РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Кюстендил, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. К.
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
като разгледа докладваното от Татяна Хр. К. Търговско дело №
20211500900052 по описа за 2021 година
Д. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. ****, обл. ****, чрез
пълномощника си адв. М. И. Д. от САК е предявил срещу ЗАД „**** АД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № **, обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 65 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
4 595 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ищеца, настъпили в резултат на ПТП, станало на 14.04.2021 г., причинено от
водача на лек автомобил м. „***“, с рег. № КН ***, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от дата на претенцията по доброволен ред- 26.05.2021 г. до
окончателно изпълнение на задълженията. Претендира разноските в производството.
В исковата молба се твърди, че на ***г. около 09.45 часа на път II - 62, км. 34 +
100, при излизане от АМ ***, водачът на лек автомобил “***” с peг. № *** не
пропуснал движещия се по път с предимство (път II - 62) по посока гр. *** лек
автомобил “***” с peг. № ***, управляван от ищеца, вследствие на което е настъпило
ПТП, в резултат на което Д. е получил телесни увреждания. Сочи се, че при
проведеното болнично лечение, на ищеца била извършена операция - торакоцентеза и
дренаж на дясната плевра. Били извършвани и рехабилитации. След проведеното
болнично лечение на пострадалия било предписано домашно лечение при спазване на
първоначално строг постелен режим. Заявява се, че произшествието се отразило
негативно на психичното и емоционално състояние на ищеца. Акцентира се и върху
това, че Д. е претърпял имуществени вреди – сторени били разходи за лечение в размер
на 595 лева, а собственият му лек автомобил марка “***”, модел “**” с per. № ***,
който се оценявал на 4 000 лева, бил напълно унищожен. Твърди се, че към датата на
ПТП за водача на л.а. марка “***”, модел “***” била налице валидна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното дружество, както и че на
26.05.2021г. пред застрахователя било депозирано искане за изплащане на обезщетение
за причинените на ищеца вследствие на процесното ПТП имуществени и
1
неимуществени вреди. Сочи се, че ответникът отказал да заплати обезщетение за
търпените от пострадалото лице неимуществени вреди по образуваната щета
независимо, че ищецът представил всички документи.
В отговора на исковата молба представителят на ответното дружество заявява,
че за получените увреждания в голяма степен вина имал и пострадалият Д., тъй като не
бил съобразил поведението си с пътната обстановка, не е карал със съобразена скорост
и не е предприел навременна адекватна реакция, за да предотврати настъпването на
процесното ПТП, пътувал е без правилно поставен предпазен колан, поради което
тялото му свободно се движило из купето на процесния автомобил, удряло се е в
твърди повърхности, поради което получил процесните наранявания, които нямало да
настъпят, ако ищецът бил спазил правилата на ЗДвП и проявил нужната загриженост за
собственото си здраве. Оспорва предявените искове по основание и размер като
неоснователни, необосновани и неподкрепени с доказателства. Счита, че размерът на
предявения иск за неимуществени вреди е завишен и е в противоречие с принципа за
справедливост на чл. 52 ЗЗД, предвид наличието на принос. Счита, че ищецът не
доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение за
неимуществени вреди. Твърди, че приносът на пострадалия е основание за намаляване
на размера на застрахователното обезщетение на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорва
твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП са възникнали всички описани в исковата
молба телесни увреждания по вид и характер, както за тяхната продължителност. Не
оспорва, че ищецът е изпитвал болки и неудобства, но твърди, че оздравителният
процес е по- кратък, а при правилно лечение и рехабилитация контузията на
пострадалия следвало да бъде възстановена напълно. Оспорва акцесорния иск за лихва
по аргумент за неоснователност на главния иск, размера на претендираните лихви и по
отношение началния момент, от който същите се претендират. Твърди, че ответното
дружество не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за
имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Оспорва твърдението, че
претенцията за уреждане на спора по доброволен ред на ищеца към ответника е
предявена на 26.05.2021г., твърди, че датата е 14.06.2021г., а законна лихва следва да се
претендира от датата 14.09.2021 г.
КнОС, като събра необходимите доказателства за изясняването на делото от
фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в
съвкупност и при условията на чл.12 ГПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
С Присъда №18 от 29.03.2022 г., постановено по НОХД № 256/2021 г. на ДнРС,
Ц. И. Г.- Б. е призната за виновна за това, че на **** г. около 9.50 ч. на главен път II-
62, километър 34+100 м., в близост до кръстовище на АМ „***“, общ. ***,
управлявайки собствения си лек автомобил марка “****”, модел “***”, с рег. № ****,
неспазвайки правилата за движение по пътищата и нарушавайки чл.47 от ЗДвП и чл.50,
ал.1 от ЗДвП, не е пропуснала движещото се по път с предимство МПС, а именно лек
автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № *** управляван от Д. Х. Д., като с това е
нарушила пътен знак от груга „Б“, а именно Б2, като е допуснала настъпване на ПТП,
при което по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице, а
именно: три средни телесни повреди на пътника в лекия автомобил м. „***“, м. „***“-
М. К. Д., както и две средни телесни повреди на водача на същия лек автомобил- Д. Х.
Д., изразяващи се в травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето временно
опасно за живота; многофрагментно счупване на гръдната кост с развилия се подкожен
емфизем, в съвкупност с многофрагменталното счупване от първо до шесто ребро
вдясно по предната и средната аксиларна линия с двустранния частичен
хидропневмоторакс и субакутен емфизем, с последвалия плеврален излив вляво,
причинили временно разстройство на здравето опасно за живота и трайно
затрудняване движението на снагата за срок по- дълъг от 30 дни- престъпление по чл.
343, ал.3, пр.3, б.“а“, вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
2
Видно от Епикриза, издадена от МБАЛ „****“ АД, гр. *** е, че на 14.04.2021 г.
ищецът е постъпил на лечение в болницата с диагноза „Травматичен шок. Фрактура на
стернума. Подкожен емфизам“. Изписан е на 16.04.2021 г.
Представена е епикриза, издадена от МБАЛ „****“ ЕАД гр. София, от която се
установява, че ищецът е постъпил на лечение на 16.04.2021 г. с диагноза: Състояние
след торакоцентеза и дренаж на дясна плевра зара травамтичен пневмоторакс. Била му
е извършена оперативна интервенция. Изписан е на 19.04.2021 г.
Представена е и епикриза, издадена от МБАЛ „****“ гр. София, с основна
диагноза: контузия на гръден кош. Изписан е на 26.04.2021 г.
От представените фактури: №9009/19.04.2021 г. и № 4309/19.04.2021 г. с
приложени фискални бонове се установява, че ищецът е заплатил на ****МБАЛ „***“
ЕАД по първата фактура сумата 510 лв. за индивидуални грижи на пациента и 70.83
лв. по втората фактура.
В приетото по делото заключение на съдебно- автотехническа експертиза,
вещото лице инж. Ф. К. е посочило, че пострадалият е шофирал с правилно поставен
предпазен колан, че скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от ищеца е
била 15.16 м/сек (54.20 км/ч), а ограничението на скоростта в процесната отсечка за
посоката от гр. *** към гр. ***, в която се е движил автомобила на пострадалия е 60
км/ч, т.е. същият е шофирал със скорост по- ниска от ограничението. Сочи че
видимостта за пострадалия спрямо мястото на удара е била около 60 метра, както и че
водачът на лек автомобил „****“ не е имал техническа възможност да предотврати
ПТП чрез спиране.
В допълнителната съдебно- автотехническа експертиза същото вещото лице е
посочило, че пазарната стойност на увредените детайли на лек автомобил „****“
вследствие на процесното ПТП е 4 713.29 лв., а пазарната му стойност към момента на
катастрофата- 14.04.2021 г. е около 2 650 лв.
От приетото заключение на съдебно- медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р В. Н. се установява, че при инцидента на 14.04.2021 г. ищецът е
получил следните физически травматични увреждания: фрактура на гръдната кост в
областта на тялото - многофрагментна, с лекостепенна дислокация /разместване/ на
фрагментите, с хематом на меки тъкани в тази област. Фрактура на 6- то ребро в дясно
по предна аксиларна линия /предновъншно- „ф-ра на 6-та ребрена дъга“/ без
дислокация на фрагменти. Десностранен подкожен и в меките тъкани на гръдната
стена емфизем. Десностранен травматичен пневмохемоторакс /въздух и кръв в дясна
гръдна половина/, Плеврален излив в ляво. Мекотъканна контузия на дясно коляно-
охлузване на кожата, натъртване на меки тъкани и болка. Вещото лице е посочило, че
по своята медико- биологична характеристика установените увреждания водят до
травматичен шок, а също и че без оказване на своевременна специализирана
медицинска помощ е налице реална опасност от настъпването на смъртен изход, като в
случая тази опасност е преминала след оказаната помощ. Сочи, че фрактурите на
гръдната кост и 6-то ребро в дясно е довело до трайно затрудняване на движенията на
снагата за срок по- голям от 30 дни, както и че на пострадалия е проведено оперативно
и медикаментозно лечение, като само по себе си оперативното лечение също води до
по- изразени болки в областта на оперативната интервенция, но същите са по-
бързопреходни. Според вещото лице обичайният срок за възстановяване от тези
увреждания при благоприятно протичащ възстановителен процес е около три- четири
месеца за възстановяване до пълно самообслужване и извършване на обичайни
сравнително „не тежки“ дейности и още един- два месеца до изчезването им и при „по-
тежко“ физическо натоварване. Болките са били по- интензивни и значителни пред
първите 1,5- 2 месеца, с постепенно отслабване и отзвучаване в края на периода.
Вещото лице е установило, че към настоящия момент в ищеца не са налице
практически значими физически последици от получените при ПТП-то травматични
3
увреждания. Посочило е също така, че извършените разходи по представените фактури
са били необходими за проведеното лечение на пострадалия. От данните и
медицинските документи за разположението на уврежданията вещото лице е стигнало
до извода, че от медицинска гледна точка е много вероятно натиск в колана в момента
на сблъсъка между автомобилите.
От съдебно- психологичната експертиза, изпълнена от вещото лице Е. В.И. се
установява, че пострадалият е възприел създалата се ситуация като
животозастрашаваща, като водещата емоция през цялото време е страх за собственото
си здраве и за близките си. Налице е у ищеца тревожност и страх от пътуване и
шофиране. В прогностичен план типът и продължителността на реакциите са различни
и са от няколко месеца до понякога от 1- 2 години. При ищеца е налице чувство на
страх и избягване на сигнали, напомнящи травматичното събитие. Ходът на
заболяването е латентен, но в болшинството от случаите завършва с оздравяване.
Вещото лице не е установило сомнабулно разстройство у Д..
По делото са представени истории на заболяването № 2197 на МБАЛ „****“ гр.
***, № 13223, на МБАЛ „***“ ЕАД гр. София и №5238 на МБАЛ „****“ гр. София на
Д. Х. Д..
Като свидетел по делото е разпитана Ц. Г.- Б., която е причинила процесното
ПТП. Тя твърди, че е видяла Д. и М. известно време след катастрофата. Те били слезли
от колата и отишли при тях за да им помагат.
Във връзка с установяване на размера на обезщетението за неимуществени
вреди са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Р. Р.- внук на
ищеца. В показанията си той сочи, че на 14.04.2021 г. след обяд се обадила майка му и
каза, че дядо му, заедно с баба му са катастрофирали и са настанени в интензивното на
болницата в гр. ***. Свидетелят ги посетил и видял, че ищецът дишал трудно, не
можел да си движи ръцете, трудно говорел. Няколко дни по- късно постъпил на
лечение в болница „****“, където му направили операция на белия дроб, а след като
лекуващият лекар казал, че може да го приберат вкъщи, роднините започнали да
търсят друг вариант и го настанили в болница „****“. Транспортирането до болницата
било много трудно, тъй като ищецът изпитвал адски болки при всяка неравност по
пътя. В тази болница му направили още една операция. След като приключило
лечението в болницата, транспортирали ищеца вкъщи. И в трите болници ищецът бил
на легло, изцяло обездвижен, не можел да се обслужва сам, поради което свидетелят и
неговия баща му помагали в обслужването и го почиствали. Д. се нуждаел от
постоянни грижи.
У дома ищецът отново бил поставен на легло и бил обслужван по аналогичен
начин, почиствайки и хранейки го ежедневно. Можел да стои само в леглото, не можел
да говори много, не можел да кашля, тъй като се активирали болки в гръдния кош.
След първия месец започнали да го пренасят от една стая в друга, и да го поставят в
седнало положение, започнал по- малко да се храни сам. Преди Нова година започнал с
помощта на бастунче и подпирайки се на стената да се придвижва сам и да излиза на
терасата на въздух. Към настоящия момент продължава да има болки в гръдния кош,
не може да вдига тежко.
Свидетелят сочи, че емоционално и психически ищецът не стабилен. Започнал
да бълнува, да сънувал кошмари, викал на сън. Променило се ежедневието му. Преди
катастрофата същият бил изключително деен и имал няколко проекта, които
осъществявал, докато сега не можел да „вдигне 2 литра вода в бутилка“. Сега изпитвал
сериозен страх от шофиране. Инцидентът се отразил на социалните му контакти. Дядо
му извършвал дейности свързани със строителство срещу заплащане, а към момента не
го канили, тъй като бил негоден да прави каквото и да е.
Свидетелят обяснява, че им били казали от болницата, че през първия месец
следва да държат ищеца обездвижен, а след това ако не се чувства зле да го раздвижват
4
до момента, в който не се появи болка. Според свидетеля ищецът е изпитвал болка в
дълъг период от време.
