РЕШЕНИЕ
№ 614
гр. гр. Хасково, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
в присъствието на прокурора Мирослав Ст. Кръстев
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20255640100122 по описа за 2025 година
Предявен е иск от П. И. Н., ЕГН **********, от гр.Хасково, ***, против
Прокуратура на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че на 19.02.2023г., около 11,50 ч., при управление на лек
автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с ***, заедно с неговата приятелка
П.А., малко след с.Българин бил застигнат и блъснат отзад от лек автомобил
марка „Мерцедес S 320“ с ***, управляван от В.А.А., от гр.Момчилград. В
резултат на настъпилото ПТП били нанесени материални щети по двата
автомобила. Във връзка с настъпилото ПТП на място пристигнал полицейски
екип на Охранителна полиция при РУ-Харманли и служители на пътен
контрол. Ищецът бил тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества с
техническо средство Дръг тест 5000, с фабричен № ARKF-0022, като уредът
отчел наличие на „амфетамин“. С оглед на установеното нарушение спрямо
ищеца бил съставен АУАН на 19.02.2023г. от служител на РУ-Харманли при
ОД на МВР- Хасково за нарушение на разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП,
като същият не бил обжалван. Едновременно с установяване на
административното нарушение били издадени две заповеди за налагане на
принудителни административни мерки – със Заповед № 23-01711
000036/19.02.2023 г. му била наложена санкция по чл.171 ал.1 б.“б“ от ЗДвП
1
временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и със
Заповед № 230171-000036/19.02.2023 г. му била наложена санкция по чл.171
т.2 б.“а“ – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, с
оглед на което били отнети 2 броя регистрационни табели с ***. Допуснато
било предварително изпълнение на заповедта. Отделно от това на ищеца била
извършена и проверка по реда на чл.81 от ЗМВР на управлявания от него
автомобил, като не били открити вещества и предмети, които да
представляват интерес за наказателно преследване. Извършен му бил и личен
обиск на основание чл.80 от ЗМВР, като при обиска не били намерени вещи у
него. За двете процесуални действия от органите на МВР били съставени
протоколи от полицейските служители. Със Заповед рег. №
2713350/19.02.2023 г. ищецът бил задържан за срок до 24 часа на основание
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР в помещение за временно задържане на РУ-Харманли.
Предвид констатираното деяние, а именно управлението на МПС под
въздействието на наркотични вещества, установено с техническо средство,
било образувано ДП № 120/2023г. по описа на РУ-Харманли при ОД на МВР
Хасково за осъществено престъпление от П. И. Н. по чл. 343б, ал.3 от НК. Тъй
като ищецът не бил съгласен с отчетения резултат на техническото средство и
не бил употребявал наркотични вещества, дал биологичен материал за
изследване, а именно кръв и урина, поради което била назначена и изготвена
съдебна химико-токсилогична експертиза във ВМА гр. София. Ищецът бил
уведомен, че на основание чл.28, ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017г. дължи на
ОД на МВР-Хасково сума в размер на 236лв., представляваща направени
разходи за вземане на кръвна проба и извършване на химическа експертиза
във ВМА-София. На 28.08.2023г. ищецът превел сумата от 236лв. и такса
3,41лв. или общо сумата от 239,41лв. по посочената сметка на ОД на МВР-
Хасково. Видно от заключенията на извършените изследвания на
представените проби, не се установило наличието на наркотични вещества,
поради което образуваното ДП № 120/2023г. по описа на РУ- Харманли при
ОД на МВР-Хасково било прекратено с постановление на прокурор от РП-
Хасково, ТО-Ивайловград на 18.08.2023 г. на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1,
т. 1 от НПК. Вследствие на издадените Заповеди от ОД на МВР-Хасково, с
които били приложени принудителни административни мерки и образуваното
във връзка с тях наказателно производство, ищецът бил лишен от
възможността да ползва собствения си лек автомобил в продължение на шест
месеца. С оглед действията на разследващите органи по образуваното
досъдебно производство, което впоследствие било прекратено поради липса
на извършено престъпление, ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и
притеснения от неоснователното обвинение, което станало достояние на целия
2
му социален кръг - приятели, близки и роднини. Ищецът се затворил в себе си,
като избягвал да излиза от дома си, предвид факта, че приятелите му разбрали
за случая и част от тях спрели да общуват с него, сочейки го, че е наркоман.
Ищецът от няколко години работел в гр.Хасково, „ВИП СЕКЮРИТИ“ ЕООД,
на длъжност „Охранител-инкасатор“. Основните му задължения били да
управлява инкасо автомобил на фирмата, като обектите били в региона на
гр.Хасково. След отнемането на шофьорската му книжка той бил преназначен
на друга, по-ниско платена, длъжност във фирмата. Отделно от това и след
прекратяване на регистрацията на лекия му автомобил били причинени ред
неудобства в ежедневието му. Трябвало да ангажира свои познати да го карат
на различни места. Доста често му се налагало да ползва услугите на такси.
Отделно от това при отнемане на свидетелството му за управление на моторно
преводно средство останал значителен период без работа, тъй като за
дейността, която извършвал, се изисквало свидетелство за управление на
МПС. По време на шестмесечния период на воденото срещу ищеца досъдебно
производство той претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
тревожност и притеснения, довели до негативни чувства и психо емоционален
срив. Периодът на емоционалния дискомфорт продължил повече от шест
месеца и до настоящия момент. Независимо, че срещу ищеца не било
повдигано обвинение, наказателното производство се водело именно срещу
него за престъпление по чл.343б ал.3 НК, което създало в изключително
голяма степен чувства на унижение и срам у него. Травми в
психоемоционален аспект били и проверките на ищеца, който бил обект на
претърсвания, предвид обстоятелството, че в информационната система на
МВР били регистрирани санкциите, възпроизведени в издадените заповеди за
налагане на принудителни административни мерки със срок до решаване на
въпроса за отговорността на ищеца. Към претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на образуваното и водено в продължение на
повече от половин година наказателно производство следвало да бъде
прибавен и факта, че на 19.02.2023г. бил задържан и в полицейския арест в
продължение на 24 часа, като му бил извършен и полицейски обиск. Според
ищеца в случая били налице законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР
Хасково за вреди, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, поради това, че било
налице незаконосъобразно обвинение против него, осъществено с действията
на Прокуратурата, доколкото срещу същия било образувано и водено
наказателно производство, а впоследствие производството е прекратено
поради това, че извършеното не е престъпление. Настъпили преки и
непосредствени вреди от незаконния акт на прокуратурата по воденото
досъдебно производство срещу него. Тези вреди в неимуществен план
засегнали психиката на ищеца чрез продължилия в продължение на повече от
3
шест месеца емоционален стрес, с оглед воденото наказателно преследване.
Налице била и причинно-следствена връзка между действията на ответника и
настъпилия вредоносен резултат. На ищеца били причинени и имуществени
вреди, предвид факта на заплащане на сумата от 239,41лв. за назначеното му
изследване. Така, на ищеца се следвало обезщетение за причинените му
неимуществени и имуществени вреди от образуваното и водено срещу него
наказателно производство. Налице било отрицателно въздействие върху него,
което рефлектирало върху самооценката му, достойнството му и цялостния
начин на живот. След образуване на наказателното производство, независимо,
че ищецът бил убеден в правотата на своите действия, същият изпитал
разочарование, потиснатост, нервно напрежение и големи неудобства от
факта, че срещу него е образувано наказателно производство, което
впоследствие е било прекратено поради липса на престъпно деяние. Предвид
гореизложеното и на основание с чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, ищецът намира, че за
него е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, вследствие
на образуваното и водено срещу него наказателно производство, а имено ДП
№ 120/2023 г. по описа на РУ - Харманли при ОД на МВР-Хасково. По
изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да
бъде присъдена в полза на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образуваното
наказателно производство за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК на
19.02.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.02.2023г. до
окончателно й изплащане, както и сумата от 239,41 лева, представляваща
претърпени имуществени вреди за заплатени по сметка на ОД на МВР
Хасково за извършеното изследване. Претендират се и направените по делото
разноски.
