Р Е Ш Е Н И Е
Номер седемнадесети
януари Година
2023 София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. ОКРЪЖЕН СЪД,
Наказателно отделение, Втори въззивен състав
На седемнадесети май Година
2021
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРИСТИНА ТОДОРОВА
2. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
Секретар
Христина Боровинова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдията Николова
В.ч.н.х.
дело № 45 по описа за 2021 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 318 и сл. НПК, образувано по жалба, подадена от защитника на
подсъдимата Ц.Н.Ш. – адв. В.Т.Т., срещу невлязлата в
сила присъда от 29.09.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 177/2020 г. по описа
районен съд – гр. К..
С атакуваната
присъда подсъдимата Ц.Н.Ш. е призната за виновна по обвинението, повдигнато с
тъжба на пострадалия А.С.Т., за две престъпления:
- по чл. 148, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 146 НК – затова че: 1/ на 23.10.2019 г. в
социалната мрежа „Ф.“, тематична група „Ние сме К.“ публикува снимка на
тъжителя А.С.Т. с текст, започващ с израза: „Доктора крадец лапач“;
2/ 12.11.2019 г. в социалната мрежа „Ф.“, тематична група „Ние сме К.“
публикува текст, в който се използва пряко обидно обръщение към тъжителя А.С.Т.,
а именно: „Доктор Т., Вие сте престъпник и играч лапач“;
3/ на 14.11.2019 г. публикува текст в същата социална мрежа, където тъжителят А.С.Т.
е наречен „престъпника председател“ и „доктора мошеник“; 4/ на 20.11.2019 г.
публикува в същата социална мрежа текст: „ Т. бил голям престъпник бе а ние да
не знаем машалла“, като обидата е нанесена публично
на длъжностно лице по повод изпълнение на службата му, за което при условията
на чл. 54 НК ѝ е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лева и
обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез обявление на официалния сайт
на община К. и информационни табла на кметствата и кметските наместничества на
територията на община К.;
- по чл. 148, ал.
2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НК – затова че на 19.11.2019 г. публикува в
социалната мрежа „Ф.“, тематична група „Ние сме К.“ фотография – заемка от
„розов сериал“, над която е публикуван текст: „Доктор Т. ама не случайно Ваша любовница
Б. споменава, че…“, като клеветата е нанесена публично на длъжностно лице по
повод изпълнение на службата му, за което при условията на чл. 54 НК ѝ е
наложено наказание глоба в размер на 5 000 лева и обществено порицание,
което да бъде изпълнено чрез обявление на официалния сайт на община К. и
информационни табла на кметствата и кметските наместничества на територията на
община К..
С присъдата на
основание чл. 23 НК са групирани наказанията и е определено и наложено общо
наказание глоба в размер на 5 000 лева и обществено порицание, което да
бъде изпълнено чрез обявление на официалния сайт на община К. и информационни
табла на кметствата и кметските наместничества на територията на община К..
С присъдата
подсъдимата е осъдена на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на тъжителя
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по 1 500 лв. за
всяко от двете престъпления или общо сумата в размер на 3 000 лв., ведно
със законната лихва до окончателното плащане, като предявеният граждански иск е
отхвърлен за разликата над уважения до пълно предявения размер 5 000 лв.,
както и да му заплати сумата в размер на 12,00 за разноски за държавна такса и
500 лв. за разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Подсъдимата е осъдена
да заплати и държавна такса в размер на 60 лв. върху уважения размер на
гражданския иск.
Недоволна от
присъдата е останала подсъдимата, която в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подала
чрез защитника си жалба срещу присъдата.
Поискана е отмяната
на обжалвания съдебен акт, като в подкрепа на заявеното искане се поддържа, че
при постановяването му е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до нарушаване правото на защита на подсъдимата. Конкретно се
сочи, че делото е разгледано в отсъствие на подсъдимата и без участие на
защитник, в т.ч. и чрез назначен служебен защитник. На следващо място се твърди
обективна несъставомерност на деянията, тъй като обидните думи не са достигнали
до знанието на тъжителя и недоказаност на авторството им от подсъдимата. Излага
се довод, че тъжителят е лице, заемащо публична длъжност и следва да има
по-голяма търпимост към критични отзиви за неговата дейност, а сезирането на
съда с частна тъжба за всякакви публикации в социалните мрежи, които не допадат
на техните потребители, се явява явна злоупотреба с процесуални права. Излага
се и довод, че след като тъжителят не е използвал възможностите на съответната
социална мрежа да докладва коментарите, да скрие виждането на потребител, да го
блокира и т.н., следва че той не се е обидил в действителност, а чрез тъжбата
търси наказателноправна и финансова репресия срещу подсъдимата, която е негов
опонент.
На следващо място в
жалбата се излагат твърдения за субективна несъставомерност на деянията, тъй
като публикациите в социалните мрежи в „масовото правосъзнание… не се
възприемат като начин да се извърши закононарушение, още по-малко
престъпление.“
В жалбата е развит
и довод за малозначителност на деянията, обоснован с твърдението, че такъв е
стилът на водената в групата дискусия от почти всички участници и цялата
дискусия представлява „низ от взаимни нападки и обиди“.
Не се предявяват надлежно искания за събиране
на доказателства от въззивния съд.
Срещу жалбата не са
постъпили писмени възражения от другата страна.
В
с.з. повереникът на частния тъжител оспорва жалбата. По повод доводите в
жалбата поддържа становището, че в хода на съдебното производство пред
първоинстанционния съд не е нарушено правото на защита на подсъдимата, като се
аргументира с довода, че обвинението, повдигнато с тъжбата, не е за тежко
престъпление, което не налага задължително участие на защитник, в т.ч. и
служебно назначен такъв. Твърди се още, че на подсъдимата е била предоставена
възможност да организира защитата си, но тя не е упълномощила защитник, не е
поискала назначаване на служебен защитник по реда на ЗПП при евентуална
невъзможност да заплати адвокатско възнаграждение и не се е явила в проведените
съдебни заседания без да са били налице данни за обективна невъзможност за
явяването ѝ. На следващо място взема становище да се потвърди обжалваната
присъда, като правилна: почива на прецизен прочит и анализ на доказателствата,
които несъмнено и категорично установяват авторството на подсъдимата на
деянията, а наложеното наказание е справедливо. Моли да се потвърди присъдата
относно присъденото на тъжителя обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди.
Частният
тъжител не се явява и не взема отделно становище.
Защитникът
на подсъдимата – адв. В.Т. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.
Подсъдимата
Ц.Н.Ш. не взема становище /не се явява, след като е редовно призована/.
Съдът, след като провери изцяло
правилността на обжалваната присъда в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната проверка на обжалвания съдебен акт
налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, съобразно правомощията на въззивната инстанция,
лимитирани в разпоредбата на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2 НПК, поради
наличието на отменителните основания по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК – нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на
подсъдимата.
Съдебното производство пред първоинстанционния
съд е образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК – по тъжба, подадена от А.С.Т.
срещу Ц.Н.Ш. за извършени от нея престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и
т. 3, вр. чл. 146 НК – обида, нанесена публично на длъжностно лице по повод
изпълнение на службата му; и по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НК
– клевета, нанесена публично на длъжностно лице по повод изпълнение на службата
му.
С разпореждане от 08.06.2020 г.
съдията-докладчик от районен съд – К., след като е счел, че са налице
основанията за разглеждане на тъжбата в съдебно заседание, е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните – подсъдимата
и тъжителя; разпоредил е препис от разпореждането и от тъжбата да се връчат на
подсъдимата, като ѝ е разяснил правото да подаде отговор, в който да
изложи възраженията си и да направи нови искания, за което е предоставил
седмодневен срок от връчване на книжата. С разпореждането съдията-докладчик е
разяснил на подсъдимата и правото ѝ да упълномощи защитник, както и
възможността да ѝ бъде назначен служебен защитник.
С посоченото разпореждане
съдията-докладчик е пропуснал и не е разяснил на подсъдимата, че делото може да
бъде разгледано и решено в нейно отсъствие при условията на чл. 269 НПК.
В съдебното заседание, насрочено
на 05.08.2020 г., подсъдимата не се е
явила, след като е била редовно призована, не се е явил и упълномощен от нея
защитник. Съдът е счел, че делото може да се разгледа в отсъствие на
подсъдимата, като в тази насока се е аргументирал, че тя е била редовно
призована, не е посочила причини (извинителни) за неявяването си, обвинението
не е за тежко престъпление, разяснено ѝ било правото да упълномощи
защитник и не се налага назначаване на служебен защитник. С тези съображения
съдът е дал ход на делото и на съдебното следствие в отсъствие на подсъдимата,
провел е разпит на свидетели и е отложил съдебното за събиране на други
доказателства.
В следващото съдебно заседание,
насрочено на 29.09.2020 г., подсъдимата отново не се е явила, след като е била
редовно призована, не се е явил и упълномощен от нея защитник. Съдът отново е
счел, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото и е дал ход
на делото в отсъствие на подсъдимата, събрал е писмени доказателства, изслушал
е съдебните прения и е постановил присъдата, предмет на настоящия въззивен
контрол.
При сложилото се процесуално
развитие на делото е допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване процесуалните права на подсъдимата.
На първо място не са били налице
основания по чл. 269 НПК за разглеждане и решаване на делото в отсъствие на
подсъдимата и конкретно тези по ал. 3, т. 3 от същата разпоредба, тъй като не е
била изпълнена процедурата по чл. 252, ал. 4 НПК. Чл. 252, ал. 4 НПК изисква с
разпореждането за насрочване на делото, образувано по тъжба на пострадалия,
съдията-докладчик да съобщи на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и
решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК, което в случая не е изпълнено.
По този начин съществено е ограничено правото на защита на подсъдимата по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, което въвежда основанието по чл. 335, ал.
2 НПК за отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
на първоинстанционния съд.
Освен това е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
процесуалните права на подсъдимата. Съгласно чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК,
адвокатската защита е задължителна, когато делото се разглежда в отсъствие на
подсъдимия. Тази разпоредба е приложима не само по дела за тежки престъпления,
по които присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително (чл.
269, ал. 1 НПК), а и по всички останали дела, които могат да се разглеждат и
решават в отсъствие на подсъдимия, вкл. и по тези, образувани по тъжба на
пострадалия от престъпление. Основание за този извод дава систематичното място
на чл. 94 от НПК – в част първа на процесуалния закон, озаглавена „Общи
правила“. Затова, след като е счел (в случая неоснователно), че делото може да
се разгледа в отсъствие на подсъдимата, първоинстанционният съд е следвало да
назначи служебен защитник при положение, че в кориците на първоинстанционното
съдебно производство не съществуват данни за такъв по избор на подсъдимата. В
такъв смисъл е решение № 48/19.03.2019 г. на ВКС по н.д. № 142/2019 г., III н. о., НК.
Неучастието на защитник в
съдебното производство, когато това е било задължително, съставлява
самостоятелно отменително основание по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като ограничава процесуалните права на подсъдимата и
в частност правото ѝ на защита.
Предвид въведените отменителни основания, остава безпредметно обсъждането на останалите
доводи на страните, развити по повод предявената жалба, тъй като същите касаят
съществото на делото.
Воден от
горното и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3,
т. 1 НПК С. окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 29.09.2020 г., постановена по н.ч.х.д.
№ 177/2020 г. по описа районен съд – гр. К..
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия
Подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.