Р Е Ш Е Н И Е
№………./15.03.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ : ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
участието на секретаря Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 875 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Производството е
образувано по искове на Р.И.Х. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД заплащане на сумата от
60 000 лева, предявена като частичен от общо 200 000 лева и на сумата
от 60 000 лева, предявена като частичен от общо 200 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от нея вследствие на претърпени от нея
неимуществени вреди от смъртта на Р.Ф. Ж. – внучка на ищцата и С. Ж. –
правнучка на ищцата вследствие на настъпило на 08.07.2012 год., в с.Оборище,
община Вълчи Дол, ПТП между лек автомобил с рег. № В 3311 РС, управляван от С.
А. Ж. и влак, преминаващ през жп прелез, за което водачът на МПС е осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 651/2013 год., с която С. А. Ж. е признат за
виновен за престъпление по чл.343а, ал.1 б.“г“ вр. чл.343, ал.3 б“б“ НК, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на исковата молба до
окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на сумата от по
18 305.15 лева, съставляваща законна лихва от 07.07.2014 год. до датата на
предявяване на исковата молба, начислена върху всяка една от главниците от по
60 000 лева, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от ПЗР
на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Твърди
се от ищцата в исковата й молба, че на 08.07.2012 год., в с.Оборище, община
Вълчи Дол, при ПТП между лек автомобил с рег. № В 3311 РС, управляван от С. А.
Ж.и влак, преминаващ през жп прелез, е причинена смъртта на Р.Ф. Ж. – внучка на
ищцата и С. Ж. – правнучка на ищцата. Сочи, че във връзка със станалото ПТП е
било образувано досъдебно производство № ДП № 106/08.07.2012 год., риключило с
влязла в сила присъда по НОХД № 651/2013 год., с която С. А. Ж.е признат за
виновен за престъпление по чл.343а, ал.1 б.“г“ вр. чл.343, ал.3 б“б“ НК.
Излага, че в резултат от смъртта на внучка й и правнучка й е претърпяла и
продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се душевни болки, страдания
и травма от внезапната им,при това едновременна загуба, за компенсирането на
които счита, че има право да получи застрахователно обезщетение по застраховка
гражданска отговорност на лек автомобил с рег. № В 3311 РС по полица №
22112001268686, сключена с ответното дружество. Като излага близките си
отношения с внучката си и правнучката си и липсата на други по-близки роднини,
включително като обосновава размера на претенцията си, претендира заплащане на
исковите суми.
Ответникът ЗД «БУЛ ИНС“ АД, в срока
по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
ищцата не е сред лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, а в
евентуалност – оспорва се механизма на ПТП, спорва се наличието на осъществен
деликт, а в евентуалност - релевира общо възражение за съпричиняване от страна
на пострадалите. Навежда се твърдение за погасяване по давност на претенцията
за лихви, както и претърпените неимуществени вреди, респективно иска по размер.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва твърдението на ответника за липса на материално
пасивна легитимация на ищцата да претендира заплащане на застрахователно
обезщетение, както и твърденията за съпричиняване от страна на пострадалите
лица. Оспорва се и възражението за давност предвид посочения начален момент на
претенцията за лихва /07.07.2014 год./.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който навежда идентични като в писмения отговор доводи.
В съдено заседание, ищцата, чрез
процесуалния си представител адв. Ф., поддържа предявения иск и моли същия да
бъде уважен.
В о.с.з., ответното
дружество, чрез адв.Р., оспорва иска.
Предварителните
въпроси и допустимостта на производството са разрешени в определение № 3821/30.11.2017 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не се
спори между страните, че на посочената в исковата молба дата, водачът на автомобил „Фолксваген Голф“ с peг.
№ В 3311 PC, с който е настъпило пътнотранспортното произшествието, е бил
застрахован в ответното застрахователно дружество - „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК
********* по риска „гражданска отговорност", със застрахователна полица №
22112001268686/ 10.05.2012г., със срок на действие от 13.05.2012 г. до
12.05.2013 г.
Приобщено
по делото е и к. н. д. № 633/2017 г., по описа на ВКС, II н.о. Видно от
извършена от съда служебна справка, ведно с НОХД № 651/2013 г. на ОС-Варна,
установяващи обстоятелства, които на основание чл. 300 от ГПК са задължителни
за настоящия съд при разглеждане на гражданските последици от твърдяния в
исковата молба деликт:
На 08.
07. 2012г., в землището на с. Оборище, Варненска област, по пътя от с. Оборище
към с. Генерал Киселово - с. Ведрина, област Варна, в района на железопътен
прелез на км. 43 + 880 от междугарието на ж.п. Гара Дончево-ж.п. гара Вълчи
дол, при управление на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф" с peг. № В
3311 PC, Сунай Атавла Шевкет /С. А. Ж./ е нарушил правилата за движението по
пътищата – чл. 51, ал. 1 и ал. 3, чл. 52, т.2 и чл. 53, ал. 1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на Р.Ф. Ж.
и С. Ж.. Извършването на деянието и вината на дееца са установени с влязла в
законна сила присъда № 8/23.03.2016 г. на Апелативен съд – Варна, постановена
в.н.о.х.д. № 331/2015 г., изменена с решение № 187/07.10.2016 г. на Върховен
касационен съд, второ наказателно отделение по н.д. № 648/2016 г., с които
ищецът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1,
б."г" вр. чл. 343, ал. 3, б. „б" от НК.
Със
същата присъда в гражданско-осъдителната и́ част, деецът Сунай Шевкет е
осъден да заплати на Елиф Х. Еюбова обезщетение за претърпените от последната
неимуществени вреди в размер на 60 000 лева във връзка със смъртта на нейната
дъщеря Р. Ж., настъпила в резултат от извършеното деяние, ведно със законната
лихва от 08.07.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и държавна
такса вразмер на 2 400 лева.
Видно
от представените по делото преводни нареждания (л. 52, 53), на 11.11.2016 г.
ищецът е изплатил по банков път присъденото от наказателния съд на Е. Е.Х.
обезщетение в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва от 08.07.2012 г.
до изплащането им в размер на 26 600 лева или общо сумата от 86 600 лева, а на
21.10.2016 г. заплатил и присъдената държавната такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 2 400 лева.
Между
страните не се спори по механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие, така както е описан в исковата молба и установен с влязлата в
законна сила присъда на наказателния съд и с представения по делото Протокол за
ПТП с пострадали лица от 08.07.2012 г.
От
представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ищцата Р.И.Х.
е баба на починалата Р.Ф. Ж. и и прабаба на починалата С. Ж..
За
установяване на претърпените от Р.И.Х. неимуществени вреди от смъртта на нейните
внучка и правнучка, настъпила като последица от описаното деяние, са разпитани
свидетелите Е. Е.Х. и А. Н. А..
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22 от
ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди, предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение съдът намира за
установено с оглед събраните по делото писмени доказателства, а елементите на фактическия
състав на деликта са установени с влязла в сила присъда.
Релевираните от
ответното дружество доводи извеждат като основен спорен въпрос дали ищцата е
активно материално правно легитимирана да претендира обезщетение от деликта с
оглед качеството й на баба и прабаба на починалите лица.
По същия обаче е налице задължителна
според разрешенията на т. 2 от ТРОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по т.д.
№ 1/2009 г. съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/1961 г., ППСВ № 5/1969 г. и ППВС №№ 2/1984 г., определящи изчерпателно кръга на легитимираните да искат обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на близък техен човек, лица. Специално по
отношение на правото на баби /какъвто е настоящия случай/, дядовци
и техни внуци да претендират такова обезщетение, ППВС № 4/1961 г.
установява,
че право на обезщетение за неимуществени вреди имат най-близките роднини, като
низходящите, възходящите и съпругът. Това постановление е допълнено с ППВС № 5/1969 г., съобразно което право на обезщетение за неимуществени
вреди има и отглеждането, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане. В мотивите на
последното изрично се сочи, че такова право за взетото за осиновяване, но
неосиновено дете възниква поради обстоятелството, че отглежданото дете е в
отношения с лицето, което го отглежда, аналогични на осиновяването, между тях
съществуват отношения на привързаност един към друг, те съставляват една
семейна общност, взаимната привързаност, обич и чувства между детето и
отгледалия го са сходни с тези, създадени между родител и дете. А в последващото ППВС № 2/1984 г. еднозначно се сочи, че най-близките
роднини по права линия по смисъла на ППВС № 4/1961 г. възходящи
са родителите, а низходящи - децата.
По аргумент от
изложеното, всички
други лица извън този кръг, включително братята и сестрите, възходящите от
втора и по-горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени от кръга
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът съобразява и че при изяснявайки основанията за изключване на
братята и сестрите от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, ВС изрично подчертава, че в същия кръг не са включени и
роднините по права линия, възходяща от втора и по-горна степен - дядо и
прадядо, и низходящите - внуци и правнуци, въпреки че са в много по-близка
родствена връзка, отколкото братята и сестрите, още повече че в мнозинството от
случаите децата се отглеждат и възпитават от дядовците и бабите, при живи
родители на децата.
Видно е от изложеното, че ВС в задължителната
си практика, последователно и категорично отказва на бабите /респективно прабабите/, каквато е и настоящата ищца, право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на техните внуци и правнуци.
С оглед чл.2, ал.2 от Директива 2012/29/ЕС, позволяващ на държавите - членки да установят процедури за ограничаване на броя на членовете на
семейството, които могат да се ползват от правата, установени в директивата,
като се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, вкл.
да посочат кои членове на семейството имат приоритет във връзка с упражняването
на права, установени с директивата, съдът намира за неоснователно позоваването на
същата от страна ищцата, за каквото се преценява и позоваването на ЕКПЧ.
На съда е известно наличието на висящо
ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса „кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък“, но доколкото към настоящия момент не е налице постановено решение не са налице и основания за
изоставяне на посочената задължителна съдебна практика.
Налага се извод за неоснователност на
предявените искове, които следва да се отхвърлят като такива.
С оглед изхода от спора и направеното
в отговора на исковата молба искане, в полза на ответното дружество се следват
сторените разноски. Доказателства за такива обаче не са представени по делото,
поради което и разноски не се присъждат в полза на ответника.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Р.И.Х., ЕГ: **********,*** срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1407,
бул.“Черни връх“ № 51 Д за заплащане на сумата от 60 000 лева, предявена
като частичен от общо 200 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея вследствие на претърпени от нея неимуществени вреди от
смъртта на Р.Ф. Ж. – внучка на ищцата и на сумата от 60 000 лева,
предявена като частичен от общо 200 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от нея вследствие на претърпени от нея неимуществени вреди от
смъртта на С. Ж. – правнучка на ищцата, вследствие на настъпило на 08.07.2012 год.,
в с.Оборище, община Вълчи Дол, ПТП между лек автомобил с рег. № В 3311 РС,
управляван от С. А. Ж. и влак, преминаващ през жп прелез, за което водачът на
МПС е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 651/2013 год., с която С. А. Ж.
е признат за виновен за престъпление по чл.343а, ал.1 б.“г“ вр. чл.343, ал.3
б“б“ НК, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и за заплащане на
сумата от по 18 305.15 лева, съставляваща законна лихва от 07.07.2014 год.
до датата на предявяване на исковата молба, начислена върху всяка една от
главниците от по 60 000 лева, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на
основание пар.22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от
1.01.2016г./ и чл.86 ЗЗД.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: