№ 575
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
ПредседатЕ.:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дЕ.о №
20211110127584 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 310 и следв. ГПК.
Предмет на дЕ.ото е предявен от Е.. Н. Г. с ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представитЕ. на Н. В. К. с ЕГН ********** срещу В. С. К. с ЕГН **********
обективно съединени искове с правно основание чл. 143 СК за опредЕ.яне на издръжка
занапред по 170,00 лева месечно, и по чл. 149 СК за осъждане на ответника да заплати
издръжка за минал период същия размер считано от една година преди завеждане на дЕ.ото:
19.05.2020г. В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на малолетното дете и от
няколко години не съжитЕ.ства с майката и детето. Посочва се, че грижите за детето и
финансовите разходи, които са се увЕ.ичили заради заболяване на детето, се поемат изцяло
от майката. Въз основа на това се отправя искане ответникът да бъде осъден да плаща
издръжка с начален срок от 18.05.2020 г. в размер от 170 лв.
Ответникът не подава отговор и не взема становище по исковата молба. На провЕ.ото се
съдебно заседание на 05.01.2022 г. представитЕ.ят на ответника отправи искане за
минимален размер на дължимата издръжка поради липсата на доходи.
Съдът след като обсъди относимите доводи и доказатЕ.ства по дЕ.ото, намира за установено
от фактическа страна следното :
От представените по дЕ.ото доказатЕ.ства - удостоверение за раждане от 28.09.2012г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 1314/28.09.2012 г., съставен в гр. София, район
Младост, се установява, че Н. дете на Е. – майка и В. – ответник. Не се спори и че
родитЕ.ите не живея тотдавна заедно и след раздялата детето живее при майката.
1
От представеното по дЕ.ото експертно решение на ТЕ.К се установява, че детето страда от
заболяване с основна диагноза „астма с преобладаващ алергичен компонент“, поради което е
с 50% степен на увреждане на нейното здравословно състояние за срок от три години
считано от 01.06.2021г.
По дЕ.ото е приложено и удостоверение на НАП по справка за актуалното състояние на
трудова дейност и доходи от ТД-София, според което лицето не работи. Приложена е и
декларация за семейното и материално положение на ответника, в която лицето посочва, че
не получава и доходи от свободни професии, наеми, не притежава имоти или МПС- та, нито
пък има банкова сметка на свое име.
Към доказатЕ.ствата са приложени и две разписки за преведени суми към сметката с
основание издръжка на детето и от страната на ищеца са признати получени суми в общ
размер на 125 лв. от ответника – на 14.07.2021г. – 80,00 лева и на 26.07.2021г. – 45 лева. В
същото време в хода по същество ищцовата страна признава, че са платени общо 200 лева.
В Декларация, съставена от ответника, същият посочва, че има още две малолетни деца и
едно непълнолетно, за които данни обаче не се представят други доказатЕ.ства. Сочи още, че
живее на семейни начала с Г.П.П. /с данни за адрес и ЕГН/.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родитЕ.ите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Същевременно в разпоредбата на чл. 149 СК е установена
възможността правоимащите лица да претендират издръжка при първоначалното й
опредЕ.яне и за минал период, но за не повече от една година от датата на завеждане на
иска. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл. 143, ал. 2 във вр. с
чл. 149 СК в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че
се явява правоимащо да получи издръжка лице, обстоятЕ.ството, че ответникът е негов
родитЕ., нуждата от получаване на издръжка в претендирания размер, както и материалната
възможност на ответника да престира същия.
Доказана по дЕ.ото е родствената връзка – Н. дете на Е.Г. – майка и В.К. – баща.
Искът е доказан по основание. По твърдението на ищцата – неоспорено от ответника – тя
отглежда сама детето, като бащата не провежда никакво насрещно доказване. Няма
категорични доказатЕ.ства, че за исковия период ответникът е заплащал издръжка, нито че
се грижЕ. за него и е давал такава в натура.
Не са изяснени са материалните възможности на ответника да изплаща издръжката. Няма и
данни дали той е възпрепятстван да работи. Така съдът приема, че В., живеейки в гр. София,
където ноторно известно е, че безработица няма, реализира доходи в сферата на сивата
икономика в размер на поне 1500 лева месечно. Неизяснени са доходите на майката и
условията, в които живее. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът не е
длъжен сам да назначава и събира доказатЕ.ства в тази посока, това е право и задължение на
2
ищцовата страна – и без друго привилегирована по закон /не дължи държавна такса и
производството е бързо/. От друга страна няма данни детето да има нужди извън
нормалните за възрастта. Затова претендираният размер според съда е основатЕ.ен – малко
над минималния размер, който предстои да бъде нормативно променен в най-близко време.
Така искът е основатЕ.ен в пълен размер както занапред, така и за минал период. Не се
доказа по никакъв начин ответникът да е давал редовно издръжка в този период или да е
отглеждал детето.
Що са касае до направеното признание, че са платени 200 лева в хода на дЕ.ото – след
завеждане на исковата молба, а именно – през м. юли 2021г., на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът отчита тази сума като платена с основание издръжка. Така същата следва да се
приспадне от задължението за плащане на издръжка занапред, поради което искът по чл. 143
СК ще бъде присъден начиная един месец по-късно от заявеното, а именно: от 18.06.2021г.
Следва да се отбЕ.ежи, че докато няма съдебно решение по опредЕ.яне въпросите по
родитЕ.ските права и личен режим, двамата родитЕ.и имат еднакви права и задължения, а
детето има право на личен контакти поравно и с двамата си родитЕ.и.
По разноските
Ищцата претендира разноски. Представен е договор за правна помощ /който дори и без
посочена дата се приема за сключен най-късно при подаване на исковата молба –
18.05.2021г./, в който е записано, че се дължат 360 лева с ДДС адвокатско възнаграждение, е
записано също, че сумата се изплаща в 7-дневен срок по банков път. ДоказатЕ.ства за такова
плащане няма. Това означава, че няма да се присъдят и претенцията за това е неосноватЕ.на.
Осъденият да заплаща издръжка дължи на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса върху
уважения размер както следва: за издръжка за минал период 81,60 лева, и за такава занапред
244,80 лева, или общо 326,40 лева.
По силата на чл. 242, ал. 1 ГПК решението подлежи на принудитЕ.но изпълнение за
издръжката.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК В. С. К. с ЕГН **********, и адрес: ........ ДА
ЗАПЛАЩА на Н. В. К. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представитЕ. Е.. Н.
3
Г. с ......, двете с адрес........ месечна издръжка в размер на 170,00 /сто и седемдесет/ лева,
считано от 18.06.2021г., до настъпването на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всеки месец просрочие.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК В. С. К. ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. К. чрез нейната майка
и законен представитЕ. Е.. Н. Г. месечна издръжка в размер на 170,00 /сто и седемдесет/
лева за времето от 19.05.2020г. до 18.05.2021г., ведно със законната лихва за всеки месец
просрочие.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предваритЕ.но изпълнение на решението в
частта му за присъдената издръжка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА В. С. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд
сумата 326,40 /триста двадесет и шест лв. и 40 стотинки/ лева дължими държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от датата на
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4