Определение по дело №206/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 308
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 19 юни 2019 г.)
Съдия: Анелия Маринова Игнатова
Дело: 20191800600206
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, 19.06.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕДЯЛКА НИКОЛОВА

                                                                                                   2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА

 

 

при секретаря Андреева, като разгледа докладваното от съдия Игнатова ВЧНД № 206 по описа за 2019 г. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 318 и следв. от НПК.

 Производството е образувано по въззивна частна жалба на Г.Д.Г. – действащ лично и като баща на малолетния К. Г.Г., срещу протоколно определение от 13.02.2019 г., постановено по НЧХД № 739/18 г. по описа на РС – С., с което на основание чл. 24, ал. 5, т. 5, пр. 2 от НПК е прекратено производството по делото поради неявяване на частните тъжители и Г.Г. е осъден да заплати на подсъдимия Б.Т. осъществените разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лв.

Сочи се, че определението е неправилно, тъй като призоваването на частните тъжители е нередовно – те не са лично призовани, а Д. И., който е получил призовките, не е член на семейството им, макар и да е баща на първия и дядо на втория тъжител.

Иска се отмяна на атакуваното протоколно определение  и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

 

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител Г.Г., действащ лично и като баща на малолетния К. Г., се явява лично и е представляван от повереник адв. В. И. от САК.

Заема се становище за уважаване на частната жалба по изложените в нея съображения. В реплика към защитника адв. Д. се сочи, че обстоятелството дали трето лице е поело или не ангажимент да даде призовката е без значение, тъй като призовката не е връчена на адресата.

 

Срещу въззивната частна жалба е депозирано писмено възражение от адв. Д.Д., защитник на подсъдимия Б.Т.. Сочи се, че по същата частна тъжба е било образувано идентично НЧХД № 7/2016 г., което е било прекратено, а определението за прекратяване е оставено в сила от СОС, като се счита, че по този начин се игнорират съдебните актове на двете инстанции. Твърди се, че ако се изключат тези обстоятелства, то следва да се приеме, че тъжбата е подадена след изтичане на предвидения шестмесечен законов срок от извършване на деянието – макар да е бил спазен срокът от прекратяване на образуваното във връзка със същия случай досъдебно производство.

Сочи се, че тъжителят е бил редовно призован за първото съдебно заседание и не се е явил без уважителна причина, не е изпратил и представител, поради което правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото. Счита се, че доводите на жалбоподателите относно липсата на призоваване са несъстоятелни, тъй като разпоредбата на чл. 182, ал. 2 и следв. от НПК допускат и връчване на призовка чрез член от семейството, какъвто е и бащата на тъжителя.

Иска се депозираната въззивна частна жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение – потвърдено.

Претендират се осъществените разноски за втора инстанция в размер на 500 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Б.Т. – адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Пояснява се от защитника, че вече образуваното НЧХД пред РС С. е било прекратено поради наличието на досъдебно производство, а след прекратяване на последното от прокурора постановлението му не е било обжалвано от частните тъжители и настоящото производство се явява трето по ред за едно и също деяние. Поддържа се, че тъжителят Г.Г. е призован чрез баща си, който е член на семейството, а дори и да не беше, той като живущ на адреса е поел ангажимента да предаде призовката и няма доказателства, че това не е сторено.

Претендират се осъществените пред СОС разноски.

 

С. ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази изложените в жалбите доводи и материалите по делото, намира следното:

 

За да постанови атакуваното определение, съставът на РС С. е приел, че  в съдебното заседание от 13.02.2019 г. редовно призованите частни тъжители Г.Г. и К. Г. (действащ чрез баща си Г.Г.) не са се явили без уважителни причини.

 

Според настоящия състав на въззивния съд този решаващ извод на първоинстанционния съд е правилен.

НЧХД № 739/2018 г. на РС С. е образувано по депозирана срещу Б.Т. тъжба от Г.Г. и К. Г. (малолетен, действащ чрез баща си Г.Г.). Насрочено е за разглеждане в открито съдебно заседание с определение на съдията-докладчик от 25.01.2019 г.

Данните по делото сочат, че на 13.02.2019 г. за времето от 11.03 часа до 11.15 часа е било проведено открито съдебно заседание, в което се явили само нередовно призованият подсъдим Б.Т. и защитникът му адв. Д. от САК.

Призовките за това заседание пред РС С. за частните тъжители Г.Г. и К. Г. (за последния поради малолетието му чрез бащата Г.Г.) са изпратени на посочения в тъжбата адрес гр. С., ул. „**********“ № ***.

На 02.02.2019 г. и двете призовки за частните тъжители са връчени на същия адрес на Д. И., с отбелязването, че е съответно „татко“ и „дядо“ на частните тъжители.

По делото пред РС С. няма данни частните тъжители да са упълномощили повереник, а такъв не се явил и в проведеното открито съдебно заседание на 13.02.2019 г.

В това съдебно заседание първостепенният съд постановил контролираното протоколно определение за прекратяване на производството по делото.

 

Съобразявайки посоченото по-горе, въззивният съд счита, че частните тъжители Г.Г. и К. Г. (действащ чрез баща си Г.Г.) са били редовно призовани за съдебното заседание на 13.02.2019 г., но не са се явили и не са посочили уважителни причини за неявяването си. Съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от НПК призовката се връчва срещу разписка, подписана от лицето, за което е предназначена, а когато лицето отсъства, призовката се връчва на изброените в ал. 2 на същия член категории лица - пълнолетен член на семейството му, домоуправител или портиер, съквартирант или съсед, когато поемат задължение да му я предадат. Съгласно чл. 180, ал. 3 от НПК, когато призовката е предназначена за частен тъжител, който отсъства и е невъзможно връчването й на изброените лица, тя може да се връчи на повереника му, ако той се съгласи да я приеме.

В настоящия случай, от материалите по делото се установява, че призовките до частните тъжители са връчени на посочения в тъжбата адрес  на лице от визираните в посочената разпоредба на ал. 1 на чл. 180 от НПК категории – Д. И., пълнолетен и несъмнено член на семейството на частните тъжители като баща на първия и дядо на втория тъжител, който е получил призовките със задължение да ги предаде на адресатите.

Доколкото с тъжбата няма представени доказателства за упълномощаване на повереник, съдът е нямал задължение да извърши връчването на призовките за съдебното заседание на такъв, а дори и тогава връчването чрез повереника ще е необходимо само когато е било невъзможно това да стане чрез лицата, посочени в разпоредбата на чл. 180, ал. 1 от НПК – какъвто не е настоящият случай, по изложените по-горе съображения.

При редовна процедура по призоваване на частните тъжители и  липсата на уважителни причини за неявяването им в съдебно заседание това неявяване е основание за прекратяване на производството, както правилно и законосъобразно е преценил първоинстанционният съд.

С оглед изхода на делото законосъобразно РС С. е присъдил осъществените от подсъдимия разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лв. на частния тъжител Г.Г..

Следователно, контролираното определение на първостепенният съд за прекратяване на производството по делото следва да бъде потвърдено.

Пред настоящата инстанция са представени доказателства за осъществени от подсъдимия Т. разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство в размер на 500 лв., които също следва да бъдат възложени на частния тъжител Г.Г..

 

Така мотивиран‚ С. окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 13.02.2019 г., постановено по НЧХД № 739/2018 г. по описа на РС – С..

ОСЪЖДА Г.Д.Г. с ЕГН **********, да заплати на Б.Р.Т. с ЕГН ********** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща осъществени разноски за адвокатски хонорар.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

                                                                                                               (П. Петков)

 

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

                                                                                                                (Н. Николова)

 

                                                                                                              2:………………

                                                                                                                (Ан. Игнатова)