№ 213
гр. Л. , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100419 по описа за 2021 година
Отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1
от ГПК.
Постъпила е искова молба от К. Д. Д. от гр. Л., чрез адвокат С.Л., срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, на основание чл. 439 ал. 1 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, в
която се посочва, че с молба вх. № 9214/10.05.2014 година въз основа на изпълнителен лист
от 02.11.2011 г., издаден по Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ЧГД №
1882/2011 г. по описа на Районен съд - Л. и изпълнителен лист от 02.11.2011 г., издаден по
Заповед за изпълнение № 1283/02.11.2011 г. по ЧГД № 1884/2011 г. по описа на Районен съд
- Л., е образувано изпълнително дело № 20148790400649 по описа на ЧСИ В. П., с peг. №
879, с район на действие Окръжен съд - Л., със следните страни: взискател „ОТП Факторинг
България" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н
„Оборище", бул. „Княз Александър Дондуков" № 19, ет. 2, представлявано от И. М.а - М. -
изпълнителен директор, и длъжник ищцата К. Д. Д..
Изтъква се, че дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД е частен правоприемник
на „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
06.03.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД /продавач/ и „ОТП Факторинг България“
ЕАД /купувач/, са му цедирани вземанията и по двата изпълнителни листа спрямо К. Д. Д..
Изпълнителното дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П., се твърди, че е образувано по
молба с вх.№ 9214/10.05.2014 г. на взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
1
Посочва се, че с последваща молба с вх.№ 37725/04.12.2018 г. по изп.дело №
649/2014 г., ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - гр. София, с управител Р. М. Т., е
помолил да бъде конституиран като взискател по делото, тъй като на 28.09.2018 г. е бил
сключен нов договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, по силата на който „ОТП Факторинг България“ ЕАД /като цедент/ е цедирал
вземането си по изпълнителното дело на „ЕОС Матрикс“ ЕООД /като цесионер/.
Твърди се, че с друга молба с вх.№ 15842/21.04.2020 г. по изп.дело № 649/2014 г.,
новият взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е помолил да се прекрати изпълнителното дело, на
основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК /перемпция/, тъй като в хода на изпълнителното
производство е настъпил предвиденият в закона двугодишен срок, през който не са
поискани и извършени изпълнителни действия.
С Постановление от 21.04.2020 г., изпълнително дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ
В. П. било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /перемпция/, тъй като за
времето от образуването му до неговото прекратяване не са били предприети никакви
изпълнителни действия, при което от 10.05.2014 г. до 10.05.2016 г. е бил изтекъл
предвиденият двугодишен срок и същото е било перемирано по силата на закона.
Посочва се още, че едновременно с молбата за прекратяване на горното изпълнително
дело била депозирана и друга молба с вх. № 15864/21.04.2020 г. от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, с искане да бъде образувано ново изпълнително дело срещу длъжника К. Д. Д., за
което да се приложат изпълнителните листи от прекратеното дело. С молбата били поискани
изпълнителни действия - запор на банкови сметки на длъжника. Вследствие на тази молба
било образувано и новото изпълнително дело № 20208790400470 по описа на ЧСИ В. П. с
peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Л..
Ищцата навежда доводи за погасяване на вземанията по двата изпълнителни листа по
давност. В тази връзка изтъква, че от образуването на първото изпълнително дело №
649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П. - 10.05.2014 г. до 10.05.2016 г., не са предприети никакви
действия по принудително събиране на вземането, поради което то се е прекратило по право
още на 10.05.2016 г., като новата погасителна давност е започнала да тече от 10.05.2014 г. и
е изтекла на 10.05.2017 г. за лихвите и на 10.05.2019 г. - за главниците. Счита, че правото на
кредитора е погасено с 5 - годишна давност, тъй като вземанията по двата изпълнителни
листи от 02.11.2011 г., издадени по двете заповеди за изпълнение от 02.11.2011 г. по ЧГД №
1882/2011 г. и ЧГД № 1884/2011 г. по описа на Районен Съд – Л., произтичат от договор за
кредит и договор за поръчителство, която давност е 5-годишна за главното вземане, по арг.
на чл. 110 от ЗЗД, а за вземанията за лихви е тригодишна съгласно чл. 111, б. „в" от ЗЗД.
Така от последното по делото предприето изпълнително действие, ако образуването на
изпълнителното дело се счита за токова действие - 10.05.2014 г., ищцата счита, че е започнал
да тече новият давностен срок, който е 3 -годишен за лихвите и е изтекъл още на 10.05.2017
г., и 5 - годишен за главниците, който е изтекъл на 10.05.2019 г. Счита също, че второто по
2
ред образувано изпълнително дело № 20208790400470 по описа на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с
район на действие Окръжен съд - Л., следва да бъде прекратено поради давност. Позовава се
на разясненията, дадени в т. 10 и т. 14 на TP №2/26.06.2015 г. на ОСГТК, че не са били
предприети никакви действия, които да са могли да прекъснат давността и тя е изтекла на
10.05.2017г. за лихвите и 10.05.2019г. за главниците, т.е. преди момента на образуване на
новото изпълнително дело № 20208790400470 по описа на ЧСИ В. П. с peг. № 879, с район
на действие Окръжен съд - Л. на 21.04.2020 г. Изтъква, че едва с образуване на последното
са поискани и предприети изпълнителни действия /Запорно съобщение с изх. №
10539/29.04.2020 г. до „Уникредит Булбанк“ АД/ спрямо длъжника/ищцата, но до този
момент 5-годишната давност вече е била изтекла.
Ищцата счита също, че е налице специфичната предпоставка за допустимост на
защитата по реда на чл. 439 от ГПК, с оглед наличието на нов факт, настъпил след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно изтекла погасителна давност, като вземането на кредитора /в случая
цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД/ се е погасило по давност.
Въз основа на изложеното, ищцата предявява настоящият отрицателен установителен
иск, като моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, на
основание чл. 439, ал. 2 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между страните, че тя
не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумите по изпълнителен лист от 02.11.2011 г.
издаден по Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ЧГД № 1882/2011 г. по описа на
Районен съд - Л. и изпълнителен лист от 02.11.2011 г. издаден по Заповед за изпълнение №
1283/02.11.2011 г. по ЧГД № 1884/2011 г. по описа на Районен съд - Л., въз основа на които
е образувано и висящо изпълнително дело № 20208790400470 по описа на ЧСИ В. П.,
поради погасяването им по давност.
Претендират се и сторените по делото разноски.
С уточняваща молба вх.№ 1340/02.03.2021 г., подадена от ищцата, чрез
пълномощника й адв. Л., като цена на иска е посочена сумата 13562.56 лева, представляваща
сбора от сумите по двата изпълнителни листа, а сумите, предмет на иска са конкретизирани,
както следва: сумата от 9973.18 лева, от която: главница – 9205.10 лева, договорна лихва в
размер на 687.00 лева за периода от 01.05.2011 г. до 31.10.2011 г., 46.08 лева – мораторна
лихва за периода 08.05.2011 г. до 31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 01.11.2011 г. до окончателното изплащане
на вземането, заемна такса в размер на 35.00 лева, както и разноски по делото: внесена
държавна такса в размер на 199.46 лева и юрисконсултско възнаграждение в минималния
размер от 439.00 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г. по
Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1882/2011 г. по описа на Районен
съд-Л., както и сумата от 1221.81 евро – главница, сумата 109.08 евро – договорна лихва от
01.03.2011 г. до 31.10.2011 г., сумата 50.77 евро – мораторна лихва от 08.03.2011 г. до
3
31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.11.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото, от които: сумата 27.63
лева – държавна такса и сумата 221.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г. по Заповед за изпълнение №
1283/02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1884/2011 г. по описа на Районен съд-Л..
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник юрисконсулт Веселина Йорданова, с който е изразено становище за
неоснователност на предявения иск. Наведени са доводи, че следва да бъде съобразено
Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС относно погасителната давност, което е
отменено с ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, но тази отмяна поражда
действие от датата на обявяване на ТР – 26.06.2015 г., при което към момента на образуване
на изп.дело № 649/2014 г. в сила е било посоченото Постановление на Пленума на ВС,
даващо тълкуване, че по време на изпълнителното производство давност не тече. С оглед на
това, ответникът счита, до момента на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено
по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, давността за процесното вземане не е текла,
тъй като изп.дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П. е било образувано и висящо, при
което най-ранният момент, от който давността е започнала да тече съгласно даденото с
тълкувателното решение тълкуване на разпоредбите на ГПК, свързани с изпълнителното
производство, е влизането в сила на посоченото тълкувателно решение – 26.06.2015 г.
Ответникът посочва, че образуването на новото изпълнително дело с № 470/2020 г. по описа
на ЧСИ В. П. през месец април 2020 г., е станало преди изтичане на петгодишния давностен
срок, като по новото изпълнително дело са искани и извършвани изпълнителни действия,
които отново са прекъснали давността /на 29.04.2020 г. е изпратено запорно съобщение за
налагане на запор на банкова сметка/.
Въз основа на изложеното, ответникът счита, че изпълняемото право и правото на
принудително изпълнение не са погасени. В случай, че искът бъде уважен, ответникът
прави възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар и моли
да бъде присъден в минимален размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото.
Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищцата се представлява от адвокат С.Л., която поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, като в пледоария по същество излага съображения за
неговата основателност, които е доразвила и в представена писмена защита. Поддържа
искането за присъждане на направените от доверителката й разноски по представен списък.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в
съдебно заседание. В депозирано писмено становище от негов пълномощник, се поддържат
съображенията в отговора за неоснователност на предявения иск.
От събраните по делото доказателства, включително от приложените копия от изп.
дело № 649/2014 г. и изп. дело № 470/2020 г., двете по описа на ЧСИ В. П., запазените
4
книжа по ч.гр.дело № 1882/2011 г. и ч.гр.дело № 1884/2011 г., двете по описа на РС-Л.,
както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема
за установено следното:
Безспорно е, че по молба вх. № 9214/10.05.2014 година, въз основа на изпълнителен
лист от 02.11.2011 г., издаден по Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ЧГД №
1882/2011 г. по описа на Районен съд - Л. и изпълнителен лист от 02.11.2011 г., издаден по
Заповед за изпълнение № 1283/02.11.2011 г. по ЧГД № 1884/2011 г. по описа на Районен съд
- Л., е образувано изпълнително дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П., с peг. № 879, с
район на действие Окръжен съд - Л., със следните страни: взискател „ОТП Факторинг
България" ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н
„Оборище", бул. „Княз Александър Дондуков" № 19, ет. 2, представлявано от И. М.а-М. -
изпълнителен директор, и длъжници Иван Радоев Иванов и ищцата К. Д. Д., за
принудително събиране на присъдените вземания по двата изпълнителни листа.
Видно от изпълнителния лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК № 1275/02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1882/2011 г. на РС-Л., е разпоредено
длъжниците – кредитополучател Иван Радоев Иванов и поръчител К. Д. Д., да заплатят
солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София сумата от 9973.18 лева, от която: главница
9205.10 лева, договорна лихва в размер на 687.00 лева за периода от 01.05.2011 г. до
31.10.2011 г., 46.08 лева – мораторна лихва за периода от 08.05.2011 г. до 31.10.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
01.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, заемна такса в размер на 35.00 лева,
както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 199.46 лева и
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 439.00 лева, на основание
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От втория изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК № 1283/02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1884/2011 г. на РС-Л., е видно, че е
разпоредено длъжниците Иван Радоев Иванов и К. Д. Д. да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД –
гр. София сумата 1221.81 евро – главница, сумата 109.08 евро – договорна лихва от
01.03.2011 г. до 31.10.2011 г., сумата 50.77 евро – мораторна лихва от 08.03.2011 г. до
31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.11.2011 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото, от които: сумата
27.63 лева – държавна такса и сумата 221.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Молбата, въз основа на която е образувано изп.дело № 649/2014 г., е подадена от
дружеството „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в качеството му на частен правоприемник на
кредитора по двата изпълнителни листа - „Банка ДСК“ ЕАД, тъй като с договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 06.03.2012 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД /продавач/
и „ОТП Факторинг България“ ЕАД /купувач/, са му цедирани /прехвърлени/ вземанията и по
двата изпълнителни листа.
5
Установява се, че след образуване на изпълнителното дело, на 13.05.2014 г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника К. Д. Д., невръчена. Направена е
справка в НБД „Население“, както и изискана справка от НАП за наличие на задължения на
името на длъжника К. Д. Д.. На 22.01.2016 г. е направена справка в Службата по
вписванията относно прехвърляния, отбелязвания и заличавания по партида на името на К.
Д. Д.. До същата е изпратена нова покана за доброволно изпълнение на 11.04.2018 г.
С молби с вх.№№ 37724 и 37725/04.12.2018 г. по изп.дело № 649/2014 г., ответникът
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД - гр. София, с управител Р. М. Т., на основание чл. 429 от ГПК, е
помолил да бъде конституиран като взискател по делото, тъй като на 28.09.2018 г. е бил
сключен договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
по силата на който „ОТП Факторинг България“ ЕАД /като цедент/ е цедирал вземането си по
изпълнителното дело /ведно с всички принадлежности на вземането/ на „ЕОС Матрикс“
ЕООД /като цесионер/.
С друга молба с вх.№ 15842/21.04.2020 г. по изп.дело № 649/2014 г., новият взискател
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е помолил да се прекрати изпълнителното дело, на основание чл. 433
ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като в хода на изпълнителното производство е настъпил предвиденият
в закона двугодишен срок, през който не са поискани и извършени изпълнителни действия.
С Постановление от 21.04.2020 г., изпълнително дело № 649/2014 г. по описа на ЧСИ
В. П. е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
С молба до ЧСИ В. П., регистрирана с вх. № 15864/21.04.2020 г., ответникът „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, като правоприемник на „ОТП Факторинг“ ЕАД относно прехвърлените
му вземания с договора за цесия от 28.09.2018 г., е помолил да бъде образувано ново
изпълнително дело срещу длъжниците Иван Радоев Иванов и К. Д. Д., за което да се
приложат изпълнителните листи от прекратеното изп.дело. С молбата са поискани
изпълнителни действия - запор на банкови сметки на длъжниците.
По повод тази молба е образувано ново изпълнително дело № 470/2020 г. по описа на
ЧСИ В. П., по което е изпратено запорно съобщение от 29.04.2020 г. до „УниКредит
Булбанк“ АД, като е наложен запор на сметките на името на К. Д. Д..
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК,
за установяване недължимост на вземания по горепосочените 2 бр. изпълнителни листи от
02.11.2011 г., като погасени по давност.
Разпоредбата на чл. 439 ал. 1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително
основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК е
обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на
6
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /арг. от
чл. 439 ал. 2 от ГПК/.
В случая ищцата, отричайки вземането по издаденото изпълнително основание, се
позовава на изтекла погасителна давност след настъпила на перемпция по изп.дело №
649/2014 г. по описа на ЧСИ В. П., поради бездействие на кредитора.
Безспорно, касае се за нови факти, настъпили след влизане в сила на двете заповеди
за изпълнение, въз основа на които са издадени двата изпълнителни листа, поради което
предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и други периодични
плащания.
Следва да се отбележи, че с образуването на първото изп.дело № 649/2014 г. на ЧСИ
В. П. /на 10.05.2014 г./, давността е била прекъсната, тъй като това представлява
предприемане на действие за принудително изпълнение на вземането, съгласно чл.116, б.”в”
ЗЗД.
В Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр.д.№ 3/80 г. на Пленума на ВС е прието, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането.
Посоченото Постановление обаче е обявено за изгубило силата си с приетото
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
което е дадено разрешение, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че изп.дело № 649/2014 г. на
ЧСИ В. П. е прекратено, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, поради непоискване от
взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години,
като последното поискано изпълнително действие следва да се счита молбата на взискателя
за образуване на изпълнителното дело от 10.05.2014 г., независимо че в нея не са посочени
изпълнителни способи.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ настъпва по
силата на закона. Същността на перемпцията – настъпването и последиците й са развити
подробно в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
7
съгласно което когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години и съдебният изпълнител не е извършил изпълнителни действия,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като
прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. В Тълкувателното решение е
застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Законовата
последица от прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК е, че всички процесуални действия, извършвани от взискателя и от съдебния
изпълнител в това число несъщински и същински изпълнителни действия, които принципно
биха довели до прекъсване на погасителната давност, няма да бъдат валидни, те се
обезсилват по право и губят с обратна сила своето процесуално и материално значение. В
този смисъл Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., IV г. о. на ВКС;
Решение № 325 от 13.01.2015 г. по гр. д. № 2783/2015 г., III г. о. на ВКС.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. "перемпция" е настъпило
по силата на закона на 10.05.2016 г., след изтичане на 2-годишния срок по чл. 433 ал. 1, т. 8
от ГПК, считано от последното предприето изпълнително действие по изп.дело № 649/2014
г., обективирано в молбата на взискателя за образуване на изпълнителното дело от
10.05.2014 г.
Подаването на молби от взискателя след настъпилата на 10.05.2016 г. перемпция с
посочване на изпълнителни способи, включително молба за образуване на ново
изпълнително дело въз основа на същите изпълнителни листи /изп.дело № 470/2020 г. на
същия ЧСИ, образувано на 21.04.2020 г./, както и извършването на последващи действия от
съдебния изпълнител, не са породили правни последици, тъй като не почиват на
съществуващо и валидно изпълнително производство.
При съобразяване Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, което е със задължителен характер, съдът счита, че относно началото
на новата погасителна давност за вземанията по двата изпълнителни листи от 02.11.2011 г.,
следва да се приеме датата, на която е поискано последното валидно изпълнително действие,
т.е. това е датата 10.05.2014 г., когато е подадена молбата на взискателя „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за образуване на първото изпълнително дело. Следователно, кратката 3-
годишна давност за процесните вземания, произтичаща от лихви, е изтекла на 10.05.2017 г.,
а общата 5-годишна погасителна давност за процесните главни вземания е изтекла на
10.05.2019 година.
8
Неоснователни са доводите на ответника, че по въпроса за давността следва да се
съобрази Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС. Безспорно същото е било
приложимо, но е обявено за изгубило силата си с приемането на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След като е прието друго
задължително тълкуване на закона /чл. 130 ал. 2 от ЗСВ/, същото следва да бъде съобразено
при разрешаване на правния спор. Отделно от това, дори и да се съобрази действалото
разрешение с ППВС № 3/1980 г., че по време на висящото изп.дело № 649/2014 г. на ЧСИ В.
П. давността е била спряна и не е текла, то след приемането на новото ТР № 2/26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, тя е продължила да тече, считано от датата на постановяване на това
тълкувателно решение – 26.06.2015 г. до 29.04.2020 г., на която дата е изпратено запорно
съобщение за запор върху банкова сметка на ищцата по образуваното второ изп.дело №
470/2020 г. на ЧСИ В. П., т.е. за периода от 26.06.2015 г. до 29.04.2020 г. е изтекъл период от
4 години и 10 месеца, в рамките на който вземанията за лихви са погасени с изтичане на 3-
годишната давност. Относно главниците, следва да се съобрази, че към така изтеклата
давност следва да се прибави и изтеклата преди образуването на първото изпълнително дело
№ 649/2014 г. давност, т.е. дори и да се приеме, че по време на висящността на това
изпълнително дело от 10.05.2014 г. до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГКТК
на ВКС, давността е била спряна, то изтеклият до спирането й срок от 02.11.2011 г. /датата
на издаване на изпълнителните листи/ до 10.05.2014 г. /датата на образуване на изп.дело №
649/2014 г./, който е 2 години и 6 месеца, следва да се сумира с изтеклия след
продължаването й срок от 4 години и 10 месеца /от 26.06.2015 г. до 29.04.2020 г./, което
прави сбор от 7 години и 4 месеца изтекла давност. Следователно и от това тълкуване се
налага извода, че и главните вземания са погасени по давност, тъй като е изтекъл период
повече от законоустановения 5-годишен давностен срок.
По изложените съображения съдът намира, че предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за недължимост
на вземанията по двата изпълнителни листа от 02.11.2011 г., се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото, съгласно представения
Списък по чл. 80 от ГПК, както следва: 542.50 лева - държавна такса за предявяване на иска
и 600.00 лева – адвокатско възнаграждение, изплатено съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 22.01.2021 г., или общо разноски: 1142.50 лева.
Съдът присъжда претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение в пълния му
заплатен размер, тъй като възражението на ответника за прекомерност на същото е
неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева на упълномощения от него адвокат, не е
прекомерно и е в по-малък размер от нормативно установения по чл. 7 ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /дължимия размер
9
според тази разпоредба е 1008.00 лева/.
Предвид изхода на процеса, следва да бъде отхвърлено искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от К. Д. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Л., ж.к. „****, отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК, че К. Д. Д. не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1715, район „Витоша“, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, представлявано заедно и
поотделно от управителите Р. И. М. и Т. И. В., следните вземания за суми, поради
погасяването им по давност, а именно: сумата от 9973.18 лв. /девет хиляди деветстотин
седемдесет и три лева и осемнадесет стотинки/, от която: главница – 9205.10 лв. /девет
хиляди двеста и пет лева и десет стотинки/, договорна лихва в размер на 687.00 лв.
/шестстотин осемдесет и седем лева/ за периода от 01.05.2011 г. до 31.10.2011 г., 46.08 лв.
/четиридесет и шест лева и осем стотинки/ – мораторна лихва за периода 08.05.2011 г. до
31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 01.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, заемна такса в
размер на 35.00 лв. /тридесет и пет лева/, както и разноски по делото: внесена държавна
такса в размер на 199.46 лв. /сто деветдесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/ и
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 439.00 лв. /четиристотин тридесет
и девет лева/, на основание Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2011 г.
по Заповед за изпълнение № 1275/02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1882/2011 г. по описа на Районен
съд - Л., както и сумата от 1221.81 евро /хиляда двеста двадесет и едно евро и осемдесет и
един евроцента/ – главница, сумата 109.08 евро /сто и девет евро и осем евроцента/ –
договорна лихва от 01.03.2011 г. до 31.10.2011 г., сумата 50.77 евро /петдесет евро и
седемдесет и седем евроцента/ – мораторна лихва от 08.03.2011 г. до 31.10.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от 01.11.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски по делото, от които: сумата 27.63 лв. /двадесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки/ – държавна такса и сумата 221.00 лв. /двеста двадесет и един
лева/ – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
02.11.2011 г. по Заповед за изпълнение № 1283/02.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1884/2011 г. по
описа на Районен съд - Л., въз основа на които е образувано и висящо изпълнително дело №
20208790400470 по описа на ЧСИ В. П. с рег.№ 879, с район на действие Окръжен съд-Л..
10
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с горните данни, да заплати на К. Д. Д., с
горните данни, сумата 1142.50 лв. /хиляда сто четиридесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
11