Ответникът оспорва предявения иск за неимуществени вреди по размер,
като счита, че следва да бъде определено максимално ниско обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Иска за имуществени вреди намира за
изцяло неоснователен и моли съда да отхвърли същия.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства, вкл. и тези,
съдържащи се в ДП № 120/2023г. по описа на РУ - Харманли при ОД на МВР-
Хасково, представляващо пр.пр. № 829/2023г. по описа на РП-Хасково, се
установява, че на 19.02.2023г., около 12.30 часа е получен сигнал в РУ –
Харманли от ОД на тел.112 за ПТП след с.Българин, в посока Тополовград. На
място полицейските служители установили, че на път II-76 Харманли-
Тополовград, на около два километра след с.Българин в посока Тополовград е
4
възникнало ПТП между лек автомобил „Мерцедес“ с ***, управляван от
В.А.А., ЕГН **********, от гр.Момчилград, и лек автомобил „Фалксваген“ с
***, с водач П. И. Н., ЕГН **********, от гр.Хасково. Двамата водачи са били
тествани за употреба на алкохол, при което и двата теста били отрицателни.
Тъй като водачът Валери Ангелов бил служител в РСПБЗН Кърджали,
двамата водачи били тествани за употреба на НУВ, като ищецът е бил тестван
за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо
средство „Draeger Drug Check 5000" с фабр. № ARKF-0022. Съгласно
съставения Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с рег. № 271р-4806/19.02.2023г., взетата от ищеца
проба отчела наличие на амфетамин. Проверяващият служител на МВР издал
талон за медицинско изследване с бл. № 110452 и холограмни стикери №
А061542, съобразно избрания от ищеца метод – медицинско и химическо
изследване. Ищецът се явил в ЦСМП Хасково, филиал Харманли, където на
19.02.2023г. в 15.05ч. му е била взета кръвна проба, както и е дал проба от
урина за установяване наличието на наркотични вещества или техните
аналози в организма му, видно от Протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози.
На същата дата 19.02.2203г., на ищеца бил съставен АУАН за виновно
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП /забрана водачът на пътно превозно
средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози/. Актът е подписан от ищеца, без да са направени възражения.
След съставянето на АУАН със Заповед на мл. автоконтрольор при РУ –
Харманли, при ОДМВР - Хасково от 19.02.2023г. на ищеца е наложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС /до
решаването на въпроса за отговорността му, но не за повече от 18 месеца/.
Заповедта е връчена редовно на ищеца на същата дата, не е била обжалвана и
е влязла в сила. Със Заповед на мл. автоконтрольор при РУ – Харманли,
ОДМВР – Хасково от 19.02.2023г. на ищеца е наложена и друга принудителна
административна мярка по чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на
регистрацията на ППС и отнемане на 2 бр. регистрационни табели с ***.
Съставен е бил от ст. полицай при РУ - Харманли Протокол за
извършена проверка на лични вещи, превозни средства, кораби,
въздухоплавателни средства, контейнери и на вещите, превозвани в тях, от
19.02.2023г. Видно от същия е, че е била извършена проверка на лек
автомобил „Фолксваген“ с ***, управляван от П. И. Н., като в автомобила не
са открити вещества и предмети, представляващи интерес за полицейската
5
дейност.
Изготвен е бил и Протокол за обиск на лице от 19.02.2023г., видно от
който е, че на ищеца е бил извършен обиск, при който не са били намерени и
иззети вещи.
Установява се на следващо място от приложената Заповед за задържане
на лице с рег. № 2713350/19.02.2023г., издадена от младши инспектор при РУ -
Харманли, че ищецът П. И. Н. е бил задържан от полицейските служители за
срок до 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
С писмо от 19.02.2023г., разследващ полицай при РУ – Харманли е
уведомил Районна прокуратура – Хасково, че на основание чл.212, ал.3 от
НПК, т.е. с първото действие по разследване – разпит на свидетел, е
образувано досъдебно производство за това, че на 19.02.2023г., около 12.50
часа, на път II- 76, землището на с.Българин, е управлявано моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози -
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
В хода на разследване по досъдебното производство са извършени
редица процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели,
събиране на писмени доказателства, извършване на химико-токсикологична
експертиза и други, като същото е приключило с мнение на разследващия
полицай за прекратяване на досъдебното производство от 04.08.2023г. Ищецът
П. И. Н. в хода на наказателното производство не е разпитван в качеството на
свидетел, спрямо него не е било повдигнато и предявено обвинение, респ. не
са били взети мерки за неотклонение или други мерки за процесуална
принуда.
От представеното и прието като доказателство по ДП № 120/2023г. по
описа на РУ - Харманли при ОД на МВР-Хасково, представляващо пр.пр. №
829/2023г. по описа на РП-Хасково Заключение на съдебна химико-
токсилогична /токсихимична/ експертиза с рег. № И-7042/31.07.2023г.,
изготвена от вещите лица Д.Я. – инж.-химик и проф. д-р В.А. – съдебен
токсиколог при специализирана Химикотоксилогична лаборатория към ВМА
– София, от извършените изследвания на предоставените биологични проби
кръв и урина от лицето П. И. Н., ЕГН **********, не се установява наличие на
наркотични вещества.
С постановление от 18.08.2023г. на прокурор при РП - Хасково, на
основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК,
наказателното производство по ДП № 120/2023г. по описа на РУ – Харманли
при ОД на МВР – Хасково, образувано за престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК, е прекратено.
До ищеца е било изпратено Уведомление от Сектор „Пътна полиция“
6
при МВР- Хасково, получено на 28.08.2023г., с което е бил уведомен, че във
връзка с образуваното срещу него административно-наказателно
производство следва да заплати сумата в размер на 236 лева, представляваща
направени от дирекцията разходи за вземане на кръвна проба и извършване на
химическа експертиза по ДП № 120/2023г. по описа на РУ-Харманли.
Посочената сума от 236 лева е била заплатена от ищеца на 28.08.2023г.
по сметка на ОД на МВР – Хасково, както и е била заплатена такса за превода
в размер на 3.41 лева.
Като писмено доказателство по делото бе представен от ищеца Срочен
трудов договор № 14425/30.06.2020г., сключен между „Вип Секюрити“ ЕООД
и П. И. Н., видно от който е, че ищецът е заемал длъжността „Охранител –
инкасатор“ в посоченото дружество, като за място на извършване на работата
се определят обектите на фирмата в регион Хасково. Представи се и Договор
за паричен заем *** от ***г., сключен между „Вива Кредит“ Ад и П. И. Н., по
силата на който на последния е отпуснат заем в размер на 1 100 лева.
По делото, по искане на ищеца, бяха събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката П.И.С.. Показанията на тази свидетелка съдът
кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените
обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото
доказателства, са непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който е
процесуално допустим, като разгледан по същество, искът за неимуществени
вреди е частично основателен, а искът за имуществени вреди е изцяло
неоснователен, по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск с правно основание иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от
прекратено досъдебно производство. Според цитирана разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. За да се ангажира отговорността на
държавата за действия или бездействия на нейни органи или длъжностни
лица, следва да се проведе доказване на няколко кумулативно изискуеми
елемента на фактическия състав на цитираната норма, при пълно и главно
7
доказване от страна на ищеца, а именно: повдигане на обвинение за
извършено престъпление, прекратяване на наказателното производство
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, настъпване на
твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение.
Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с
незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по
правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика
са категорични, че справедливостта, като критерий за определяне размера на
дължимо обезщетение, не се определя от субективната преценка на съда, а от
преценка на множество обективни компоненти – като установяване вида,
характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените
душевни болки и страдания, интензитета им, как те са се отразили на
обичайния живот на засегнатото лице. За онователността на иска е
необходимо да се установи продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и тежестта
на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е обществено
достояние това обвинение и как производството се е отразило на личния
живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли е
влошаване на здравословното му състояние. Ето защо, при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват
конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на твърдените от
пострадалото лице вреди.
В случая ищецът не е бил привлечен като обвиняем по ДП № 120/2023г.
по описа на РУ - Харманли, като по въпроса: „Налице ли са предпоставките по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за
обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно
производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е
имал процесуалното качество на обвиняем“, който е ключов за изхода на
настоящото производство, е образувано тълк. дело № 2/2025г. на ОСГК на
ВКС, което е висящо.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за
обезщетяване на причинени вреди, включително и когато ищецът не е имал
процесуалното качество на обвиняем, ако същият е заподозрян в
извършването на престъплението, за което е образувано досъдебно
производство. Отговорността по ЗОДОВ, която представлява специфично
проявление на деликтната отговорност по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, се носи при
неоправдана намеса от страна на държавата в личната сфера на засегнатия,
чрез актовете на разследващите органи, прокуратурата или съда. Специфика
8
на отговорността по ЗОДОВ е, че тя възниква и при правомерни действия на
съответните длъжностни лица, които са довели до противоправен резултат.
Противоправността се изразява в накърняване на абсолютни неимуществени
права на засегнато лице – свобода, достойнство, добро име и пр. При
тълкуване разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да се държи сметка,
че ЗОДОВ урежда имуществените последици от действията на държавните
органи, които проследици са изцяло гражданскоправни, поради което и
разпоредбите на ЗОДОВ следва да се тълкуват извън тясно понятийните
рамки на НПК. Обвинение в извършването на престъпление по смисъла на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е възможно да бъде налице, без оглед на това дали
лицето е привлечено като обвиняем по реда и при спазване изискванията на
НПК. Подобна хипотеза би могла да възникне и когато привличането по реда
на НПК е осъществено при допуснато съществено процесуално нарушение,
което опорочава това процесуално действие. В тази връзка следва да се
посочи, че привличането на едно лице като обвиняем в наказателния процес
представлява формален акт, който може да се осъществи по два начина - с
постановлението по чл.219, ал.1 от НПК или със съставянето на протокола от
първото действие по разследването по чл.219, ал.2 от НПК.
В случая се установява, че е образувано досъдебно производство, водено
за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това на 19.02.2023г. е констатирано,
че П. И. Н. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещевства –
амфетамин, без лицето да е било привличано като обвиняем. Няма спор и
относно факта, че наказателното производство е прекратено с Постановление
от 18.08.2023г. на прокурор при РП – Хасково поради установяване чрез
химико-токсикологична експертиза на липса на наркотични вещества в кръвта
и урината на изследваното лице. Безспорно е и това, че при проверката
ищецът е бил задържан за 24 часа в поделенията на МВР, временно му е
отнето СУМПС, прекратена е била регистрацията на ППС за срок от 6 мекеца,
били са иззети 2 бр. регистрационни табели.
В конкретния случай формално наказателното производство е
образувано не спрямо конкретно лице и ищецът не е бил привличан като
обвиняем по него. От друга страна няма съмнение, че именно срещу ищеца
като автор на формалното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е заведено
досъдебното производство и въпреки че той не е привлечен като обвиняем, а
наказателното производство е прекратено, ангажирането на отговорността на
държавата е налице. Необходимо е да се посочи, че това по-широко тълкуване
на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за нуждите на този закон е трайно
установено от практиката на ВКС /напр. Определение № 277/09.04.2020 г. по
гр. д. № 880/2020 г. на ВКС, III г. о. – „Когато досъдебното наказателно
производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
9
данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от
наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да
извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от
наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство.“ Определение № 840/07.12.2020 г. по гр. д. №
2124/2020 г., III г. о.; Решение № 431/11.04.2016 г., гр. д. № 2329/2015 г., IV г.
о.; Определение № 610/03.07.2018 г. по гр. д. № 1586/2018 г.; Решение №
5/05.03.2021 г. по гр. д. № 1984/2020 г., III г. о. и др. /.
С Решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о.
е прието, че прокуратурата на РБ отговаря по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни мерки
"задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и "временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за
отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1б. "Б" ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
Посочено е в мотивите на съдебния акт, че искът по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ
е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по
повод на повдигнато обвинение. Следователно за неоснователно упражнената
принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства,
отговорността е на прокуратурата по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Или,
отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи
не се влияе от това чрез кои органи тя е действала, което е от значение само за
процесуалната легитимация. В този смисъл са решение № 34/01.02.2010 г., по
гр. д. № 2007/2008, ІV гр. о., решение № 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г.
ІV гр. о. и решение № 310/29.10.2013 г. по гр. д. № 1384/2012 г., ІV г. о. В тази
връзка е и приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, като в
мотивите на акта е посочено, че прокурорът е държавен орган, който
проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна
ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или
разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по
делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинение от доказателствата по делото.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице незаконно обвинение в
извършване на престъпление, поради което за П. И. Н. е възникнало правото
да търси репариране на претърпените вреди. В хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ
вредите се изразяват в емоционални, психически, психологически страдания
на пострадалия, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, както
10
и физиологични страдания, свързани с промяна в здравословното състояние
на пострадалия. В исковата молба са посочени, че това са неимуществени
вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и
притеснения от неоснователното обвинение, което станало достояние на целия
му социален кръг - приятели, близки и роднини. Ищецът се затворил в себе си,
като избягвал да излиза от дома си, предвид факта, че приятелите му разбрали
за случая и част от тях спрели да общуват с него, сочейки го, че е наркоман.
Претендират се и неимуществени вреди поради временното отнемане на
свидетелството му за правоуправление, което наложило преназначаването му
на друга длъжност в дружеството, в което е работел като „охранител-
инкасатор“. От разпита на свидетелката П.С., която е пътувала заедно с
ищеца, когато на 19.02.2023г. е настъпило ПТП, и е негова близка приятелка,
се установява, че всичко случило се се отразило отрицателно на ищеца –
достойнството му било накърнено, бил зле и психологически – не се чувствал
добре, бил потиснат постоянно, сочели го, че е наркоман. Всичко това се
отразило и на начина, по който хората го възприемали в обществото –
отразило се на социалните му контакти, тъй като приятелите и познатите му
страняли от него. Майка му също много зле понесла случилото се и
обвиненията, че синът й е наркоман. Периодът бил труден за цялото
семейство. Ищецът имал последствия и в работата си, а и тъй като всяка вечер
се налагало да ходи до селото, където живеела болната му майка, трябвало да
наема такси, което също преполагало допълнителни и извънредни разходи.
Тъй като вече бил финансово затруднен в резултат на създалата се ситуация,
се наложило да тегли кредит. Като цяло този шестмесечен период бил много
труден за него. Веднага следва да се отбележи, че преобладаващата съдебна
практика приема, че е нормално по време на цялото наказателно производство
лицето да изпитва неудобство, унижение, страх притеснение и страх от
осъждане. Дори и при липса на изрично доказване на тези страдания, следва
да се приеме, че се дължи обезщетение именно за обичайните неимуществени
вреди /така Решение № 165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., ВКС,
Решение № 270/16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ВКС/. В
конкретния случай се установиха обичайните последици, които всеки би
изпитвал в подобна ситуация. В понятието неимуществени вреди се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпени болки
и страдания, които формират общото негативно въздействие върху физиката и
психиката на потърпевшия. Фактът на незаконното обвинение, задържане за
24 часа, отнемане на свидетелството за правоуправление, прекратяване на
регистрацията на МПС, отнемане на регистрационните табели на автомобила,
безспорно според съда са изиграли негативна роля и са довели до
ограничаване възможността за водене на обичайния начин на живот – личен и
професионален такъв. Ищецът е бил лишен от възможността да управлява
11
инкасо автомобила в дружеството, в което е работел. Наред с това, се е
чувствал неудобно пред своите близки и познати, изпитвал е безпокойство,
тревожност, стрес, ограничил е социалните си контакти.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобрази всички обстоятелства по делото, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и ППВС № 4/23.12.1968г. във връзка с ТР № 3/22.04.2005г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, и изхождайки
от това, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, намира че в
конкретния случай дължимото обезщетение следва да се присъди в размер от
2000 лева. Справедливият размер на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД е
функция на обективно съществуващите в действителността критерии, които се
прилагат спрямо конкретните обстоятелства. Това в общия случай са вида и
интензитета на неимуществените вреди, личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начинът на живот, семейната среда, професионалната
ангажираност, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство,
извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените
мерки на принуда, отражението върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласа и публичност на обвинението, постановяване
на осъдителни присъди, разстройство на здравето – интензитет и
медицинската прогноза за развитието на заболяването. В случая следва да се
вземе предвид, че се касае за досъдебно производство, продължило 6 месеца,
извършено е полицейско задържане за 24 часа, като процесуално-
следствените действия се изразяват във вземане на биологични проби и
назначаване на експертиза, не е налице публичното оповестяване на
производството. Не се установи и влошаване на здравословното състояние на
ищеца. Установи се, че воденото производство е довело до професионални и
семейни проблеми, както и до ограничение на социалните му контакти. От
съществено значение е и финансовото отражение върху ищеца на воденото
досъдебно производство, тъй като след 19.02.2023г. – датата на отнемането на
свидетелството му за правоуправление, за същия е съществувала обективна
невъзможност да изпълнява трудовите си задължения на длъжността
„Охранител-инкасатор“. Не е можел пълноценно да се грижи и за болната си
майка, като, за да се придвижи до населеното място, където тя живеела,
наемал такси. Всичко посочено е довело до финансовите му затруднения,
което наложило теглен на кредит. Следва да се отчете и факта, че лицето е с
чисто съдебно минало. При прилагане на тези критерии съдът намира, че
горепосоченият размер на обезщетение от 2000 лева се явява справедливото
такова на понесените вреди в конкретната ситуация. Това е сумата, с която
биха се репарирали притесненията, стреса и страха от осъждане на лицето.
12
По тези съображения съдът счита, че искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен в размер на 2000 лева, както и че върху тази сума
следва да се присъди законна лихва, считано от постановяване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство /съгласно т.4
от ТР № 3/22.04.2005г. по гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС/, а именно
считано от 18.08.2023г., а не както претендира ищецът – от 19.02.2023г., до
окончателното й изплащане. Това е така, тъй като актът на прокурора –
постановлението за прекратяване на наказателното производство, придобива
стабилитет именно на датата на постановяването му, доколкото се касае за
образувано досъдебно поризводство за извършено престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, което е формално престъпление, т.е. на просто извършване. По
дефиниция, при тези деяния не възниква фигурата на „пострадало лице“ по
смисъла на чл.74 от НПК, нито тази на „ощетено юридическо лице“, а
доколкото спрямо ищеца не е било повдигнато и предявено обвинение, т.е. не
е възникнала процесуалната фигура на „обвиняем“, то постановлението за
прекратяване не подлежи на обжалване пред съд по реда на чл.243, ал.4 от
НПК, за да се приеме, че датата, на която е постановено и датата, на която
влиза в сила, са различни. По изложените съображения искът за
неимуществени вреди в останалата му част за разликата до пълния предявен
размер от 5000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от
19.02.2023г. до 17.08.2023г. включително, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Искът за имуществени вреди в размер на 239.41 лева е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Разбира се, на обезщетяване
подлежат и имуществените вреди, които ищецът е претърпял, след като
същият е заподозрян в извършването на престъплението, за което е образувано
досъдебно производство, но за уважаване на тази претенция ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял
имуществени вреди в претедирания размер и то в пряка причинно-следствена
връзка с действия на ответната прокуратура. В случая исковата сума в размер
на 239.41 лева е платена от ищеца, но по сметка на ОД на МВР – Хасково,
което Министерство е самостоятелен субект, чиято отговорност би могла да
се ангажира по реда на ЗОДОВ. По гореизложените съображения предявеният
иск за осъждане на ответната прокуратура да заплати на ищеца сумата от
239.41 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди ще следва да се
отхвърли като недоказан по основание.
Във връзка с разноските, следва да се посочи, че съгласно чл.10, ал.3 от
ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника
да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
13
такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето защо, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10 лева за
образуване на делото.
Видно от приложеното договор за правна защита и съдействие, сключен
с адв. Божидар Колев от САК, пълномощникът е осъществил правната услуга
за ищеца безплатно на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. Ето
защо, дължимото се адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа
(загл. изм. – ДВ, бр.14 от 2025г.), възлизащо на сумата от 500 лева, следва на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. да бъде присъдено на адв. Божидар Колев за
предоставеното безплатно процесуално представителство в производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес - град София, бул. "Витоша" № 2, представлявана
от Главния Прокурор, да заплати на П. И. Н., ЕГН **********, от гр.Хасково,
***, съдебен адрес - ***, адв. Б.И.К., член на САК, сумата от 2000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на „незаконно обвинение“ в резултат на образувано наказателно
производство за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК на
19.02.2023г., а именно ДП № 120/2023г. по описа на РУ - Харманли при ОД на
МВР-Хасково, представляващо пр.пр. № 829/2023г. по описа на РП - Хасково,
производството по което е прекратено с Постановление от 18.08.2023г. на
прокурор при РП – Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.08.2023г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, и
претенцията за законна лихва за периода от 19.02.2023г. до 17.08.2023г.
включително, както и иска за заплащане на сумата в размер на 239.41 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, като - НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес - град София,
бул. "Витоша" № 2, представлявана от Главния Прокурор, да заплати на П. И.
Н., ЕГН **********, от гр.Хасково, ***, съдебен адрес - ***, адв. Б.И.К., член
на САК, сумата от 10 лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес - град София,
бул. "Витоша" № 2, представлявана от Главния Прокурор, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., да заплати на адв. Б.И.К., ЕГН **********, с личен №
14
**********, член на САК, с адрес - ***, адрес на кантората - ***, сумата в
размер на 500 лева, представляваща възнаграждение за предоставено
безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
15