Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 262964/17.12.2021г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в закрито заседание, проведено на седми декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15955 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Г.Л.М. срещу К.К.Т., с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумите от:

-       500.00 лв., представляваща дължима наемна цена за ползване на жилище, находящо се в гр. В., ул. „*“ № *, за месец септември 2020 г.;

-       250.00 лв., представляваща дължима наемна цена за ползване на жилище, находящо се в гр. В., ул. „*“ № *, за месец октомври 2020 г.;

-       406.56 лева, представляваща цена за консумативни разходи, формирана както следва: 253.14 лв. – за консумирана ел. енергия, в периода 28.07.2020 г. – 12.10.2020 г. и  153.42 лв. – за потребени ВиК услуги, в периода 10.08.2020 г. – 08.10.2020 г.

-       2577.02 лева, представляваща обезщетение на причинени в наетия имот вреди, по време на ползването му от ответницата, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

         В исковата молба се излага, че на 10.10.2018 год. между страните е сключен договор за наем на недвижим по силата на който от страна на ответника (наемател) е поето задължение към ищеца (наемодател) за заплащане на наемна цена в размер на 500 лева, месечно. Въз основа на допълнително споразумение от 14.04.2020 г., срокът на договора определен до 30.04.2021 г, с падеж 11- ти число на месеца. Считано от м. септември 2020 г. плащанията от страна на наемателя са преустановени, не са заплатени и разходите за ел. енергия и вода, за месеците август и септември 2020 г. До ответницата е изпратена писмена покана за прекратяване на договора и за изпълнение на натрупаните задължения, но последните не са погасени. Твърди се още, че след предаване на имота, в същия са установени щети, за възстановяването на които наемодателя е извършил разходи за труд и материали.

         Ответникът – К.К.Т., не депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК.

         В съдебно заседание се явява лично, оспорва описаните в протокол щети в имота. Възразява, че ищецът не е предоставил възможност на наемателите да поправят щетите. Твърди, че половината от липсващите вещи са се намирали при наемателите (контакти, осветителни тела), но не е предоставена възможност за тяхното монтиране.

 

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

         Приобщен към доказателствения материал по делото е договор за наем от 10.10.2018 г., сключен между Г.Л.М. (наемодател) и К.К.Т. (наемател), по силата на който на ответницата е предоставено ползването на апартамент № *, находящ се в гр. В., кв. „*“, ул. „*“ № *. Предвидени са срок на договора от минимум една година, както и възмажността за неговото продължаване, изразено от страните в писмена форма. Месечният наем е определен на 500 лева. В чл. 5 е предвидено задължение за наемателя за заплащане на текущите разходи, свързани с ползването на имота – телефон, интернет, кабелна телевизия, електроенергия, вода, такса за поддръжка на етажната собственост.

         На 11.10.2018 между страните е подписан приемо – предавателен протокол относно състоянието и наличните в наетия имот вещи.

         Действието на договора е продължено до 30.04.2021 г., видно е представения на л. 8 анекс от 14.04.2020 г.

         Приобщена на л. 17 е разписка от дата 13.10.2020 г., за фактура № ********** от 15.09.2020 г., касаеща заплащане на ел. енергия в обект с аб. № *, за периода 28.07.2020 г. – 27.08.2020 г., на обща стойност 108.53 лв. с ДДС.

         Приобщена на л. 19 е разписка от дата 13.10.2020 г., за фактура № ********** от 15.09.2020 г., касаеща заплащане на ел. енергия в обект с аб. № *, за периода 28.08.2020 г. – 27.09.2020 г., на обща стойност 97.19 лв. с ДДС.

         Приобщена на л. 21 е разписка от дата 23.10.2020 г., за фактура № ********** от 15.09.2020 г., касаеща заплащане на ел. енергия в обект с аб. № *, за периода 28.09.2020 г. – 12.10.2020 г., на обща стойност 47.42 лв. с ДДС.

         Приобщени на л. 24 разписка за заплащане на ВиК услуги, начислени за периода 10.08.2020 г. – 08.10.2020 г., на стойност 150.18 лв.

         Приобщена на л. 26 от делото е електронна кореспонденция между страните, датираща от 08.10.2020 г., съдържаща потвърждение от ответника за съществуващи задължения за наем (за м. септември и м. октомври) и сметки, както и за необходимостта от шпакловане и боядисване на апартамента.

         От заключението на вещото лице по изготвената съдебно – оценителна експертиза, се установява следното: вредите в имота касаят нарушена функционална цялост и естетичен вид на интериора и оборудването в имота - стени, настилки, врати, осветителни тела, контактни ключове, дограма и декоративни щори; от ищеца са извършени ремонтни строителни и монтажни работи; стойността на отстранените повреди възлиза на 2506.00 лв.; извършените разходи са относими на вредите в имота.

 

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпити на свидетелите Л. Г. М. и Й. П. Д.

В показанията си свидетелят М. излага, че е * на ищеца. Познава наемателката К.К.. Запознат е със състоянието на наетия имот, преди предаването му на ответницата – боядисано, изчистено, подредено, готово за живеене. С течение на времето, наемателят започва да се бави с плащане на наемните вноски и на битовите сметки. Имотът е напуснат от ответницата през м. октомври 2021 г., след като два месеца не е погасявала задълженията си за заплащане на ток, вода и наем. След напускане на имота, е констатирано повреждане на три врати, липсвали са первазите на ламината, самият ламинат е надран, вратата на кухнята е била счупена. В жилището са се намирали стари мебели, унищожени от кучета. Стените на коридорите били надрани и мръсни, а казанчето на едната тоялетна – счупено.

В показанията си свидетелят Д. излага, че познава наетия имот, в приятелски отношения е със семейството на ищеца. Известно и е от ищеца, че наемателят бави плащания за наем и битови сметки. Свидетелката споделя, че е посещавала апартамента преди отдаването му под наем на ответницата, имотът е бил боядисан, угледен, без мебели, само с кухненски шкафове, с хоризонтални щори, чист. След напускане на ответницата имотът е в лошо състояние – с дупки по вратите, с дупки в мазилката, без первази. Вратата между дневната и кухнята е била изкарана. В други стаи е имало изкъртени первази, ламинатът е бил в окаяно състояние, в една от стаите е липсвало осветителното тяло. В имота се е намирал разпокъсан диван на наемателите. Свидетелката и приятели на ищеца са помогнали за разчистване и ремонтиране на имота.

 

 

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ПК в тежест на ищеца е да установи: наличие на валидно наемно правоотношение между страните, при описаните параметри, по силата на което на ответника е предоставено ползването на конкретния имот; консумацията претендираното количество ел. енергия и вода в наетия обект през м. август и септември 2020 г.; причинени вреди в наетия обект и стойността на разходите за тяхната поправка.

В тежест на ответника е да установи погасяване на задълженията.

         Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на веща.

В настоящата хипотеза, между страните не се спори, а и се установява от приобщените договор за наем и анекс съществуващо през релевирания период между страните правоотношение, по силата на договор за наем на жилище, при уговорена месечна наемна цена от 500 лева. Установява се също така, от разменената кореспонценция между страните, а и от ангажираните гласни доказателства, кредитирани като обективни, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по делото, възникнали задължения на ответницата за заплащане на наем за месеците септември и октомври, както и за битови сметки – ВиК услуги и електроенергия, в общ размер от 406.56 лв. Този извод се потвърждава и от представените 3 бр. фактури и разписки от * *. Същевременно, съществуването на тези задължения не е оспорено от ответницата, при явяваването и в първото по делото заседание.

Гореизложеното обуславя извод за основателност на исковете за присъждане на наемните вноски за м. септември и октомври, в общ размер на 750 лв. и 406.56 лв. - консумативни разходи, формирана както следва: 253.14 лв. – за консумирана ел. енергия, в периода 28.07.2020 г. – 12.10.2020 г. и 153.42 лв. – за потребени ВиК услуги, в периода 10.08.2020 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.

На следващо място, съгласно чл. 233, ал. 1 изречение второ, наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени по време на ползване на веща, освен ако не докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. С третото изречение на цитирана норма е въведена презумпцията, че до доказване на противното, веща е приета в добро състояние.

В случая, установява се от приемо – предавателния протокол на л. 7, както и от свидетелските показания, че жилището е предадено от наемодателя, респ. прието от наемателя в изправно състояние. Същевременно, от събраните гласни доказателства, така и от експертното заключение, кредитирано като обективно и компетентно изготвено, причинени значителни вреди в имота, касаещи наранена функционалност и естетичен вид на стени, настилки, врати, осветителни тела, контактни ключове, дограма и декоративни щори. Естеството на вредите предполага извършване на ремонтни строителни и монтажни дейности, като от ангажираните гласни доказателства се установява и че такива са предприети от ищеца. Съобразно заключението на вещото лице извършените разходи са относими към констатираните повреди, а тяхната стойност възлиза на 2506.00 лв.

По изложените съображения се налага извода, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 2506.00 лева, представляваща обезщетение на причинени в наетия имот вреди, по време на ползването му от ответницата, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

Претенцията за присъждане на горницата над тази сума до пълния предявен размер от 2557.02 лв., е недоказана по размер, поради което и следва да се отхвърли, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 975.54 лв., представляваща извършени в производството разноски, съобразно уважената част на исковете.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Г.Л.М., ЕГН: **********, с адрес *** сумите от: 500.00 (петстотин) лева, представляваща дължима наемна цена за ползване на жилище, находящо се в гр. В., ул. „*“ № *, за месец септември 2020 г.; 250.00 лв. (двеста и петдесет) лева, представляваща дължима наемна цена за ползване на жилище, находящо се в гр. В., ул. „*“ № *, за месец октомври 2020 г.;406.56 лв. (четиристотин и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща цена за консумативни разходи, формирана както следва: 253.14 лв. – за консумирана ел. енергия, в периода 28.07.2020 г. – 12.10.2020 г. и 153.42 лв. – за потребени ВиК услуги, в периода 10.08.2020 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, както и 2506.00 (две хиляди петстотин и шест) лева, представляваща обезщетение на причинени в наетия имот вреди, по време на ползването му от ответницата, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Л.М., ЕГН: **********, с адрес *** срещу К.К.Т., ЕГН: **********, с адрес *** иск за заплащане на горницата над 2506.00 (две хиляди петстотин и шест) лева до пълния предявен размер от 2577.02 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и седем лева и две стотинки), представляваща обезщетение на причинени в наетия имот вреди, по време на ползването му от ответницата, ведно със законната лихва върху тези главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД.

 

         ОСЪЖДА К.К.Т., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Г.Л.М., ЕГН: **********, с адрес *** от 975.54 (деветстотин седемдесет и пет лева и петдесет и четири стотински), представляваща извършени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: