Р Е Ш
Е Н И Е
№ 104 30.04.2019г.
град Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурора Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 218 по описа на съда за 2018г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
А.В.К.,
ЕГН ********** *** е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА”
иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в
размер на 20 000лв. за неимуществени вреди през периода 10.12.2014г. - 15.12.2014г.
от заповед №620/27.11.2014г. на началника на затвора в гр.Бобов дол, отменена с
определение от 22.12.2014г. по ч.н.д.№1304/2014г. на РС – Дупница, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2014г. до окончателното й
изплащане. Неимуществените вреди са заявени като психически стрес и
разстройство на нервите поради липса на баня, студена вода, недостатъчно
отопление и осветление, наличие само на едно одеяло, липса на дюшек на леглото,
недостатъчно въздух и лоша миризма в наказателната килия.
В
с.з. ищецът и неговият процесуален представител по ЗПП поддържат иска по
основание и размер.
В
писмен отговор и в с.з. пълномощникът на ответника оспорва иска като недоказан.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за недоказаност на иска поради липса на неимуществени вреди,
евентуално за неговото уважаване в минимален размер.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с исковата молба, становищата на страните
и събраните по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка
Със
заповед №620/27.11.2014г. на началника на затвора в гр.Бобов дол на основание
чл.101, т.7 във вр. с чл.104 от ЗИНЗС ищецът е наказан с „изолиране в
наказателна килия“ за срок от 5 денонощия. По това време същият е пребивавал в
затвора по изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Наложеното
дисциплинарно наказание е изтърпяно през периода 10.12.2014г. – 15.12.2014г. С
протоколно определение от 22.12.2014г. по ч.н.д.№1304/2014г. на РС – Дупница
съдът е отменил заповедта за дисциплинарно наказание поради недоказано
нарушение. Определението на съда е окончателно.
К.
е прегледан от лекар в началото и края на престоя в наказателната килия, видно
от приложеното на л.82-85 от делото извлечение от медицински амбулаторен журнал
на МЦ в затвора за 2014г. По това време не е съществувало задължение за
затворническата администрацията за посещение от медицински специалист на
настанените в наказателна килия всеки работен ден, съгласно действащата
разпоредба на чл.144, ал.1, изр.1 от ЗИНЗС. Във вещевата ведомост на ищеца не
се съдържат данни за зачислени при изтърпяване на наказанието вещи. Практиката
е на лишените от свобода да се зачисляват вещите, ползвани от тях по време на
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, а не временно
предоставените им такива за ползване, каквито са шалтета, одеяла и постелъчни
принадлежности, ползвани в наказателната килия /вж. писмо на началника на затвора
с изх.№282/20.03.2019г./. През времето на престой в наказателната килия няма
данни за извършен на ищеца медицински преглед от „Спешен медицински център“ –
гр.Бобов дол. Документите за такива прегледи се съхраняват 3 години, който срок
понастоящем е изтекъл.
Преди
заповедта за дисциплинарно наказание и след нея ищецът е наказван многократно за
различни нарушения с наказанието „изолиране в наказателна килия“ с различна
продължителност. Заповедите са влезли в законна сила. Със заповед
№619/27.11.2014г., връчена на 05.12.2014г. ищецът е наказан за срок от 5
денонощия. След изтърпяване на наказанието по отменената процесна заповед са му
връчени заповеди №625/04.12.2014г. /на 15.12.2014г./, №633/11.12.2014г. /на
14.01.2015г./ и №13/15.01.2015г. /на 15.01.2015г./. Заповед 633/11.12.2014г. е
по повод грубо и арогантно поведение и отправени обидни изрази към доктора в МЦ
на затвора след прегледа му на 05.12.2014г. за освидетелстване по повод
настаняване в наказателна килия за изпълнение на първата заповед от 27.11.2014г.
Медицинската справка от това освидетелстване е приложена на л.25 от делото. По
този начин, ищецът е пребивавал по няколко заповеди последователно в
наказателната килия.
Съгласно
становище на началник сектор „ФЛКР“ в затвора Ц.Х. на л.28 от делото,
наказателните килии са обособени на първия етаж на сградата, в която са
настанени доживотно осъдените и на специален режим лица /в зоната за повишена
сигурност/. Помещенията отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания за
настаняване. Осигурен е пряк достъп до дневна светлина и възможност за
естествено проветряване посредством прозорците. Килиите са оборудвани с легла и
шкафове. Има самостоятелен санитарен възел, оборудван с тоалетна чиния и
тоалетно казанче, отделен от останалата част от килията. В помещенията има мивка
с достъп до чиста вода за миене и питейни нужди. Отоплението е посредством
локално парно с един радиатор. През 2008г. е извършен ремонт на килиите като е
подменена старата дървена дограма с ПВЦ дограма, а помещенията са пребоядисани.
През 2014г. е направено варосване на стени и тавани. На лишените от свобода в
наказателните килии се предоставят за ползване постелъчни принадлежности –
дюшек, чаршафи, възглавница и две одеяла през зимата. Поддържането на доброто
състояние и хигиена в помещенията е задължение на настанените лица. Къпането
става по утвърден график в банята на същата сграда два пъти седмично.
От
показанията на св.А.С. /главен надзирател в затвора/ се установява, че
изолирането и освобождаването от наказателна килия се извършва от дежурния
главен надзирател. Към 2014г. наказателните килии са били 3 – две с по 4 легла
и една с по 2 легла. При настаняването на лишения от свобода същият идва с
вещите, допустими по закон – жилетка, блуза, бельо, постелъчно бельо, а през
зимния сезон от 15 октомври до 30 април има право на две одеяла – едно за през
деня и още едно се дава вечерта около 20.00 часа. Преди години са се ползвали
2бр. шалтета, представляващи мини дюшек с пълнеж отвътре и опакован с брезент.
На един лишен от свобода се полагали по 2 шалтета. Лишените от свобода са
попълвали документ за това какво получават и какво връщат по опис. Свидетелят
сочи, че лишените от свобода са длъжни сами да поддържал килиите, като само за
общите помещения има чистач. В килиите има самостоятелен санитарен възел, мивка
с течаща вода, прозорец с достъп до дневна светлина. Не си спомня по негово
дежурство да е идвала „Бърза помощ“. Ако има нужда от „Спешен център“ се
сигнализира на тел.112, изготвя се докладна записка от съответния служител и се
прикрепя към досието.
Показанията
на свидетеля съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични,
последователни и съответстват на писмените документи по делото. Страните не ги
оспорват.
От
показанията на св.Ж.И. се установява, че към 2014г. същият е пребивавал в
затвора. Свидетелят си спомня, че ишецът е бил в наказателната килия в края на
2014г. за срок от 5 денонощия. Като излизали заедно на каре ищецът се оплаквал
от болки, дори една вечер му извикали „Бърза помощ“ като не знае дали е било
лято или зима. Чувствал се огорчен от администрацията и унизен, че лежи в
килията. Не говорил с никой. Свидетелят сочи, че в наказателната килия давали
тънки шалтета, които по-късно заменили с дюшеци. Леглото представлявало желязна
вишка и върху нея се слагало шалтето, но усещането било като да се спи на желязо.
През деня взимали одеялата и ги давали вечерта към 20.00 – 20.30 часа. Нямало
топла вода, само студена. Тоалетната вътре миришела, не можело да се яде. Имало
режим на водата. Свидетелят сочи, че е видял обзавеждането в наказателната
килия при отваряне на вратата, а също и през прозорчето.
Св.Е.Т.
потвърждава показанията на св.Ж.И..
Показанията
на двамата свидетели съдът намира за недостоверни. Съгласно данните от затвора,
към м.12.2014г. св.Т. не е бил в затвора. При едно от поредните си пребивавания
в затвора го е напуснал на 10.01.2014г., а след това е постъпил на 27.11.2015г.
Същият е подал и писмена декларация до съда от 13.03.2019г., сочейки, че
показанията му по делото се неверни, т.к. бил принуден от ищеца да лъже.
Декларация е частен свидетелстващ документ, чиято достоверност се потвърждава
от справката от затвора за времето на престой на свидетеля. Следователно, за
периода за който св.Т. свидетелства, същият не е бил очевидец на преживяванията
на ищеца и условията в наказателната килия. Показанията на св.И. са
недостоверни, т.к. посоченият от него преглед на ищеца от „Спешен център“ не се
потвърждава от останалия доказателствен материал. Дори и да не се съхраняват
дневниците за това, то в личното затворническо досие следва да има докладна
записка от служител на затвора за подобен преглед /вж. показанията на св.С./,
каквато липсва. От друга страна, при прегледа на ищеца в началото и края от
престоя в наказателната килия лекарят на затвора не е установил здравословни
неразположения. Съдът отчита и т.нар. навързване на наказания преди и след
процесното. Преди процесното ищецът е пребивавал в наказателната килия също за
5 денонощия по заповед №619/27.11.2014г., връчена на 05.12.2014г. /вж. л.92/, а
след напускането му е наложено наказанието по заповед №625/04.12.2014г.,
връчена на 15.12.2014г. Св.И. не сочи кога точно е викана „Бърза помощ“ –
лятото или зимата, поради което не може да се приемат за достоверни показанията
на свидетеля за страдания на ищеца по процесната заповед.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе доказателства.
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим.
Ищецът е легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за доказване
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от
свобода“ по време на предявяване на иска. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от
ЗИНС. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а
затворите са нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като
работещите там служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение
на наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНЗС съдът е родово и местно компетентен
да разгледа спора.
Разгледан
по същество, иска е неоснователен. Съображенията затова са следните:
Фактическият
състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на
ищеца, а за останалите два съдът прилага принципа за кумулативния ефект на
всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за
понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284,
ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по
справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В
случая по делото, ищецът доказа нарушение на чл.3, ал.2, пр.1 от ЗИНЗС. През
процесния период същият като лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“,
е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието от страна
на затворническата администрация, свързани с издадената заповед №620/27.11.2014г.
на началника на затвора. Със заповедта на ищеца е наложено незаконосъобразно
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия.
Наказанието реално е изтърпяно през процесния период 10.12.2014г. –
15.12.2014г., през което време К. е пребивавал в наказателната килия на
затвора, вместо в обикновена килия.
По
делото обаче ответникът обори презумцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, т.к.
установи, че ищецът не е претърпял заявените в исковата молба неимуществени
вреди.
Условията
в наказателната килия сами по себе си не са довели до неблагоприятни
преживявания с по-силен интензитет от тези в обикновена килия, т.к. ищецът е
разполагал с достатъчно осветление и отопление, достатъчно приток на чист
въздух и сравнително добри битови условия. В килията е имало прозорец от ПВЦ
дограма, радиатор с локално парно, легло със спални принадлежности /2бр.
шалтета/. Не се доказа тезата на ищеца за наличие само на едно одеяло през
нощта. Същият е разполагал с постоянно течаща вода от монтирана в килията мивка
и със самостоятелен санитарен възел. Наличието на лоша миризма е в резултат на
неположени от ищеца грижи за чистотата в килията, което е било негово
задължение. Следва да се има предвид, че пребиваването на ищеца по процесната
заповед е осъществено непосредствено след приключено негово предходно
пребиваване по друга подобна заповед, поради което ако е имало занемарени
битови условия в хигиенно отношение в килията това е било в резултат на негово
недобросъвестно поведение и неспазване на правилата за добра хигиена. Няма
никакви данни за твърденията на ищеца относно преживян стрес и разстройство на
нервите от престоя в наказателната килия. В началото и края на престоя прегледа
от лекаря не е показал подобни оплаквания. Такива не са регистрирани и
съхранени в личното затворническо досие. Няма подадени от ищеца жалби и сигнали
за подобен род страдания.
Следователно,
установеното по делото нарушение на чл.3 от ЗИНЗС не е довело до причиняване на
заявените от ищеца неимуществени вреди. Престоят в наказателната килия сам по
себе си е неблагоприятно преживяване, но интензитетът му на засягане не сочи за
твърдяните от ищеца страдания. Целта на търсеното обезщетение е да възмезди
неблагоприятните преживявания на ищеца, каквито в случая не са установени.
Липсва причинен на ищеца осезаем дискомфорт в душевен и здравословен аспект.
Изложеното
налага извод за неоснователност на предявения иск.
Въпреки
изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива
по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което
последните са неприложими.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от
А.В.К. срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на обезщетение в размер на 20 000лв.
/двадесет хиляди лева/ за неимуществени вреди /психически стрес и разстройство
на нервите/ през периода 10.12.2014г. - 15.12.2014г. от заповед
№620/27.11.2014г. на началника на затвора в гр.Бобов дол, отменена с
определение от 22.12.2014г. по ч.н.д.№1304/2014г. на РС – Дупница, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2014г. до окончателното й
изплащане.
Решението
подлежи на касационно обжалване и протестиране от страните пред ВАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: