МОТИВИ към
Присъда № 26 от 15.07.2020г. постановена по НОХД №
79/2020г. по описа на Районен съд - гр.Монтана.
Районна прокуратура - гр.Монтана е внесла обвинителен акт против
лицето И.Н.И. xxx за това, че на 08.05.2018г., в гр. Монтана, по булевард ,,Граф Игнатиев”, управлявал МПС - лек
автомобил ,,Б." с ДК № XXXX , след употреба на наркотични вещества -
канабис, установено по надлежния ред - с техническо средство ,,Drug Test 5 000" /Драг тест/, с
фабричен номер ARJM0052 – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвинението и пледира за постановяване на осъдителна присъда. Счита,
че в хода на наказателното производство безспорно е била установена
съпричастността на дееца към извършеното престъпление, както и несъмнената
доказаност на същото. Разпитаните свидетели по безспорен и категоричен начин
доказват както авторството на извършеното деяние, така и положителната проба за
наличие на употреба на наркотични вещества към момента на управление на МПС. Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и му определи
наказание лишаване от свобода в размер на година, чието ефективно изтърпяване да
бъде при първоначален общ режим, както и да наложи кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 500.00 лева. Също така следва да се приведе в
изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено на
подсъдимия с в влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1848/2016г. по
описа на Районен съд - гр.Монтана, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим и да го лиши от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца.
Защитникът на подсъдимия
пледира за постановяване на оправдателна присъда. В своята подробна и аргументирана
пледоария развива подробни съображения относно липсата на безспорни и наличието
на противоречиви доказателства, уличаващи подзащитния в извършеното
престъпление. Намира, че от показанията на разпитаните свидетели не може да
бъде направен еднозначен извод кое е било лицето, което е тествало дееца и
същото имало ли е необходимата правоспособност за това. Също така се акцентира
на обстоятелството, че по досъдебното производство не са били налице безспорни
данни какво точно наркотично вещество е било употребено от подсъдимия при
извършване на самата проверка. Инвокират се и доводи, че на същия не са му били
разяснявани в пълен обем правата, които е имал и дейстивята на полицейските
служители са били в нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/ли употребата на наркотични вещества или техни
аналози. В заключение се иска от съда да постанови присъда, с която да оправдае
подсъдимия, ведно с произтичащите законови последици.
В съдебно заседание
подсъдимият И.И. не се признава за виновен и не депозира обяснения. При своята
лична защита и последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и въз основа на данните по делото и закона приема за
установено следното:
Подсъдимият И.Н.И. е
роден на xxxгxxx, българин, български гражданин, със средно образование, не женен,
работещ, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
На 08.05.2018г.
полицейските служители в ГООР при РУ - гр. Монтана И.Г.Г. и Д.В.Н. били на
работна смяна по график в гр.Монтана на ул.,,Граф Игнатиев". Около 11:20ч.
двамата спрели водача на лек автомобил ,,Б." с рег.№ XXXX . При
проверката установили, че водач на МПС - то бил подсъдимият И.И. xxx. След
справка с дежурен по ОДЧ при ОДМВР - гр.Монтана се установило, че срещу лицето
има заведен заявителски материал за употреба на наркотични вещества. Това дало
основание на свидетелите И.Г. и Д.Н. да предложат, че водачът на спряното за
проверка МПС го управлява под въздействие на наркотични вещества. Тъй като и
двамата не били овластени да извършват проверка за употреба на наркотични
вещества, извикали дежурните по КАТ, единият от които бил свидетелят И.М.И.. Той
извършил проба на подсъдимия за наличие на употребени наркотични вещества с
полеви тест ,,Drug Test 3000", който отчел
наличието на употребен канабис и метамфетамин. След като свидетелите Г. и Н. се
убедили в положителния резултат на пробата, двамата придружили подсъдимия до
полицейското управление, след което се върнали да изпълняват служебните си
задължения. По случая бил съставен АУАН от свидетеля И.Г. за липса на документ
за самоличност, който бил връчен лично на лицето и подписан от него без
възражения. С него били иззети СУМПС и СРМПС. Видно от приложената справка на
Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана. В управлението подсъдимият
бил тестван и с ,,Drug Test 5000"
в 12:21ч. от полицейския служител Добренов и в присъствието на неговия колега З.
