Р
Е Ш Е Н И Е
№945/27.11.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІI състав, в открито
съдебно заседание на тридесети октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 844 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР, вр.чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано
е по повод жалба от А.Г.Д. ***, против
Заповед № 1983к-1013/21.07.2020 г., издадена от Директора на ГДПБЗН София, с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок
от шест месеца, на основание чл. 204 т.3 вр. с чл. 197 ал.1 т.3 и чл. 200 ал.2
от ЗМВР.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваната заповед. Оспорва се извършването на нарушението. Твърдят се
съществени нарушения на административно производствените правила, както и
противоречие на административния акт с материалния закон. По- конкретно се
излагат доводи, че в оспорената заповед не е посочена дата и място на
нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.
Жалбоподателят твърди, че никога не е
оказвал натиск върху свой йерархично подчинен служител Р.К. да постави
определени индивидуални оценки на служителите от сектор „Админитративен“ към
РДПБЗН. Твърди, че действията на Р.К. са насочени срещу злепоставянето му пред
Директора на ГДПБЗН. Моли се за отмяна на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява
лично. Процесуалният му представител адв. К. *** поддържа жалбата и излага
допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от гл.
Юрисконсулт П. С., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендра разноски
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна възнаграждение.
Административен съд Пазарджик, след запознаване с жалбата,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С оспорената заповед, Директорът на ГДПБЗН- МВР е приел
следното от фактическа страна:
На 09.01.2020 г.
сутринта към 9 часа св. Р.К. - началник на сектор „Административен“ към РДПБЗН
- Пазарджик в стаята на началник сектор „Превантивна'и контролна дейност“
(ПКД), е представила на жалбоподателя Д. - ВПД директор на РДПБЗН - Пазарджик
„протокол за индивидуална оценка на резултатите на служителите от сектор
„Административен“ към РДПБЗН - Пазарджик за четвъртото тримесечие на 2019 г.
(ръководителите на структурни звена/служителите от структура на МВР/звено)“ per. №
1019р-105/09.01.2020г. и подписан на 09.01.2020 г. от нея. Протоколът съдържал
поставените от нея индивидуални оценки на служителите Р.М. И.; С. Д.а П.; В. М.
Т. и Т.М.Г.. Предоставянето на цитирания протокол, съдържащ оценките на
служители от сектор „Административен“, от страна на св. К. на комисар Д., било
извършено в изпълнение на разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от „Вътрешни правила зазаплатите на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР“, утвърдени със заповед №8121з- 92/31.01.2019
г. на министъра на вътрешните работи. Посоченият текст изисквал протоколът за оценка да бъде утвърден от ръководителя на
структурата по чл. 37 от ЗМВР - в конкретния
случай този
ръководител бил директорът на ГДПБЗН и именно с такава цел били предприети действията
от страна на св. К.. Виждайки оценките в
протокола, комисар Д. попитал св. К.
дали „1“ е най- високата оценка, на което последната дала утвърдителен отговор.
Комисар Д. се е развикал, че нямало само с тях да се занимава. „Разпореди ми да променя оценките, като трябваше да
поставя не „най-
слабата, а
следващата“, т.е. „4“. ... Каза, че няма да изпрати за утвърждаване
оценките, които съм поставила аз и тропна с ръка по бюрото“. Поради тези
причини св. К. изготвила нов протокол с
оценките, които той й бил заповядал
устно да впише и го е предала в деловодството. На 10.01.2020 г. сутринта, св. Т.Г.
- старши експерт (информационно-аналитична дейност и административно
обслужване) й е върнала този втори вариант на изготвения протокол с оценки. На
протокола, собственоръчно нанесени с химикал от комисар Д., отново са били
коригирани оценките. Св. Г. предала на,
св. К., че комисар Д. е казал да го пусне отново с нанесените от него оценки.
По нейните думи, бил се поуспокоил и затова ги коригирал. Коригирала ги спрямо писмено нанеслите от него корекции, а
не по начина, по който тя е смятала за справедлив. Тези твърдения били изложени
в сигнал per. №
812102-222/14.02.2020 г, и в сведение с per. № 1019р-1581/06.04.2020 г. от Р.К. -
началник на сектор „Административен“ към РДПБЗН - Пазарджик.
За да приеме
изложената фактическа обстановка, административният орган анализирал събраните
по дисциплинарната преписка писмени доказателства- обяснения рег. №
1019р-1582/06.04.2020 г.; № 1983р- 7246/22.05.2020 г.; № 1019р-2693/26.06.2020
г. от комисар Д.; сведение с рег. № 1019р-1581/06.04.2020 г. на Р.К.; сведение
с рег.№ 1019р-1556/06.04.2020 г. на Т.Г., както и три броя протоколи за
индивидуална оценка на резултатите на служителите на сектор „Административен“
при РЗПБЗН- Пазарджик“ /л.193-195 по административната преписка/.
От правна
страна, административният орган приел, че с действията си, жалбоподателят Д. е
нарушил забраната по т. 59 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР, а именно, че „държавният служител в качеството си на
ръководител не използва йерархичното си положение за осъществяване на натиск
върху подчинени“, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
194 ал.2 т.4 от ЗМВР във връзка с чл.200 ал.1 т.12 от ЗМВР и му е наложил
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
Преди налагане на дисциплинарното наказание, Д. е запознат
на 08.07.2020 г. със справка № 1983р-9452/07.07.2020 г. относно извършената
проверка в РЗПБЗН Пазарджик и всички материали от дисциплинаното производство и
му е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения до ДНО. Такива са
дадени с вх. № 1019р-2952/14.07. 2020 г. и са обсъдени от ДНО в издадената
заповед.
ДНО е определил вида и размера на наказанието, като в
заповедта се твърди, че са взети предвид обстоятелствата, при които са
извършени нарушенията, тяхната тежест, натъпилите вредни последици, формата на
вина, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Заповедта е връчена на държавния служител на 21.07.2020 г.,
а жалбата срещу нея е депозирана в деловодството на АС Пазарджик на 27.07.2020 г.- т.е в рамките на
четиринадесетдневния преклузивен срок за обжалване от лице, имащо правен
интерес да обжалва- т.е същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
146 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява
дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли
са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваната заповед е издадена в
предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това административен
орган. Съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР това е Директорът на ГДПБЗН- София. При издаването на обжалваната заповед
административният орган не е допуснал съществени нарушения на процесуалните разпоредби на
закона.
Заповедта е издадена в сроковете
по чл. 195 ал.1 от ЗМВР- в едногодишния срок от извършване на нарушението
/09.01.2020 г./ и в двумесечния срок от откриването му, доколкото обобщената
справка е постъпила при ДНО на 13.07.2020 г., а заповедта е издадена на
21.07.2020 г.
Заповедта е обективирана в писмена форма и при издаването й са спазени изискванията на чл. 210, ал. 1
от ЗМВР относно
съдържанието й. Съобразно правилото на чл. 210, ал. 1, ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с
писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото,
времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите,
които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено;
правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред
кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Неоснователни са доводите в
жалбата, че в заповедта не са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението. ДНО е приел, че за дата на нарушението следва да се счете
09.01.2020 г., когато жалбоподателят, според констатациите в заповедта е
наредил на св. К. да промени оценките в протокола от „1“ на „4“. Мястото също е
конкретно посочено- според изложеното в
заповедта, мястото, където Д. е оказал натиск върху К. да промени оценките на
служителите е неговия кабинет в сградата на РДПБЗН Пазарджик. Нарушението е
ясно и подробно описано от фактическа
страна, посочени са всички елементи от състава на същото и съдът намира, че с
това органът е изпълнил задължението си да посочи обстоятелствата, около които
е извършено то.
Настоящият съдебен състав обаче
намира, че при съвкупната оценка на събрания по делото доказателствен материал,
не може да се направи еднозначен и еднопосочен извод, че жалбподателят е
извършил нарушението, за което е дисциплинарно обвинен. Фактическите
констатации в оспорената заповед се базират основно на обясненията на св. Р.К.,
като се твърди, че те се подкрепят от обяснението на св. Т.Г. и от експертната
справка, че корекциите, в протокола за оцеките на служителите от отдел
„Административен“ при РДПБЗН Пазарджик /л.194/ са направени саморъчно от
жалбоподателя. Съдът намира за безспорно доказан по делото факта, че
жалбоподателят е коригирал саморъчно оценките на служителите във визирания протокол.
Не се спори от страните по този въпрос.
Съдът обаче намира, че ДНО неправилно е основал фактическите си констатации
основно на обясненията на св. К., без да обсъди всички противоречия в тях и
внимателно да ги съпостави с останалите доказателства по делото. За да се
приеме, че дисциплинарно наказаното лице е осъществило състава на наушението е
необходимо фактите по дисциплинарното обвинение да бъдат доказани по несъмнен и
категоричен начин. На първо място, не беше безспорно установено по делото, че на 09.01.2020 г.,
жалбоподателят е наредил на св. К. да нанесе корекции в Протокола за оценка на
служителите от отдел „Административен“ като намали поставените от последната
оценки от „1“ на „4“. В тази насока са единствено показанията на св. К., но при
оценката на тяхната достоверност не може да не се вземе в предвид и възможната
им заинтересованост, при положение, че поради влошени служебни отношения,
именно К. е подала сигнала, инициирал производството срещу нейния началник. За
да бъдат кредитирани тези показания, същите следва да се подкрепят и от други
доказателства, а такива съдът не констатира по делото. Напротив, от показанията
на св. Р.М. се установи, че на 09.01.2020 г., св. К. e внесла в кабинета на началника си поща, като единия от документите не бил
подписан. Жалбоподателят върнал документа за подпис, като след излизането на К.,
св. М. разбрал, че документът без подпис е протокол за оценка на служителите от
отдел „Адмиистративен“. Съдът не намира причина да не кредитира показанията на
св. М.. Същите са логичини и последователни, а доводът на процесуалния
представител на ответника, че в показанията си М. си спомня по- подробно възникналата ситуация,
отколкото в обяснението си пред ДНО, което е основание за тяхното дискредитиране
не може да бъде споделен. Няма разумна причина, съдът да предпочете
доказателствената стойност на извънпроцесуален документ, съдържащ изявление на
свидетеля, пред дадените в съдебно заседание, при условията на устност и
непосредственост негови показания. В съдебно заседания се изчерпват и всички
въпроси към свидетеля, включително и такива, които да го улеснят да си припомни
факти и обстоятелства, които са му станали достояние назад във времето.
Доводът, че документът е можел да
бъде подписан и на място и не е било нужно да се връща за подпис, също не може
да бъде споделен. Касае се за лична преценка, като не може да бъде изключена и
възможността, жалбоподателят да е реагирал инстинктивно, в ситуация на
рздразнение, че му се предоставят неподписани документи, при която ситуация св.
К. не се е сетила да предложи да подпише документа пред него. Освен това,
подписването се свързва с използването на химикал, какъвто липсват данни св. К.
да е насела със себе си. Следва да се
отбележи, че въпросния протокол не е бил адресиран и до жалбоподателя Д., за да
се подписва пред него и това е можело да стане и извън кабинета му, преди изпращането му с докладната записка до
директора на ГДПБЗН София.
Твърдението, че св. М. е
заинтересовано лице, тъй като лично е бил предложен от комисар Д. да заеме
длъжостта ВПД началник гупа, не намира опора в доказателствата по делото.
На следващо място, тезата на св. К.,
че комисар Д. й е наредил да промени оценките от единици на четворки, не намира
опора и в показанията на св. Т.Г. /разпитана в съдебно заседание по инициатива
на ответника/. Видно от показанията на св. Г., когато на следващия ден е внесла
новия протокол при началника, последния се изумил и попитал “този протокол не е
ли изпратен вече“ и защо св. Г. го „внася отново“. Няма никаква житейска
логика, ако жалбоподателя е очаквал да му бъде представен нов протокол, да реагира
по посочения начин. Напротив много по правдоподобно звучи неговата теза, че е
мислел втория протокол за работен вариант, върху който е нанесъл оценките,
които счита за справедливи за служителите, със субективната увереност, че
протоколът изготвен от св. К. вече е изпратен. В този смисъл са и показанията
на св. Г..
Съдът констатира и друго
противоречие в показанията на св. К., което не
дава основание те да се кредитират безрезервно. Св. К. заяви, че докладната записка, която се
подписва от началника й и придружава протокола за оценките е подписана на
10-ти, след като св. К. е изготвила „окончателния“ вариант на протокола с
коригираните оценки. Самата докладна записка е с изходящ номер от 09.01.2020
г., което изключва възможността, същата да е изготвена на 10.01.2020 г., както
твърди св. К.. Освен това, ако жалбоподателят е наредил на св. К. да коригира
оценките на четворки, и последната се е съгласила да изпълни това негово
нареждане, няма никаква логика, докладната записка да не бъде представена с
втория протокол от 10.01.2020 г. Не става ясно, защо ако св. К. е очаквала, че втория протокол, с който „удовлетворява“
нареждането е окончателен, не е представила именно с него и докладната записка,
а е изчаквала да бъде изготвен и „трети“ протокол. Освен това, в показанията
си, св. Г., заявява, че докладната е била представена на жалбоподателя още
първия път, когато св. К. е внесла в кабинета му протокола, което е в унисон и
с позицията на дисциплинарно наказаното лице.
Констатираните противоречия в
показанията на св. К., не дават на съда основание да приеме за доказана
фактическта установеност в оспорената заповед, която де факто стъпва основно на
заявеното в дисциплинарното производство от посочената свидетелка. Направеният
от ДНО доказазателствен анализ не почива на задълбочен и верен прочит на
събраните по делото доказателства- игнорирани са определени доказателства, а на
други им е предадено значение, кактвото в действителност те нямат. Част от
доказателствата са събрани и от съда при условията на непосредственост и
устност в съдебно заседание, но показанията на св. М. и св. Г. се оборва
тезата, застъпена в заповедта и се подкрепя заявеното в жалбата. Без конкретно
отношение за настоящия казус са показанията на св. С.П., тъй като последната не
е очевидец на събитията, а разказва по-скоро за обтегнатите отношения между Д.
и св. К..
По така изложените съображения и след
съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства настоящият
съдебен състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но не са събрани достатъчно доказателства за извършено
дисциплинарно нарушение, което е било основание да се прекрати дисципплинарното
производство още на административната фаза от процеса- чл.209 т.2 от ЗМВР.
С оглед на горното жалбата се явява
основателна, поради което оспореният административен акт следва да се отмени
като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените в съдебното производство разноски, съгласно приложен списък- адвокатско възнаграждение 800 лева
(договорено и заплатено в брой, видно от договора за правна защита и
съдействие). Съдът намира за неоснователно направеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата
и правна сложност на делото. Същото съдът намира за адекватно възнаграждението на осигурения обем процесуална защита, като се вземе в предвид факта,
че делото е приключило в две заседания,
разпитвани са няколко свидетели с активното участие на адв. Г.,
депозирани са и подробни писмени бележки.
С оглед горното и на основание чл.172,
ал.2, пр.последно от АПК, във вр. с чл.211 от ЗМВР, съдът
ОТМЕНЯ по жалба на А.Г.Д. ***, Заповед № 1983к-1013/21.07.2020
г., издадена от Директора на ГДПБЗН София, с която на последния е наложено
исциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, на основание чл. 204
т.3 вр. с чл. 197 ал.1 т.3 и чл. 200 ал.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ГДПБЗН София да заплати на А.Г.Д. *** сумата от 800 /осемстотин/
лева разноски по делото
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ:/п/