№ 178
гр. Ловеч, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200415 по описа за 2022 година
С наказателно постановление № 0747/31.03.2021 год. на д-р Росен Федерчев,
Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Ловеч, е наложена на
основание чл.416, ал.1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, чл.472, ал.2 от същия
закон и чл.27 и чл.53 от ЗАНН глоба в размер на 220 /двеста и двадесет/ лева на М. Ю. Ю.,
ЕГН: **********, за това, че на 08.10.2020 г. е извършена проверка на място в с. Г., общ.
Ловеч, в животновъден обект номер 5543-0099, собственост на М. Ю. Ю., при която е
установено, че в обекта се отглеждат 118 бр. кози. От тях 107 бр. кози са без официална
идентификация, 3 бр. кози са с един идентификатор и 8 бр. кози с два идентификатора. Към
същата дата 08.10.2020г. според данни във ВетИс на БАБХ в животновъдния обект не
фигурират никакви ДПЖ. За наличните при физическа проверка в обекта ДПЖ кози без
идентификация собственикът М. Ю. Ю. не е предоставила писмено или електронен път
уведомление до ветеринарния лекар, обслужващ обекта д-р А. М., с договор №
25/20.09.2020г. за новородени и закупени животни от видове, които подлежат на
идентификация, което е нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от Закон за ветеринарномедицинската
дейност.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката М. Ю. Ю.,
която го обжалва в срок като неправилно и незаконосъобразно и излага, че при съставяне на
АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са
опорочили административнонаказателното производство и не могат да бъдат преодолени по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.
Първоначално по – горецитираната жалба в РС Ловеч е било образувано НАХД
№355/2021 г. по описа на РС Ловеч, по което с Решение №9/24.01.2022 г. е било отменено
процесното НП като незаконосъобразно. Ответника е депозирал касационна жалба против
Решението на РС Ловеч по което е било образувано КНАХД №34/2022 г. по описа на Адм.
съд гр. Ловеч. С Решение №46/21.04.2022 г. по КНАХД №34/2022 г. по описа на Адм. съд
гр. Ловеч е било отменено Решение №9/24.01.2022 г. по НАХД №355/2021 г. по описа на
РС Ловеч и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Ловеч.
1
В съдебно заседание жалбоподател ката, редовно призована се явява, за нея се явява
адв. И., който счита, че в хода на делото се потвърждават твърденията на жалбоподателя, че
по време на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което НП следва да бъде отменено. Представя
писмени бележки, в които сочи, че за наличието на съставомерност от обективна страна на
посоченото нарушение е необходимо собственикът, респективно ползвателят на този
животновъден обект да не е уведомил писмено или по електронен път съответния
ветеринарен лекар за новородени или новозакупени животни, които подлежат на
идентификация и то в 3-дневен срок от настъпване на съответното събитие. В процесния акт
и НП липсва фактическо описание на това нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Липсват доказателства в тази връзка, които да потвърждават за новородени или
новозакупени животни, кога и по какъв начин са постъпили в обекта с оглед спазването на
този 3-дневен срок, в който собственика е длъжен да уведоми ветеринарния лекар, което е
нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Счита, че датата 08.10.2020 г., както е посочена е
дата на проверката, констатацията за наличието на животни, но не и дата, която да се счита
за дата на извършване на самото нарушение с оглед 3-дневния срок, даден по закон. Освен
това в самия акт и в НП е описано, че М. Ю. не представя уведомление до ветеринарния
лекар, а не дали има или няма такова, това не е установено, поради което остава неизяснен
въпроса как, по какъв начин е осъществено това нарушение, така както е описано. Счита, че
е важен този 3-дневен срок, написан в закона, защото нарушението може да се счита за
извършено само след изтичане на този 3-дневен срок, но по делото не са събрани
доказателства в тази връзка, с оглед непосочване на такъв период в НП и не е установено от
административнонаказващия орган. Другият му аргумент е свързан с това, че има
разминаване между текста на акта и текста на НП, като в последния са добавени факти и
обстоятелства, които не са посочени в самия акт, което води до нарушаване правото на
защита. Също така в акта е посочен 2 само един свидетел, а от гласните доказателства се
установява, че е имало и други лица, които е възможно да са възприели други събития и
обстоятелства относно така посоченото нарушение. Освен това изтъква, че не е установено
от страна на административнонаказващия орган, дали М. Ю. е била собственик както на
животновъдния обект, така и на животните в него, с оглед представения пред нотариален
акт и договор с нотариална заверка за продажба на сградите и на животните на трето лице
още през м.юли и м.август 2020 г., или два месеца преди констатираното нарушение в този
обект. Отделно от това както не стана ясно за самия животновъден обект, тъй като
жалбоподателката има три такива в това село, за кой от обектите е издадено това НП. Ето
защо поради изложеното, моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и
незаконосъобразно и да им присъди разноски за адвокатско възнаграждение.
За ответника - Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Ловеч се явява адв.
С., която акцентира върху факта, че животновъдният обект попада в определението на
Закона за ветеринарномедицинската дейност и Закона за животновъдството, като
териториално обособени обекти, където се оглеждат животни и като такъв е
индивидуализиран с джипиес координати. Представя писмени бележки, в които излага
подробни аргументи акцентирайки на обстоятелството, че процесният обект има
дългогодишна история, както било видно от материалите по делото, в него са се отглеждали
животни и съгласно справката от ВетИс на БАБХ не е следвало да има никакви налични
животни в обекта. Считам, че НП и АУАН са съставени при спазване изискванията на
ЗАНН, тъй като е посочена най-малкото крайната дата, до която е било възможно да се
подаде такова уведомление до лекаря, датата на извършване на проверката. Моли съда да
потвърди НП и им присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер, като представя писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Е. Е.
и Т. В., от приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. А. М., както и от
2
становищата на жалбоподателя и процесуалния представител на ответника и представените
от тях писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08.10.2020 г. бил съставен Акт № ********** за установяване на
административно нарушение от св.Е. Е., в присъствието на св.Т. В., срещу М. Ю. Ю., за
това, че на 08.10.2020 г. при извършена проверка на място в с. Г., общ. Ловеч, в 3
животновъден обект номер 5543-0099, собственост на М. Ю. Ю. е установено, че в обекта се
отглеждат 118 бр. кози. Без идентификатор са 107 бр. кози, 3 бр. кози са с един
идентификатор и 8 бр. кози с два идентификатора. Във ВетИс на БАБХ в животновъден
обект 5543- 0099/**********/ към 08.10.2020 г. не фигурират ДПЖ, което е установено по
справка за налични животни към 08.10.2020 г. За наличните физически ДПЖ кози
собственикът не е предоставила писмено или електронен път уведомление на ветеринарния
лекар, което представлява нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност. По акта жалбоподателката е вписала, че няма възражения.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно - наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и без
противоречиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателката, като и е връчен и препис от
акта. В акта не е вписано възражение.
Жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
От наличните по делото писмени доказателства се установява, че както АУАН, така и
НП са съставени, респ. издадени от надлежно компетентно лице, съгласно изложеното в
Заповед № ОСПД368/14.04.2020 г. на Изп.директор на БАБХ и Заповед № ОСПП-
48/08.05.2015 г. на Изп. Директор на БАБХ.
И АУАН и наказателното постановление са издадени за нарушение по чл. 132, ал. 1,
т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Наказващия орган е санкционирал жалбоподателката, за това, че не е предоставила
писмено или по електронен път уведомление до ветеринарния лекар, обслужващ обекта за
новородени и закупени животни от видове, които подлежат на идентификация, с което е
нарушила разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД. Посочено е и, че в животновъден
обект номер 5543-0099, собственост на жалбоподателката при извършена проверка на
08.10.2020 г. е установено, че се отглеждат 118 бр. кози, като 107 бр. кози са без официална
идентификация, 3 бр. кози са с един идентификатор и 8 бр. кози с два идентификатора,
както и че към същата дата според данни във ВетИс на БАБХ в животновъдния обект не
фигурират никакви ДПЖ.
Наложеното на жалбоподателката административно наказание се основава на
разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от ЗВМД, предвиждаща, че собственик на селскостопански
животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6 - 9, 12, 14, 21 - 23, се наказва
с глоба от 200. 00 до 500. 00 лв., а при повторно нарушение - от 400. 00 до 1000. 00 лв.
3
В конкретния случай повдигнатото административно обвинение по чл. 416, ал. 1 от
ЗВМД от правна страна е обосновано с допуснато нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД.
Няма спор между страните, че разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД регламентира
собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански
животни в тридневен срок писмено или по електронен път чрез Интегрираната
информационна система на БАБХ по чл. 51, ал. 3 уведомяват ветеринарния лекар,
обслужващ животновъдния обект, за новородени и закупени животни от видове, които
подлежат на идентификация. От съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното
постановление фактическо описание на нарушението е видно, че деянието, за което е
санкционирана жалбоподателката се изразява в това, че в качеството й на собственик на
животновъден обект, не е предоставила писмено или по електронен път уведомление до
ветеринарния лекар, обслужващ обекта за новородени и закупени животни от видове, които
подлежат на идентификация, с което е нарушила разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 4 от
ЗВМД. Изпълнителното деяние по повдигнатото административно нарушение е под
формата на бездействие. Едно бездействие може да бъде квалифицирано като
административно нарушение тогава, когато представлява неизпълнение на нормативно
установено задължение за определено действие. Началният момент, от който бездействието
е релевантно за съставомерността на деянието и е налице довършено нарушение е денят,
следващ изтичането на законово регламентирания срок за изпълнение на задължението. В
случая в съдържанието на наказателното постановление не е посочен нито началния момент,
от който следва да се счита възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД за
собственика на селскостопанските животни, нито датата на извършване на нарушението – т.
е. датата, на която е налице довършено нарушение и основание за налагане на
административно наказание по чл. 416, ал. 1 от ЗВМД. Съдът приема, че е допуснато от
административно-наказващия орган нарушение на императивните норми на чл. 42, т. 4 от
ЗАНН – в акта и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в НП. Датата на извършване на нарушението е
съществена характеристика на всяко административно нарушение и е посочена от
законодателя като самостоятелен елемент от съдържанието на наказателното постановление.
Датата на нарушението е от значение както за определяне на приложимия по смисъла на чл.
3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН закон, така и за преценката, дали актът за установяване на
административно нарушение е съставен при спазване на срока по чл. 34, ал. 1, изр. второ,
предл. второ от ЗАНН. В случаят, освен, че датата на извършване на вмененото на
жалбоподателката административно нарушение не е изрично посочена, същата не може да
бъде извлечена от съдържащото се в обстоятелствената част на наказателното
постановление описание на нарушението, нито да бъде определена въз основа на
доказателствата по административнонаказателната преписка. Нито в съставения АУАН,
нито в издаденото въз основа на него наказателно постановление, е посочена датата, на
която за собственика на животновъдния обект е възникнало задължението по чл. 132, ал. 1,
т. 4 от ЗВМД, неизпълнението на което задължение в законово регламентирания срок да
релевира извършено нарушение по чл. 416, ал. 1 от ЗВМД. Точното и правилно посочване на
датата на възникване на задължението по чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД, на срока за неговото
4
изпълнение и на датата на извършване на нарушението, е от значение не само за формалната
изрядност на наказателното постановление, но и от съответствието на неговото съдържание
с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Касае се за обстоятелства, свързани с
обективни признаци от състава на нарушението и релевантни за наличието на съставомерно
от обективна страна деяние, от значение за преценката дали е извършено твърдяното от
административнонаказващия орган нарушение по повдигнатото административно
обвинение. Липсват каквито и да е било данни, още по - малко обективирани в
наказателното постановление при описанието на нарушението, които да сочат кога за
жалбоподателката е възникнало задължението по чл. 132, ал. 1, т. 4 от ЗВМД съответно
дали е изтекъл нормативно регламентирания срок за уведомяване за новородени и закупени
животни в обекта, собственост на жалбоподателката доколко е налице довършено
нарушение по чл. 416, ал. 1 от ЗВМД. Нарушението на чл. 42, т. 4 от ЗАНН в акта е
пренесено от административнонаказващия орган в издаденото наказателно постановление, в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението на тези две разпоредби винаги
представлява съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване на наказателното
постановление и обуславящо неговата отмяна. С оглед този характер на административните
наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за
реализирането на административнонаказателната отговорност. В този смисъл всяко
формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение
опорочават наказателното постановление и са основание за неговата отмяна.
Съдът споделя и възражението на жалбоподателката, че по делото не е безспорно
доказано, че именно тя е собственик на проверения животновъден обект, тъй като видно от
представения по делото нотариално заверен договор от 31.07.2020 г. /л.62 от НАХД
№355/2021 г. по описа на РС Ловеч/ същата е продала 150 броя кози и 150 броя овце от
цитирания обект.
От направеното описание на нарушението се установява, че отговорността на
жалбоподателката е ангажирана за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължение
на собственика на животновъден обект да уведоми съответния ветеринарен лекар,
обслужващ обекта, за новородените и закупените в този обект ДПЖ - кози, като в случая от
една страна не е конкретизирано колко бр. ДПЖ кози са новородени и колко са били
закупени. При направеното описание на нарушението не става ясно, на коя конкретна дата и
колко бр. ДПЖ - кози са родени, всяка една от тях, и съответно на коя дата и колко броя
ДПЖ - кози са били закупени. Липсата на конкретни данни за датата на раждане на
животните, както и за датата на закупуването им води до невъзможност да бъде преценено,
дали към датата на осъществяване на проверката за собственика на животните е
съществувало нормативно задължение за подаване на уведомление по реда на чл. 132, ал. 1,
т. 4 от ЗВМД, като с липсата на подобна конкретизация по отношение на
административното нарушение се нарушава и правото на защита на лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана.
Съгласно чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на административно
5
нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали
при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово
отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Законодателят е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото
изисква тези свидетели задължително да са повече от един. Задължението в АУАН за
посочване на двама свидетели произтича от разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН,
приложима в хипотезата, в която липсват свидетели присъствали при извършване или
установяване на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в присъствието на
такива свидетели.
В конкретния случай АУАН е съставен в присъствие на жалбоподателя и освен
подписа на актосъставителя, съдържа подписа на един свидетел, който е посочен в АУАН
като свидетел очевидец на извършеното нарушение и свидетел при съставяне на
акта. Съдът намира, че с посочването на един свидетел, та дори и работещ в ОДБХ гр.
Ловеч не е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не е налице засягане на
правото на защита на санкционираното лице. Посоченият в АУАН свидетел е
индивидуализиран, посочен с трите му имена и беше установен и разпитан в хода на
съдебното следствие. Същият е присъствал на извършената проверка, в хода на която се
твърди, че е установено нарушението и е свидетел при съставяне на акта. Непосочването на
още един свидетел очевидец не е довело до порок в издадения АУАН, който да доведе до
неговата невалидност. Съдът намира обаче, че непосочването на имената на останалите лица
присъствали на извършените от органите на ОБДХ гр. Ловеч проверка, чиито имена никъде
не са отразени, а освен това няма данни и да са депозирали някакви обяснения, лишава съда
от възможността да призове за с.з. и разпита същите, а техните възприятия, като лица,
работещи в обекта, присъствали на извършената от органите на ОБДХ гр. Ловеч проверка, в
отсъствието на жалбоподателката, биха могли да допринесат за изясняване на фактическата
обстановка и обективна истина по делото.
Поради изложените съображения, съдът приема, че допуснатите процесуални
нарушения при издаване на НП са съществени, не могат да бъдат санирани в хода на
съдебното производство, поради което обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН
процесуалните представители на жалбоподателката и на ответника са направили искане за
присъждане на разноските по делото.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение искането на юриск.
С. за присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
По делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателката е
представен договор за правна помощ и процесуално представителство, видно от който в
полза на адвоката е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 300.00 лева. По
6
силата на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът намира, че претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение са съобразени с изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст при интерес до
1000 лв. - 300 лв.
Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят претендираните от процесуалният
представител на жалбоподателката разноски и ответника Областна дирекция по безопасност
на храните - гр. Ловеч следва да бъде осъден да заплати 300.00 лева на жалбоподателката за
сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 0747/31.03.2021 год. на д-р Росен
Федерчев, Директор на Областна дирекция по безопасност на храните - гр.Ловеч, с което е
наложена на основание чл.416, ал.1 от Закона за ветеринаромедицинската дейност, на
основание чл.472, ал.2 от същия закон и чл.27 и чл.53 от ЗАНН глоба в размер на 220
/двеста и двадесет/ лева на М. Ю. Ю., ЕГН: **********, за нарушение на чл.132, ал.1, т.4 от
Закон за ветеринарномедицинската дейност, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски, като неоснователно.
ОСЪЖДА ответника Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Ловеч да
заплати на жалбоподателката М. Ю. Ю., ЕГН: ********** сумата от 300.00 лева,
представляваща възнаграждение за сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Ловеч по реда на
АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7