Р Е Ш Е Н И Е
№ 312
гр.
Габрово, 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 295 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е искова молба, вх. №
1217/15.02.2019 г. предявена от "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр. Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от Владимир Георгиев Василев
- управител, срещу Н.П.К., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.П.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, пл. „******” № 2, вх. В, ет. 4, ап. 8.
Ищецът излага, че ответниците по
силата на наследствено правоприемство от наследодателя П.Н. К. /в исковата
молба погрешно посочен П. Н. К./ са потребители на ВиК услуги с кл. № 006455 за обект
намиращ се в гр. Габрово, пл. „******” № 2, вх. В, ет. 4, ап. 8.
Твърди, че в периода 12.05.2016 г. –
10.01.2018 г. дружеството - ищец е предоставило на ответната страна за
посочения обект услугите „водоснабдяване с питейна вода", „отвеждане на
отпадъчни води" и „пречистване на отпадъчни води", чиято цена била
определена със заповед № 363/31.10.2012 г. на Управителя на „ВИК" ООД,
съответно - 1,45 лева/m3, 0,15 лева/m3 и 0,23 лева/m3, без включен ДДС. Въз основа на предоставените в
рамките на исковия период услуги от страна на „ВИК" ООД били издадени
съответните фактури, посочени в Справката за задълженията на абоната. Излага,
че отчетните периоди, за които са издадени фактурите и отчетените количества
вода се съдържат в справка за задълженията на абоната и в карнетен лист. Сочи,
че конкретният начин, по който е извършвано отчитането в обекта в рамките на
процесния период, е посочен в графата „Код обр." на карнетните листи.
Излага, че значението на посочените там кодове е съобразно номенклатура на
състоянията на водомера, която се използва от инкасаторите на „ВИК" ООД,
като в конкретната хипотеза значението е следното - код 0 - изправен водомер –
отчетена разлика по показанията; код 9 - служебен разход, код 12 – разход по данни на клиента.
Твърди, че
ответната страна не била изпълнила задължението си за заплащане цената на
доставените услуги в 30-дневния срок от датата на фактуриране, определен в чл.
33, ал. 2 от общите условия на „ВИК" ООД, одобрени с решение №
ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР, обявени на сайта на „ВИК" ООД на адрес: http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Ето защо депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу ответниците, по което било образувано ч. гр. дело № 2018/2018 г. год. по описа на РС-Габрово и била
издадена заповед за изпълнение връчена на длъжниците при условията на 47, ал. 5 ГПК, поради
което и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозира искова молба за
установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правото на вземане
спрямо всеки от ответниците при условията на разделност и при равни дялове за
сумата 134.02 лв. /67,01 лева
спрямо всеки ответник/ - главница, представляваща цена на ползвани В и К услуги
за обект, находящ се в гр. Габрово, пл. „******” № 2, вх. В, ет. 4, ап. 8., за
периода 12.05.2016 г. – 10.01.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.10.2018 г. до
изплащане на вземането, сумата 18.46 лв. /9,23
лева спрямо всеки ответник/ – обезщетение за
забава за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2018
г., като претендира да му се присъдят и разноските за производството.
В срока за отговор на исковата молба
всеки от ответниците, чрез назначените им особени представители депозират
такъв, с който оспорва исковете като неоснователни. Считат, че сумите в
карнетния лист са начислявани произволно, без да е извършено реално отчитане на
водомера. Излагат, че карнетният лист, като частен свидетелстващ документ, няма
обвързваща материална доказателствена сила и може да бъде кредитиран само за
месеците, в които ответникът или някой от домашните му е полагал подпис. Също
така ищцовото дружество не било изпълнило задължението си да издава ежемесечни
фактури за дължимите суми на хартиен носител и да уведомява потребителите за
датата на плащане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е представил справка за
формиране на задълженията на по клиентска партида № 006455, с административен
адрес: гр. Габрово, пл. „******” № 2, вх. В, ап. 8 за претендирания период,
видно от която до 10.01.2018 г. е начислено потребление на вода на обща
стойност 134.02 лева, като върху това задължение е начислена и лихва за забава
в размер на 18.46 лева. За титуляр на партидата са записани „наследници П.Н. К.”.
За процесния период 12.05.2016 г. – 10.01.2018 г. са издадени съответните
фактури на обща стойност 134.02 лева, посочени в справката за задълженията на
абоната.
От представения карнетен лист за
клиентски № 7398/631 с адрес: гр. Габрово, пл. „******” № 2, вх. В, ап. 8 се
установява, че от 13.01.2015 г. до 10.01.2018 г. е извършван ежемесечен отчет на водомер №
026829 като са вписвани показанията на същия, като на 12.05.2016 г. е
отчетено показание на водомера 549 м3, а на 10.01.2018 г. е с отчетено показание на водомера 606 м3.. За процесния период единствено
срещу записаните показания на индивидуалния водомер на дата 25.07.2016 г. /555
м3/ и дата 10.06.2016
г. /558 м3/ е положен подпис от предоставилото
достъп до жилището лице (въпреки че по отношение на отчета, извършен на
10.08.2016 г. е отразен код 9), а за следващите показания мястото на подпис е
празно, като в графа код обр. е вписан или код 9, или код 12. Видно от
номенклатурата на състоянието на водомера код 9 означава служебен разход, а код
12 – разход по данни на клиента. Като титуляр на партидата е вписан П.Н. К.,
като в графа брой на членовете в домакинството е отразено - 4. Като
допълнителна информация обаче е вписано името Н.П.К. и х3 (вероятно отразяващо
промяна в броя членове на домакинството).
Видно от удостоверение за наследници
№ 02719/18.06.2019 г., издадено от община Габрово, титуляра на партидата - П.Н.
К. е починал на 21.08.2010 г., като е оставил наследници по закон Николина
Николова Кацова – съпруга, починала на 22.11.2016 г. и ответниците Н.П.К., ЕГН ********** – син и Н.П.К., ЕГН **********
– син. От изготвените служебни справки по Наредба №14/2009 г. се установява, че
ответникът Н.П.К. е с регистриран постоянен и настоящ адрес ***, пл. „******” №
2, вх. В, ап. 8, на който се твърди да са доставени ВиК услугите.
С определение от 21.01.2019 г. на
основание чл. 155 ГПК е обявен за служебноизвестен фактът, че общите условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор са обявени на
сайта на „ВИК" ООД, Габрово на адрес: http://www.vik-gabrovo.com/laws/.
Съдът не обсъжда останалите представени
доказателства по делото, тъй като не установяват релевантни за правния спор
факти, с оглед предмета на предявените осъдителни искове.
По отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД.
В случая, претенцията на
"ВИК" ООД се основава на твърдение за осъществен фактически състав,
пораждащ субективно право на вземане, включващ елементите: съществуване на
търговско отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на
задължението да достави услугите водоснабдяване и/или канализация (В и К) за
процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност 134.02 лева и неизпълнение на
задължението от страна на ответниците да заплатят, като насрещна престация
паричната стойност на доставеното им благо.
В този смисъл, в настоящото
производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал.1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът по иска следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало в
твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването
на договорни отношения между страните за доставката на В и К услуги, реално
доставени такива на ответника за процесния период, както и че тяхната стойност
възлиза на претендираната сума.
Съгласно
чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, водоснабдителните и канализационните /В и К/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните
образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията
на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните
станции и другите съоръжения. Няма спор между страните, че недвижимият имот, находящ се в гр. Габрово,
пл. „******” № 2, вх. В, ап. 8 е водоснабден.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един
оператор може да извършва тази дейност – по аргумент от чл. 198о, ал.1 и ал.2 ЗВ. В
настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. Габрово, е
ищцовото дружество "ВиК"
ООД, със седалище гр.
Габрово.
В
§ 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги се съдържа легална дефиниция на понятието "потребители на В и К
услуги, като според б. "а" от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал.1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
В случая по делото е установено, че
след смъртта на титуляра на партидата - П.Н. К. на 21.08.2010 г., същият е
оставил за свои наследници по закон - Николина Николова Кацова – съпруга,
починала на 22.11.2016 г. и ответниците Н.П.К., ЕГН ********** – син и Н.П.К.,
ЕГН **********. По делото в срока за отговор не са релевирани възражения
относно правото на собственост върху водоснабдения имот, поради което фактът на
притежавано право на собственост от наследодателя К. следва да се третира като
безспорен. Наследството се открива в момента на смъртта на лицето /чл. 1 ЗН/ и
към този момент се определят лицата, които съгласно нормативните разпоредби са
призовани към наследяване, т.е. качеството наследник се придобива в момента на
смъртта на наследодателя, въз основа на съществувала към същия момент брачна
или родствена връзка. Така призовани към наследяване са ответниците Николина
Николова Кацова – съпруга, починала на 22.11.2016 г. и ответниците Н.П.К., ЕГН **********
и Н.П.К., ЕГН ********** – низходящи от първа степен.
В решение № 437 от
17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., III г. о., ГК е прието,
че нормата
на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по
смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ
от наследството. В
случая по делото не е установено някой от ответниците да са извършил отказ от
наследството на П.Н. К., съответно от това на Николина Николова Кацова. Нещо
повече, името на ответника Н.П.К. е изрично вписано в карнетния лист, същият е
вписан в регистрите на населението адреса на недвижимия имот като свой
постоянен и настоящ такъв. Следователно в качеството на наследници на
титуляра на партидата на водоснабдения имот, ответниците са съсобственици на недвижимия имот
и на това основание потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги,
като съобразно разпоредбите на чл. 5, ал.1 ЗН - децата на починалия наследяват
по равни части и чл. 9, ал.1 ЗН -
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, т. е след смъртта на
преживялия съпруг и в резултат на настъпило наследствено правоприемство всеки
от двамата ответници се легитимира като титуляр и съсобственик при равни дялове
на правото на собственост върху водоснабдения недвижим имот.
Изводите на съда не се променят от
обстоятелството, че партидата на водоснабдения имот и съответно издаваните от ищцовото
дружество документи са с посочен титуляр П.Н. К., съответно „наследници на П.Н.
К.”. Съгласно чл. 61, ал. 1 от общите
условия при промяна на собствеността или на правото на ползване новият и/или
предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до В и К оператора в
30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида, като представят за справка документи,
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или
на правото на ползване на имота. В случай, че новият и предишният собственик
или ползвател не спазят изискванията по чл. 61, ал. 1, новият собственик или
ползвател заплаща всички дължими суми за имота след датата на промяна на
собствеността или ползването - чл. 63, ал. 2 от общите условия. С оглед
изложеното, тъй като ответниците не са изпълнили
задължението си за
уведомяване на оператора съгласно чл. 61, ал. 1 от общите
условия, то те дължат заплащането на потребената вода за имота
след датата на промяна в собствеността (независимо, че партидата има друг титуляр), т. е. в
рамките на процесния период.
Получаването
на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. В
частност е несъмнено, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу общите
условия в срока по чл. 8, ал. 4 от наредбата. Поради изложеното, съдът приема,
че през исковия период страните са били обвързани от валиден договор за
доставка на В и К услуги в процесния имот, с включените в него права и
задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и общите условия за предоставяне на ВИК услуги на
потребителите от ВиК оператор "В.и к." ООД – гр. Габрово.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба №
4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като чл. 40, ал. 1 предвижда тези
услуги да се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги. При неспазване на сроковете за
плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и
договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно ал. 2 на чл. 40 от Наредбата
възражения срещу определено заплащане на изразходваното количество вода могат
да се правят писмено пред оператора в 7-дневен срок от изтичането на срока за
плащане. Съгласно чл.
23, ал. 4 от общите условия отчитането на водомерите се извършва в присъствието
на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета. При неосигуряване на
представител, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно
лице на В и К оператора, като се посочват трите имена и адреса на свидетеля.
Този ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при ползване на електронен
карнет. Потребителят е длъжен да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимираните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
водомера на сградното водопроводно отклонение и на индивидуалните водомери.
Достъпът до помещенията, в които са монтирани водомерите, се осигурява от
потребителя за времето, посочено в съобщението от В и К оператора по чл. 23,
ал. 5. При невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на
потребителя или на негов представител, и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с В и К оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от
една година от последното отчитане - чл. 24, ал.1 – 3 от общите условия.
По
делото се установява спазване на описаната процедура за отчет на количеството
доставени В и К услуги. Карнетът е частен удостоверителен документ, който ако е
подписан от потребителя, удостоверява отразените в него неизгодни за него
обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на
индивидуалните водомери. От представения карнетен лист се установява, че в
процесния имот е извършван последен реален отчет на водомера в присъствието на
потребителя или негов
представител на 25.07.2016 г. (с отчетено показание на водомера 555 м3). Следователно,
несъмнено е, че в периода 12.05.2016 г. – 25.07.2016 г. в имота са потребени 6 м3 В и К
услуги (разликата в показанията на водомера на посочените дати – 549 м3 и 555 м3), като
стойността й при съобразяване на действащата утвърдена от ДКЕВР цена се равнява
на сумата от 13.18
лв.
След 25.07.2016 г. отчетеното количество потребена вода
е осъществявано при условията на служебно начисляване, приложимо при неосигурен
достъп до водомера и за част от периода - при условията на код 12 – предоставена от ползвателя информация, която не е
проверена от лицето, вписало показанията. Към 10.10.2017 г. е вписан фактът
„живее”, което отразяване съответства на факта, че именно адресът на имота
е постоянен и настоящ такъв на
ответника Н.К.. Предоставяната от потребителя информация за потребявано
количество вода
съответства на служебно начислената, като доказателства да е осигурен достъп на
длъжностното лице, отчитащо показанията на водомера ответниците не са
ангажирали, за да се приеме, че е допуснато нарушение на приложимите към
договорното правоотношение общи условия. Следователно няма основание да се
приеме, че спазване на процедурата за
отчет при неосигуряване на достъп до водоснабдения имот е била нарушена.
Оспорванията на карнета като частен
документ касаят едностранните записвания. Действително частните документи не се
ползват с материална доказателствена сила, но това не означава че не
съставляват документ, който отразява осъществени в правната действителност
факти. Не е установено документът да е неавтентичен, затова съдът следва да го
обсъжда наред с останалите събрани в производството доказателства. В случая
следва да се приеме, че документът е съставен в съответствие с разписаната в
приложимите към възникналото правоотношение между страните общи условия процедура.
Ответниците не установяват факти, сочещи на липсата на предпоставките за
осъществяване на служебно начисляване на потребени количества вода, а от друга
страна ответникът Н.К. за процесния период е регистриран да живее на адреса.
Ноторен е фактът, че ежедневните потребности на всяко живо същество изискват
потребяването на питейна вода.
По тези съображения следва да се
приеме, че след като ответниците са носители на правото на собственост с обект
водоснабдения недвижим имот, то в същия е доставяна питейна вода и отвеждана
потребената такава. Количеството й е установено съобразно общите условия,
приложими към договора и за същото е дължима цена в размер на общо 134,02 лева,
който размер съдът определя и при условията на чл. 162 ГПК. Това обуславя
основателност на предявените главни
установителни искове. Дали ответникът Н.К. живее на адреса и действително
ползва ВиК услуги е въпрос на вътрешни отношения с другия съсобственик, но не е
предмет на настоящото производство. Неговата договорна отговорност произтича от
качеството му на собственик.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за мораторна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на
главно вземане за цена на доставени В и К услуги, което парично задължение е
изискуемо - с настъпил падеж, тъй като съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите
към правоотношението общи условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране и ответникът не е доказал да е погасен чрез изпълнение или друг
способ.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010
г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК и посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009
г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК.,
представляващи уеднаквена практика за съдилищата, неизпълнението на едно
парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би могъл да търси от
длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока,
а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен
от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, всяко от
месечни задължения е срочно, тъй като изискуемостта му е настъпила с изтичане
на 30-дневен срок от издаване на данъчната фактура, като покана от страна на
кредитора "ВИК" ООД не е била необходима, съответно ответникът е
изпаднал в забава от деня, следващ изтичане на 30-я ден от издаването на
фактурата.
Размерът на законната лихва е
нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент
на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава от датата на
падежа на всяка фактура за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2018
г., възлиза на
сумата 18,46 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и с
помощта на
компютърна програма, за която сума предявения акцесорен иск следва да
бъде уважен.
Съгласно указанията, дадени в т.12
на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид
уважаването на установителните искове,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в ползва на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 697 лева – разноски за исковото производство, формирани от
заплатени държавни такси (30 лева), такса за удостоверение за наследници (7
лева), заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева и внесен депозит за особен
представител в размер на 300 лева, както и сумата 28 лева – направени разноски
за заповедното производство.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.
Габрово, бул. „Трети март” № 6, представлявано от Владимир Георгиев Василев
срещу Н.П.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „******” № 2, вх. В,
ет. 4, ап. 8, субективно,
обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 422,
ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца при условията на разделност и при
равни дялове сума в размер на 134,02 лева (сто тридесет и четири лева и две
стотинки) - главница, представляваща стойност на доставени В и К услуги за
периода 12.05.2016 г. – 10.01.2018 г. в недвижим имот, находящ се в гр. Габрово, пл. „******” № 2, вх. В,
ет. 4, ап. 8, заедно със законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 18,46 лева
(осемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки) - обезщетение за забава
върху главницата за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2018 г., за които
суми в производството по ч. гр. д. № 2018/2018 год. по описа на РС Габрово, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, пл. „******” № 2, вх. В,
ет. 4, ап. 8 да заплатят на "ВИК" ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Габрово,
бул. „Трети март” № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 697 лева (шестстотин деветдесет и седем лева) - разноски за исковото производство и
сумата 28 (двадесет и осем) лева - разноски
за заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: