Присъда по дело №35/2017 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта:	260012
Дата:	5 април 2021 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия:	Емил Стефанов Банков

Дело:	20174400200035
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 януари 2017 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

№ …………. 05.04.2021 ГР. П Л Е В Е Н

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД наказателен състав

на ПЕТИ АПРИЛ две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. БАНКОВ

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Е.В.С.

2. Д.К.Б.

Секретар: ВЕРГИНИЯ П.

Прокурор: РУМЕН П.

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НОХД № 35 по описа за 2017 година

и на основание данните по делото и закона

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подсъдимия Е.Г.Р. роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, че:

На 01.12.2005 г. в гр. Л., Л.област, като физическо лице, без съответно разрешение от Българска народна банка по чл.11, ал.1 от Закона за банките (обн. ДВ бр.52/1997 год., в сила до 31.12.2006 год.) и по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (Обн. ДВ.бр.59 от 21.07.2006 год., в сила от 01.01.2007 год.) извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на кредити по смисъла на чл.1, ал.4, във вр. с ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил на Д.М.Т. *** заем сумата от 2000 лв. при 1,88% месечна лихва, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение в тази му част и за периода от 10.03.2005 г. до 30.03.2007 година.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.80 ал.1 т.3 вр. чл.81 ал.3 от НПК производството по настоящото дело по обвинението, че:

За времето от м.август 1999 година до 30 март 2007 година в град Л., Л.област, като физическо лице, без съответно разрешение от Българска народна банка по чл.11, ал.1 от Закона за банките (обн. ДВ бр.52/1997 год., в сила до 31.12.2006 год.) и по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (Обн. ДВ.бр.59 от 21.07.2006 год., в сила от 01.01.2007 год.) извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на кредити по смисъла на чл.1, ал.4, във вр. с ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в лева, щатски долари и германски марки на различни физически лица, срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определена от него лихва – от 0,6 % до 12 % на месец и/или изискване за заплащане на неустойка за забава от 10 до 250 лв. за всеки ден просрочие и за всяка вноска поотделно, като е предоставил суми в общ размер от 86 482,22 лева (осемдесет и шест хиляди, четиристотин осемдесет и два лева и двадесет и две стотинки), както следва:

- на съпрузите И.Х.К. и Н. Д.К., и двамата от град Л., на 06.08.1999 год. – 5 000 (пет хиляди) лева, при неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на П.Т. ***99 год. – 2 000 (две хиляди) щатски долара с левова равностойност 3821,48 лева (три хиляди осемстотин двадесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), при неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на братята М.А.Й. и М.А.Й.,***, на 02.02.2000 г. – 8 400 (осем хиляди и четиристотин) германски марки, с левова равностойност – 8 400 (осем хиляди и четиристотин) лева, при 5,24 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на Г.И. ***, на 16.03.2000 г. – 2 000 (две хиляди) лева, при 0,6 % месечна лихва,

- на П.Г.П. ***.2000 г. – 3 000 (три хиляди) лева, при неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на съпрузите А.П.А. и П.Р. (А.) П.,***, на 24.04.2000 г. – 5 000 (пет хиляди) лева, при неустойка за забава от 250 лв. на ден,

- на съпрузите К.В.Г. и Г.Т.Г.,***.05.2000 г. – 6 000 (шест хиляди) германски марки, с левова равностойност – 6 000 (шест хиляди) лева, и на 11.08.2000 г. – 3 000 (три хиляди) германски марки, с левова равностойност – 3 000 (три хиляди) лева, общо – 9 000 (девет хиляди) лева, при 6 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден, за всяка вноска поотделно,

- на съпрузите Н.П.С. и Л.Ш.Д.,***, на 16.08.2000 г. – 4 000 (четири хиляди) германски марки, с левова равностойност – 4 000 (четири хиляди) лева, при 6 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден за всяка вноска поотделно,