При първите раздвижвания ищецът е бил подпиран от свидетеля и неговия баща
и с помощта на два колана се е движил. Към настоящия момент много трудно се
движел и бързо се задъхвал.
От представената по делото справка за сключена застраховка се установява, че
водачът на лекия автомобил причинил ПТП-то е притежавал застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното застрахователно дружество, обхващаща периода от
29.09.2020 г. до 28.09.2021 г.
Приложена е молба- уведомление, адресирана до ответното дружество, с която
ищецът е поискал изплащане на справедливо обезщетение за причинените му
имуществени и неимуществени вреди. Уведомлението е получено на 26.05.2021 г.,
видно от приложената по делото разписка. С писмо изх. № 15 7446/21.06.2021 г.
застрахователят е изискал от ищеца допълнително представяне на документи и на
информация. Видно от молба, получена от ответното дружество на 14.07.2021 г.
ищецът е предоставил исканите документи и информация. С писмо изх. № 99-1-
3946/26.08.2021 г. застрахователното дружество е отказало да изплати застрахователно
обезщетение на ищеца с мотива, че представените доказателства не са достатъчни за
доказване на основателността на претенцията и определяне на обезщетението
От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.380 от КЗ, т. е. да е
отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. По силата на чл.
477, ал.1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесни увреждания. За да бъде уважен искът, следва да са налице кумулативните
предпоставки на непозволеното увреждане, настъпило в резултат на ПТП:
противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и
имуществени вреди и причинна връзка между тях, както следва да е налице и
допълнителна предпоставка, а именно договор за застраховка "Гражданска
отговорност", действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ
отговорността на причинителя на вредите.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Следователно от представената по делото присъда се установява наличие на
противоправно поведение на Ц. Г.- Б., която при управление на л. а. "***“, модел „***“
с рег.№ ***, на посоченото място, дата и час поради нарушение на правилата за
движение по пътищата е реализирала ПТП, при механизма описан в присъдата и
исковата молба, в резултат от което са настъпили уврежданията на ищеца.
По делото се установява, че към датата на настъпване на застрахователното
събитие- 14.04.2021 г. между ответното застрахователно дружество и водача на лекия
автомобил причинил ПТП е съществувало застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност". По силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Следователно предявените искове за заплащане
на обезщетение за имуществени и неимуществени са доказани по основание.
Съдът намира, че размерът на предявения иск за неимуществени вреди е
завишен. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди
5
се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се
вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността
на вредните последици и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на ПТП- то. В конкретния случай при определяне на обезщетението съдът
взема предвид обстоятелството, че ищецът е получил множество фрактури и
увреждания, които водят до травматичен шок, че без оказване на своевременна
специализирана медицинска помощ е била налице реална опасност от настъпването на
смъртен изход, че фрактурите на гръдната кост и 6-то ребро в дясно е довело до трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок по- голям от 30 дни, а също и че на
ищеца е проведено оперативно лечение, което само по себе си също води до по-
изразени болки в областта на оперативната интервенция, но същите са по-
бързопреходни. Отчита, че възстановителният процес в конкретния случай е около
три- четири месеца, в този период вече ще започна да се самообслужва и да извършва
обичайни сравнително „не тежки“ дейности, както и че ще са необходими още един-
два месеца до изчезването им и при „по- тежко“ физическо натоварване. Отчита
обстоятелството, че болките са били по- интензивни и значителни пред първите 1,5- 2
месеца, с постепенно отслабване и отзвучаване в края на периода. Не без значение, че
през един не малък период от време при ищеца е налице чувство на страх и избягване
на сигнали, напомнящи травматичното събитие. От друга страна при определяне на
размера на обезщетението съдът взема предвид, че в резултат на проведеното лечение
към настоящия момент в ищеца не са налице практически значими физически
последици от получените при ПТП- то увреждания, т.е. лечението е приключило
благоприятно за ищеца, както не се установени усложнения и ексцеси в
здравословното му състояние. Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящият
състав на окръжен съд намира, че сумата, която ще репарира нанесените на ищеца
неимуществени вреди е 45 000 лв.
С оглед на изложеното съдът приема, че е основателно възражението, че
размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишен.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде
намалено. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ответното
дружество е да установи твърдяното от него съпричиняване. По делото не се събраха
доказателства в този смисъл. Напротив видно от съдебно- автотехническата експертиза
е, че ищецът е шофирал с правилно поставен предпазен колан, скоростта на движение
на лекия автомобил, управляван от ищеца е била 54.20 км/ч при ограничение 60 км/ч,
т.е. същият е шофирал със скорост по- ниска от ограничението, както и не е имал
техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране. Следователно направеното
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно и
предявения иск следва да бъде уважен в посочения размер.
Претенцията за претърпени имуществени вреди за сума в размер на 595 лв. е
основателна, с оглед представени доказателства и заключението на СМЕ, което сочи на
необходимост от извършените разходи за лечение на травматичните увреждания.
Основателна е и претенцията за заплащане на обезщетение за тоталното
унищожаване на автомобила на ищеца. При извършване на съпоставка между
пазарната стойност на автомобила, съгласно изготвената допълнителна автотехническа
експертиза, а именно – 2 650 лв. и стойността на разходите за ремонт – 4 713.29 лв. се
установява, че стойността на ремонта значително надвишава действителната стойност
на процесния автомобил- с много повече от 70 на сто. Това налага извод за наличие на
тотална щета по см. на чл.390, ал.2 от КЗ, доколкото за възстановяването на процесния
автомобил до функционалното му състояние е технологично трудно и икономически
неизгодно. Следователно на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 2 650
лв., каквато е пазарната стойност на автомобила към момента на ПТП- то. Искът за
разликата до 4 000 лв. е неоснователен и ще се отхвърли.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 497 от КЗ застрахователят изпада в забава от
датата на уведомяване на застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по
чл.496, ал.1 за произнасяне на застрахователя или от датата на отказа да бъде платено
застрахователно обезщетение. В конкретния случай, застрахователят е следвало да
разгледа претенциите в срок до 26.08.2021 г. (претенциите са постъпили на 26.05.2021
г.). Съдът констатира, че по претенцията за изплащане на обезщетение за имуществени
вреди липсва произнасяне, а по претенцията за обезщетение на неимуществени вреди
застрахователят е отказал изплащането му на 26.08.2021 г. Следователно лихви за
забава върху претендираните обезщетения се дължат от 27.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите.
На основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА на адв. М. И. Д. се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 4 510 лв., изчислено съгласно Наредба 1/2004 г., както и
фактическата и правно сложност на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 346.61 лева, представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответното
дружество сумата от 1 385.09 лева, представляващи направени по делото разноски
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати по
сметка на КнОС сумата 1 930 лв., представляваща държавна такса върху уважената
част от исковете.
Воден от горното, Окръжен съд- Кюстендил
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „****“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. „***“ № *** на основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати
на Д. Х. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ***, общ. ***, обл. *** следните
суми:
45 000 лева (четиридесет и пет хиляди), представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания от получени от Д. телесни
повреди: фрактура на гръдната кост в областта на тялото - многофрагментна, с
лекостепенна дислокация /разместване/ на фрагментите, с хематом на меки тъкани в
тази област. Фрактура на 6- то ребро в дясно по предна аксиларна линия
/предновъншно- „ф-ра на 6-та ребрена дъга“/ без дислокация на фрагменти.
Десностранен подкожен и в меките тъкани на гръдната стена емфизем. Десностранен
травматичен пневмохемоторакс /въздух и кръв в дясна гръдна половина/, Плеврален
излив в ляво. Мекотъканна контузия на дясно коляно- охлузване на кожата, натъртване
на меки тъкани и болка, като за разликата до пълния размер от 65 000 лв. ОТХВЪРЛЯ;
595 лева (петстотин деветдесет и пет) представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в разходвани
средства за лечение и възстановяване;
2 650 лева (две хиляди шестстонин и петдесет), представляваща тотална щета на
собствения на ищеца лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № **, като
отхвърля иска за разликата до 4 000 лв.
всичките вреди настъпили в резултат на ПТП, станало на *** г., причинено от
Ц. И. Г.- Б., управлявала лек автомобил м. „***“, модел „**, с рег. № ***, с активна
7
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху посочените
по- горе присъдени суми, считано от 27.08.2021 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК *** да заплати на Д. Х. Д., сумата 346.61 лева
(триста четиридесет и шест лв. и 61 ст.), представляващи направени по делото
разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Х. Д., ЕГН да заплати на ЗАД
„***“ АД, ЕИК **** сумата от 1 385.09 лева (хиляда триста осемдесет и пет лв. и 09
ст.) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК *** да заплати на адв. М. И. Д., с ЕГН
********** от САК сумата 4 510 лева (четири хиляди петстотин и десет) адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „***“ АД, ЕИК *** да заплати по сметка на Кюстендилския
окръжен съд сумата от 1 930 лева (хиляда деветстотин и тридесет), представляващи
дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
8