Определение по дело №113/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1030
Дата: 6 март 2015 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20141200900113
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Определение №

Номер

Година

3.12.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

12.03

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

ПЕТЪР УЗУНОВ

Секретар:

ЕМИЛИЯ ТОПАЛОВА ДЕНИЦА УРУМОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Емилия Топалова

дело

номер

20101200501042

по описа за

2010

година

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Н. С. Б. и Н. С. П.-двамата с адрес:Б.,ул."П. Т." №. против определение №5596/23.07.2010г. на РС-Б. по гр.д.№1934/2010г., с което е прекратено производството по делото по предявения от тях иск против ОСЗ-Б. по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ поради недопустимост на иска.

В частната жалба се развиват доводи ,че прекратителното определение на РС е неправилно,тъй като въведения с §22 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/09.02.2007г./ преклузивен срок е в пряко противоречие с чл.6, §1 и чл.13 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи. Сочи се,че лимитирането на съдебната защита чрез въведения с посоченото изменение на ЗСПЗЗ срок за предявяване на иска по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ противоречи на визираните норми на Конвенцията ,която според чл.5 ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право на РБългария.Следвало според жалбоподателите съдът да съобрази Конвенцията ,а не §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и като не е сторил това е отказал правосъдие,което е недопустимо.Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на РС-Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника-ОСЗ-Б..

Като провери данните по делото ,Благоевградският Окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима,тъй като е подадена от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на първоинстанционния съд.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Жалбоподателите са предявили иск против ОСЗ-Б. с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ ,с който са поискали като наследници на Н. И П. ,б.ж. на Г.Д /сега Б./, починал 1929г. ,да им бъде признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот-нива от 2.00 дка ,находяща се в землището на гр.Г.Д/Б./ в м."Па " /или "С" ,при съседи по документ за собственост-Б Г,К П,С Д и държавно място.

С обжалваното определение РС-Б. е прекратил производството по делото ,тъй като искът е предявен след преклузивния срок,въведен с §22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /Обн.ДВ бл.13/2007г./,който е изтекъл на 14.05.2007г.,тоест преди повече от три години преди предявяването на иска.

Обжалваното определение е правилно.Въведеният с посоченото изменение на ЗСПЗЗ срок за предявяване на исковете по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е преклузивен-тоест с изтичането му се погасява самото материално право,предмет на реституционната претенция.Предявеният след изтичане на посочения срок иск е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване,както е процедирал БРС.Позоваването на жалбоподателите на Конвенцията за защита на правата и основните свободи-чл.6, §1 и чл.13 в случая е неуместно по следните съображения:

Ратифицирането на посочената Конвенция от Република България я определя като част от вътрешното право на основание чл.5 ал.4 от Конституцията.В този смисъл съображението на РС,че не е компетентен да се произнесе по поддържаното от жалбоподателите основание за пряко прилагане на Конвенцията ,е неправилно.Въззивният съд обаче намира,че въведения с §22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /Обн.ДВ бл.13/2007г./ преклузивен срок за предявяване на исковете по чл.11 ал.2 от този закон не е в противоречие с чл.6, §1 и чл.13 от Конвенцията и чл.1 от Протокол №1 към нея . Чл.1 от Протокол №1 от Конвенцията гласи следното:

"Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост.никой не може да бъде лишен от неговата собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията ,предвидени в закона или в общите принципи на международното право.Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони,които счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби." В редица решения на ЕСПЧ по допустимост на жалби ,основани на нарушения на ЕКЗПЧОС е разяснено,че има три определящи правила на чл.1 от Протокол №1 от Конвенцията: първото е изразено в първото изречение на първия параграф и определя императивно принципа на мирно ползване на собствеността.Второто правило,визирано във второто изречение на същия параграф ,касае възможностите за лишаване от собственост на изчирпателно изброени основания,а третото правило -изразено във втория параграф ,признава правото на договарящите Държави да контролират използването на собствеността в съответствие с обществения интерес. /така в решение на ЕСПЧ от 04.09.1996г. по допустимост на жалба №29785/1996г. от българска гражданка срещу България; решение на ЕСПЧ от 10.07.1997г. по жалба №29583/1996г. на български граждани против България;/ В решение от 15.07.2007г. на ЕСПЧ по делото на А А срещу България по жалба №51343/1999г. ,пето отделение -в т.35 е посочено ,че правото на достъп до съд по самото си естество налага регулирането му от Държавата и може да бъде подложено на ограничения,без да се отнема възможността на индивида за достъп до правосъдие изначално.Едно ограничение ще нарушава Конвенцията ако не преследва легитимна цел и ако не съществува разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. Въведеният от законодателя преклузивен срок за предядяване на исковете по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е израз именно на това суверенно право на Държавата да регулира обществените отношения във връзка с реституцията на земеделските земи в разумни срокове.Това се прави в обществен интерес и с оглед гарантиране на правната сигурност в правоотношенията по собствеността и ползването на земеделските земи и разпореждането с такива имоти.Жалбоподателите не са били лишени от достъп до правосъдие.ЗСПЗЗ влезе в сила през 1991г. и в продължение на 17 г. предявяването на исковете по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ не бе ограничавано със срок.Въведеният с §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ срок е бил достатъчен за организиране на защита .Следва да се отбележи,че жалбоподателите са се възползвали от правото да заявят за възстановяване процесния имот и част от него им е бил възстановен с приложеното към исковата молба решение №4-Г/03.02.1999г.,с оглед на което дори и ако бяха предявили иска в посочения по-горе преклузивен срок,той би бил недопустим поради това,че имотът вече е бил заявен за възстановяване /дори ако е индивидуализиран с различна площ/ и по претенцията има постановено реституционно решение.Както е посочено в решението по същество на ЕСПЧ от 03.12.2009г. по делото СМ и др. против България по жалба №18967/2003г. -т.75 лицата,пропуснали законния срок са могли да получат признаване на правото си на реституция с иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ във вр. с §22 от ПЗР на закона. В същото решение ,касаещо казус по земеделската реституция ,ЕСПЧ отново е припомнил условията за приложимост на чл.1 от Протокол №1 на Конвенцията- жалбоподател може да твърди,че е бил нарушен чл.1 от Протокол №1 на Конвенцията ,доколкото фактите ,на които се позовава касаят "неговите имоти",което по смисъла на тази разпоредба може да означава както "настоящи имоти" така и "наследствени имущества" ако има поне законна Н. да постигне реално ползване /връщане / на правото на собственост.Посочено е -т.121 от мотивите ,че чл.1 от Протокол №1 не може да се тълкува като налагащ на договорилите се държави общо задължение да реституират имущества ,които са им били прехвърлени преди ратифицирането на Конвенцията,както и че не налага ограничение на договорилите се Държави на свободата им да определят полето на приложение на законодателните актове от вътрешното си право за реституцията на имоти и да избират условията за извършване на реституцията.

Предвид изложеното въззивният съд стига до извод,че не е налице соченото от жалбоподателите противоречие на §22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от 2007г. с ЕКЗПЧОЗ като част от вътрешното ни право и че прилагането на въведения с посочената разпоредба на ЗСПЗЗ преклузивен срок не попада в приложното поле на нарушенията по чл.6 ,§1 и чл.13 от Конвенцията и чл.1 от Протокол №1 към нея.

Определението на БРС е правилно и следва да се потвърди.

По изложените съображения,Благоевградският Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №5596/23.07.2010г. на РС-Б. за прекратяване на производството по гр.д.№1934/2010г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: