№ 789
гр. Плевен , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430102436 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с цена на иска 1335,73 лв., и чл.86,
ал.1 ЗЗД с цена на иска 189,87 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
СВ. В. В., ЕГН**********, *** против ***, ***, в която се твърди, че ищецът
работи като „***", група *** при *** и е със статут на държавен служител
през периода 01.03.2019г. до 01.08.2020г. Твърди, трудовата си дейност
осъществява по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени
- дневна и нощна от 22.00-06.00 часа и с продължителност 12 часа при
сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.З от ЗМВР. Излага съображения, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на *** в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. Твърди, че за процесния период от
м.03.2019г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ***
и графици от *** РУ-*** за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното
работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време,
1
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на *** извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за ***
се определят с наредба на *** на вътрешните работи. Твърди, че в процесния
период от 01.03.2019г.до 01.08.2020г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн, ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г) и Наредба
№8121з-36 / 07.01.2020г. в сила от 10.01.2020г. на *** на вътрешните работи.
В двете цитирани Наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване
на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в
Наредба №8121 з- 407 от 11.08.2014г. ,но в размер от 0.143/ чл.31 ал.2 от
Наредбата/. Посочва, че съгласно цитираната разпоредба на Наредба № 8121
з-407 от 11.08.2014г. при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетния период
се умножава по 0,143. Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. на *** на вътрешните работи, която от своя
страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело
№5450 / 2016г. Сочи, че в Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. липсва изрична
разпоредба, съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Счита, че
липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за
преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в
дневен. Твърди, че е налице празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на *** в Министерство на вътрешните работи.
Посочва, че Наредба №8121з-776 / 29.07.2016г. е отменена е решение
№16766/ 10.12.2019г. на ВАС 5-членен състав по Адм.д.№8601 / 2019г..
отмяната е обнародвана в ДВ бр.4 от 14.01.2020г. Наредбата е отменена
поради нарушения и несъответствия с европейското законодателство и ЗНА.
Излага съображения, че с оглед отменената Наредба от 2016г. е издадена нова
Наредба №8121з-36/ 07.01.2020г. всилаот 10.01.2020г. на *** на вътрешните
работи, в която също липсва изрична разпоредба за преобразуване на
нощните часове в дневни. Счита, че в случая при наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР ,следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата / обн. ДВ от 26.01.2007г./. В съответствие с чл.9, ал.2 от
2
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ -
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението меяеду нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Твърди, че за процесния период — 01.03.2019г. до 01.08.2020г. е положил
800 часа нощен труд. Твърди, че в съответствие е чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни е
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е
регламентирано в ЗМВР, но както е указано по-горе, за преобразуването на
нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на
получените часове над тези установени за работно време. В конкретния
случай, за периода 01.03.2019г. до 01.08.2020г е положил общо 800 часа
нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на
914,40 часа, което води до извънреден труд от 114,40 часа, който следвало да
му бъде платен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в
размер на 8,00лв. или за 114,40 часа труд, за който счита, че му се дължи
сумата от 915,20 лв.
Моли, след допуснатото изменение в размера на предявените
претенции, ответника да бъде осъден да плати на ищеца на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР сумата в размер на 915,20 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен такъв за периода 01.03.2019г. до 01.08.2020г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Моли на основание чл.86 от
ЗЗД ответника да бъде осъден да плати на ищеца сумата в размер на 189,87
лв., представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен
извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за
периода 01.04.2019г. до 14.04.2021г. Претендира направените деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
3
В срока по чл.131 от ГПК ответникът излага съображения, че
съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време през нощта за служителите по ЗМВР, какъвто е ищеца, е 8 часа.
Съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на работното време през деня, което е 8
часа към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал.1, което е 8 часа. Така посочено съотношението 8:8 дава коефициент 1,
поради което през периода 11.07.2020г 01.08.2020г. на ищеца безспорно не се
дължи допълнително възнаграждение съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като
въпросът свързан с нощния труд, неговото начисляване и изплащане се
урежда от специалния закон ЗМВР. В тази връзка за периода 11.07.2020г. -
01.08.2020г. прави възражение за недопустимост на исковата молба. Счита за
неоснователна и и исковата претенция за периода 01.03.2019г. - 01.08.2020г.
Твърди, че през този период на ищеца е заплащан нощен труд, видно от
представените платежни бележки. Твърди, че не са представени никакви
доказателства, че ищецът е полагал извънреден труд, т.е труд над рамките на
установената за него трудова норма, както и над рамките на установеното за
него работно време по график, за да може да се претендира заплащането на
такъв с 50% увеличение. Твърди, че през исковия период 01.04.2019г. -
01.08.2020г. ищецът е бил служител на МВР по чл.142, ал1, т.1 от ЗМВР, а
съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се
урежда единствено от ЗМВР.В чл.187, ал.3 от ЗМВР е предвидено, че за
работещите на смени работното време се изчислява сумарно. От ал.5 на
същия член е видно, че работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период .
Твърди, че е ноторно известно, че извънреден труд е налице само ако
работникът или служителят действително е работил извън установеното
работно време, което не е налице в конкретния случай. Освен това ищецът не
претендира и факта, че работил повече - над установената му норма за всяко
тримесечие. Моли да бъде взето предвид, че ищецът е държавен служител -
полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Неговите служебни
правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат единствено със
ЗМВР. Законодателят прави явно и недвусмислено разграничение между
4
неговия статут и статута на *** по чл.142, ал.1,т.2 от ЗМВР, който се урежда
със Закона за държавния служител, и статутът на лицата работещи по трудово
правоотношение, който се урежда при условията и по реда на Кодекса на
труда и на ЗМВР. Посочва, че в чл. 178, ал.1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, който се изплащат на ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на *** се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през
нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение. В ал.2 на същия член е посочено изрично, че
условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1
се определят в наредба на *** на вътрешните работи, а техният размер - с
негова заповед. Действащата, към посочения от ищеца времеви период за
положен извънреден труд, е Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на *** в министерството на
вътрешните работи. В чл.22, ал.1 от същата, е посочено какво се включва в
отработеното време на служителите. Твърди, че В чл.179, ал.4 ЗМВР
законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения
по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на *** се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за *** от
МВР. Именно поради спецификата на работата на държавни служители -
полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон -
ЗМВР, който е различен от статута на *** по чл.142, ал.1, т.2 и т.З от ЗМВР.
За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ.
В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се
допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент
1,143. Заявява, че по делото не е спорно, че ищецът е служител на *** -
Плевен, като е заемал длъжност: *** - *** на *** - Плевен. Не е спорно, че
ищецът осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим
на труд - 12 часови дежурства , в които същият полага труд в периода 22.00 -
6.00 ч. По отношение на регламентацията на редът за организация и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на *** извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за *** са действали следните наредби: 1.
5
Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г.,
влязла в сила от деня на обнародването й. В тази наредба липсва изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от наредба №8121з-407/11.08.2014г.,
2. Наредба №8121з-1174/21.10.2020г. /обн.в Дв.бр.93/30.10.2020г./,
издадена на основание чл.187 от ЗМВР в която в чл.22, ал.З изрично е
посочено че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл.187, ал.4 от ЗМВР.
Счита, че при разглеждане на казуса следва да се вземе предвид и писмо изх.
№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП относно: увеличеното заплащане на
нощния труд при сумарно изчисляване на работното време се извършва
ежемесечно, което представяме и молим да приемете като доказателство по
делото. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично е записано, че
получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Съгласно
МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите
действително работят извън установеното за тях работно време, което не е
налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП
превръщането на нощните часове в дневни е установено с цел увеличеното
заплащане на нощния труд / в конкретния случай с 0.25 лв. и 1.00 лв./ на час
допълнително възнаграждение/, а не за заплащането на извънреден труд.
Твърди, че *** - Плевен е заплащала ежемесечно на ищцата допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, което се доказва по безспорен начин
от представените платежни бележки за процесния период. По отношение
на исковата претенция на основание чл.178, ал.1 от ЗМВР, счита че искът е
неоснователен и недоказан и го оспорва изцяло. От исковата молба не става
ясно дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил
отчетен и не е бил заплащан с допълнително възнаграждение. Твърди, че на
ищеца редовно е плащано в процесния период както извънреден, така и
нощен труд, за което представя платежни бележки по месеци . Счита, че за
положения от ищеца нощен труд същият е получил допълнително заплащане
по 0.25 лв. на час и 1.00 лв на час, следователно не следва де се прави
преизчисление и прехвърляне на нощен труд в дневен, тъй като ще се получи
дублиране на заплащането. Счита, че труда положен между 22.00-6.00ч.
следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не да се
трансформира в дневен. Ищецът не може да избира едновременно да иска
6
допълнителни часове /извънреден труд/ поради трансформиране на нощния
труд като дневен и след това да получи за същия и допълнително заплащане
като за нощен. Подробни съображения в тази насока са изложили и във
връзка с цитираното по-горе в писмения отговор писмо на МТСП. С оглед
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и искът на
основание чл.86 от ЗЗД - в размер на 50.00 лв. Предвид изложеното, моли
искът да бъде отхвърлен. Претендира направените деловодни разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не е спорно по делото, че за процесния период страните са били в
служебни правоотношения и че ищецът осъществява трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени с
продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време
съгласно разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
Признава се от ответника по делото, че ищеца е заемал длъжността ***
- *** на *** - Плевен през процесния период, като служебните си задължения,
същият е изпълнявал на смени, по график.
Установява се от приетата по делото съдебно- икономическа
експертиза, която съдът кредитира като обоснована, безпристрастна и
компетентна, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесният
период, ищеца е полагал труд на 12-часови смени, включително и през нощта
от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало
сумарно. Съобразно задачата, поставена от ищеца, експертизата извършва
преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143 съобразно
чл.9 ал.2 от НСОРЗ. Начин на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ
нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа,
а нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5
дневна работна седмица. Поради различната нормална продължителност на
дневното и нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта
следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през деня.
Ето защо, когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8
7
часа и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа,
отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в
дневни е равен на 1,143. За периода от 01.03.2019 г. до 11.07.2020 г. ищеца е
положил общо 1120 часа нощен труд. Положеният нощен труд в размер на
1120 часа не е бил преизчислен от ответника с коефициент 1.143 за
превръщането му в дневен труд. Нощният труд, приравнен в дневен с
коефициент 1.143 се равнява на 1280,16 часа, като за разликата 160.16 часа се
изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1335.73 лв., изчислено със
средна ставка 8.34 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди
и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец.
Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за
извънреден труд. Лихва за забава върху изчислените суми за всяко
тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ е 189,87 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното
от правна страна:
По искът с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР с
цена на иска 1335,73 лв.:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на *** на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд – чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал.9 от ЗМВР
"Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на *** извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за *** се
определят с наредба на *** на вътрешните работи". В процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадена от *** на
вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на *** в Министерството на вътрешните работи. Тъгласно текста
на чл. 3, ал.3 и в наредбата, "При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22: 00 и 6: 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". В Наредба Наредба №
8
8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Липсата
на такава норма, обаче не да следва да се възприема като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на *** в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), в
която в чл. 9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня -8 часа
(установена в чл. 136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта -7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г./действала преди Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
/ също се възприема този коефициент -1,143, но формулиран по друг
математически начин, който води до същия резултат - при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22: 00 и 6:
00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143 и полученото число да се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в
посочената наредба законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса
на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
9
Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на РБългария утвърждава
като основно достижение на социалната държава правото на труд и изрично
прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният закон
гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират
правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви
условия всички служители, полагащи труд. Поради това включеният в
рамките на дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на
дневно работно време, на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от него труд за исковия период. Определения максимален брой
часове нощен труд -8 часа съгласно Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не
установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя
максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите
по ЗМВР.
Както се посочи по-горе основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 0.143 е субсидиарно приложимата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл. 9, ал.2 .
Липсата на изрична норма не следва да се тълкува като законово установена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй
като такава забрана би била противоконституционна, а представлява празнота
в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на *** в
Министерството на вътрешните работи. Доколкото в Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на
работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице
нормативна празнота по този въпрос. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се
приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ бр. ( от 26.01.2007 г.), чиято разпоредба на чл. 9, ал. 2 гласи,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
10
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза,
неоспорена от страните и приета от съда, се установи, че за периода от
01.03.2019 г. до 11.07.2020 г. ищеца е положил общо 1120 часа нощен труд.
Положеният нощен труд в размер на 1120 часа не е бил преизчислен от
ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Нощният
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1280,16 часа, като
за разликата 160.16 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на
1335.73 лв., изчислено със средна ставка 8.34 лв., формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за
всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца
задача - с увеличение 50% за извънреден труд. Лихва за забава върху
изчислените суми за всяко тримесечие за периода от изискуемостта до ИМ е
189,87 лв.
Съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, поради което
релевантен е определения от експертизата размер на възнаграждението за
извънреден труд с 50 % увеличение. Ответникът не твърди, нито е представил
доказателства за заплащане на ищеца на дължимото допълнително
възнаграждение за положения за исковия период нощен труд в установения
от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.03.2019 г. –
11.07.2020 г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се
уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 1335,73 лева.
По искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на иска 189,87 лв.:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно
или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало
да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на липсата на
спор между страните по отношение на размера на лихвата за забава, съдът
11
приема, че дължимата се лихва за забава върху неизплатеното
възнаграждение за извънреден труд от 1335,73 лв. за периода от 01.03.2019
год. до 14.04.2021 год. възлиза общо на сумата от 189,87 лв. Предвид
изложеното искът се явява основателен и доказан, поради което следва да
бъде уважен в предявения си размер след изменението.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски, но по няма данни по делото да са направени такива,
поради което не следва да бъдат присъждани.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за депозит за
вещо лице и адвокатско възнагражедние съразмерно уважената част от
исковите претенции в размер на 340.00 лв./140,00 лв.+200 лв./
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса върху цената на
уважените искове в размер на 103,43 лв. /53,43 +50/
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187
ЗМВР, ***, *** да заплати на СВ. В. В., ЕГН**********, *** сумата
1335,73 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд/след превръщането на нощните часове към дневни/ през
периода от 01.03.2019 г. до 11.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на завеждане на делото/14.04.2021 г./ до
окончателното ѝ плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД, ***, *** да заплати на СВ. В. В.,
ЕГН**********, *** сумата от 189,87 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 1335,73 лв. за
периода от 01.04.2019 год. до 14.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, *** да заплати на СВ.
В. В., ЕГН**********, *** сумата 340,00 лв., представляваща деловодни
разноски за депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
12
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ***, *** да заплати по сметка
на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 103,43 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13