- на В.И. ***.2000 г. – 4000 (четири хиляди) лева, при 6 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на съпрузите Н.И.Д. и М.К.Д.,*** 2000 г. – 500 (петстотин) щатски долара, с левова равностойност 1030,38 лева (хиляда и тридесет лева и тридесет и осем стотинки), при 7,2 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на съпрузите Д.К.С. и Ц.Б.С.,***, на 14.09.2001 г. – 8000 лв. и на 04.06.2003 г. – 4000 лв. - общо 12000 (дванадесет хиляди) лева, при 10 % месечна лихва,

- на Й.И.К. ***, на 18.09.2001 г. – 2 380 (две хиляди и триста и осемдесет) лева, при 8 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден за всяка вноска поотделно,

- на Х.Ц.Д. ***, на 26.09.2001 г. – 6 805,36 лева (шест хиляди осемстотин и пет лева и тридесет и шест стотинки), при 2,41 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден за всяка вноска поотделно,

- на М.Н.С. *** на 30.04.2003 г. – 3 000 (три хиляди) лева, при 8 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на Г.Г.Д. *** на 19.06.2001 – 150 лв. при 6 % месечна лихва и на 20.06.2003 год. – 6000 лв., общо 6 150 (шест хиляди сто и петдесет) лева,

- на „***“ ЕООД - град Л., представлявано от П. ***, на 29.07.2003 г. – 1 400 (хиляда и четиристотин) щатски долара с левова равностойност 2 395 (две хиляди триста деветдесет и пет) лева, при 8 % месечна лихва,

- на съпрузите М.Д.Х. и Е.Й.Х.,***. – 4000 (четири хиляди) лева при 8,9 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден, - на съпрузите Д.И.Ч. и С.Д.Ч.,***, на 10.03.2005 г. – 2 500 (две хиляди и петстотин) лева при 12 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден,

като за гарантиране връщането на заемите е изисквал от кредитиполучателите прехвърлянето на него или на посочено от него лице на правото на собственост върху недвижим имот, и от тази си дейност е причинил на следните лица значителни вреди, както следва:

- на И.Х.К., Н. Д.К. и на майката на К. – Д. П.М.,*** – 8380 (осем хиляди триста и осемдесет) лева, равняващи се на 125 броя МРЗ към датата на вредата,

- на П.Т. *** – 11 116 (единадесет хиляди, сто и шестнадесет) лева, равняващи се на 166 броя МРЗ към датата на вредата,

- на М.А.Й. и М.А.Й., и техните родители А. Й. У. и А. И. *** – 24 200 (двадесет и четири хиляди и двеста) лева, равняващи се на 323 броя МРЗ към датата на вредата,

- на Г.И. *** – 12 756 (дванадесет хиляди седемстотин петдесет и шест) лева, равняващи се на 170 броя МРЗ към датата на вредата,

- на П.Г.П. и брат му Х.Г.П.,*** – 7 660 лева (седем хиляди шестстотин и шестдесет лева), равняващи се на 77 броя МРЗ към датата на вредата,

- на П.Н.Н. *** – майка на П.Р. (А.) П.– 2 000 (две хиляди) лева, равняващи се на 27 броя МРЗ към датата на вредата,

- на К.В.Г. и Г.Т.Г. *** лева (деветнадесет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и пет стотинки), равняващи се на 231 броя МРЗ към датата на вредата,

- на Н.П.С. и Л.Ш.Д.,*** – 20 240 (двадесет хиляди двеста и четиридесет) лева, равняващи се на 270 броя МРЗ към датата на вредата,

- на В.И.К. и неговите родители А.Г.И. и И. Г. К.,*** – 14000 (четиринадесет хиляди) лева, равняващи се на 187 броя МРЗ към датата на вредата,

- на Д.К.С. и Ц.Б.С. *** – 20 600 (двадесет хиляди и щестстотин) лева, равняващи се на 172 броя МРЗ към датата на вредата,

- на Й.И.К. *** 900 (дванадесет хиляди и деветстотин) лева, равняващи се на 152 броя МРЗ към датата на вредата,

