Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
04.08.2023 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
05.07.2023 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично
заседание и следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Павлина Петрова |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна
прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
61 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Смолян,
***, подадена чрез упълномощения му процесуален представител - старши
юрисконсулт В. Я. П.,
против Решение №5 от 13.02.2023 год., постановено по АНД №127/2022 год. по описа на Районен съд – Мадан, с което е отменено
наказателно
постановление №21-2100029 от 28.03.2022 год., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - град Смолян.
Касаторът заявява в жалбата, че в
срок обжалва посоченото решение на Pайонен съд - Мадан,
като неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон, като моли да бъде постановен съдебен акт, с
който обжалваното решение да бъде отменено изцяло, както и да му бъдат присъдени
направените разноски пред двете съдебни инстанции. Излага съображения, като
счита най-напред, че в постановеното от Районен съд - Мадан решение е налице
противоречие между обстоятелствената му част и диспозитива
на същото, както че са и налице противоречия между събраните в хода на
съдебното производство доказателства и изводите, до които е достигнал съда. Излага
доводи, като твърди, че самият съд сочел в обстоятелствената част на решението
си, че било безспорно обстоятелството, че Е. А. към момента на извършената
проверка не е имал сключен трудов договор, включително по реда на чл.230, ал.1
от КТ за обучение по време на работа, а това обстоятелство се доказало, както
от попълнената от св.А. декларация на 10.11.2021 год., в която посочил, че не е
подписвал каквито и да било документи с дружеството, така и от показанията на
св.М., според който, договор за обучение бил сключен след извършената проверка,
но същевременно, противно на така установените факти и обстоятелства,
неправилно Pайонен съд - Мадан приел, че макар да
липсва подписан между дружеството и Е. А. договор за обучение по реда на
чл.230, ал.1 от КТ, то не можело да се приеме, че А. е бил в трудово-правни
отношения с дружеството, доколкото липсвали доказателства, че той е престирал труд в полза на дружеството към датата на извършване
на проверката.
Касаторът счита тези изводи на
районния съд за неправилни и не кореспондиращи с доказателствата по делото, а напротив,
предвид факта, че работодателят е допуснал до работа Е. В. А. преди да му връчи
копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция
на Националната агенция по приходите или преди да сключи с лицето договор по
реда на чл.230, ал.1 от КТ за обучение, то безспорно същият е нарушил
разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ, във вр. с чл.1, ал.2
от КТ, като в жалбата се излагат доводи в тази насока. Според
касатора, в настоящият случай се установило, че
работодателят „АВА-2002“ ЕООД ***, нито е сключил трудов договор с лицето Е. А.
и съответно не е подал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ до ТД на НАП, нито пък
е сключил с А. договор по чл.230, ал.1 от КТ, за да са правилни изводите, до
които е достигнал Районен съд – Мадан, а напротив, защитната теза на
работодателя, която възприел и районният съд е, че макар и да няма сключен
трудов договор или сключен договор за обучение, лицето Е. А. не е престирало труда си в полза на дружеството. Касаторът счита тези изводи за неправилни, като на първо
място сочи, че при описанието на фактическата обстановка, Pайонен
съд - Мадан не обсъдил всички доказателства, представени с административната
преписка, като не обсъдил представения договор за обучение - дали той е бил
регистриран в ТД на НАП, за да приеме, че наистина лицето Е. А. се е обучавал,
а не е престирал труда си в полза на дружеството. Според
касатора, за да направи своите изводи, Pайонен съд - Мадан се е позовал единствено и само на
показанията на св.А. и св.М., които е приел за последователни и безпротиворечиви, а въобще не обсъдил и анализирал
показанията на другите разпитани по делото свидетели в съвкупност с всички
останали доказателства по делото. Твърди, че от показанията на св.Г. и св.Ч.
нарушението било установено по безспорен и категоричен начин, а районният съд
пренебрегнал техните показания, като неправилно кредитирал показанията от една
страна на св.А., който бил служител в дружеството и показанията му били
продиктувани от зависимостта, която е имал към работодателя му, а от друга
страна - на св.М., които показания били в противоречие на показанията на св.А.,
както и противоречали на представения по делото от работодателя договор за
обучение, който договор бил подписан на същата дата, на която била извършена
проверката - 10.11.2021 год., в ***, а не в ***, както било записано в самия
договор и от страна на „Еконт Експрес“ ООД *** бил
подписан от Ж. Н., неизвестно в какво нейно качество. Касаторът
сочи, че св.М. твърди в показанията си, че той бил назначен за *** на св.А.,
като последният по време на едномесечното му обучение нямал график и сам
преценявал кога да отиде, но по делото липсвали каквито и да било доказателства
св.М. да е бил назначаван за *** на А., нито пък в какво се състои дейността му
по наставничество и къде и кога следва същата да се осъществява, като същевременно,
ако се приемело, че между работодателя и св.А. е имало действително сключен
договор за обучение, то видно от представения такъв по делото, в същия бил
залегнал график на обучението, което обстоятелство противоречало на показанията
на св.М., че „А. сам преценявал кога и къде да отиде.“. Поради
тгова касаторът счита, че
съдът е допуснал съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, като
сочи, че по своята същност, договорът за ученичество се сключва с цел
работодателят да обучи работника или служителя в процеса на работа по
определена професия, като при успешно завършване на обучението се задължава да
му осигури работа съобразно придобитата квалификация, като в договора изрично
се записва срокът и работата, която работника или служителя следва да работи
след успешно завършване на обучението, а наред с това, работодателят поема
задължение да приеме работника или служителя на работа спрямо придобитата
квалификация и в случай, че не осигури такава, му дължи обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което
не му е осигурил такава работа, но за не повече от 3 месеца. Сочи, че в
настоящият случай, от представения по делото договор за обучение е видно, че
първо той е бил сключен на същата дата, на която е била извършена проверката -
10.11.2021 год. и то в *** и този договор е бил антидатиран,
тъй като нямало как на една и съща дата лицето А. да присъства на проверката в ***
и същевременно да подписва договора в ***. Касаторът
излага довод, че от една страна, приемайки, че действително между дружеството и
Е. А. няма сключен трудов договор, а от друга страна, приемайки, че той не е престирал труда си в полза на работодателя, следвал изводът,
че съдът приема, че лицето Е. А. се е обучавал, което пък противоречало на обстоятелството,
че между работодателя и А. е налице валидно сключен договор за обучение, което
обстоятелство било опровергано в хода на съдебното дирене. Касаторът
счита, че от
приобщените по делото писмени и гласни доказателства се установило по безспорен
и категоричен начин, че „АВА - 2002“ ЕООД *** е осъществил състава на
административно нарушение по чл.63, ал.1 от КТ, тъй като на 10.11.2021 год.,
около 10:32 часа, е допуснал до работа Е. В. А., с ЕГН **********, преди да му
връчи копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, като
твърди, че такова уведомление не му е било предоставено, защото видно от
приетите по делото доказателства, въобще не е било подадено от работодателя,
нито пък работодателят към датата на проверката е бил сключил договор за
обучение с Е. В. А., за да се приеме, че същият се е обучавал, а не е престирал труда си в полза на работодателя. С оглед
констатираното нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, касаторът счита, че правилно и законосъобразно е ангажирана
отговорността на „АВА - 2002“ ЕООД ***, ЕИК ***, на основание чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция в посочения в НП размер от 1500 лева,
която санкция била минимално предвидената по размер. В жалбата моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №5 от
13.02.2023 год. на
Pайонен съд – Мадан, постановено
по АНД №127/2022год. по описа на съда и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено изцяло издаденото от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
град Смолян
наказателно постановление
№21-22100029 от 28.03.2022 год., както и
моли да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
Редовно призован за съдебното
заседание, касаторът – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – град Смолян, не се явява, представлява се от редовно
упълномощения си процесуален представител - ст.юрк.В.
П., който заявява, че поддържа жалбата по изложените
в нея съображения. Моли съда, след като
се запознае с всички доказателства, както и с изложените съображения в касационната
жалба, да постанови съдебен акт, с който да отмени като неоснователно,
незаконосъобразно и необосновано решението на Районен съд – Мадан и да потвърди,
като правилно и законосъобразно, издаденото наказателно постановление от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Смолян. Моли да бъдат присъдени разноски за
двете съдебни инстанции, а в случай, че съдът отхвърли жалбата, въвежда
възражение относно размера на претендираното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касация – „АВА - 2002“
ЕООД ***, с ЕИК ***, редовно призован, не се представлява. От
пълномощника на същия –
адв.
Н. Г.Д. ***, преди съдебното заседание е депозирано писмено
становище и защита, в която заявява, че оспорва касационната жалба и
че не са налице посочените основания в касационната жалба за отмяна или
изменение на първоинстанционният съдебен акт. Намира
за правилни изводите на първоинстанционният съд, че
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, не се установява към датата на проверката св.Е. А. да е
бил в трудови правоотношения с дружеството-ответник по касация и че не могат да
бъдат споделени твърденията в касационната жалбата, че съдът е допуснал
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Счита,
че първоинстанционният съд е постановил съдебният си
акт след задълбочен анализ на доказателствената
съвкупност по делото и е стигнал до правилният и законосъобразен извод, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Предвид изложеното,
моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди Решение №5 от 13.02.2023
год., постановено по АНД №127/2022 год. по описа на Pайонен
съд - Мадан, като правилно и законосъобразно. Моли също, Дирекция „Инспекция по
труда“ – град Смолян да бъде осъдена да заплати направените съдебни разноски от
страна на ответнтика по касация по КАНД №61/2023 год.
по описа на АдмС - Кърджали, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира
касационната жалба за неоснователна. Счита, че в хода на административнонаказателното производство не са били
събрани необходимите доказателства, които да установяват по безспорен начин
наличието на възникнало трудово правоотношение и престиране
на труд, от страна на свидетеля Е. А.. Счита, че изложените в тази насока
мотиви от страна на Районен съд – Мадан са правилни, поради което предлага съда
да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение.
Кърджалийският
административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши
проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведеното в нея касационно основание, приема за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е
неблагоприятно
и като такава е процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно основание е това по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което
нарушение е свързано с неправилно прилагане, т.е. с нарушение на материалния закон.
Разгледана по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№5 от 13.02.2023 год., постановено по АНД №127/2022 год., Маданският районен съд е отменил наказателно
постановление №21-2100029 от 28.03.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ - град Смолян, с което, на
основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда,
на „АВА -
2002“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, в качеството му
на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00/хиляда
и петстотин/
лева,
за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Със
същото решение, Районен съд – Мадан е осъдил Дирекция „Инспекция по
труда“ - град Смолян, представлявана от инж.Е. К. Д. –директор, да заплати на
„АВА - 2002“ ЕООД ***, с ЕИК ***, сумата в размер на 560.00 лева (петстотин и
шестдесет лева) разноски по АНД №127/2022 год. по описа на Pайонен
съд - Мадан, от които 500.00 лева за адвокатско възнаграждение и 60.00 лева
депозит за призоваване на свидетели, сумата от 350.00 лева (триста и петдесет
лева) разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №39/2022 год. на Pайонен съд - Мадан и сумата от 350.00 лева (триста и
петдесет лева) разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД №107/2022 год. на
Административен съд - Смолян.
За
да постанови решението си, от фактическа страна, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за установено, че на 10.11.2021
год. била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство от
служители на Дирекция „Инспекция по труда“, съвместно с представител на РУ - ***,
като за времето от 10:20 часа до 10:35 часа, на ул.„*** в ***, пред ***, където
бил спрян за проверка автомобил за куриерски услуги, модел „Фиат Скудо“, с peг.№***, с надпис „***“,
използван от „АВА – 2002“ ЕООД ***. В автомобила били установени лицата Е. Е. М.
- водач на автомобила за куриерски услуги и Е. В. А.. От страна на Е. Е. М.
била попълнена собственоръчно декларация по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на
труда, а св.Е. А., който към този момент нямал сключен трудов договор с
дружеството-жалбоподател, попълнил писмено изявление на гърба на декларацията
по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, че все още се обучава и е на пробен период, за да
прецени дали работата ще му хареса, че се е уговорил да вземе заплата от ***
лева, че датата на проверката ще бъде с Е. М. на пълно работно време от 10:00 часа
до 18:00 часа, че доставят пратки и имат почивка от 1 час. На 07.12.2021 год.
била извършена проверка по документи, при която дружеството-жалбоподател
представило договор за обучение от 10.11.2021 год., сключен между „Еконт Експрес“ - обучител, „АВА -
2002“ - възложител и Е. А. – обучаван, съгласно който, обучителят
се задължил да извърши обучение на посочения обучаван за длъжност „***“, през
периода 10.11.2021 год. до 10.12.2021 год., срещу възнаграждение. С писмо
изх.№21082802/10.12.2021 год., дружеството-жалбоподател било поканено да се яви
в Дирекция „Инспекция по труда“ - град Смолян, на 16.12.2021 год., в 14:00 часа,
за съставяне на актове за установяване на нарушение на трудовото
законодателство, като писмото било връчено на управителя на дружеството на 12.12.2021 год. На 16.12.2021 год. бил съставен АУАН
№21-2100029, по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, против „АВА – 2002“ ЕООД, за
следното нарушение: на 10.11.2021 год., в интервала от време от 10:20 часа до
10:35 часа, на автомобил за куриерски услуги, модел „Фиат Скудо“,
рег.№***, жалбоподателят „АВА-2002“ ЕООД ***, в качеството му на работодател, е
допуснал до работа на 10.11.2021 год., около 10:32 часа, Е. В. А., като същият
доставя пратки, с работно време от 10:00 до 18:00 часа, при уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на *** лева и с почивка от 1 час, без
да е уредил отношенията при предоставяне на работната му сила като трудови
правоотношения, чрез сключването на договор в писмена форма, включително и на
основание чл.230, ал.1 от КТ - с условие за обучение по време на работа.“.
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН и с писмо изх.№21083968/17.12.2021 год., съставеният АУАН бил изпратен до
управителя на дружеството-жалбоподател, на вписания в Търговския регистър адрес
на управление на дружеството, като пратката се върнала като непотърсена. На основание
чл.416, ал.3 от КТ, на 13.01.2022 год. било поставено съобщение за съставянето
на акта на таблото за обявления и в интернет страницата на Дирекция „Инспекция
по труда“ - град Смолян, а въз основа на така съставения АУАН, на 28.03.2022 год.
било издадено наказателно постановление №21-2100029 от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – град Смолян, като нарушението било квалифицирано по чл.61,
ал.1 от КТ, във вр. с чл.1, ал. 2 от КТи със същото, на ответника по касация в настоящото
производство, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414,
ал.3 от КТ, била наложена имуществена санкция, в размер на 1500 лева.
Съдът
е установил тази фактическа обстановка въз основа на показанията на разпитаните
като свидетели по делото: Д. С. Г. - актосъставител, И.
С. Ч. и В. А. О. - свидетели по акта и Е. В. А. и Е. Е. М. - лицата, които са били
установени в проверявания автомобил, модел „Фиат Скудо“,
с peг.№*** и на приети писмени доказателства: Договор
от 10.11.2021 год. за обучение и квалификация на лица в Обучителен център,
ведно с приложени документи по опис в жалбата; Протокол за извършена проверка с
№ПР2137061/10.12.2021 год.; Покана за съставяне на АУАН с
изх.№21082802/10.12.2021 год.; Декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение по чл.402, ал.1, т.З от КТ на Е. В. А., ведно
с писмено обяснение от същия от 10.11.2021 год.; Свидетелство за регистрация на
МПС – „Фиат Скудо“; АУАН №21-2100029 от 16.12.2021 год.
на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Смолян - оригинал; Писмо
изх.№21083968/17.12.2021 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Смолян, за
изпратени 2 броя АУАН; Известие за доставяне от 20.12.2021 год. с баркод ***; Съобщение, на основание чл.416, ал.3 от КТ, с
изх.№22001748 от 13.01.2022 год; Протокол №ДОК22000749
от 13.01.2022 год. за публикуване на съобщения по реда на АПК, ЗАНН, КТ и ЗТМТМ,
на интернет страницата на ИА „ГИТ“; Наказателно постановление №21-2100029 от 28.03.2022
год. по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Смолян - оригинал; Писмо
изх.№22018029 от 29.03.2022 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ – град Смолян,
за изпратени 2 броя наказателни постановления; копие на пощенски плик с баркод R PS 4700 00Q6N 0, ведно с известие за доставяне;
Писмо изх.№22019868 от 04.04.2022 год. за изпратени 2
броя наказателни постановления; Известие за доставяне с баркод ***, които съдът е кредитирал, с изключение на
дадените писмени обяснения от Е. В. А. от 10.11.2021 год., обективирани
върху приложената декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ- частично.
