П Р О Т О К О Л

 

Година 2020                                                                          Град ПЛЕВЕН

РАЙОНЕН СЪД                                                         ІІІ-ти наказателен състав

 

на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година    

В публично заседание в следния състав:

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА

                           

Секретар: ЗАХАРИНКА ПЕТРАКИЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от съдия МИТЕВА

НАХ дело № 687 описа за 2020 година.

На именното повикване в 11.00 часа се явиха:

 

                РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ПЛЕВЕН – редовно призовани, не се явява представител.

ОБВИНЯЕМИЯТ П.К.Л. – уведомен в предходно съдебно заседание, явява се лично и с адв. А.К. с пълномощно по делото.

ВЕЩО ЛИЦЕ д-р П.Н.Т. – редовно призован, явява се лично.

  

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

ОБВИНЯЕМИЯТ Л. - Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че са налице условията за даване ход на делото, поради което

                                      О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Снема самоличността на вещото лице:

П.Н.Т. – на 80 г., неосъждан, без родство.

         Съдът разяснява на вещото лице наказателната отговорност по  чл. 291 от НК и същия обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

 

         Съдът,

                                      О П Р Е Д Е Л И:

         ВЪЗОБНОВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ     

         ПРОЧИТА на основание чл.282 от НПК заключението на вещото лице изготвило съдебно-медицинска експертиза.

         РАЗПИТ на вещото лице П.Н.Т. – Към делото има моя експертиза, чието заключение поддържам. Касае се за насиняване по лицето, в резултат няколко удара с ръка. Довели само до болка и страдание. Касае се за лека телесна повреда и то лека форма.

 

         АДВ. К. – Нямам въпроси, да се приеме заключението на вещото лице.

         ОБВИНЯЕМИЯТ Л. – Нямам въпроси, да се приеме заключението на вещото лице.

         Съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

         ПРИЕМА заключението на вещото лице д-р П.Н.Т. по изготвената съдебно-медицинска експертиза като му определя възнаграждение в размер на 30.00 лв. платими от бюджета на ПлРС, за докладване на експертизата.

 

ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

         АДВ. К. – Уважаема г-жо Съдия, моля да приключи съдебното следствие и дадете ход за прении. Нямаме нови искания.

ОБВИНЯЕМИЯТ Л. - Да се приключи съдебното следствие.

         Съдът,

                                      О П Р Е Д Е Л И:

         На основание чл. 283 от НПК ПРИЕМА и ВЛАГА в делото чрез прочитане всички писмени материали по досъдебно производство № Д-1792/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен.

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

         ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

         АДВ. К. – Уважаема г-жо Съдия, движим се в производство по реда на чл.378 от НПК, където съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения посочени в постановлението, в предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Считам, че от разпита на свидетелите не се установи фактическа обстановка възприета и описана в цитираното постановление.

На първо място, като се абстрахираме от безспорните обстоятелства, че е възникнал инцидент между подзащитния ми и лицето Ц. И. в резултат на което подзащитният ми му е нанесъл няколко удара и  същият е получил увреждания съставляващи болки и страдания. Всичко останало е различно от възприетото в цитираното постановление.

На първо място установи се, че пострадалия Ц. И. е предприел с автомобила си „Опел Вектра” маневра на излизане от паркинга, без да се убеди и при липса на достатъчна видимост, без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите автомобили, в резултата на което последвал звуков сигнал с клаксона на подзащитния ми, той е спряла на много малко разстояние, за да бъде избегнат удара. Установи се също, че подзащитният ми не се е появил изненадващо то някакво си място, а всички разпитани свидетели посочиха, че това е единственият път по който се движат всички автомобили,  за да стигнат до сградата на въпросната шивашка фирма.

На следващо място, установи се, че не подзащитният ми е започнал да нанася удари и да крещи на пострадалия Ц. И., а точно обратното. На въпроса – „Защо не внимаваш. Не гледаш в огледалата? Отговорът е  – „***. Не гледам, защото нямам видимост”. Това е именно причината и мотива, който очевидно много сериозно е ядосал и обидил подзащитния ми. Той е изскочил навън и двамата са започнали да си разменят псувни. При навеждане на пострадалия надолу, подзащитният ми е бръкнал с ръка в колата, нанесъл му е удари, въпреки че са се насочили хора да ги разтърват. В този смисъл са не само показанията на *** - И.Д., която се е указала първа на мястото на инцидента, която е чула псувните и обидните думи, и е помолила неин колега, тъй като е видяла, че синът й бил много силно ядосан и дори не чувал и не разбирал какво му се говори, да помогне. Тези думи и тази размяна на псувни се установиха и от показанията на другите свидетели - Е.Я., В.П., В. К., за отбелязване е, че всички са колеги на пострадалия и в съдебно заседание се опитаха да пропуснат този момент, но при прочитане на показанията им, поради наличие на съществени противоречия и  затова, че не си спомнят нещо, всички заявиха, че поддържат прочетените показания и сега не са го казали, тъй като е минало време и вече са го забравили. При това положение в никакъв случай не може да се възприеме фактическата обстановка посочена в постановлението, че подзащитният ми без никаква причина, веднага е излязъл и започнал да псува и да удря пострадалия. Касае до наличие на личен мотив, предизвикателство от пострадалия, чрез псувни обиди, засягащи честта и достойнството на дееца, и възникналата поради това свада между тях, която изключва хулиганския мотив, липсва съзнание у деца, че с действията си показва явно неуважение към обществото. В случая той е отговорил на това предизвикателство, което му е отправено от пострадалия, а не посяга върху установения обществен ред.

В случая, за да изготви това постановление, което впрочем идва, след като прокурорът е отказал да образува и то е отменено постановлението от Окръжна прокуратура. Прокурорът е изходил от обективираните действия на обвиняемия, като не ги е свързал с предизвикателството на пострадалия и е елиминирал мотива на деянието, а именно личен мотив, а не хулигански такъв. При това положение аз считам, че се установиха нови фактически положения, поради което при условията на чл.378, ал.3 от НПК ще ви моля да прекратите съдебното производство, тъй като е налице установена нова фактическа обстановка и върнете делото на прокурора. Очевидно е, че се касае за частно правни отношения, които се разглеждат по съвсем друг ред.

ОБВИНЯЕМИЯТ Л. – Съгласен съм с адвоката ми.

Съдът, след като изслуша становището на адв. К. счита, че при разглеждане на делото и в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства относно т.12 на чл.131, ал.1, вр. чл.130, ал.2 от НК. Действително се установяват нови фактически положения, а именно касае се до наличие на личен мотив, предизвикателство от страна на пострадалия Ц. И., чрез псувни обиди, засягащи честта и достойнството на дееца, и възникналата поради това свада между обвиняемия Л. и пострадалия И., която изключва хулиганския мотив, липсва съзнание у деца, че с действията си показва явно неуважение към обществото. Като в случая той е отговорил на това предизвикателство, което му е отправено от пострадалия, а не посяга върху установения обществен ред.

Съдът счита, че наличието на личен мотив изключва хулиганските подбуди при причиняването на телесна повреда, тъй като не е възможно едновременно да има и личен мотив, и хулигански подбуди за нанасяне на телесна повреда в конкретния случай. С оглед на установеното от фактическа страна, няма съмнение, че обвиняемият П.К.Л. е ударил свидетелят Ц. И. и му е причинил телесното увреждане именно защото пострадалият е предприел действия за неправилно излизане от паркинга, при това в момента той е бил предизвикан с псувни от свидетелят И., в който обвиняемият не е осъществявал неправомерно поведение. Нанасянето на удара и причиняването на увреждането не са проява на „хулиганско“ поведение в случая, а са резултат и реакция на конкретни действия на увреденото впоследствие лице спрямо дееца.

Действително хулиганство по смисъла на чл.325 от НК може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл, като последният ще е налице ако по личен мотив се причини телесна повреда. Действията на обвиняемия биха могли да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, но не следва да се смесват хулиганските действия като факти от действителността и подбудите на дееца, които са елемент от субективната страна на деянието, за което обвиняемият е предаден на съд и при липсата на които подбуди липсва осъществен състав на престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 от НК.

Нанасянето респ. причиняването на телесна повреда по личен мотив не може да е и по хулигански подбуди. Причиненото с инкриминираното деяние на пострадалия – свидетел Ц. И., разстройство на здравето представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК. Доколкото, обаче, се касае за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия с оглед разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК и до приключване на съдебното следствие прокурорът /респ. пострадалият/ не е поискал от съда да се произнесе с присъдата си за извършено от обвиняемия престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

В тази връзка е в много голяма степен е съдебна практика – в частност посоченото решение № 31 от 07.02.2012г. по н.д. № 2933/2011г. на ВКС, III-то н.о. Наказателното преследване за престъпление по чл.130 ал.1 от НК се възбужда по тъжба на пострадалия, съгласно особената разпоредба на чл.161 от НК. Искането съдът да се произнесе с присъдата и за това престъпление, наред с престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК, съгласно постановлението и по същите факти, в случая замества тъжбата. То се явява правното основание за трансформирането на производството от общ, в частен характер.

Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.378, ал.3 от НПК настоящото производство по НАХД №687/2020г. по описа на ПлРС, следва да бъде прекратено и изпратено на РП-Плевен, тъй като се касае не за престъпление преследвано с дело от общ характер, а за частно правни отношения.

         Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 378, ал.3 от НПК производството по НАХД №687/2020г. по описа на РС-Плевен.

ИЗПРАЩА делото на РП-Плевен, тъй като не се касае за престъпление преследвано с дело от общ характер, а за частно правни отношения.

Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от днес за адв. Константинов и обвиняемият, а за РП-Плевен от получаване на съобщението за това.

ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 11.15    часа.

 

СЕКРЕТАР:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: