РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ОД на МВР – Пловдив, чрез юрисконсулт
И.П., *** против Решение № 2180 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 7225/2021 г. по
описа на ПРС, с което са уважени предявените от Д. Р. П., ЕГН **********,
*** и е осъдено ОД на МВР – Пловдив да му заплати сумата от 1 694, 96 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 1 676, 6 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода
01.04.2018 г. - 30.09.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният
труд, до 29.04.2021 г. в размер общо на 260, 80 лева, заедно със законната
лихва върху главницата, начиная от 29.04.2021 г., до окончателното й
изплащане, както и направените разноски за производството по делото в
размер на 450 лева с ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – гр. Пловдив - 117, 80 лева ДТ и 130 лева депозит за ССЕ.
1
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно и
необосновано, издадено в противоречие на материалния закон . На първо
място оспорва изводите на съда, че за служителите на МВР се прилага
субсидиарно общия закон. Твърди се, че в Наредба № 8121з -776 от
29.07.2016 г., издадена в процесния период е дадена изчерпателна
регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители на МВР извънреден труд и нощен труд. Излага подробни
съображения за начина, по който следва да се изчислява работното време.
Оспорва и начина на изчисляване на положения нощен труд, като сочи, че
липсват мотиви в този смисъл. Цитира съдебна практика в подкрепа на
възраженията си. Предвид изложеното моли първоинстанционното решение
да бъде отменено. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за перкомерност на заплатеното от
въззиваемата страна адвокатско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Д.Р., с която се оспорва
депозираната жалба, като неоснователна по подробно изложени в отговора
съображения. Оспорва доводите на жалбоподателя за неприложимост на
НСОРЗ. Излага подробни съображения в подкрепа на възраженията си против
доводите на жалбоподателя, като цитира съдебна практика. Сочи, че в ЗМВР
липсва уредба относно нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта. Посочва, че в чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните
служители, които полагат труд между 22.00 и 6.00 часа се ползват със
специална закрила по Кодекса на труда. Твърди, че исковете са доказани по
размер от приетата съдебно – счетоводна експертиза, който не е оспорена от
ответника, като сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
нормата на чл. 187, ал. 4 ЗМВР е с материалноправен характер, поради което
следва да се плилага занапред след датата на изменението за последното
тримесечие на 2020 г. С оглед изложеното моли обжалваното решение да се
потвърди. Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД.Приел е, че е сезиран с иск от Д. Р. П. против ОД на МВР
Пловдив за осъждане на ответника да му заплати сумата 1 694, 96 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 1 676, 6 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода
01.04.2018 г. - 30.09.2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – първо число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният
труд, до датата на подаване на исковата молба в размер общо на 260, 80 лева,
заедно със законната лихва върху главницата, по изложените в исковата
молба съображения.
Ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив оспорва обективно
съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения.
Претендира разноски – включително и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на
пълномощника му адвокатско възнаграждение.
По делото не е спорно, че ищецът е държавен служител и през периода
01.04.2018 г. – 29.04.2021 г., е заемал длъжността държавен служител в
ответната ОД на МВР - гр. Пловдив на длъжност “***“ на Сектор
„Охранителна полиция“ към РУ - Карлово при ОД на МВР – гр. Пловдив,
което се удостоверява и от приетите писмени доказателства. Не е спорно и
че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в
системата на МВР, както и че е полагал нощен труд. Представени са и
заповеди за допълнителни възнаграждения и справка за0020, платежни
бележки за начислени и изплатени възнаграждения.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която за периода от 01.04.2018 г. до 29.04.2021 г.
ищецът е отработил общо 1836 часа нощен труд. Преизчислен в дневен с
коефициент 1, 143 нощният труд възлиза на 2098,4 часа и разликата в двете
3
стойности е в размер на 262,4 часа, представляващи положен извънреден труд
на стойност 2197,56 лева, които не са изплатени на ищеца. Според ССчЕ,
мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна/месечна/ сума на
извънредния труд, считано от падежа на плащането (1-во число на месеца
следващ тримесечието /месеца/ на начисляването) до завеждането на исковата
молба, е в размер на 266,17 лева. Установени са отработените от ищеца Д.П.
часове нощен труд за периода от 01.04.2018 г. до 30.09.2020 г. са 1467 часа
след приравняването им в дневен труд с К 1,143 стават 1676,6 часа.
Разликата от 209,60 часа представляват положен извънреден труд в
стойностно изражение в размер на 1694, 96 лв., като е изчислена и
мораторната лихва в размер от 260,80 лв. Вещото лице е посочило, че
размерът на отработените от ищеца Д.П. часове нощен труд за периода
01.04.2018 г. до 11.07.2020 г. са 1336 часа, след приравняване им на дневен
труд с К 1,143 стават 1526,9 часа, като разликата от 190,90 часа представлява
положен извънреден труд в стойностно изражение в размер на 1530,11 лв., а
мораторната лихва е 252,61 лв. Установено е, че на ищеца не е изплащан
извънреден труд на основание приравняне на нощния труд в дневен.
С обжалваното решение районният съд е приел че с оглед разпоредбата на
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
от 2007 г. (която е приложима в конкретния случай предвид характера й на
специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.
