Р Е Ш Е Н И Е № 224
гр. Сливен 22.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на дванадесети май, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Райкова-Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 112/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.Г.Г., ЕГН **********, чрез адвокат М.Д.П. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000079/16.02.2023год. на Началник сектор към ОД МВР Сливен, сектор „ПП“ Сливен, с която на В.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Отнети са 2бр. регистрационни табели с номер : ******.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение и при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена въз основа на незаконосъобразен и необоснован АУАН, при неизяснена фактическа обстановка и липса на доказателства за извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че редът за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на предназначени и регистрирани за работа по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) колесни трактори, каквото е и процесното МПС, собственост на жалбоподателя, се определя от Наредба № 15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗРКЗГТ, съгласно чл. 2, ал. 1 от която водачите на колесни трактори трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на МПС. Сочи се, че лицето, което е управлявало колесния трактор, притежава свидетелство за правоспособност за работа с техника, категория Твк, издадено от Министерство на земеделието. Счита, че е налице първата предпоставка, а именно ППС, управлявано от лице, което притежава валидно свидетелство за правоуправление на МПС и свидетелство за правоспособност за категория Твк, издадено от Министерство на земеделието, т. е. липсва втората предпоставка - управлението от лице, което не притежава необходимата категория. Следователно се налагал извод за незаконосъобразно и неправилно налагане на ПАМ по отношение на собственика на трактора на основание чл.171, т.2а, б. а) ЗДвП. По изложените съображения се иска отмяна на заповедта.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован се представлява от адв. М.Д.П. ***, която поддържа жалбата. Моли да бъде уважена. Претендира сторените по делото разноски.
Административният орган, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище от упълномощен процесуален представител гл. юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата. Моли да бъде оставена без уважение, по подробни съображения изложени в становището.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед № 23-0804-000079/16.02.2023г. Началникът на сектор „ПП“ Сливен към ОД МВР Сливен, е наложил на В.Г.Г. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца чрез отнемане на 2бр. регистрационни табели с номер : ******. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП за това, че на 16.02.2023 г. като собственик на МПС колесен трактор Ley Land-245 с рег.номер ****** и рама-****** допуска управлението му от водача Г. В.Г., който не притежава необходимата категория за управление на описаното МПС /неправоспособен/.
Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на жалбоподателя на 20.03.2023 г.
От данните по административната преписка се установява, че на 16.02.2023 г. срещу водача Г. В.Г. с ЕГН ********** е съставен АУАН GA/8S2775, за това, че на 16.02.2023 г., в 10:38 часа, в Община Сливен, на път граница Македония – Гърляно-Кюстендил-Перник-София-Казанлък-Сливен-Лозенец-Бургас, на километър 388, посока гр. Казанлък, управлява колесен трактор Ley Land син на цвят с рег.номер ******, без да притежава необходимата категория за управление на описаното МПС. Не носи СРМПС и СУМПС. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
От приложените към административната преписка доказателства се установява, че водачът Г. В.Г. притежава свидетелство за управление на МПС от категория В и АМ, издадено от МВР – Сливен на 16.08.2016 г. и валидно до 16.08.2026 г., както и свидетелство за правоспособност за работа със земеделска, горска и мелиоративна техника от категория Твк (колесни и верижни и агрегатираните към тях работни машини), издадено от МЗХГ на 21.06.2019 г. и валидно до 23.07.2029 г. Съгласно Протокол № 317 от 28.03.2023 г. водачът Г. В.Г. е придобил Категория : Ткт, което е след датата на констатираното нарушение.
Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен Началник на сектор „ПП“ - Сливен е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
Не се спори, че към датата на издаване на оспорената заповед – 16.02.2023 г., МПС колесен трактор Ley Land-245 с рег.номер ****** и рама-****** е регистриран на името на оспорващия като собственик, което се установява и от Свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника серия № ********.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП съгласно приложената по делото заповед № № 343з-3031/31.12.2021 г. на директора на ОД на МВР – Сливен, в необходимата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу водача АУАН, който е неразделна част от административната преписка. Принудителните административни мерки по чл. 171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал.1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал.1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. По делото не се установи, фактическа обстановка различна от посочената в АУАН GA/8S2775/16.02.2023 г.
Заповедта е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство - за срок от 6 месеца до една година – т. 2а, б. "а" на чл. 171 от ЗДвП. Следователно единствените правнорелевантни факти за налагането на процесната ПАМ са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и това МПС да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.
В случая няма спор между страните по делото, че по време на проверката водачът Г. В.Г. е управлявал колесен трактор по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. В разпоредбата на чл. 150а, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че за определяне на правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на категории, като съгласно т. 16 от същия текст колесните трактори (Ткт) са причислени към категория Т.
От данните по делото е видно, че към датата на констатиране на нарушението 16.02.2023 г. водачът Г. не притежава свидетелство за управление от категория Ткт, поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че е налице извършено административно нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, което е основание за приложение на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
Не се споделя възражението в жалбата, че след като към датата на проверката водачът е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС категория В и валидно свидетелство за правоспособност от категория Твк съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г., то с оглед на разпоредбите на ЗГКЗГТ, който се явява специален спрямо ЗДвП, не е било необходимо да притежава свидетелство за правоспособност от категория Ткт, за да управлява процесния трактор по пътищата, отворени за обществено ползване.
Нито свидетелството за управление на МПС категория В и АМ, нито свидетелството за правоспособност за работа от категория Твк могат да заместят липсата на изискуемото по чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС от категория Ткт. Свидетелството за управление на МПС категория В позволява на водача да управлява моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача, но не и колесни трактори (Ткт) от категория Т. Свидетелството за правоспособност категория Твк също не е равнозначно на свидетелството за правоспособност категория Ткт, защото едното е за работа с колесен трактор, а другото е за неговото управление по пътищата, отворени за обществено ползване.
Изрично в разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Наредба № 15/07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника е предвидено, че движението по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на Закона за пътищата (ЗП), на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ) и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове.
В чл. 2, ал. 1 от наредбата е регламентирано, че водачите на колесни трактори и друга самоходна техника трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства. Какво следва да е свидетелството за правоуправление на МПС дава отговор разпоредбата на чл. 14 от наредбата, съгласно която при движение на колесни трактори и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да носи не само свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника от съответната категория, но и валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща управлението на конкретното превозно средство. Следователно не всяко свидетелство за управление на МПС е приложимо в тези хипотези, а само това, което позволява управлението на конкретното МПС, което в случая е именно свидетелството за управление на МПС от категория Ткт съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 16 от ЗДвП. Условията и реда за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от тази категория се уреждат от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС, която е издадена на основание чл. 152, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За разлика от нея правоспособността за работа с колесни трактори се определя от Наредба № 1/15.02.2019 г. на МЗХГ за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за работа със земеделска и горска техника и условията и реда за издаване на удостоверение за регистрация на учебни форми за тяхното обучение (обн. ДВ, бр. 19/05.03.2019 г.), която е издадена на основание чл. 13, ал. 2 от ЗРКЗГТ, според ал. 1 от който с техника могат да работят само лица, притежаващи съответната правоспособност.
От систематическото, езиковото и логическото тълкуване на приложимата нормативна уредба следва изводът, че за да може да управлява колесен трактор по път, отворен за обществено ползване, водачът трябва да разполага не само със свидетелство за правоспособност за работа от съответната категория по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗРКЗГТ, във вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 15/07.04.2008 г., но и със свидетелство за управление на моторни превозни средства в съответствие с изискванията на ЗДвП. Тук не става дума за колизия между специален и общ закон, защото единият закон урежда изискванията за работа със земеделска техника, а другият - изискванията за управление на МПС, в т. ч. и колесни трактори, по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице са две отделни правнорегламентирани дейности (правоспособности), които макар и да са свързани с едни и същи превозни средства, се отличават една от друга по своя вид и обем и се подчиняват на различен правен режим на придобиване и отнемане. Действително с Наредба № 15/07.04.2008 г. са уредени специфични правила относно движението на колесните трактори по пътищата, отворени за обществено ползване, но те не изключват, а само допълват изискванията на ЗДвП. И това е така, защото самата наредба е издадена на основание чл. 140, ал. 6 от ЗДвП и е подзаконов нормативен акт по неговото приложение, а не по приложението на ЗРКЗГТ, както неоснователно се твърди в жалбата. ЗДвП позволява колесни трактори и друга самоходна техника, регистрирани съгласно ЗГКЗГТ, да се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, само по изключение и именно тези изключения са уредени в Наредба № 15/07.04.2008 г., която доразвива детайлно реда и условията, при които това е допустимо, без да противоречи на закона. Следователно в случая не се касае за два конкуриращи се начина на придобиване на правоспособност за управление на колесни трактори, а за две кумулативно изискуеми условия по отношение на водачите на колесни трактори, липсата на което и да е от тях ги прави неправоспособни да управляват колесни трактори по пътищата, отворени за обществено ползване. Налице е паралелно действие на два специални законови режима – по ЗДвП и ЗРКЗГТ, всеки от които охранява различни правоотношения и законови интереси, поради което единият не може да е основание за неспазването на другия. Ето защо, непритежаването на валидно свидетелство за управление на МПС от категория Ткт от страна на водача е довело до единствения възможен и логичен извод за налагане на ПАМ по отношение на собственика на трактора на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Констатираното с акта нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е основание за издаване на процесната заповед при условията на обвързана компетентност, поради което началникът на сектор "ПП" не е имал право на преценка дали да я издаде или не.
Следователно оспореният административен акт е законосъобразен по същество, като прилагането на ПАМ е фактически и правно обосновано и съответства на законовите принципи. С прекратяването на регистрацията на МПС е изпълнена и непосредствената цел на закона да се преустанови шофирането от лице без свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, както и да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят по-нататъшни нарушения от същия вид.
При така изложеното, съдът намира, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ на В.Г. – собственик на ППС, са били налице предпоставките на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП.
При издаването на заповедта за ПАМ органът не е нарушил принципа на съразмерност, визиран в чл. 6, ал. 1 АПК. Мярката е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, в минималния предвиден размер по закон – 6 месеца, който съдът приема за обоснован за постигане на целта, за която е издадена заповедта за ПАМ.
По изложените съображения, жалбата на В.Г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Ответникът има право на сторените в производството разноски, като същите са своевременно поискани и следва да му се присъдят в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Г.Г., ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0804-000079/16.02.2023год. на Началник сектор към ОД МВР Сливен, сектор „ПП“ Сливен, с която на В.Г.Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и са отнети 2бр. регистрационни табели с номер : ******.
ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР-Сливен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: