Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 38
гр.
Пловдив, 8.1.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 7.1.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7847/2018г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ДИМИ
СТИЛ-75 ЕООД против Наказателно постановление № К- 039211/9.08.2018г., издадено
от Директора на Регионална дирекция на
КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора,
с което на ДИМИ СТИЛ-75 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. за нарушение на чл.127, ал.2 ЗЗП.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП.
Сочи се, че в административно наказателното производство не са извършени всички
действия по разкриване на обективната истина, че не е посочена дата на
извършване на нарушението и че неправилно е приложен материалния закон.
Въззиваемата страна, редовно уведомена не
изпраща представител за да вземе становище по същество.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета следната
фактическа обстановка: На 25.07.2018г.
във фризьорски салон „Дими стил-75", находящ се в гр.Пловдив, ул. „Васил
Бараков" № 9 е извършена проверка от служители на КЗП.
Проверката в търговския обект е
относно предоставената информация на потребителите за предлаганите за продажба
услуги.
При извършване на проверката
търговският обект е в работен режим и се обслужват потребителите, ползващи
услугата фризьорство - подстригване.
В обекта се предоставят на
потребителите срещу заплащане фризьорски услуги - подстригване - дамско, мъжко
и детско, само с машинка, обиране на врат, бретон, изсушаване, боядисване,
официални прически, пробни, кичури с фолио, кичури с шапка, къдрене, дифузер,
ретро букли, както и козметични услуги - грим, оформяне на вежди, грижа за лице
- кислородна мезотерапия, ултразвуков пилинг, био лифтинг и други.
За предлаганите на потребителите
услуги търговецът предварително е обозначил продажните цени на тези услуги чрез
ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект.
В хода на проверката е изискан от
свидетеля на проверката и **** на дружеството регистър на предявените
рекламации. Такъв не е представен. **** на дружеството г-жа Д. Х. е заявила, че
няма и не поддържа регистър на предявените рекламации, и че тя не знае, че трябва
да поддържа такъв регистър на предявените рекламации, но до момента не е имала
оплаквания от потребители.
При извършване на проверката по
документи с ППД № К-089494 от 31.07.2018г. **** на „Дими стил-75" ЕООД
представя регистър на предявените рекламации на хартиен носител, в който е
нанесена дата 13.10.2014г. - датата на отваряне на фризьорския салон. По думите
на **** на „Дими стил-75" ЕООД регистърът на предявените рекламации е
закупен на 26.07.2018г.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът намира, че изцяло съответства на действителността, доколкото
се установява от събраните по делото доказателства- показания на
актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите в
АУАН, констативен протокол № 2642565/ 25.07.2018г., протокол за проверка на
документи № 089494, заверено копие на регистър на предявените рекламации.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото заповеди №
289/22.04.2015г. и № 387/ 22.04.2015г. се установява компетентността на
актосъставителя и на административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 31.07.2018г.,
а НП - на 09.8.2018г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени
в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета
за установена от съда, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са
изброени обективните признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни
норми. Правно релевантните обстоятелства са посочени с достатъчна степен на
конкретност, за да позволи на съда да прецени правилността на правните изводи
на АНО, досежно правната квалификация на деянията.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 52 ЗАНН, доколкото събраните от АНО
доказателства позволяват в пълнота да се разкрие релевантната по делото
фактическа обстановка.
При правилно установена
фактическа обстановка съдът намира, че материалния закон е приложен неправилно.
За да накаже жалбоподателя АНО е приел, че за жалбоподателя е възникнало
безусловно задължение за поддържане на регистър на предявените рекламации.
Действително нарушителят, като ЕООД е търговец по правноорганизационната си
форма и привидно за него в възникнало задължение да поддържа регистър на
рекламациите съгласно изричните разпоредби на чл. 127 ЗЗП.
При систематичното тълкуване на
нормата на чл. 127, ал.2 ЗЗП с тази на чл. 75 от същия закон може да се направи
извод,обаче че не за всички търговци съществува безусловно задължение за поддържане
на регистър на рекламации. При посоченото систематично тълкуване се
обособяват две групи търговци:
v търговци на стоки- за тях е
безусловно задължително да поддържат регистър на рекламациите във всички случаи
v производители на стоки, или търговци, които предоставят услуги,
за които задължението за поддържане на регистър на рекламациите не е
безусловно, а възниква от осъществяването на допълнителна предпоставка на
фактическия състав. Тази предпоставка може да
се осъществи в два алтернативно посочени варианта:
§ при необходимост- чл. 75, ал.2 ЗЗП, като в този случай поддържането
следва да стане по инициатива на самия търговец. Съдържанието на понятието кога
„при
необходимост“ произтича от систематичното тълкуване на разпоредбите на
чл. 75, ал.2 и чл. 227 ЗЗП, а именно когато реално е предявена рекламация,
доколкото в този случай съществува задължение за нейното вписване в регистъра.
§ когато това е разпоредено от контролните органи- чл. 75,
ал.3 ЗЗП
В този смисъл, че не във всички случаи
производителите на стоки и търговците
предоставящи услуги са длъжни
да поддържат регистър на рекламациите е и трайната практика на
административен съд Пловдив - Решение № 139 от 22.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3182 / 2017 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1918 от 27.09.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2189 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд– Пловдив, Решение
№ 2007 от 21.11.2017 г. по н. д. № 2476 / 2017 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив
Законова дефиниция за услуга е дадена § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП , а
именно всяка материална или
интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за
друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ. С оглед
дадената дефиниция и с оглед предмета на дейност на жалбоподателя- фризьорство
следва да се приеме, че жалбоподателят
е търговец, който предоставя услуги.
В този смисъл, както бе изяснено
по-горе за него не е налице
безусловно задължение да поддържа регистър на рекламациите, а такова
задължение би се породило при една от двете алтернативно дадени предпоставки
„по необходимост“ или по разпореждане на контролните органи. В случая това не е
било „необходимо“ , по
смисъла на чл. 75 ЗЗП, защото по делото нито са изложени твърдения, нито са
представени доказателства на търговеца предоставящ услуги да са предявявани
рекламации, които да се нуждаят от вписване в регистъра. Нито в АУАН, нито в
НП, от друга страна не са изложени твърдения за наличие на разпореждане на
контролните органи за поддържане регистър на рекламациите. При отсъствие и на
двете алтернативно посочени допълнителни предпоставки, за търговеца предоставящ
услуга не е възникнало задължение да поддържа регистър за рекламациите.
По тези съображения, съдът намира, че към
датата на извършване на проверката за жалбоподателя не е било налице задължение
да поддържа регистър на рекламациите, поради което извършеното от него е
несъставомерно.
Доколкото според съда нарушение
не е извършено, то няма как и в АУАН и НП да са посочени дата на извършване на
нарушението, поради което и това възражения на жалбоподателя се счита за неоснователно.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори и да беше съставомерно нарушението то в случая
следваше да намери приложение чл. 28 ЗАНН.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за
маловажност на случая е такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав споделя изцяло
трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието
маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение
следва да намери НК, според чл. 93, т.9
на който маловажен случай е налице
когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова
дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е
маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на
деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав
конкретното нарушение е именно такова, което разкрива по-ниска степен на
обществена опасност на деянието и дееца
от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. 127, ал.2 ЗЗП.
На първо място следва да се
посочи, че нарушението е извършено за първи път. Като допълнително смекчаващо
обстоятелство следва да се посочи, че при извършената комплексна проверка на
обекта на жалбоподателя, други нарушения на потребителското законодателство не
са констатирани. Нито в АУАН, нито в НП са изложени твърдения, не са и представени
доказателства, че пред жалбоподателя реално са предявявани рекламации, които да
бъдат вписани в неподдържания дневник, т.е обществените отношения предмет на
закрила са само формално, но не и реално засегнати. Не на последно място следва
да се посочи, че още на следващия ден след констатираното нарушение такъв
дневник е закупен от жалбоподателя, а една седмица след проверката и далеч
преди издаване на НП е реално представен и на административно наказващия орган.
Тоест нарушението е отстранено доброволно веднага след констатирането му.
Гореизложеното налага извод, че и
най-лекото предвидено в закона административно наказание се явява несъразмерно
тежко с оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Поради това
на основание чл. 28 ЗАНН административно-наказателната му отговорност не следва
да бъде ангажираната, като според настоящия състав за постигане целите на
наказанието е достатъчно жалбоподателят
да бъде предупреден, че при извършване на други нарушения, отговорността му ще
бъде ангажирана.
Гореизложеното налага отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № К- 039211/9.08.2018г., издадено от Директора на Регионална дирекция на КЗП за
областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, с което
на ДИМИ СТИЛ-75 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.127, ал.2 ЗЗП.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.