РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Сандански, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200319 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на МЛ. ЛЮДМ. П., с ЕГН – **********, с
постоянен адрес - с. ***, общ. ***, обл. ***, против Наказателно
постановление № 244а-1127/17.06.2020г. на Директора на ОДМВР – ***, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, във връзка
с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето му е наложено административно
наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
Със жалбата си П. оспорва издаденото НП като счита, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи също, че не е нарушил
горецитираните разпоредби на Закона за здравето и няма извършено от негова
страна нарушение, още повече виновно. В жалбата си същият моли съда да
отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
изпраща процесуален представител, редовно упълномощен, който поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество
1
защитникът на жалбоподателя пледира за отмяна на атакуваното НП, като
представя писмени бележки в подкрепа на становището си.
За административно-наказващия орган, редовно и своевременно
призован – представител не се явява. Постъпила е молба от процесуален
представител на ОД МВР – *** с писмени бележки.
За Районна прокуратура – *** – ТО - ***, уведомени по реда на чл.62,
ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 26.04.2020 г., около 11.00 часа, при наличие на обявено в Република
България извънредно положение с Решение от 13 март 2020 г. на Народното
събрание и въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със
Заповед № РД -01-124/13.03.2020г. и Заповед № РД-01-197-/11.04.2020г. на
министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка, изразяваща се в
това всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени
места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, жалб.П. е посетил
открито място – в с. Вълково и се е движил без поставена задължителна
предпазна маска или друго средство, покриващо носа и устата, с което
виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от Закова за здравето.
АУАН е съставен на място от свид.К.Б., предявен е на жалбоподателя
който откзал да го подпише, като това обстоятелство е удостоверено с подпис
на свидетел.
Въз основа на акта, Директора на ОДМВР – *** издал атакуваното
наказателно постановление №244а-1127/17.06.2020г., с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, във връзка с
чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложено административно
наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
НП е връчено на жалбоподателя на 30.05.2021 година, видно от
отбелязването върху разписката върху самото НП, приложено по делото.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя Б. и свидетеля К., които потвърждават констатациите,
отразени в акта за нарушение, както и от писмените доказателства по делото.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените
към административнонаказателната преписка приети по делото писмени
доказателства.
Гласните доказателства и писмените доказателства събрани по делото
са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват
по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни
и логични.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения.
Същественото при производството от административнонаказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за
установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт
съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли
е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали
това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е
извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното
постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът
следи служебно и когато се установи, че в хода на административно -
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по
същество.
След преценка на изложената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл. 313 и чл. 314 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, настоящият състав намира, че атакуваното
3
наказателно постановление е съставено при съществено нарушение на
установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на АУАН и
съответно този акт неможе да се ползва с установената доказателствена сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична
обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра
на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1. Във връзка с пандемията от COVID-19, със
заповед на МЗ Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. И доп. със Заповед
№ РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед
№ РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед
№ РД01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед
№ РД-01-172 от 02.04.2020 г., Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г., Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., изм. със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020 г.,
Заповед № РД-01225/20.04.2020 г. и Заповед № РД-01-228 от 21.04.2020 г.
(отм.); ; , са въведени противоепидемични мерки. Санкционната разпоредба
на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2022г., в сила от
13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни
въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а,
ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Безспорно се установи, че на посоченото в НП място и време
жалбоподателят е бил без поставена маска или друго средство, покриващо
устата и носа.
Обжалваното наказателно постановление е издадено именно на
17.06.2020 г., когато вече вмененото на жалбоподателя деяние не
представлява административно нарушение. Считано от датата на издаване на
4
заповед № РД-01-247/01.05.2020 г. на МЗ това задължението за носене на
маска или друго предпазно средство на открити обществени места не е
измежду въведените със заповед на министъра на здравеопазването
противоепидемични мерки. Налице е хипотезата на чл.3, ал.2 ЗАНН, съгласно
която ако до влизане в сила на
наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. За
жалбоподателя е по-благоприятно установеното с посочената последваща
заповед, тъй като според нея деянието му не представлява административно
нарушение и за него не следва да се носи административно-наказателна
отговорност, съгласно чл.3, ал. 2 ЗАНН.
Дори и да се приеме, че АУАН е изряден то, съдът намира, че е
приложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл.28, б. "а" от
ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в
чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат
субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
А според чл.28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
"маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния
казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността
на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на
5
административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице
предпоставките на чл.93, т.9 НК, вр. с чл.11 ЗАНН. Действително деянието
формално осъществява признаците на посоченото в акта и в
наказателното постановление административно нарушение. В конкретния
случай обаче се касае до лице, в непосредствена близост до което не е имало
никакви други хора, като се има предвид и мястото, поради което и липсата на
защитна маска реално не е представлявало опасност за никого. Още повече,
че не е конкретизирано точното местонахождение на жалбоподателя, като
съвсем общо е посочено „открито място - с. Вълково“, но не става ясно къде
точно се намира това място и в близост до него имало ли е и други хора. В
конкретния случай от горното нарушение не са възникнали каквито и да е
вредни последици. Няма данни да са извършвал други административни
нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна
проява. Това следва да бъде отчетено в негова полза, като се приеме, че
настоящата проява следва да се третира като такава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН.
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се
отмени.
Предвид изхода от производството, претенцията на процесуалния
представител за осъждане на жалбоподателя да заплати 100 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение се явява
неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка
с чл.236 от Закона за здравето, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №244а-
1127/17.06.2020г. на Директора на ОДМВР– ***, с което на жалбоподателя
МЛ. ЛЮДМ. П., с ЕГН – ********** с постоянен адрес - с. ***, общ. *** ,
обл. ***, за извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
6
основание чл.209а, ал.4, пр.2 от Закона за здравето, му е наложено
административно наказание “Глоба”, в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване 14-дневен срок от съобщаването
на страните пред Административен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7