Р Е
Ш Е Н
И Е №
18.04.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на
19 март през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 5996 по описа на съда за 2018 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ и цена 345,40 лева.
В исковата молба на ищцовото застрахователно дружество се твърди, че между него
и друго юридическо лице е била сключена застраховка „Каско” за периода от
30.11.2017г. до 30.11.2018г. за лек
автомобил с рег. № СН 5551АС. Сочи се,
че превозното средство на 23.03.2018 г. преминало през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно на бул. „Банско шосе” в гр.Сливен. В
резултат на това били нанесени щети на автомобила, а именно предна дясна гума и
предна дясна джанта. За щетата била образувана преписка и на 04.04.2018г. на
собственика на пострадалия автомобил било изплатено обезщетение в размер на
исковата сума. Излагат се доводи за наличие на основание за ангажиране на
имуществената отговорност на ответната община Сливен за възстановяване на
изплатеното обезщетение.
От съда се иска да постанови
решение, с което да осъди ответната община Сливен да заплати на ищцовото
дружество исковата сума, ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на задължението. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответната община Сливен е постъпил отговор на исковата молба,
с който се оспорва нейната основателност. Твърди се, че не е било налице
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на МПС, също
че не са причинени вреди в резултат на описаното ПТП и се оспорва механизма на
ПТП. Сочи се, че водача на МПС има вина за настъпването на ПТП и се излагат
твърдения в тази насока. Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от
страна на водача като се твърди, че е управлявал превозното средство с несъобразена скорост и при липса на
достатъчно внимание. Оспорва се и че е извършено плащане от страна ищцовото
дружество. От съда се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призованото ищцово
дружество се представлява от пълномощник, който поддържа исковата молба..
Ответната Община Сливен, редовно призована, се
представлява в съдебно заседание от
пълномощник, който моли за отхвърляне изцяло на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
С ищцовото ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано” №5 е била
сключена застраховка „Каско” за лек автомобил с рег.№СН 5551 АС, със срок на
действие от 30.11.2017г. до 30.11.2018г.
На 23.03.2018г. в гр.Сливен, на локално платно по бул.
„Банско шосе”, управляваното от св.Г.С. МПС с рег.№ СН 5551 АС преминава през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно В резултат на това настъпило
ПТП с материални щети по автомобила, а именно увреждане на предната дясна гума и джанта. Водачът
на автомобила е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране или намаляване на
скоростта, като в случая се е движел със скорост не по-малка от
Във връзка с произшествието в ищцовото дружество
била образувана преписка и били
констатирани щети по автомобила. Действителната стойност на щетата от
увреждането е 357,60 лева. На 04.04.2018г. на собственика на МПС-то било изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” в размер на 345,40 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по
делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице У., тъй като
същите са допустими, относими и безпротиворечиви. Съдът кредитира и
свидетелските показания, с изключение на тези на св.С. в частта относно
скоростта на движение, поради опровергаването им в тази част от вещото лице.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1 от
Кодекса за застраховането за заплащане на сумата 345,40 лева е допустим, а
разгледан по същество е частично основателен.
Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ след заплащане на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения
спрямо деликвента. В случая е безспорно
обстоятелството, че автомобила е бил управляван при настъпването на
произшествието от водач, който при движение в гр.Сливен е навлязъл в зона на
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно и в резултат на това е
настъпило увреждане на автомобила.
Самото ПТП е настъпило на територията на града и ответната Община Сливен
носи принципно отговорност за причинени вреди от недостатъци на общинските
пътища и улици, които като собственик е длъжна да поддържа. Категорично е
установено и обстоятелството, че на увредения застрахован е изплатена от
ищцовото застрахователно дружество обезщетение в размер на сумата 345,40 лева,
която дори е по-ниска като стойност от действителния размер на вредата, установен
от вещото лице. Неоснователни са и възраженията на ответната страна за липса на
валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобила и
застрахователя. В случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на лицето, управлявало автомобила, тъй като е установено, че водачът С.
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като възприеме
своевременно наличната дупка, но не е сторил това, поради движението с висока и
непозволена скорост. Това негово поведение е основание за намаляване на размера
на обезщетението наполовина.
При това положение исковата претенция следва да се
уважи частично до размер на сумата 172,70 лева, ведно със законната лихва върху
нея, считано от завеждането на исковата молба на 01.11.2018г. до окончателното й изплащане. В
останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер следва
иска да се отхвърли като неоснователен.
По правилата на процеса следва на ищцовата страна
да се присъдят разноски по делото, които съобразно уважения размер на иска са в
размер на 270 лева. На ответната страна също следва да се присъдят разноски в
размер на 100 лева, съобразно отхвърления размер на иска.
Ръководен от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване
гр.Сливен, бул.„Цар Освободител” №1 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
пл.”Позитано” №5 на основание чл.410, ал.1 от КЗ главница в размер на сумата 172,70 лева /сто седемдесет и два лева и 70
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470417181815161,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.11.2018г. до окончателното й
изплащане, както и разноски по делото в размер на сумата 270 /двеста и
седемдесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата
над уважения до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Позитано” №5 ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА СЛИВЕН, с адрес за призоваване гр.Сливен, бул.„Цар
Освободител” №1 сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото
съобразно отхвърления размер на иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: