РЕШЕНИЕ
№ 2297
гр. Бургас, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120104368 по описа за 2024 година
Производството е БЪРЗО – по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл.
ГПК.
Образувано е по искова молба (уточнена) на Производството е БЪРЗО –
по реда на чл. 310, ал. 1, т. 1, пр. 1 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на И. Г. И., ЕГН **********, против
„КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Кооператор № 54, представлявано от
управителя В.Д.К., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата
от 933 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за периода от
01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно със законна лихва от предявяване на
исковата молба на 28.06.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се
и разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е служител на
ответника, като трудовите отношения между страните са възникнали въз
основа на сключен Трудов договор от 28.09.2020 г., с който ищецът е назначен
на длъжност „***“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
610 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на
труд. Договорено било още, че служителят ще получава допълнително
възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото
възнаграждение за всяка прослужена година. Трудовото правоотношение било
изменяно четири пъти в частта относно размера на дължимото от
1
работодателя трудово възнаграждение чрез Допълнително споразумение от
31.12.2020г., Допълнително споразумение от 31.03.2022г., Допълнително
споразумение от 29.12.2022г. и Допълнително споразумение от 29.12.2023г.
Съгласно последното изменение на сключения трудов договор от 29.12.2023г.
работодателят дължи на служителя основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 933 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на
полагане на труд. Ищецът полагал труд в периода от 01.05.2024г. до
31.05.2024г., като изпълнявал възложената му работа съобразно уговореното в
трудовия договор и съпътстващата го длъжностна характеристика. В този
период не било констатирани нарушения на трудовия процес и не било
налагани наказания. Въпреки това ищецът не е получил дължимото му
месечно трудово възнаграждение в размер на 933 лева нито в уговорения
между страните срок (най-късно до 25.06.2024г.), нито до настоящия момент.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, което моли за отхвърляне на предявения иск и за
присъждане на разноски. Сочи се, че управителят на ответното дружество
представлява и много други дружества, в които са назначени много работници,
но е в обективна невъзможност да провери дали ищецът действително е бил
назначен в ответното дружество, на каква длъжност и на каква заплата, тъй
като не разполага с трудовото му досие поради това, че през месец май 2024 г.
Районна прокуратура – Бургас го е иззела от „ДФК Акаунт“ ЕООД, на което е
било възложено счетоводното обслужване на ответното дружество. Във
връзка с това оспорва като неавтентични приложените към исковата молба
трудов договор № *** г., Длъжностна характеристика към същия, Справка от
НАП, Допълнително споразумение № 1-30, Допълнително споразумение № 2-
30, Допълнително споразумение № 3-30 и Допълнително споразумение № 4-
30. Твърди, че процесните суми не са дължими поради извършено плащане,
тъй като управителят на ответното дружество е разпоредил на счетоводството
да заплати на служителите дължимите им работни заплати за въпросния месец
и това е било сторено в брой. Отбеляза, че претендираната сума е брутното
трудово възнаграждение, а работодателят дължи на работника нетното
трудово възнаграждение – след удържане на личните здравно-осигурителни
вноски и съответния данък общ доход.
Правната квалификация на предявения осъдителен иск е чл. 128, т. 2
КТ. За уважаването му следва да са налице следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) наличие на трудово правоотношение
между страните за исковия период; 2) ищецът да е престирал в полза на
ответника работна сила за исковия период; 3) неизпълнение на задължението
на ответника да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение за
исковия период.
По първата предпоставка:
Представени са по делото в оригинал Трудов договор № *** г.,
Длъжностна характеристика на „***“, Справка от НАП за уведомления по чл.
2
62, ал. 5 КТ от 28.09.2020 г., Допълнително споразумение № 1-30 от
31.12.2020 г. към Трудов договор № *** г., Допълнително споразумение № 2-
30 от 31.03.2022 г. към Трудов договор № *** г., Допълнително споразумение
№ 3-30 от 29.12.2022 г. към Трудов договор № *** г. и Допълнително
споразумение № 4-30 от 29.12.2023 г. към Трудов договор № *** г.
По делото е открито производство по чл. 193 ГПК в частта относно
оспорената от ответната страна автентичност на подписите, положени от
управителя на ответното дружество върху следните документи: Трудов
договор № *** г., Допълнително споразумение № 1-30 от 31.12.2020 г. към
Трудов договор № *** г., Допълнително споразумение № 2-30 от 31.03.2022 г.
към Трудов договор № *** г., Допълнително споразумение № 3-30 от
29.12.2022 г. към Трудов договор № *** г. и Допълнително споразумение № 4-
30 от 29.12.2023 г. към Трудов договор № *** г. Прието е заключение на
вещото лице Н. Р. по допуснатата съдебно-графическа експертиза, което съдът
кредитира като обосновано и компетентно изготвено. От него се установява,
че всички оспорени подписи са положени от управителя на ответното
дружество – В.Д.К.. С оглед на това съдът е обвързан от формалната
доказателствена сила на представените частни диспозитивни документи,
които носят подписа на органния представител на ответното дружество.
По делото са изискани справки от ТПНОИ – Бургас и ТДНАП – Бургас
относно наличните в масивите им данни, касаещи трудовото правоотношение
между страните. Изготвена е и служебна справка чрез ЕИСС относно
трудовите договори на ищеца.
Въз основа на горепосочените писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено, че за процесния
период от *** г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа
на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в
ответното дружество длъжността „***“ с основно месечно възнаграждение в
размер на 933 лева, платимо до 25-то число на следващия месец.
По втората предпоставка:
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.
Г. – служител на ответното дружество, който също води дело срещу него с
идентичен предмет. От показанията на свидетеля се установява, че в
процесния период от *** г. той е работел като водач на МПС за ответното
дружество – превозвал е товари и работници от и до обекти, обслужвани от
ответното дружество, като е виждал, че ищецът полага труд на обекти в
Камено, на баните и на пристанището. При условията на чл. 172 ГПК съдът
прецени, че следва да даде вяра на показанията на свидетеля, тъй като същият
има непосредствени впечатления относно полагането на труд от ищеца в полза
на ответното дружество и показанията му не влизат в противоречие с
останалите доказателства по делото.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема за
установено, че за процесния период от *** г. ищецът е престирал работна сила
3
в полза на ответника.
По третата предпоставка:
По делото остават недоказани твърденията на ответното дружество, че
дължимото в полза на ищеца трудово възнаграждение за месец май 2024 г. му
е било заплатено в брой. Поради това следва да се приеме, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимото трудово
възнаграждение за исковия период.
Неоснователно е възражението на ответника, че съдът следва да
определи и присъди нетното трудово възнаграждение на ищеца. С нарочна
молба по делото ищецът е уточнил, че претендира брутното трудово
възнаграждение. По силата на чл. 272, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ работодателят
има задължение, без съгласието на работника или служителя, да удържа от
брутното трудово възнаграждение дължимите от работника или служителя
данъци и осигурителни вноски, поради което работодателят дължи на
работника или служителя заплащане само на нетното трудово
възнаграждение. Това е така и в случая, когато се присъжда трудово
възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични
държавни вземания съгласно (чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК), а в изпълнителното
производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите
й от длъжника публични вземания (чл. 458 ГПК), поради което съдебният
изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да
отдели суми за изплащане на тези задължения. Може да се присъди брутното
трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след
приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението
следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се
присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски (така Решение
№ 166 от 25.02.2010 г. по гр.дело № 220/2009 г. на III ГО на ВКС, Решение №
154 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6134/2014 г. на III ГО на ВКС).
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички
предпоставки за уважаване на предявения осъдителен иск в претендирания
размер, поради което същият следва да бъде изцяло уважен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото
трудово възнаграждение.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 500
лева, представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от 50
лева, представляваща дължимата държавна такса за разглеждане на
4
предявения иск, от чието внасяне ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАМЕКС КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Кооператор № 54,
представлявано от управителя В.Д.К., да заплати на И. Г. И., ЕГН **********,
от гр. Бургас, сумата от 933 лева, представляваща неплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от *** г., ведно със законна лихва от предявяване
на исковата молба на 28.06.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото трудово възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 06.11.2024 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5