- на Х.Ц.Д. *** – 21 614,64 лева (двадесет и една хиляди шестстотин и четиринадесет лева и шейсет и четири стотинки), равняващи се на 254 броя МРЗ към датата на вредата,

- на М.Н.С. *** 300 (двадесет и една хиляди и триста) лева, равняващи се на 194 броя МРЗ към датата на вредата,

- на Г.Г.Д. *** – 25 550 (двадесет и пет хиляди, петстотин и петдесет) лева, равняващи се на 232 броя МРЗ към датата на вредата,

- на „***“ ЕООД град Л. (регистрирано по фирмено дело № 29/1990 год. на Окръжен съд – Л., с данъчен № **********, Булстат *********, прекратено, считано от 01.01.2012 год.) представлявано от П. *** - едноличен собственик на капитала – 28075 (двадесет и осем хиляди и седемдесет и пет) лева, равняващи се на 255 броя МРЗ към датата на вредата,

- на М.Д.Х. и Е.Й.Х. *** 500 (три хиляди и петстотин) лева, равняващи се на 29 МРЗ към датата на вредата,

- на Д.И.Ч. и С.Д.Ч. *** – 18 100 (осемнадесет хиляди и сто) лева, равняващи се на 121 броя МРЗ към датата на вредата,

и вреди, които по размер не са значителни, на следните лица:

- на Н.И.Д. и М.К.Д. *** – 997,25 лева (деветстотин деветдесет и седем лева и двадесет и пет стотинки) равняващи се на 12 броя МРЗ към датата на вредата,

или общо причинените вреди са в размер на 272 617,94 лв. (двеста седемдесет и две хиляди шестстотин и седемнадесет лева и деветдесет и четири стотинки) - престъпление по чл. 252 ал.2 предл. първо вр. ал.1 предл. първо от НК, поради изтичане на предвидената в закона давност.

След влизане на присъдата в сила веществените доказателства ДА СЕ ВЪРНАТ на подсъдимия Е.Г.Р..

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. …………………..

2. ……………………

Съдържание на мотивите

М О Т И В И :

Против подс. Е.Г.Р. е повдигнато обвинение за това, че:

- на Г.И. ***, на 16.03.2000 г. – 2 000 (две хиляди) лева, при 0,6 % месечна лихва,

- на П.Г.П. ***.2000 г. – 3 000 (три хиляди) лева, при неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на съпрузите А.П.А. и П.Р. (А.) П.,***, на 24.04.2000 г. – 5 000 (пет хиляди) лева, при неустойка за забава от 250 лв. на ден,

- на В.И. ***.2000 г. – 4000 (четири хиляди) лева, при 6 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на М.Н.С. *** на 30.04.2003 г. – 3 000 (три хиляди) лева, при 8 % месечна лихва и неустойка за забава от 10 лв. на ден,

- на Д.М.Т. ***, на 02.12.2005 год. – 2000 (две хиляди) лева при 1,88 % месечна лихва,

- на И.Х.К., Н. Д.К. и на майката на К. - Д. П.М.,*** – 8380 (осем хиляди триста и осемдесет) лева, равняващи се на 125 броя МРЗ към датата на вредата,

- на П.Т. *** – 11 116 (единадесет хиляди, сто и шестнадесет) лева, равняващи се на 166 броя МРЗ към датата на вредата,

- на П.Н.Н. *** – майка на П.Р. (А.) П.– 2 000 (две хиляди) лева, равняващи се на 27 броя МРЗ към датата на вредата,

- на Й.И.К. *** 900 (дванадесет хиляди и деветстотин) лева, равняващи се на 152 броя МРЗ към датата на вредата,

- на М.Н.С. *** 300 (двадесет и една хиляди и триста) лева, равняващи се на 194 броя МРЗ към датата на вредата,

- на „***“ ЕООД град Л. (регистрирано по фирмено дело № 29/1990 год. на Окръжен съд – Л., с данъчен № ***, Булстат ***, прекратено, считано от 01.01.2012 год.) представлявано от П. *** - едноличен собственик на капитала – 28075 (двадесет и осем хиляди и седемдесет и пет) лева, равняващи се на 255 броя МРЗ към датата на вредата,

- на М.Д.Х. и Е.Й.Х. *** 500 (три хиляди и петстотин) лева, равняващи се на 29 МРЗ към датата на вредата,

- на Д.И.Ч. и С.Д.Ч. *** – 18 100 (осемнадесет хиляди и сто) лева, равняващи се на 121 броя МРЗ към датата на вредата,

и вреди, които по размер не са значителни, на следните лица:

- на Д.М.Т., и синовете й М.С.П. и П.С.П.,*** – 836,90 лева (осемстотин тридесет и шест лева и деветдесет стотинки), равняващи се на 5 броя на МРЗ към датата на вредата

или общо причинените вреди са в размер на 273 454,84 лв. (двеста седемдесет и три хиляди, четиристотин петдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки).- престъпление по член 252 ал.2 предл. 1 – во, във връзка с ал.1 предл. 1 – во от Наказателния кодекс.

В о.с.з. пред първоинстанционния съд, по време на пренията представителят на ОП-Л., поддържа обвинението против подсъдимия.

В същото съдебно заседание, частните обвинители, не се явяват, не се представляват и не ангажират мнение по делото.

Защитникът на подсъдимия заявява, че по отношение на деянието извършено на 02.12.2005г. с пострадал Д.М.Т., ВТАС е постановил оправдателна присъда, която впоследствие е отменена с решение на ВКС на РБ, но само по жалба на подсъдимия. Ето защо моли на осн.чл.335, ал.3 от НПК, подсъдимият да бъде оправдан за това деяние. Относно останалите навежда доводи, че наказателното преследване е погасено по давност и моли съда да прекрати наказателното производство. Алтернативно изразява становище, ако съдът не приеме гореизложените възражения, да постанови оправдателна присъда, защото обвинението не е доказано, а ако все пак приеме, че подсъдимият е извършил вменените му деяния да съобрази дългия период от време изминал от извършване на престъплението до постановяване на присъдата и да наложи максимално наказание.

Подсъдимият не се признава за виновен, заявява, че поддържа изцяло изложеното от неговия защитник и желае да се възползва от изтеклата давност, с която е погасено наказателното преследване.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

Съдебната фаза на процеса е започнала по повод внесен на 06.12.2013г. от ОП-Л. в ОС-Л. обвинителен акт , с който подсъдимия е бил обвинен за това, че за времето от м.август 1999 година до м. март 2007 година в град Л., Л.област, като физическо лице, без съответно разрешение от Българска народна банка по чл.11, ал.1 от Закона за банките (обн. ДВ бр.52/1997 год., в сила до 31.12.2006 год.) и по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (Обн. ДВ.бр.59 от 21.07.2006 год., в сила от 01.01.2007 год.) извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на кредити по смисъла на чл.1, ал.4, във вр. с ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил парични кредити в лева, щатски долари и германски марки на различни физически лица, срещу задължението на същите да му върнат получената в заем сума, ведно с определена от него лихва – от 3,6 % до 12 % на месец, като е предоставил суми в общ размер от 85 029,47 лева, като от тази дейност е причинил на различни лица значителни вреди в общ размер 294 336,64 лв.- престъпление по член 252 ал.2 предл. 1 – во, във връзка с ал.1 предл. 1 – во от Наказателния кодекс.

Впоследствие в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд, прокурорът е изменил обвинението досежно размера на предоставените в заем суми, определените лихви и причинените вреди.

С Присъда № 20/26.11.2015г. по НОХД № 439/2013г. ОС-Л. признал подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и го осъдил на 3 години лишаване от свобода, като на осн.чл.66 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание с петгодишен изпитателен срок, глоба в размер 5 000 лв. и конфискация на ¼ ид.ч. от посочени в присъдата недв. имоти.

Тази присъда е обжалвана от подсъдимия и протестирана от прокурора п ред ВТАС, който с Решение № 85/25.04.2016г. по ВНОХД № 42/16г. изменил присъдата на ОС-Л., като признал подсъдимия за невинен да е предоставил на 02.12.2005г. в гр.Л. на Д.М.Т. в заем сумата 2 000 лв. при 1,88% месечна лихва и го оправдал по повдигнатото обвинение в тази му част, увеличил размера на наложеното наказание лишаване от свобода, отменил приложението на разпоредбата на чл.66 от НК, определил първоначален режим и място на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, намалил размера на наложеното наказание глоба и потвърдил присъдата в останалата й част.

Недоволен от решението е останал подсъдимия, който го е обжалвал пред ВКС на РБ, който с Решение № 179/15.11.2016г. по НД № 695/2016г. отменил решението на ВТАС и присъдата на ЛОС и върнал делото за ново разглеждане на последния от стадия на съдебното заседание.

След отвод на всички съдии от ЛОС с определение № 2/10.01.2017г. по НЧД № 1358/2016г. ВКС на РБ е изпратил делото за разглеждане на ПОС.

В хода на производството пред настоящата инстанция в о.с.з., проведено на 08.02.21г. прокурорът измени обвинението против подсъдимия досежно размера на предоставените в заем суми, определените лихви и причинените вреди.

Ретроспекцията на развитието на делото на първо място налага признаването на подсъдимия за невинен за това, че на 01.12.2005 г. в гр. Л., Л.област, като физическо лице, без съответно разрешение от Българска народна банка по чл.11, ал.1 от Закона за банките (обн. ДВ бр.52/1997 год., в сила до 31.12.2006 год.) и по чл.13, ал.1 от Закона за кредитните институции (Обн. ДВ.бр.59 от 21.07.2006 год., в сила от 01.01.2007 год.) извършвал по занятие банкови сделки – предоставяне на кредити по смисъла на чл.1, ал.4, във вр. с ал.1 от Закона за банките (отм.) и чл.2, ал.1 от Закона за кредитните институции, за които се изисква такова разрешение, като предоставил на Д.М.Т. *** заем сумата от 2000 лв. при 1,88% месечна лихва, поради което и на основание чл.304 от НПК същият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в тази му част и за периода от 10.03.2005г. до 30.03.2007г. /за който ще бъдат изложени съображения по-долу в мотивите/. Това се налага защото решението на ВТАС, с което подсъдимият е оправдан за това деяние е отменено от ВКС на РБ единствено по жалба на подсъдимия и в случая действа законовата забрана на чл.355, ал.3 от НПК съдържаща принципа „Reformatio in peios“.

Що се отнася до останалите деяния вменени на подсъдимия на първо място е необходимо да се прецени моментът на извършването им, който е меродавен предвид възражението на защитата за изтекла давност. Подсъдимият е обвинен за това, че в определен период от време, като физическо лице, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки и с тази дейност причинил на други лица значителни вреди. Няма спор, че по основния състав на престъплението съдържащ се в разпоредбата на чл.252, ал.1 от НК престъплението е довършено в момента на извършване на съответната сделка. Според прокурора при наличието на квалифициращиге признаци, посочени в чл.252, ал.2, предл.1 от НК престъплението е довършено към момента на настъпване на вредите и в този смисъл на 30.03.2007г., когато подсъдимият е продал имота на Д.Т.. Тази позиция на прокурора поставя редица въпроси които изискват отговор.

На първо място, по-горе в мотивите вече бе изяснено, че за деянието, пострадала по което е Д.Т. подсъдимият трябва да бъде оправдан.

На второ място съществува противоречива съдебна практика досежно вредите, които се търпят от престъплението „Лихварство“. Според обвинението, по повод което се провежда това производство размерът на вредите се образува от аритметическото пресмятане на получените в заем средства, върнатите суми и пазарната стойност на прехвърлените от заемополучателите на заемодателя имоти към момента на сключвнето на нотариалните сделки за тях, които съгласно ОА са имали за цел да гарантират връшането на взетите заеми. Според някои решения на ВКС на РБ придобиването на недвижими имоти или части от тях от страна на извършителите на престъплението „Лихварство“ под предлог, че по този начин се обезпечава изпълнението на задълженията на пострадалия нанася вреди на последния. Но в Решение № 260/16.01.2019г. по н.д. № 1055/2018г. на Второ НО ВКС на РБ посочва, че сами по себе си, банковите сделки представляват договори между страните, като облагата за заемодателя, визирана в по-тежко квалифицирания състав, произтича от получаването на лихви, а не от неспазването на клаузите на договора. Ако интересът и намеренията на извършителя не са били насочени /или поне не изключително/ към осигуряване на доходи от занятието, което упражнява без разрешение, а към снабдяването с документ, прехвърлящ му право на собственост, то субективната страна на деянието сочи на осъществено престъпление срещу собствеността, а не /или не само/ срещу банковата система. Отделно от това внимателния прочит на Решение № 206/02.11.16г. по н.д. № 857/2016г. на Първо НО на ВКС на РБ поставя под съмнение въпроси може ли пазарната цена на имота служещ съгласно уговорките на страните като обезпечение за връщате на заема да се цени като критерий при пресмятане на вредите доколкото липсва сигурност, че пострадалите са можели да продадат имота си именно на тази стойност, а разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК изрично посочва, че присъдата не може да почива на предположения. Ако определяща е стойността на имота към момента на сключване на сделката във форма на нотариален акт между страните по банковата сделка би трябвало, следвайки логиката на прокурора, вредата за пострадалия да настъпва към този момент, защото оттогава той е лишен от правомощията си на собственик в т.ч. и от възможността да реализира вещта на пазара и да получи цената й, а не в момента, когато недвижимият имот е продаден от подсъдимия на трето лице.

На трето място според Тълкувателно решение № 20 от 17.V.1985 г., постановено по н. д. № 14/85 г. на ОСНК на ВС, когато между деянието и предвидените в закона общественоопасни последици от извършването му има период от време, приема се, че престъплението е извършено към момента на осъществяването на деянието. В процесния случай това са датите, на които са сключени банковите сделки, като последната от тях е 10.03.2005г., когато е предоставен паричен кредит на Д.Ч. и С.Ч.. Тогава е довършено изпълнителното деяние на престъплението, в което е обвинен подсъдимия. Многократно в свои Р № 156/05.01.2021г. по н.д. № 641/2020г. на Първо НО, Р № 267/22.02.2018г. по н.д. № 926/2017г. на Първо НО, Р № 166/07.10.2016г. по н.д. № 50/2016г. на Първо НО, Р № 185/20.11.2019г. по н.д. № 604/2019г. на Трето НО, Р № 33/04.04.2018г. по н.д. № 128/2017г. на Трето НО, ВКС на РБ е разглеждал актове постановени от ОС и АС, по които съответните първоинстанционни и въззивни съдилища са приели като момент на извършване на престъплението именно датите на сключване на банковите сделки, а не датата на причиняване на значителни вреди или на получаване на значителни неправомерни доходи и не е коригирал предходните инстанции.

За престъплението в извършването на което е обвинен подсъдимия са предвидени кумулативно наказания лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди, като съдът може да постанови и конфискация. Предвидената в този случай от чл.80, ал.1, т.3, във вр.с чл.81, ал.3 от НК абсолютна давност е петнадесет години и същата е изтекла на 10.03.2020г. В последното по делото заседание и на етапа на съдебното следствие, когато даде обяснения и по време на последната дума подсъдимият двукратно заяви, че желае наказателното производство да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност.

При това положение единственият законосъобразен изход на делото е то да бъде прекратено по отношение на останалата част от обвинението, която не се обхваща от оправдателния диспозитив на присъдата.

След влизане на присъдата в сила, веществените доказателства да се върнат на подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съобщи за изтекли лични данни