Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Т. , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Т.СКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, в публично
съдебно заседание на тринадесети април
две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Петя
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 297 по
описа за 2020 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 344 ГПК – по допускане
на делба.
Подадена е искова молба за делба от М.М.В. *** срещу Г.Д.В. *** . Страните са бивши
съпрузи брака им е прекратен с решение
по гр.д. №....на Р.С.Т. в сила от 21.05.1998г , по време на брака придобили недвижим имот дворно място с идентификатор ....с административен адрес гр. Т. , ул“В“за
ниско застрояване с площ по скица от 361
кв.м., а по нотариален акт около 420 кв.м. Видно
от НА №91,том I дело №247/1984г. на Р.С.Т. за терена същия е закупен по време на брака,
тъй като същия е бил сключен на с акт за брак №67/06.11.1967г , видно от
съдебното решение за развод , в имота по време на брака е построена жилищна сграда с ....,с площ от 71 кв.м. За сградата
няма издаден нотариален акт .Ищецът моли съда да се произнесе с решение относно
делбата на имота при равни квоти между страните .
В законово установеният срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата , която твърди ,че дворното място придобито по време на брака
следва да се допусне до делба при равни
дялове а за сградата твърди ,че ,строежът
на жилищната сграда е започнал през 1985г
и страните били фактически разделени тъй като ищецът имал извънбрачна
връзка , не се прибирал у дома и не давал никакви средства. Ответницата сама
продължила строителството на къщата , брат и бил и подарил цимент тухли и цигли
, чичо и безвъзмездно иззидал всички стени и ги измазал с вар, по време на
строителството ищецът не присъствал и не давал средства. Ответницата и дъщерите
и се нанесли през 1990г. ,а годен за живеене бил първия етаж от къщата , втория и третия етаж от къщата не били
довършени.Твърди ,че жилищната сграда била придобита от ответницата под формата
на дарени материали и безвъзмезден труд
от роднини и се позовава на чл.22 ал.1 от СК. Счита ,че сградата не
следва да се допусне до делба и и прави
възражение на осн. чл.342 ГПК, а в случай ,че съдът допусне сградата до
делба да и отчете по големия принос, тъй
като сградата е построена с чрез дарение
на материали и труд от нейни близки , а именно ¾ ид. части за
ответницата и ¼ ид. част за ищеца.
Съдът
е сезиран по реда на ГПК, част трета , глава двадесет и девета в рамките на
особено исково производство с конститутивен иск за делба по чл.341 ГПК , с който ищеца упражнява субективното си потестативно/преобразуващо
/ право на за делба , което е насочено към ликвидиране на съсобствеността . Не
е спорно по делото ,че страните са бивши съпрузи брака им е прекратен с развод
, като по време на брака са закупили терен започнал строежа на сградата , която е
построена .
Направено е от ответницата възражение по
чл.342 от ГПК , а именно ,че сградата в гр. Т. с ....,с площ от 71 кв.м построена
в имот с идентификатор ....е построена с дарения която тя е получила под формата на материали и безвъзмезден
труд от свои роднини и същата не трябва да бъде делена . По силата
на дарение по смисъла на чл. 22, ал. 1 СК
вещните придобитите по време на брака по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил ,както и с възражение е направено и искане да се отчете на ответницата по големия принос. Във връзка с изложеното
вторият спорен по делото въпрос е дали обектите са построени изцяло с лично
имущество на ответницата това възражение
на ответницата представлява такова с правно основание чл. 23 СК. В тази връзка
в нейна доказателствена тежест да установи, че сградата е построена изцяло със средства, предоставени и
дарени от роднините съобразно нормата на чл. 22 СК . В
съдебната практика на ВКС (вкл. и задължителната такава) е прието, че
оборването на презумпцията за съвместен принос и доказването, че придобито по
време на брака имущество е лична собственост, тъй като е придобито с лични
средства на един от съпрузите, е изцяло в тежест на този съпруг. В такъв смисъл
са напр. Решение №....на ВКС по гр. д. № 2840/2008 г., V г. о. и Решение ....I
г. о., ГК.
Съгласно чл. 342 ГПК в първото
заседание всеки от съсобственици може да възрази против правото на някой от тях
да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването
в наследствената маса на някои имоти. В теорията и практиката безпротиворечиво
е прието, че в първата фаза на делбеното производство е допустимо съединяването
на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен ако
предявяването им не е изрично предвидено (чл. 30 от ЗН). Същевременно не
съществува пречка съделител в производството по съдебна делба да направи
възражение, което се припокрива с някой от допустимите за разглеждане в първата
фаза на делбата установителни искове. Единствено в неговата власт е да реши
каква форма на процесуална защита да избера – дали да предяви установителен иск
по реда на чл. 342 ГПК, или да въведе твърденията си под формата на възражение.
В настоящия случай ответницата е
избрала втория вариант за защита и под формата на възражение е въвела в процеса
твърдения, че е налице пълна трансформация, тъй като процесната сграда е
построена изцяло със средства, предоставени от роднините и . Както вече се
посочи не съществува пречка в делбеното производство да се въвеждат такива
възражения, поради което съдът достигна до краен извод, че възражението с
правно основание чл. 23 СК е допустимо за разглеждане. Върховният съд също е
имал повод да се произнесе в подобен смисъл, като е разгледал възражение с
правно основание чл. 23 СК, направено в производство по съдебна делба – напр. с
Решение № 88 от 24.07.2015г. на ВКС по гр. д. № 1112/2015г., II г. о., ГК.
С
отговора е направено и искане да
се отчете на ответницата по
големия принос. Видно е ,че бракът е прекратен с решение по гр.д....при действието на СК от 1985г отм
. действащ към датата на прекратяване на брака
, съобразно чл.28 ал.3 от СК отм -При прекратяване на общността поради
развод или по реда на чл. 26, ал. 2 съдът може да определи по-голям дял от
общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително
надхвърля приноса на другия съпруг. Като срокът за предявяването съобразно
чл.30 е до изтичане на една година от прекратяването на брака , тоест този срок
отдавна е изтекъл и това искане въведено с възражение е недопустимо . Допълнително не могат да се
съединяват с делбения иск конститутивни искове, дори и с възражение ,с които се
създава нова по характер собственост, различна от законните дялове към този
момент. Така например иск за определяне на по-голям дял от прекратената
съпружеска имуществена общност не може да се съединява с иск за делба на
съпружеската общност, а се предявява отделно, през което време делбеното
производство спира до произнасяне с решение по въпроса.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Страните са бивше съпрузи ,чийто
брак е прекратен с решение по
гр.д....на Р.С.Т. в сила от 21.05.1998г.По врече на брака страните придобили
недвижим имот с идентификатор ....с
административен адрес гр. Т. , ул“В“за ниско застрояване с площ от 361 кв.м. ,
видно от НА №91,том I дело №287/1984г.
.В имота по време на брака е построена жилищна сграда с ....,с площ от 71 кв.м.
От разпита на свидетелите И.Д.И. брат на
ответницата и А. И. Б. –чичо на ответницата и С.Р.А.установява ,че св. И.,
помагал при строежа от основите до влизането , като изрично заявява ,че“много съм
им помагал“/л.71/ бил водил двадесет човека от с. Д. , а самият той бил им помагал
на строежа от основите до влизането в къщата , твърди ,че майка им работила в
керамичния цех в с. Д. купувала тухли и
ги е карала на строежа , като за тия
материали не било плащано нищо , защото било дарение , тухлите били 2 камиона
по 600 тухли и един по 500 тухли и два-три камиона баластра , с които помогнал
на сестра си , а иначе ищецът си
докарвал тухли от гр. Летница ,чичото на ответницата излепил долния етаж , покрили къщата , но
горния етаж бил празен нямал нищо друго освен прозорци. Твърди ,че ответницата
, когато се е строила къщата била при ищеца
на колибата , гледали овце ,шилета/л.73/.Свидетеля Б.,чичо на
ответницата потвърждава ,че къщата е на 2 етажа
измазал първия етаж за да има къде да живеят страните , правили мивка , казанче
на приземния етаж/мазе/. Когато се развели страните къщата била готова.
Свидетелят работил на имота с колега , но на колегата не е плащано , тъй като и
свидетеля му е бил работил. Св. Асенов знае ,че ответника е имал заем за
изплащане за строежа, същия е виждал ищеца при строежа. Видно е също така от
протокол № 15/гр. Т. ,1984г.. м.VI д.8 ,заведен под
КС /23.11.1988г. за строителна линия и ниво
,че е записано ,че се застроява жилищна сграда от 60 кв.м. със заем от ДСК -12 000лв. , същото е отбелязано
и върху разрешение за строеж №17, гр. Т. 1984г.. м.VI д.8 /л.19,20/.
Съдът счита предвид свидетелските
показания , че не е налице нито пълна нито частична трансформация, въпреки ,че се
твърди от ответната страна ,че процесната
сграда е построена изцяло със средства,
предоставени от роднините на ответницата . Не се доказа,че тухлите са произведени в цеха в с. Д. ,че там е работела майката на ответницата , не се доказа ,че процесните тухли и два три
камиона баластра вложени в строежа са дарени от майката на ответницата лично на нея , не се доказа и кой е заплащал
процесните 2 камиона тухли от по 600 бр. и един от 500 бр., нито ,че нейни
близки са заплащали труда на работниците и това е било дарение лично за ответницата .
Още по-вече св. И., твърди ,че помагал от основите до влизането , като изрично
заявява ,че“много съм им помагал“/л.71/, от което съдът заключава ,че трудът
който е вложил този свидетел е дарен в полза на двамата съпрузи ,а не само на
ответницата. Съгл. Решение № 415/ 22.10.2012 г., гр. д. № 231/2012 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, ВКС, както и Р № 279/15.07.2010 г. по гр.
д. № 529/2009 г., I гр. о., ВКС, Р № 727 /23.11.10 г.
, гр. д. № 978/10 г., IV г.о.
, ВКС, Р № 125/01.03.2011
г., гр. д. № 945/2010 г. IV гр. о., ВКС до доказване на
противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за
него, а не за двамата съпрузи. А в Решение № 84/ 26.04.2016 г., гр. д. № 4903/2015 г., I
г. о., ВКС , с докладчик съдията Светла Калинова е прието, че „при решаване на
въпроса на кого е дарена определена парична сума следва да бъде отчетено между
кои лица е бил сключен договорът за дарение: ако е сключен между единия съпруг
и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този съпруг да бъде
надарен, респ. само той е изразил воля за приеме дарението, не може да се
приеме, че по силата на този договор подареното придобива и другия съпруг,
който не е страна по договора за дарение по смисъла на чл. 20 СК от 1985 г. и аналогичния
чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. Ако договорът за дарение е сключен с
двамата съпрузи, тоест ако е изразена воля за надаряване на семейството, то
дарената сума е СИО и не може да бъде основание за приемане на трансформация на
лични средства при придобиването на семейното жилище.“. Като в този смисъл са и
Решение № 222/24.06.2011 г., гр. д. №
982/2010 г., Іг.о., ВКС, Р № 81/15.03.2011 г.,
гр. д. № 172/2010 г., ІІг.о., ВКС.
Следва още тук да се подчертае, че макар да се претендира пълна трансформация
на лични средства ,които били дарени под формата на личен труд и строителни
материали при строежа на сградата в поземления имот , то ако се установи
частична такава, то следва да се признаят права, съобразно установения размер
на трансформацията. По настоящето дело не се доказва пълна
трансформация на средства при придобиване на имота, т.к. не се доказаха всички
видове СМР, които е следвало да бъдат извършени и за
изпълнение на строежа на сградата, респ. всички тези работи и материали да са
заплатени от близките на ответницата .Не
се установява и частична трансформация. Още по-вече тъй като ответната страна
,твърди ,че че жилищната сграда била придобита от ответницата чрез
дарение под формата на дарени материали
и безвъзмезден труд от роднини и се
позовава на чл.22 ал.1 от СК, не е
поискана и експертиза от ответната страна относно размера на така претендираното с
отговора дарение , след като се твърди такова, което право е преклудирано . Видно от обяснителната
записка /л.21/ за ориентировъчна стойност на строителните материали , по никакъв
начин не се доказва вложени ли са същите , още по-вече във същата има само подпис на съставил , няма данни под
чие ръководство ще се извърши строежа . Св. Асенов в показанията си твърди ,че ответника е имал
заем за изплащане за строежа и същия е
виждал ищеца при строежа, допълнително е видно и от протокол № 15/гр. Т. ,1984г.. м.VI д.8
,заведен под КС /23.11.1988г. за строителна линия и ниво ,че е записано ,че се застроява жилищна
сграда от 60 кв.м. със заем от ДСК -12
000лв. , същото е отбелязано и върху разрешение за строеж №17, гр. Т. 1984г..
м.VI д.8 /л.19,20/.Още по-вече двамата свидетели И.Д.И. е брат на ответницата
,а А. И. Б. е чичо на ответницата и
техните показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК , тъй като смята ,че
същите са заинтересувани от изхода на делото предвид близките роднински
отношения . Поради което възражението на ответника ,че сградата в имота е построена
с дарение на строителни материали и труд от роднини на ответницата следва да се
остави без уважение.
По делото не е представено удостоверение
за търпимост на сградата в имота и видно
от писмо -965/1/24.03.2021г. от ищеца Марин В. не е входирано заявление за
издаване на удостоверение за търпимост
за сграда с идентификатор хххххххххххпо КККР на гр. Т. , находяща се на
ул“В“. Изготвена е СТЕ от която е видно ,че процесната сграда е с идентификатор
хххххххххххе със застроена площ от 71 кв.м. ,бр. етажи 3 , разположена е в ПИ с
идентификатор 721343.500.3305. Сградата е масивна с два надземни и един
полуподземен етаж.Видно от експертизата сградата с идентификатор хххххххххххне
попада в обхвата на пар.16 от ПР на ЗУТ
и пар.127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ от
2012г., от констатираните отклонения при изграждане на сграда най –важното отклонение е ситуирането и в
имота , сградата била недопустима по местоположение предвид правилата и нормативите действали по време на
изграждането и или по сега действащите правила
по отношение на границата със съседния ПИ с идентификатор
721343.500.5151, който е земеделска земя. Съгласно формираната трайна съдебна практика (напр.: решение №
195/23.02.2009 г. по гр. д. № 4951/2007 г. на ВКС, І г. о., решение №
401/21.07.2009 г. по гр. д. № 2770/2008 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №
233/27.11.2012 г. по гр. д. № 195/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №
74/9.07.2014 г. по гр. д. № 6580/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение №
129/22.07.2014 г. по гр. д. 4880/2013 г. на ВКС, І г. о., решение №
280/6.12.2016 г. по гр. д. № 2394/2013 г. на ВКС, ІV г. о.), разпоредбите на §
16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн. ДВ, бр.
82/2012 г.) уреждат правното положение на незаконните строежи от гледна точка
на благоустройствените закони и са неотносими към вещно правните последици от
незаконното строителство. Удостоверенията за търпимост, визирани в посочените
разпоредби, установяват само благоустройствената допустимост на строежа в
съответния му вид от гледище на обществения интерес. Посочените в закона
критерии, при които един строеж се счита търпим и не подлежи на премахване, са
изцяло на плоскостта на съответствието на строежа с изискванията на
строителните правила и норми към момента на изграждането му или с разпоредбите
на ЗУТ. Търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали той
подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост на незаконната сграда.
Докато не се премахне, незаконно построената сграда представлява обект на
собственост, който може да се дели, наследява, придобива по давност и с него да
се извършват разпоредителни сделки. В закона липсва изрична забрана за
разпореждане с незаконен строеж, поради което незаконно построената сграда не е
изключена от гражданския оборот. Дори ако същата не представлява самостоятелен
обект на правото на собственост, тя може да бъде предмет на сделки като
подобрение в дворното място.
По отношение на построената в ПИхххххххххххсграда с идентификатор хххххххххххпо КККР на гр. Т. ,дори да е недопустима
по местоположение съобразно приетото от съда експертно заключение , то за
сградата не
е представено доказателство, че е
издадено предписание - заповед за нейното премахване съгл. чл.225 от ЗУТ, същата е годна да бъде предмет на делба, докато не бъде
премахнати по надлежния ред, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС
цитиране по-горе . Съответно, ако до приключване на производството по делото
бъдат осъществени посочените в чл.225 от ЗУТ мероприятия и сградата бъде премахната съсобствеността спрямо тях ще се превърне в
право на парична равностойност, т.е ще се ликвидира като парична претенция, ако
незаконните строежи не съществуват при съставянето на разделителния протокол
или при прекратяване на делбата по друг начин. В този смисъл в т. II.7. на ППВС
№ 6/27.12.1974 г.е посочено , че само подлежащите на премахване строежи, т.е.
тези с нормативно установени годност и предписание за премахване, не следва да
се зачитат като обект на вещни права, т.е когато предмет на делбата
е и дворното място, в което е построен незаконния строеж, незаконната постройка
се третира като подобрение при оценката му във втората фаза на делбата в
случай, че не е издадено предписание за събарянето й и съсобствениците желаят
запазването й. При това положение и при липсата на спор между страните, процесния
терен в едно с построената в него сграда следва да бъде допусната до делба при
равни квоти между страните .
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 34 ЗС всеки съсобственик
може да иска делба на общата вещ. За основателността на иска за съдебна делба
следва да бъде установено, че между страните по делото е налице съсобственост
върху вещта, чиято делба се иска, както и съответният дял на всеки един от съделителите.
В случая съдът намира, че между
страните по делото е налице съсобственост върху процесниите имоти /земя и сграда /по силата на
прекратяване на СИО с развод както следва
: недвижим имот с идентификатор ....с
административен адрес гр. Т. , ул“В“за ниско застрояване с площ от 361 кв.м. по
скица , , а по НА №91,том I дело №247/1984г. около 420 кв.м. в едно с построената в имота е жилищна
сграда с ....,с площ от 71 кв.м.
По изложените съображение съдът приема,
че между страните по делото е налице съсобственост върху процесния недвижим имот/земя и сграда / описан в
обстоятелствената част на решението и между съделителите ищец и ответник следва да
бъде допусна делба на имота при следните квоти
по 1/2 ид. част от имота за всека една от тях .
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място с
идентификатор 72343.500.3305, с номер по предходен план : кв.145 , парц. 10
с административен адрес гр. Т. , ул“В“за ниско застрояване с площ по скица от
361 кв.м. , а по НА №91,том I дело №247/1984г.
на Р.С.Т. с площ от около 420 кв.м. , в едно
с построената в него жилищна еднофамилна сграда с ....,с площ от 71 кв.м при граници и
съседи на дворното място : имоти с идентификатори ххххххххххххххххххх
Между съсобствениците при следните квоти:
За М.М.В.
ЕГН********** *** -1/2 ид. част.
За Г.Д.В. ЕГН ********** *** -1/2 ид. част.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд, чрез Районен съд Т., в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: