№ 7193
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Димитър К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Т.ова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100511190 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11190/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Домоуправител
Плевен“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Плевен срещу решение №13674 от 14.07.2025 г по гр.д.
№54156/24 г на СРС ,120 състав , с което е отхвърлен иск с основание чл. 422 ГПК във вр.
чл. 51, ал.1 ЗУЕС да се признае за установено , че Т. С. С. ЕГН ********** от гр.София
дължи сумата от 283,49 лева представляваща месечни разходи за управление и поддържане
на общите части на сградата в гр.**** /в която С. е собственик на ап.№8/ , почистване вход,
електричество общи части, електричество асансьор, поддръжка асансьор, годишен преглед
асансьор, вноски във Фонд "Ремонт и обновяване" за периода от 01.08.2022 г. до 31.05.2024
г., ведно със законна лихва от 27.05.2024 г до изплащане на вземането , за която е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №18527 от 19.06.2024 г по ч.гр.д.№31976/24 г на СРС
, 120 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Оригиналите на
писмени доказателства не са представени поради обективни причини .
Първоинстанционният съд не е открил процедура по оспорване на писмените доказателства
. Неправилно не е допусната исканата ССЕ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. Липсват
допуснати от СРС процесуални нарушения , а оригинали на писмени доказателства не са
представени . Доказателствените искания са преклудирани , а искът е неоснователен и
1
недоказан .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 23.07.2025 г и
е обжалвано в срок на 29.07.2025 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното
решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи ,
като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение
№1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли СРС е приел , че по предявения иск с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване , че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в посочената сграда с режим на етажна собственост; че
Общото събрание на етажните собственици е взело решение за избор на ищеца като лице,
което да предоставя услугата на професионален домоуправител, както и че е подписан
договор за тази услуга с легитимен орган на ЕС; датата, на която е следвало да бъдат
заплатени претендираните суми (падежа) и техния размер; че Общото събрание на етажните
собственици е взело решение за събиране на вземанията по съдебен ред и е упълномощило
за това управителя на ЕС.
Според СРС същият е дал указания на ищеца да представи приложените към исковата
молба писмени доказателства в оригинал. Предвид непредставяне в оригинал на
документите /договор за услуга №98/07.07.2022 г., сключен с дружеството „НМГ Консулт“
ЕООД и договор за услуга № 98/01.07.2023 г., сключен с дружеството „Домоуправител
Плевен“ ЕООД, протокол от проведено общо събрание на ЕС, находяща се на адрес гр. ****
от 04.07.2022 г., протокол от проведено общо събрание на сдружението на собствениците,
находяща се на адрес гр. **** от 15.06.2023 г., както и разходни документи относно
извършени разходи за управление и поддръжка на етажната собственост на л. 22-43 от
делото, съдът не зачита представените заверени копия и с протоколно определение от
18.03.2024 г. ги е изключил от доказателствения материал по делото. Ищецът не е
ангажирал други годни доказателства, че Общото събрание на етажните собственици е взело
решение за избор на ищеца като лице, което да предоставя услугата на професионален
домоуправител, както и че е подписан договор за тази услуга с легитимен орган на ЕС ;
поради което искът е недоказан .
Решението на СРС е правилно . След изрично искане на ответника по чл.183 ГПК с
определение от 20.01.2025 г първоинстанционният съд е задължил ищеца да представи
оригинали на представените от него писмени доказателства . С молба от 17.03.2025 г
ищецът се е позовал на „обективни причини“ да представи оригиналите , като е посочил , че
2
въпросните документи са му „необходими“ за други производства , както и че се намирали в
трети лица . Ищецът е поискал да му се удължи срока за представяне на документите .
В о.с.з на 18.03.2025 г СРС е оставил без уважение искането за удължаване на срока за
представяне на оригиналите , тъй като въпросното искане е необосновано и не се представят
доказателства за „обективни причини“. Това определение на първоинстанционния съд
трябва да се счете за законосъобразно , още повече , че и във въззивната жалба не се сочат
доказателства за „обективни причини“ да не се представят оригиналите , нито се заявява
готовност за представяне на същите пред въззивния съд .
Заверените копия от документи правилно са изключени като доказателства по делото ,
поради което същите не могат да бъдат предмет на производство по оспорване по реда на
чл.193 ГПК .
При констатирана липса на въпросните основни документи за материално-правната
легитимация на ищеца /договор с етажната собственост/ е безцелно да се допуска ССЕ .
Същата дори да констатира задължения на ответника към Етажната собственост ищеца по
никакъв начин не би променила крайния извод за недоказаност и неоснователност на иска .
Следва да се посочи , че ищецът не е управител на ЕС , а е изпълнител по договор за
услуги с етажната собственост съгласно договор по чл.11 ал.1 т.11 ЗУЕС. Уреденото в чл.6
ал.1 т.10 ЗУЕС и чл.51 ал.1 ЗУЕС задължение етажните собственици да заплащат разходите
за управление и поддържане на общите части е към етажна собственост , а не към трети
лица-изпълнители на външни услуги . Не следва друго от евентуални уговорки между ЕС и
ищеца последният да може да получава директни плащания от етажните собственици.
Изпълнителите на външни услуги за управление/поддържане на общите части следва
/принципно/ да предявят исковете си за неплатени суми срещу цялата етажна собственост , а
не срещу отделните етажни собственици . В този смисъл трябва да се тълкуват мотивите на
представеното от въззивника решение №326 от 07.11.2014 г по гр.д.№4010/13 г на ВКС , IV
ГО , които мотиви се споделят и от настоящия съд . Допустимо е изпълнителят на външната
услуга да придобие чрез цесия вземането на етажната собственост към етажния собственик
и да предяви иска от свое име като цесионер . Няма пречка да се сключи и индивидуален
договор между изпълнителя и етажен собственик за поддържане на общите части . Нито
една от тези хипотези в случая не е налице , поради което трябва да се приеме , че ищецът и
на това основание не би имал материално-правна легитимация и искът му е неоснователен .
Отделно няма данни ищецът да е изпълнявал в пълен обем възложените му дейности за
процесния период и изпълнението му да е прието от ответника . В тази насока не са
представени никакви доказателства , а евентуална ССЕ не би имала доказателствена
стойност .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноски за адвоката на въззивника , който е осъществил безплатна
3
защита пред СГС .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13674 от 14.07.2025 г по гр.д.№54156/24 г на СРС , 120 състав
.
ОСЪЖДА „Домоуправител Плевен“ ЕООД, ЕИК ********* гр.Плевен да заплати на
основание чл.38 ал.2 ЗАдв на адвокат Р. Л. Д. от АК-София личен номер №**********
сумата от 200 лева адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска защита
пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване пред ВКС поради материален интерес под 5000 лева
по всеки от обективно съединените искове /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4