за неуредените от тях случаи), положеният от ищеца нощен труд за периода е
следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да
бъде допълнително заплатен този приравнен на дневен положен от ищеца
нощен труд. Приел е, че се установява от заключението на ССЕ, че
положените от ищеца часове нощен труд през процесния период след
приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 1 676, 6 часа и
за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 694, 96
лева (които не са били изплатени на Д.П.), а мораторната лихва върху тази
сума за посочения в исковата молба период е в размер общо на 260, 80 лева.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните от
ищеца размери (съобразно допуснатото в съдебното заседание по делото на
22.10.2021 г. изменение на обективно съединените искове) съвпадат с
установените от ССЕ действително дължими размери, първоинстанционният
съд е намерил, че обективно съединените искове се явяват доказани по
4
основание и по размер и следва да се уважат изцяло, заедно със законната
лихва върху главницата от 29.04.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба.
Настоящият съдебен състав счита, че за част от периода така постановеното
и обжалвано от ответника решение е правилно и законосъобразно, като
приема за основателно възражението на жалбоподателя, касаещо
изменението на ЗМВР с ДВ бр. 60/2020 г.
Съгласно Наредба № 8121з-407 от 2014 г., отменена с приемането на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. изрично е предвидено, че "При сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 6. 00
часа за отчетния период се умножава по 0, 143. Полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период", като в приетите след
това няколко наредби липсва изрична регламентация за преизчисляване на
нощния труд в дневен.
В член 10 от Директива 2003/88/ЕО са предвидени гаранции при полагане на
нощен труд, като е наложено изискване към държавите –членки, да подчинят
работата на определени категории работници, които полагат нощен труд, на
определени гаранции при условията, определени в нац. законодателство
и/или практика, в случай на работници, които излагат на риск безопасността
или здравето си, който е свързан с полагането на нощен труд.
Съгласно член 187 , ал. 3 от ЗМВР (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. и доп.,
бр. 81 от 2016 г., относно изречение първо, в сила от 14.10.2016 г., относно
изречение второ, в сила от 1.02.2017 г.) Работното време на д. с. се изчислява
в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период.
За ищеца отчитането е сумирано за тримесечен период. Прилагането на
сумираното изчисляване на работното време е с цел създаване на по-гъвкава
организация на работа, но това изчисляване не следва да бъде в ущърб и да
засяга правото на работника и служителя касателно максималната
продължителност на работната седмица и работната смяна. Полагането на
нощен труд води до физиологични, здравни и социални проблеми, като
същият също така е признат като рисков фактор за здравето на работещите и
5
безопасността на труда.
В член 188, ал. 2 от ЗМВР, е предвидена специална закрила на служителите,
полагащи труд между 22. 00 и 6. 00 часа. При полагане на нощен труд, сборът
от работните часове по графика на служителя се изчислява след
превръщането на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
нощен труд. Това превръщане, съгласно НСОРЗ, се извършва с коефициент,
който се определя като съотношение между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на нощното
работно време, поради което в графика за работа следва да бъдат заложени
часове, които след превръщането на нощния труд в дневен да дават работен
ден от 8 часа, за да не се допусне работа над определената за съответния
период от време норма. Изключение е предвидено в хипотезите, когато за
съответното работно място е установено намалено работно време, както и
когато трудовият договор е сключен за работа само през нощта, доколкото в
тези хипотези не се извършва превръщане на нощните часове в дневни.
Превръщането има за цел месечната норма да бъде определена така, че да не
води до полагане на извънреден труд. За периода до 11.07.2020 година е
налице празнота в уредбата относно сумираното отчитане на работното време
за служителите на МВР, доколкото в ЗМВР не е била определена нормална
продължителност на работното време през нощта от 8 часа. Съгласно член 46,
ал. 2 от ЗНА, когато нормативен акт е непълен, за неуредените от него случаи
се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това
отговаря на целта на акта.
Горните изводи не се променят, дори се потвърждават от приетото в Решение
от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз.
Съгласно цитираното решение член 8 и член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
6
особената тежест на полагания от тях нощен труд. В случая, в българското
законодателство до 2020 г. не съществува норма, определяща нормалната
продължителност на нощния труд на държавните служители в системата на
МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от решението на СЕС не
променя становището на настоящата инстанция, което е изложено по-горе в
мотивите. Изложените мотиви по отношение преобразуването на нощния
труд не се променят и от приетото в т. 2 от цитираното решение на СЕС, че
членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва
да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на
тази цел. В мотивите на решението се приема, че що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г.,
Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна
практика). Приема се, че възприетото становище, че в член 187, алинеи 1 и 3
от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и през
нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност
на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване не
отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането.
Посочва се, че няма пречка за държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или
обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат
сами по себе си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че
ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в
третирането, която разпоредбите на националното право в областта на
нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза
7
и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на
съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото
вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от
6 октомври 2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната
съдебна практика).
С оглед така изложеното настоящият съдебен състав намира, че за част от
процесния период 01.01.2018 г. – 10.07.2020 г. субсидиарно следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата –
член 9, ал. 2, която предвижда че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
Предвид горното предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. – 11.07.2020
г. се явява основателен. С оглед основателността на претенцията за главница
и липсата на доказателства за заплащането й, то основателна се явява и
претенцията за мораторна лихва. От приетото по делото заключение на ССЕ
се установява, че размерът на отработените от ищеца Д.П. часове нощен труд
за периода 01.04.2018 г. до 11.07.2020 г. са 1336 часа, след приравняване им
на дневен труд с К 1,143 стават 1526,9 часа, като разликата от 190,90 часа
представлява положен извънреден труд в стойностно изражение в размер на
1530,11 лв., а мораторната лихва е 252,61 лв. Установено е, че на ищеца не е
изплащан извънреден труд на основание приравняне на нощния труд в
дневен. Обжалваното решение следва да се потвърди до тези размери и
периоди, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Съдът счита за основателно обаче възражението на жалбоподателя, че с
изменение на ЗМВР с ДВ бр. 60 от 2020 г. член 187 , ал. 1 и 4 от ЗМВР е
изменена нормалната продължителност на работното време за нощта, което
обуславя неоснователност на претенцията за периода след влизане в сила на
8
това изменение. Съгласно чл. 187, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР след изменението
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период, като при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
межу нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта т.е. коефициент
1. С тази законодателна промяна изрично е уреден въпросът относно
продължителността на нощния труд и преизчисляването му, което изключва
субсидиарното приложение, поради и което претенцията за заплащане на
допълнително възнаграждение с оглед преобразуване на нощния труд в
дневен с с коефициент 1,143 е неоснователна.
Решението в частта, с която е уважена претенцията за периода от 11.07.2020
г. до 30.09.2020 г. и за сумите, представляващи разликата над горепосочените
размери за главница и лихва за периода до 11.07.2020 г. следва да се отмени,
а предявената претенция да се отхвърли, като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК в полза на на
всяка от страните се дължат разноски по делото за първа и въззивна
инстанция, съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковата
претенция. Ищецът е представил доказателства за направени разноски в
размер от по 450 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за първа и
въззивна инстанция. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй
като размерът е близък до минималния такъв от 440 лв. и напълно съответства
на усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по
делото. Съразмерно на уважената част от исковата претенция в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски за първа и въззивна инстанция в
размер от 820 лв. или по 410 лв. адвокатско възнаграждение за всяка от
инстанциите. Ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в първа инстанция и за държавна такса за въззивната жалба и
юрисконсултско възнаграждение във във въззивна инстанция. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ настоящият съдебен състав счита, че в полза на жалбоподателя
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер от по 100
лв. за всяка от инстанциите, като съразмерно на отхвърлената част следва да
му се присъди общ сумата от 17,70 лв. т.е. по 8,85 лв. за всяка от
9
инстанциите. Следва да се присъди и съответната част от платената държавна
такса за въззивно обжалване, а именно сумата от 4,71 лв. Общият размер на
разноските в полза на ответника – жалбоподател и за двете инстанции е 22,41
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на съда следва да се присъдят сумата от 111,20 лв. – държавна такса и
130 лв. депозит за ССЕ.
С оглед прецизност при определяне на разноските следва решението в тази
част да се отмени изцяло, като се присъдят констатираните по – горе
разноски.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2180 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 7225/2021 г. по описа
на ПРС в частта, с която са уважени предявените от Д. Р. П., ЕГН **********
против Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: ********* искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 164,85 лв.,
представляваща разлика между сумата от 1694,96 лв. и сумата от 1530,11 лв.
и за сумата от 8,19 лв. (разлика между приетата за доказана мораторна лихва
от 252,61 лв. и уважената от първоинстанционния съд от 260,80 лв.), ведно
със законна лихва върху главницата, начиная от 29.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените в полза на съда
и страната разноски, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Р. П., ЕГН ********** против Областна
дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: ********* искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 164,85 лв., представляваща разлика
между сумата от 1694,96 лв. и сумата от 1530,11 лв. и за сумата от 8,19 лв.
(разлика между приетата за доказана мораторна лихва от 252,61 лв. и
уважената от първоинстанционния съд от 260,80 лв.), ведно със законна лихва
върху главницата, начиная от 29.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2180 от 19.11.2021 г. по гр.д. № 7225/2021 г.
по описа на ПРС в частта, с която са уважени предявените от Д. Р. П., ЕГН
********** против Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК:
10
********* искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1530,11 лв., представляваща допълнително възнаграждение за 1336 часа
нощен труд, приравнен към дневен с коефициент 1,143, положен през
периода от 01.04.2018 г. до 11.07.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко вземане – първо число на
месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган
нощния труд до 29.04.2021 в общ размер на 252,61 лв., ведно със законна
лихва върху главницата, начиная от 29.04.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати на Д. Р. П., ЕГН **********,
*** сумата от общо 820 лева - разноски за първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Д. Р. П., ЕГН **********, *** да заплати на Областна дирекция на
МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
*** сумата от 22,41 лв. разноски за първа и въззивна инстанция.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Пловдив, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ПРС сумата от 111,20 лв. – държавна такса и
130 лв. – депозит за ССЕ.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11