З. и свидетеля И.И.. Техническото средство било преминало необходимата проверка
и бил изготвен съответен Протокол ********* - 10000 за сервизна проверка. Пробата
била маркирана в нарочен Дневник за отразяване на резултатите от използване на
технически средства и се оказала положителна. Теста реагирал на наркотичното
вещество канабис. Във връзка с констатирания резултат свидетелят И.И. издал
талон за медицинско изследване № 0019901, който бил връчен на подсъдимия и
подписан от него с изричното изявление, че е съгласен с пробата.
Въз основа на
проверката свидетеля И.И. съставил АУАН серия Д № 931980, който бил връчен на
подсъдимия и подписан от него без възражение. Същият не се възползвал от
правото си да даде кръвна проба. Видно от приложената справка на Началник
сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана и от справка за нарушител
е, че подсъдимият И.Н.И. xxx притежава СУМПС № *********, издадено на
16.02.2009г. и валидно до 16.02.2019г. и същият е с множество нарушения по
ЗДвП.
По случая било
образувано бързо производство. В хода на проведеното разследване били разпитани
в качеството на свидетели двамата полицейски служители Д.Н. и И.Г., както и
лицето, извършило полевия тест с ,,Drug Test 3000",
И.И.. Пред разследващ полицай и тримата с категоричност заявяват, че именно
подсъдимият е бил водач на спряното за проверка МПС, както и че същият на два
пъти е бил тестван за употреба на наркотични вещества като и двете проби се
оказали положителни. Към бързото производство били приложени като писмени
доказателства и доказателствени средства Талон за изследване № 0019901, писмо
от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана от 08.05.2018г.
свързано с наличието на правоспособност на подсъдимия като водач на МПС, справка
за предходни нарушения по ЗДвП и справка за съдимост.
Въз основа на
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства с нарочно
постановление, предявено на 10.05. 2018г. към наказателна отговорност бил
привлечен водачът на спряното за проверка МПС И.Н.И. по обвинение в извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Разпитан в качеството си на обвиняем и в
присъствието на упълномощен защитник, същият не се признал за виновен, но в
лаконичните си обяснения признал, че е бил пушил цигара канабис 5 - 6 дни преди
проверката.
С Присъда №
25/32.08.2018г. постановена по НОХД № 739/2018г. по описа на Районен съд -
гр.Монтана, първоинстанционният съд е признал подсъдимия И.Н.И. за виновен по
така повдигнатото му обвинение в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,
като му нолежил наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да
бъде изтърпяно ефективно при вървоначален общ режим, както и кумулативно
предвиденото в закона наказание глоба от 500.00 лева. Също така е привел в
изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено на
подсъдимия с в влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 1848/2016г. по
описа на Районен съд - гр. Монтана, което също следва да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим, както и го е лишил от право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца. Подсъдимият е осъден да заплати по
сметка на съда и сумата от 05.00 лева представляваща държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата е била
обжалвана от подсъдимия и потвърдена от Окръжен съд - гр.Монтана с Решение от
01.07.2019г. постановено по ВНОХД № 69/2018г. по описа на съда.
С Решение № 388
постановено на 17.10.2019г. по н.д.№ 1045/2019г. САС е възобновил по искане на
осъденото лице решението на окръжния съд и е върнал делото за разглеждането му
от друг съдебен състав от стадия на съдебното следствие.
Въз основа на
възобновителното решение Окръжен съд - гр.Монтана повторно е разгледал наказателното
производство и с Решение от 14.01. 2020г., по ВНОХД № 79/2019г. и е отменил
първоинстанционната присъда като е върнал делото на Районен съд - гр. Монтана
за ново разглеждане стадия на разпоредителното заседание, приемайки в мотивите
си, че в хода на съдебното производство е нарушено правото на защита на
подсъдимия.
В хода но проведеното съдебно
следствие съдът извърши непосредствен разпит на разпитаните по бързото
производство, както и пред предходен съдебен състав свидетели Д.Н., И.Г. и И.И..
При своите показания и тримата бяха категорични в обстоятелството, че
подсъдимият е управлявал моторно превозно средство и при тестването му за
наличие на употребени наркотици на два пъти тестовете са се оказали
положителни. Поради липсата на насрещни, оборващи доказателства от защитата на
подсъдимия, твърденията и на тримата следва да бъдат кредитирани като обективни
и верни. Както показанията в съдебно заседание, така и приобщените такива от
досъдебното производство по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 т.2 от НПК по
категоричен и недвусмислен начин навеждат като безспорно доказано
обстоятелството, че подсъдимият е управлявал моторно превозно средство след
употреба на наркотични вещества. Съдът следва да кредитира показанията на
разпитаните свидетели, депозирани непосредствено пред него и по бързото
производство, но не и тези, дадени пред предходен съдебен състав. Мотивирайки
тяхното прочитани с последваща аргументация в мотивите на своята присъда,
настоящият състав намира за основателно възражението на защитника на
подсъдимия, че е налице опорочаване на извършените разпити по НОХД № 739/2018г.
по описа на Районен съд - гр.Монтана, тъй като при тяхното провеждане не е
присъствал подсъдимия. В отменителното решение на Окръжен съд - гр. Монтана изрично
е упоменато, че е накърнено право на лично участие на подсъдимия в процеса. Настоящият
съдебен състав намира, че правото на защита не е абстрактно понятие, а включва
конкретни проявления в процеса, едно от които е и освен физическото присъствие на
подсъдимия в съдебно заседание, но и също така правото му като самостоятелна
страна да задава въпроси към свидетелите, както и да прави необходимите искания
и възражения независимо от своя упълномощен защитник. Противното би довело до
опорочаване на събрания доказателствен материал, което обуславя и изключване на
прочетените от съда показания от предподен съдебен състав от доказателствената
съвкупност по настоящето дело.
В този смисъл е и Решение № 228,
постановено на 16.04.2010г. по н.д.№ 172/2010г. по описа на ВКС - ІІІ - то
наказателно отделение, в което се застъпва становището, че участието в разпита
на свидетеля от страна на обвиняемия, респективно подсъдимия в съдебната фаза,
е елемент от правото му на защита. Освен упражняване на признатото процесуално
право, извършването на свидетелски разпит в отсъствето на подсъдимия нарушава и
принципа на равенство на страните в процеса при събиране на доказателства като
гаранция на изискването за справедлив процес, залегнало в чл.6 т.3б. ,,d " от ЕКЗПЧОС (например Решение
от 24.11.1986г. по делото Унтерпертингер срещу Австрия).
Видно от показанията на
разпитаните в съдебно заседания свидетели Д.Н. и И.Г. е, че и двамата са били
непосредствени очевидци на цялостното поведение на подсъдимия по време на
извършената проверка за употреба на наркотични вещества, както и на съпровождането
му до полицията. В разпитите си заявяват, че са били свидетели само на единия
тест, направен от техвия колега И.И., след което си тръгнали. Свидетелят Г.
пояснява, че е съставил на подсъдимия и АУАН, в присъствието на свидетеля Н.. По
своята процесуално правна същност показанията мм се покриват с тези, депозирани
в хода на бързото производство, където и двамата уточняват, че извършената
проба е реагирала на наркотичното вещество канабис. Същевременно в показанията
си пред съда свидетелят И. подробно описва процедурата по тестване на
подсъдимия и признава, че първоначалната проба с ,,Drug Test
3000", е била извършена от самия него. В случая не е налице
неяснота или противоречие кой е извършил пробата по отношение на подсъдимия,
тъй като както в съдебно заседание от 15.07.2020г. свидетеля И. изрично
заявява, че окончателинят тест с ,,Drug Test 5000" е направен в РУ - гр.Монтана от полицейския
служител З. или Д. Свидетелят никога не е твърдял в показанията си, че именно
той е извършил окончателния тест, а само и единствено, че е присъствал на него
и е издъл талона за медицинско иззследване. Същият е бил връчен на подсъдимия
лично и срещу подпис и в н талона изрично е било отразено, че лицето е съгласно
с резултата от изследването.
Гореописаните
фактически обстоятелства, се установяват по несъмнен начин от приобщените
по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. От изискания
от предходния съдебен състав и приложен към кориците на делото дневник за
отразяване на резултатите от използване на технически средства е видно, че на
08.05.2018г. въз основа на тест с пореден номер 065, е била извършена проба за
употреба на наркотици, която се е оказала положителна. Тестът е реагирал на
наркотичното вещество канабис и е бил извършен от полицейския служител Д.
В същия смисъл
са и показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел И., който заявява,
че вторият тест, въз основа на който е била приета и констатацията за употреба
на наркотици от страна на подсъдимия, е извършен или от колегата му З., или от
колегата Д.
Ето защо за
съда не е налице неяснота относно факта, кое е било лицето, което в РУ -
гр.Монтана е изпробвало подсъдимия за наличие на наркотични вещества и която
проба фигурира при параметрите на повдигнатото обвинение. Освен това никъде в
хода на разследавнето не се е твърдяло, че подсъдимият е бил употребил кокаин,
каквото е наведеното от защитника му възражение.
Изразеното съмнение в
показанията на свидетеля И.Г. в съдебно заседание, че ,,мислел, че уредът е
отчел амфетамин", не може да бъде тълкувана като негово категорично твърдение,
че това е наркотикът, ползван от подсъдимия. В показанията си по бързото
производство и свидетелят И.Г., и свидетелят Д.Н. заявяват, че извършената
проба от свидетеля И.И. е отчела наличието на наркотичното вещество канабис. Единствено
свидетелят Г. твърди, че по признания на самия подсъдим, същият бил ползвал
кокаин. Същевременно в приложения като писмено доказателство резултат от ,,Drug Test 5000" от дата
08.05.2018г. изрично е отразено, че извършената проба е реагирала на наркотичното
вещество канабис. Независимо от обстоятелството, че в талона за медицинско
изследване като лице, извършило пробата за наличие на наркотични вещества,
вместо полицейския служител Добренов, е написан свидетеля И.И., съдът не намира
същото за съществено още по - малко пък обуславящо опорочаване на установения
резултат. Свидетелят И. действително е извършил тест на подсъдимия, но
първоначалният такъв. За пълнота следва да се отбележи, че не всяко нарушение
на правилата, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/ли употребата на наркотични
вещества или техни аналози, води до опорочаване на извършената проба. В
разпоредбата на чл.3, ал.2 е посочено, че контролният орган попълва талон за
медицинско изслеване по образец, а в случаите когато това е станало от лице,
различно от извършилия пробата, но имащо правомощие също да извършва такава
проба, не е налице опорочаване на регламентираната процедура. Като краен
резултат макар и формално, допуснатото от полицейските служители нарушение, не
е от категорията на съществените, тъй като в крайна сметка подсъдимият се е
съгласил с резултата от ,,Drug Test 5000".
Наведените възражения от страна на защитата във връзка с текстовото изписване
на волята на изпорбваното лице, че е ,,се е съгласил", вместо ,,че приема”
резултата от теста, също не биха могли да бъдат ценени като съществени
нарушения на правилата на наредбата, обуславящи опорочаване на пробата.
По отношение
на наведеното твърдение, че на същия не са му били разяснени правата към
момента на пробата също не следва да бъдат възприети като юридически аргумент,
тъй като както в съставния АУАН, така и в талона за медицинско изследване освен
съгласието на подсъдимия е положен и неговия подпис, удостоверяващ наличието на
съгласие. Липсва отразено възражение от страна на лицето и при двата
документа.
Разясняването на останалите
възможности за тестване касаят наличието на употреба на алкохол или случаите,
когато лицето откаже да му бъде извършена проверка с тест, което изрично е
упоменато и в самия талон, а твърдяната липса на подобно разясняване, освен в
пледоарията на защитата, не беше подкрепена с нито едно доказателство по
делото. Подсъдимият не депозира обяснения и не отрича разясняването на правата
му по време и след извършване на теста. В обратния смисъл обаче са
свидетелските показания на самия свидетел И.И., който в разпита си в съдебно
заседание от 15.07.2020г. изрично заявява, че разяснява устно правата и
задълженията на тестваното лице.
При така
установената като безспорна фактическа обстановка съдът намира, че с деянието подсъдимият
Ивван Н.И. е извършил престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
От обективна
страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено с управление на
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, установено по
съответния ред. Законодателят не се интересува кога е станала тази употреба -
дали непосредствено преди управлението или на по - ранен етап. Липсва изискване
водачът на МПС - то да е под въздействието на наркотичните вещества. (в този смисъл е Решение № 4/11.05.2018г. по н.д. №
1244/2017г. на ВКС – ІІІ н.о. и др.)
От субективната
страна престъплението е извършено умишлено при форма на вина пряк умисъл. Подсъдимият
е съзнавал, че е бил употребил наркотични вещества, макар и не непосредствено
преди управлението на МПС и въпреки това се е движел с него. Опора за този
извод съдът намира в положителния резултат от направения тест и съгласието му при
изготвения талон за медицинско изследване.
При определяне на вида и
размера на наказанието съдът прецени високата обществена опасност на деянието и
дееца и отчете обстоятелството, че с предходна присъда на същия са били
наложени наказания, които няма как да бъдат завишени с настоящата. Това е така,
тъй като първоначалният съдебен акт е бил отменен по инициирана процеддура,
свързана с неговото обжалвано единствено и само от страна на подсъдимия. Налице
е принципът reformacio in peus, забраняващ влошаването
на положението на жалбоподателя при последващо разглеждане на производството от
друг състав на съда. Поради тази причина и настоящия съдия следва да съобрази
параметрите на наложените наказания при условията на чл.54, ал.1 от НК, а
именно една година лишаване от свобода, чието ефективно изтърпяване е било
постановено при първоначален общ режим, както и наложеното кумулативно
наказание глоба в размер на 500.00 лева и лишаване от право да се управлява МПС
за срок от една година и шест месеца.
Ето защо пред настоящия
съдебен състав е поставена хипотезата да прецени дали при съблядаване на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства спрямо подсъдимия не са
налице предпоставките за редуциране на наложените с предходното осъждане наказания
при условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК.
Преценявайки
законовите предпоставки при индивидуализацията на вида и размера на
наказаннията, а именно доброто процесуално поведение на подсъдимия, влошеното
му здравословно състояние и обременен социален статус от една страна, а от
друга - високата обществена опасност на деянието и дееца, наличието на
предходно осъждане свързано с държане на наркотичнни вещества, значителните по
обем предходни нарушения по ЗДвП, ниското правно съзнание и незачитане на установения
в страната правов ред съдът намира, че в случая не са налице изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, обуславящи определяне на наказанията под
предвидения в закона минимума, а и най - лекото предвидено такова не би се
явило несъразмерно тежко. Влошеното здравословно състояние очевидно не е
попречило на подсъдимия да има трайни престъпни наклонности в извършване на
престъпления, свързани с държането и употребата на наркотични вещества.
Евентуалното влошаване на състоянието му е предмет на преценка от страна на
органите, свързани с изтърпяване на наказнието лишаване от свобода.
Приложените писмени
доказателства от страна на защитника на подсъдимия, касаещи трудовата
ангажираност на подсъдимия и влошеното му здравословно състояние очевидно целят
определяне от страна на съда на по – леки по размер наказания. По разбиране на
настоящия състав налагане на наказание в предвидения от закона минимум от една
година лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 500.00
лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест
месеца, считано от датата на фактическото отнемане на СУМПС - 08.05.2018г., биха
подействали поправително и превъзпитателно на дееца и биха постигнали в най -
пълна степен целите на казанията по чл.36, ал.1 от НК и в частност генералната
превенция. Наличието на множество предходни нарушения по ЗДвП от страна на
подсъдимия и извършване на престъпни деяния след употреба и държане наркотични
вещества, които са предпоставка за настъпването на по - високи общественоопасни
последици, не заслужават съдебно снизхождение.
По отношение
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода съдът констатира, че
престъплението, за което същото е било наложено, е било извършено в рамките на
изпитателен срок на наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода,
отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с влязла в сила присъда, постановена по
НОХД № 1848/2016г. по описа на Районен съд - гр.Монтана.
Ето защо
същото следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим, като на
основание чл.68, ал.1 от НК, бъде приведено отложеното наказание лишаване от
свобода по горецитираното наказателно дело, което да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален общ режим.
С оглед изхода на делото и постановяване на осъдителна
присъда, подсъдимият И.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на на
Районен съд – гр.Монтана сумата от по 5,00 (пет) лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: