам, че съдът не успя в пълнота да отчете безукорното му
процесуално поведение. На досъдебното производство на два пъти
подсъдимият Г. е бил с възможност да напусне пределите на страната. Това е
ставало с постановление на наблюдаващия прокурор, тъй като той има
забрана за напускане пределите на страната, като основната цел на неговите
посещения в Г. е била, на първо място, да съдейства при изготвянето на
документацията във връзка с обезщетяване от застрахователите на
наследниците на починалите лица. Данните, които се събрани в днешното
съдебно заседание, че е било успешно реализирано, като и на следващо
място, за да може да уреди обезщетенията и да помогне за съпругата и детето
си. Без съмнение, тези обезщетения, които са получени от близките
родственици не могат да репарират загубата му, но най-малкото ние го
представяме това във връзка със стриктното спазване на закона от негова
страна и желанието му да съдейства в тази насока. И двата пъти се е връщал
преди да му изтече разрешеният срок.
Третият път, в който той отсъства от пределите на страната, беше
11
дадено разрешение от окръжния съд, малко след постановяване на
осъдителната му присъда. Причината за това беше здравословното състояние
на съпругата му – Л. Б.. Това вече е нововъзникнало обстоятелство, което
също има значение за вида и размера на неговото наказание.„Дисеминиран
енцефаломиелит“ е диагнозата на съпругата му. Това заболяване е свързано с
възпалителен процес, който засяга бялото мозъчно вещество на главния
гръбначен мозък, с остро настъпване на н.ичен дефицит и неговите обективни
нарушения. Симптомите са много тежки, това са симптомите на множествена
склероза, същото по тежест заболяване и няма никакво съмнение, че
следващите няколко години ще са тежко изпитание за цялото семейство. През
месец съпругата му влиза в болницата за изследване и лечение - тогава, когато
се види, че медикаментите, които приема не дават нужния резултат. За
съжаление, поне аз от справката в информационните масиви в интернет, за
такова подобно заболяване установих, че прогнозите не са много добри за
оздравяване. Даже така, както видях, мисля, че няма пълно излекуване, има
поддържащо лечение. Това го поставя в изключително тежка ситуация
подсъдимият Г. да се грижи за баща му, за съпругата му, за детето му, така че
моля същото това обстоятелство да бъде отчетено при индивидуализация на
неговото наказание. Не можем, на следващо място, да се съгласим с
направения правен извод от първата инстанция, че липсвали данни за
известно допринасяне за вредоносния резултат от страна на водача на другото
„А.“ – на синьото "А." В тази насока ОС - П. не е изложил никакви мотиви
във връзка с възраженията ни и за нас остана неясно защо ги отхвърля изцяло.
Декларативно е приел, че тези възражения са несъстоятелни. Ние изхождаме
от ЗДвП, там е указано, че при задминаване на ППС изпреварващият е
длъжен да спазва необходимата дистанция, да сигнализира, да не създава
предпоставки за ПТП. Но изпреварваният също има задължение да не
увеличава своята скорост, което реално се е случило. Както обясненията на
подсъдимия Г., така и свидетелските показания, които са събрани по
съответния ред на чл. 371, т.2 НПК имам предвид свидетелят Ч., установяват
поне според нас и противоправното поведение от страна на шофьора на
синьото "А." Обясненията на подсъдимия са годно доказателствено средство.
Не са дадени с цел изграждане на защитни тези. Тоест, следва да бъдат
преценени много внимателно. Както казах, те са подкрепени и от други
доказателства, събрани по надлежния ред.
12
По изложените съображения молим да намалите наказанието лишаване
от свобода, даже под предвидения в закона минимум от 3 години. Това може
да стане единствено с приложението на чл. 55 НК и да отложите
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с подходящ изпитателен
срок, съобразно чл.66 НК. Считаме, че са налице предпоставките за това. А
именно, на първо място, налице са многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание, се окаже
несъразмерно тежко. На второ място, наложеното наказание е предвидено
поне в закона до 3 години. Нашият подзащитен не е бил осъждан, преди това
не се е ползвал от привилегията на закона в това отношение и считам, че за
постигане целите на наказанието, преди всичко за поправяне на подсъдимия,
не е необходимо същият да търпи ефективно това наказание извън
формалните юридически предпоставки. Същият критерий за приложението на
условното осъждане е преценката за възможността подсъдимият да се
поправи и превъзпита извън условията на пенитенциарното заведение. Не се
опитвам да омаловажа и генералната превенция – пак така, както беше
заявено основно от представителите на частното обвинение, но преди това
според мен следва да бъде специалната такава, на първо място. В този смисъл
е решение на ВС № 90 от 18.09.2018г. по наказателно дело № 329/2018г.
Личната му характеристика, обстоятелството, че се касае за непредпазливо
деяние, че извършеното от подсъдимия не е под въздействие на алкохол или
наркотични вещества, следва неупотребата им да се има предвид, ми дават
основание да пледирам пред вас, че с приложението на чл. 66 НК ще бъдат
изпълнени в цялост целите на чл. 36 НК. Моля ви да вземете предвид
съдебната практика, тъй като колегите тук засегнаха в тази част направиха
твърдение, че нямало друга такава практика на съдилищата в страната – за
два смъртни случая при ПТП и средна телесна повреда да бъде подсъдимото
лице с условна присъда – това не е така и аз подкрепям твърдението си с
трайната съдебна практика, а именно няколко съдебни акта – присъда № 142
от 06.07.2018г. по НОХД № 5867/2017. на СГС, която е влязла в сила и по
делото с настъпила смърт на две лица, наказанието, определено на 3 години
лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от 5
години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 години. Също и
решение № 150 от 23.03.2012г. по н.дело № 211/2012г. на Върховния съд –
оставя в сила решение № 205 от 30.12.2011г., постановено от А. С. - П. по нак.
13
дело № 593/2011 г., отново с потвърдено условно наказание. Тоест, трайно е
установена практика на съдилищата при сходни казуси да е предвидено по-
тежки наказания, да се дават наказания, които са по-високи и по-тежки от
това, което е наложило първоинстанционния съд.
В тази връзка и последното шумно дело, което излезе буквално преди
няколко дни – катастрофата на автомагистрала „Тракия“, в която дама
причини ПТП и 7 смъртни случая, 15 телесни повреди и още толкова леки
телесни повреди, като наказанието действително при такъв тежък вредоносен
резултат е 4 години лишаване от свобода, тоест съвсем малко повече от това,
което нашият доверител е осъден да изтърпи. Така че, по изложените
съображения Ви моля да измените присъдата, да намалите наказанието на
подзащитния ми, като същото да бъде отложено за изтърпяване на основание
чл. 66 от НК и в този смисъл моля да Вашия съдебен акт.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, няма да бъда толкова
обстоятелствен. Съвсем накратко, изцяло поддържам изложените мотиви и
съображения на колегата С.. Съвсем накратко ви моля да обърнете внимание
на представените нови доказателства, те действително са нови. И на първо
място, не слагайте тази разграничителна линия, която пожела представителят
на пострадалите, защото тя не необходима, госпожо съдия. Във всеки един
момент аз, колегите, вие, всички водачи на МПС, които управляват и
пешеходци, са изложени на този риск и такава демаркационна линия не би
могло да се сложи.
Моля да разгледате представените доказателства за изплатени суми. В
никакъв случай не искам да ви звучи цинично, но това са едни доказателства,
които успяхме да намерим, макар че са малка част от тази генерална
превенция, за да бъдат удовлетворени пострадалите, все пак под някаква
форма е изпълнение.
На второ място, представените доказателства относно здравословното
състояние на съпругата на подсъдимия – за съжаление, моята съпруга има
подобна симптоматика и проблеми и много добре знам какво означава да се
грижи човек за някой с такива проблеми и смятам, че на подзащитния ни би
могло да му бъде даден шанс той да има възможност да се грижи за
семейството си, за всички лица, които са около него и към настоящия момент
му помагат. Дори съпругата му не успя да дойде. Това лице в залата е
14
неговата сестра, все пак да не е сам. Всички доводи, които са изложени във
въззивната жалба, ако ги споделите, моля да дадете шанс той да продължи
напред.
ПОДСЪДИМИЯТ ВЛ. Н. Г. (за лична защита): Съгласен съм с това,
което казаха адвокатите ми. Искам да изкажа дълбокото си и искрено
съжаление (подсъдимият се обръща към присъстващите в залата частни
обвинители). Знам, че не могат да върнат думите, това, което се е случило.
Откакто стана това нещо, аз също изтърпявам някаква лична присъда,
отделно съм от семейството ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ В.Г.: Да, виновен съм,
виновен съм, но моля да ми се даде още един шанс да се променя, да се
поправя. Искам условна присъда и да се прибера при семейството си.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15