При
проверка на приложените към преписката АУАН и НП районният съд е констатирал,
че както АУАН, така и НП, са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е намерил за неоснователно изложеното
от страна на жалбоподателя възражение за нарушение на чл.52, ал.2 от ЗАНН, доколкото съставеният АУАН е бил изпратен до „АВА - 2002“ ЕООД на
вписания в Търговскшия регистър адрес на управление
на дружеството, като след връщането на пратката като непотърсена, актът е
надлежно връчен на жалбоподателя при условията на чл.416, ал.3 и ал.4 от КТ.
Съдът
е посочил, че с обжалваното наказателно постановление, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание за нарушение на
разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставяне
на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно
разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма,
преди постъпването на работника /служителя/ на работа/арг.
чл.61, ал.1 от КТ/. Посочил е също, че тези норми са императивни и следва да се
изпълняват от лицата, явяващи се работодатели и че при тяхното нарушение е
определена и административнонаказателна отговорност,
съгласно чл.414, ал.3 от КТ, а именно - че при нарушение на разпоредбата на
чл.62, ал.1 от КТ, всеки работодател се наказва с „имуществена санкция“ или „глоба“,
в размер от 1500 лева до 15000 лева, като съобразно законовите изисквания,
трудов договор се сключва в писмена форма между работник/служител и работодател
преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за всички
необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно: място
на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на сключване и
начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица.
Районният
съд е приел, че в конкретния случай по делото няма спор, че на процесната дата 10.11.2021 год., св.Е. А. е пътувал в
спрения за проверка товарен автомобил, заедно с шофьора на автомобила - Е. М.,
който към този момент упражнявал трудова дейност въз основа на сключен трудов
договор с дружеството-жалбоподател и че е безспорно, че св.Е. А. към момента на
извършената проверка не е имал сключен трудов договор, вкл. и по реда на
чл.230, ал.1 от КТ за обучение по време на работа. Съдът е посочил, че за да е
налице трудово правоотношение между св.А. и дружеството-жалбоподател, е
необходимо работникът да е бил нает от работодателя да изпълнява конкретна
работа, да има уговорено трудово възнаграждение, работно място, работно време,
почивки, отпуски и т.н. и че единственото доказателство в тази насока е
представената декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от Е. В. А., ведно с
писмено обяснение от същия, дадено в момента на извършване на проверката. Съдът
е посочил, че в съдебно заседание обаче, самият свидетел А. не е потвърдил
изложеното от него в декларацията, като е заявил, че в периода на обучението не
бил обвързан с точен час за почивки, не бил получавал възнаграждение, придружавал
бил Е. М. на самите курсове, но не бил извършвал разтоварване и предаване на
пратки, както и че в декларацията бил вписал условията на бъдещия трудов
договор с дружеството. Съдът е приел също, че обстоятелството, че
св.А. не е извършвал трудова дейност в деня на проверката се потвърждава и от
показанията на св.Е. М., който заявил, че св.А. не бил ангажиран с доставка на
пратки, като св.Е. М. е заявил, че е бил назначен за *** на св.А., като
последният по време на едномесечното му обучение му нямал график и сам
преценявал кога да отиде. Съдът е приел също, че показанията на св.М. и св.А.
следва да бъдат кредитирани в тази част, като последователни и безпротиворечиви.
Районният
съд е приел на следващо място, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, не се установява към
датата на проверката св.Е. А. да е бил в трудови правоотношение с
дружеството-жалбоподател и че в АУАН и в НП е посочено, че Е. А. доставял
пратки, с работно време от 10:00 до 18:00 часа, при уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на *** лева, с почивка от 1 час, но че тези констатации
обаче се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели Е. А. и
Е. М., както и че присъствието на св.А. в проверявания товарен автомобил не е
достатъчно да бъде прието за установено, че същият е бил в трудови
правоотношения с дружеството-жалбоподател, предвид липсата на категорични
доказателства да е бил нает от работодателя да извършва някаква работа,
свързана с дейността му, да е извършвал такава по време на проверката, да е
имал уговорка, че ще му се заплаща за нея възнаграждение и за размера му, да е
било определено фиксирано работно време и почивки. Съдът е отбелязъл,
че в самата декларация св.А. е посочил, че все още се обучава, за което
впоследствие е представен и договор за обучение и квалификация на лица в
Обучителен център от 10.11.2021 год. Съдът не е кредитирал показанията на св.А.
в частта им, в която същият е заявил, че представеният като доказателство по
делото договор за обучение и квалификация е сключен преди извършване на
проверката, като се е обосновал, че показанията на свидетеля
са лишени от конкретика по отношение на мястото на
сключване на договора и лицата, с които е сключен същият, които обстоятелства в
случая са от съществено значение за проверка на достоверността на дадените от
свидетеля показания в тази част, доколкото в самия договор за обучение било
посочено, че същият е сключен в *** в деня на проверката - 10.11.2021 год. Съдът
е отбелязъл също, че свидетелят не излага и конкретни
причини, поради които в писмената декларация от 10.11.2021 год., която била
съставена в 10:32 часа, е вписал, че към момента на проверката не бил попълвал
и подписвал никакви документи с дружеството- жалбоподател и че косвено, липсата
на сключен писмен договор за обучение към момента на проверката, се установява
от показанията на св.М., според който, договорът за обучение бил сключен след
проверката. Според районния съд, това обстоятелство обаче не е било достатъчно
да се приеме, че св.А. е бил в трудово-правни отношения с
дружеството-жалбоподател, доколкото липсват безспорни и категорични
доказателства, които да установят, че същият е престирал
труд в полза на дружеството към датата на извършване на проверката. По тези
съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че не е осъществен
съставът на административното нарушение по чл.62, ал.1, във вр.
с чл.1, ал.2 от КТ, за което е санкционирано дружеството, поради което
наказателното постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон
и следва да бъде отменено.
Районният
съд е посочил, че съобразно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, като е приел, че на основание чл.143, ал.1 от АПК и чл.226, ал.3 от АПК,
в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените
разноски по делото, вкл. и при първото му разглеждане.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен
акт е валиден, като постановен от надлежния районен
съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Маданския районен съд също така
е допустимо, като постановено по подадена от надлежно
легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не
са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице
основания за неговата ревизия в този смисъл.
Касационната инстанция споделя,
предвид събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, така
установената от районния съд фактическа обстановка, като намира, че въз основа
на нея, съдът е направил и правилни и законосъобразни изводи. Настоящият състав на
касационната инстанция споделя в пълна степен изводите на първоинстанционния
съд, като счита, че същите са правилни, законосъобразни и в пълно съответствие
със събраните по делото писмени и гласни доказателства и
с приложимия материален закон.
Съдът
намира, че не следва да коментира и обсъжда доводите и аргументите, развити в
касационната жалба, респ. и твърденията, че дружеството – ответник по касация в
настоящото производство, е осъществило състава на административно нарушение по
чл.63, ал.1 от КТ, тъй като с процесното наказателно
постановление, административнонаказателната отговорност
на това дружество е ангжирана за нарушение на чл.62,
ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, а не на чл.63, ал.1
от КТ, като по разбиране на настоящия съдебен състав, това са различни състави
на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят
е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов
договор, подписан от двете страни,
и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите,
докато в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление, в словесното описание на нарушението се твърди, че
дружеството „АВА – 2002“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснало до
работа на посочената дата, час и място, Е. В. А., без да е уредил отношенията
при предоставянето на работната му сила като трудови правоотношения, чрез
сключването на трудов договор в писмена форма. Така описаното деяние е
квалифицирано като нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, която норма регламентира
единствено, че трудовият договор се сключва в писмена форма и нищо повече, във вр. с чл.1,
ал.2 от КТ, която пък регламентира, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения.
Съдът намира, с отглед словесното описание на
нарушението, така дадената правна квалификация на същото, т.е. на нарушените материалноправни разпоредби, категорично не е прецизна. Материалноправната норма, която императивно изисква да се
сключи трудов договор между между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа, е тази на чл.61, ал.1 от КТ, според
която, трудовият договор
се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа,
която обаче не е посочена като нарушена с така описаното деяние, а е посочена нормата
на чл.62, ал.1 от КТ, която регламентира единствено формата – писмена, на
трудовия договор. Съдът в настоящия състав счита, че точната правна
квалификация на така описаното деяние следва да е за нарушение на чл.61, ал.1,
във вр. с чл.62, ал.1 и във вр.
с чл.1, ал.2 от КТ.
Така,
предвид изложеното, за да е налице съставомерно
деяние, следва да бъде установено, че на посочената дата и място, посоченото
лице Е. В. А. е престирал работната си сила в полза
на дружеството „АВА -2002“ ЕООД ***, т.е. че е бил допуснат до работа и е
осъществявал трудови функции, доколкото липсата към този момент на сключен с
него писмен трудов договор не е спорна. Районният съд е направил коректна и
точна преценка на събраните в хода на производството доказателства в тази
насока и съвсем правилно и обосновано е
приел, че посовеното лице не е осъществявало
такива трудови функции, респ., към посочената в НП дата то не е било в трудово
правоотношение с дружеството, за да е налице задъление
с него преди това да е сключен трудов договор в писмена форма. Настоящият
състав в пълна степен споделя извода, че само присъствието на това лице в
автомобила за куриерски услуги, с надпис „***“, който автомобил си е бил
управляван от св.Е. М., служител на фирмата със сключен трудов договор, категорично
не е достатъчно да обоснове безспорен извод, че Е. А. е престирал
работната си сила в полза на дружеството „АВА – 2002 ЕООД ***. В наказателното
постановление се твърди, че на датата 10.11.2021 год., в посоченото време, Е.
А. е доставял пратки, но по делото няма
доказателства, това лице да е извършвало фактически каквато и да е трудова
дейност, присъща или свързана с доставянето на пратки – няма данни или
доказателства същият да е приемал пратки, да ги е товарил в посочения
автомобил, да ги е подреждал, да е разтоварвал пратки или да ги е предавал на
адресатите им, както и няма никакви или дори твърдения, данни същият да е оформал и някакви документи, свързани с предаването или
получаването на пратките. Следва да се посочи, че данни за осъществяването на
такава трудова дейност не се съдържат и в показанията на актосъставителя
– св.Д. Г., който в същите е посочил, че на 10.11.2021 год., в ***, на ул.„***,
е бил спрян за проверка описания автомобил с надпис „***“, използван от „АВА
-2002“ ЕООД и в автомобила били установени две лица, едното от които бил Е. А.
и нищо повече. По-нататък в показанията същият обяснява обстоятелства относно
попълването на деклрарацията от А., вписаното в тази
декларация и извършената впослествие проверка по
документи, но не и за извършвана фактически трудова дейност от А.. Данни за реално
престиране на труд от страна на Е. А. не се съдържат
и в показанията на свидетелите по акта – И. Ч. и В. О., като и двамата в
показанията си сочат, че са само свидетели по съставяне на АУАН, т.е. същите не
са присъствали на място по време на проверката. В показанията си тези свидетели
сочат, че актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като на
посочената дата и час не бил изпратен представител на дружеството и че актът бил
съставен за допускане на лице до работа без трудов договор и нищо повече. Казано
по друг начин, тези трима свидетели не сочат в показанията си конкретни обстоятелствна, които да потвърждават извода, че А. е изпънявал конкретни трудови функции срещу заплащане. Предвид
това, оплакванията в жалбата, че районният съд не бил анализирал показанията на
св.Г. и св.Ч. и че от тези показания нарушението било установено по безспорен и
категоричен начин, са меко казано неоснователни и крайно несъстоятелни, тъй
като от тези показания се установява изложеното малко по-горе и нищо повече. дружеството. Обстоятелството, че Е. А. не е
извършвал трудова дейност в деня на проверката се потвърждава и от показанията
на св. Е. М., който ясно е заявил, че А.
не бил ангажиран с доставка на пратки, а само е стоял и е гледал какво прави
св.М. , за да прецени дали работата ще му хареса.
От
изложеното по-горе се налага изводът, че актосъставителят,
а впоследствие и наказващия орган, са приели за безспорно установено твърдяното
нарушение само на база на попълнената декларация от Е. А. или по-скоро - от
написаните от същия обяснения под декларацията, доколкото в декларацията лицето
е вписало само трите си имена, ЕГН и адрес. В тези обяснения А. е вписал, че се
обучава и е на пробен период, за да прецени дали работата ще му хареса и че
този ден ще бъде с Е. М., без да е посочил работно време, дни за междуседмична почивка, почивка
през работния ден, уговорено месечно трудово възнаграждение, нито получено
такова. Настоящият касационен състав споделя извода на районния съд, че към
датата на проверката е липсвал писмен договор за обучение, която липса на
сключен писмен договор за обучение към момента на проверката се установява от
показанията на св. М., но в пълна степен споделя и извода, че това обстоятелство
обаче, само по себе си не е достатъчно да се приеме, че Е. А. е бил в
трудово-правни отношения с дружеството-ответник по касация в нсатоящото производство, доколкото липсват безспорни и
категорични доказателства, които да установят, че същият, на посочената в
наказателното постановление дата на извършване на проверката – 10.11.2021 год.,
е престирал труд в полза на дружеството, а от това
следва и извод, че същият към тази дата не е бил допуснат до работа като
куриер, за да е било необходимо преди това с него да е сключен трудов договор с
писмена форма.
Ето
защо, настоящият касационен състав също намира, че не е осъществен състава на административно
нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал. 2 от КТ,
за което е санкционирано дружеството – ответник по касация, до който извод
правилно и в съотведствие със съблраните
по делото доказателства, е стигнал и решаващия състав на Маданския
районен съд. Тук съдът отново намира за нужно да посочи, че освен всичко
останало, така описано, твърдяното администранивно
нарушение е следвало да бъде квалифицирано като такова по чл.61, ал.1, във вр. с чл.62, ал.1 от КТ, доколкото императивното правило за
поведение е разписано именно в първата от посочените материалноправни
норми, а втората само регламентира формата на трудовия договор.
Така, с оглед
всичко изложеното по-горе, настоящият състав на касационната инстанция, извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, намира,
че оплакванията, изложени в касационната жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – град
Смолян, са неоснователни и недоказани, а изводите на Маданския районен съд са правилни, обосновани
и съобразени в пълна степен със събраните по делото
доказателства, като районният съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото
доказателства и на основата на
свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован и правилен извод, като е
приел, че административното нарушение на трудовото законодателство, вменено на
търговското дружество
– касатор в настоящото производство, не е извършено. Ето защо и на основание
чл.218, ал.1 от АПК, настоящият
съдебен състав намира, че твърдяните от касационния жалбодател пороци на решението
на Районен съд - Мадан, не са налице и
съответно, не са налице твърдяните касационни
основания за отмяната му. Обжалваното решение на Районен съд – Мадан
е
валидно, допустимо, постановено при правилна и обоснована преценка на събраните доказателства и в съответствие с материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и като такова,
с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, предвид своевременно
направено искане в дсепозираната преди съдебното
заседание писмена защита, в порза на ответника по
касация следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски за
настоящата съдебна инстанция, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, съобразно представения и
приложен по делото Договор за правна защита и съдсействие
№НП-23-09 от 04.07.2023 год./л.18/. Съдът намира също, че предвид своевременно направенето в съдебно заседание възражение за прекомерност
на това адвокатско възнаграждение,
размерът на същото следва да бъде редуциран до минимално регламентирания такъв
в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция/както
в настоящия случай/ и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. С процесното наказателно постановление е била наложено
административно наказание имуществена санкция, в размер на 1500.00 лева, при
което, приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, съгласно
която, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с
материален интерес от 1000 до 10000 лева е 400 лева плюс
10% за горницата над 1000 лева
или, определен съобразно тази норма, минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен на 450.00 лева. Предвид горното съдът
намира, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран от
500.00 лева, на 450.00 лева и в този редуциран размер същото следва да бъде
присъдено в полза на ответника по касация в настоящото производство, тъй като
по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което
упълномощения от ответника процесуален представител – адвокат от АК – *** не се
е явил, а само е депозирал кратка писмена защита в подкрепа на обжалваното
решение. За дължимите на ответника по касация деловодни разноски следва да бъде
осъдена Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище ***, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във връзка с чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/ от АПК
и във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5
от 13.02.2023 год., постановено по АНД №127/2022 год. по описа на Районен съд -
Мадан.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” – град София, ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АВА - 2002“
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, направени деловодни разноски за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение, в размер на 450.00/четиристотин и петдесет/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.