№ 61
гр. Варна, 25.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стоян К. Попов
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
и прокурора Б. Андр. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Частно наказателно
дело № 20223100201538 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:15 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Д. А. С., редовно призован, доведен от Затвора –
Варна, явява се лично и с адв. С. – определен от ВАК за служебен защитник по искане на
осъденото лице
За Затвора Варна се явява ИНСП. А.А. – упълномощен от Началника на Затвора
Варна.
Л.св. С.: Желая да ме защитава адв. С..
Съдът намира, че доколкото л.св. С. желае да бъде представляван от служебен
защитник, следва да назначи адв. С. от ВАК да защитава същия в настоящото производство,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. И. С. от ВАК за служебен защитник на л.св. Д. А. С. в
настоящото производство.
Инсп. А.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. С..: Да се даде ход на делото.
Л.св. С.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото
1
писмени документи.
Съдът докладва постъпили документи по делото, а именно такива по чл.439А от
НПК, както и актуална справка за изтърпяното наказание на лишения от свобода.
Инсп. А.: Няма да соча доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за доказателства
Адв. С.: Нямам искания за доказателства
П О С Ъ Щ Е С Т В О:
Прокурорът: Уважаеми окръжен съдия, разглежданата молба за УПО е допустима,
включително и с оглед разпоредбата на чл. 441 от НПК, която следва да бъде съобразена,
предвид обстоятелството, че настоящата молба за УПО е втората поредна с идентичен
предмет, доколкото в предишната такава, молителят е получил отказ от съдебните
инстанции да му бъде постановено УПО, което е станало с влязло в сила определение по
съответното дело. Междувременно е изтекъл необходимият 6-месечен срок към времето на
депозиране на молбата.
По същество считам, че молбата е неоснователна, тъй като и за този молител се
установява наличието единствено на първата предпоставка за УПО, която в случая в по чл.
70 ал. 1 т. 2, тъй като той търпи лишаване от свобода в размер на 5 години за престъпление,
извършено в условията на опасен рецидив и изискуемият минимум е 2/3 и той в случая е
налице. Това обаче не е достатъчно молбата да бъде уважена.
Видно и от множеството обстоятелства, изложени в изготвените по делото становища
от специализираната затворническа администрация, считам, че и към настоящия момент
продължават да бъдат релевантни всички доводи и съображения, които са били изложени
при предходното производство от съответните състави. Те продължават да са меродавни и
към днешна дата.
След оставените без уважение на предходната молба за УПО, л.св. С. е допуснал
съществен регрес в поведението си, доколкото се е отклонил от изпълнението на
наказанието, като е злоупотребил с оглед зъболечение. Не е използвал прекъсване на
наказанието по предназначение. Той обявен за издирване, след като не се е завърнал и е бил
задържан и отведен.
Никаква положителна промяна не е отчетена междувременно в неговото поведение,
което е видно от актуалната оценка на риска от рецидив, като същата е във високата степен
от 102 точки. От предходната оценка действително няма никаква промяна.
Рискът от сериозни вреди е определен на средна степен. Съгласно експертната оценка
за л.св. С. е установена висока обща оценка на неговите криминогенни потребности.
През периода на изтърпяване на наказанието 12 пъти е санкциониран за
дисциплинарни нарушения, като до настоящия момент не са заличени последиците от
дисциплинарните наказания за 5 от нарушенията.
Тези и други обстоятелства, които са налични в затворническото досие обуславят
извод и към настоящия момент по отношение на молителя, че не е постигнат резултатът, а
именно положителна промяна в мисленето и поведението му, която да е придобила
окончателен характер.
Следва да се отбележи и това, че престъплението, за което търпи 5 години „лишаване
от свобода“ е извършено в изпитателния срок на предходно УПО, постановено от ВОС.
Поради тези съображения, л.св. С. следва да продължи да търпи наказанието си в
2
условията на затвора.
Моля в този смисъл за Вашето определение.
Инсп. А.: Уважаеми г-н Председател, считам, че молбата е допустима, но
неоснователна. Поддържам становището на началника на затвора молбата да не бъде
уважена. Налице e една от кумулативно предвидените предпоставки на чл. 70 от НК, а
именно лишеният от свобода е изтърпял не по-малко от 2/3 фактически от наложеното
наказание „Лишаване от свобода“, но не са налице необходимия обем от доказателства,
предвидени в чл.439А от НПК.
Незначителна част е изпълнена на този етап и не можем да потвърдим, че
наказанието е постигнало своите цели. Предвид изложеното, моля за Вашия съдебен акт, с
който да не бъде уважена молбата на лишения от свобода С. и същият да не бъде условно
предсрочно освободен.
Адв. С.: Уважаеми г-н Председател, считам, че молбата е допустима. Това бе
изразено и от прокуратура и от тяхна страна.
Налице са и двете предпоставки, както първата така и втората.
Изразеното становище от затворническата администрация за втората предпоставка е
чисто субективно.
Има доказателства по делото, че лицето е бил в отпуск за зъбно лечение, за което той
е престоял навън около 100 дни. През тези 100 дни не е извършвал никакво противоправно
деяние, което само по себе си като факт противоречи на всички становища, които са
приложени по настоящото дело.
Самият факт, че лицето С. в условията на свобода не е извършил нито едно
противоправно деяние, говори за това, че се е поправил.
Всичко друго, което бе казано и е приложено като материали по делото е субективно.
Моля да уважите молбата за УПО на л.св. С..
Л.св.С.: Аз донякъде съм съгласен с нещата, които каза госпожата прокурор и
господинът ама с повечето неща не съм съгласен.
Да имам 102 точки риск обаче ако се загледате в досието ми този риск датира от
постъпването ми затвора. Нито нарушения, нито награждаванията ми са мръднали този
риск.
Следващото, което е от предходното предсрочно досега съм награден два пъти и съм
работил 20-30 дни. За целия си престой имам над 200 молби за работа, които не са уважени.
Имам професионални квалификации и мога да работя.
Бях пуснат за лечение и не мога да си обясня кой след 5 години в затвора в тази
държава ще може да плати 4000 лв. за зъби. Трябваше да работя, за да мога си плащам по
някакъв начин лечението и да се грижа за семейството ми. Имам дете на 14 години, имам
приятелка, която има дете на 5 години.
Пускат ме и тръгвам да работя честно и ми казват, че правя нещо незаконно. Да, не
се прибрах, но кой ще остави семейството си в нищета.
Понесъл съм си наказание.
От 2 години насам си търся правата и съдя мястото, в което се намирам за условията,
в които търпя наказанието и това нещо е вследствие на това, че си търся правата. Всичко е
писано така копи пейст.
Ако съм искал да правя престъпления за 100 дни, щях да съсипя града.
3
Дават гаранция, че не съм се поправил, но никой не може да даде гаранция дали съм
се поправил, докато не изляза навън в средата. Остават ми 99 дни едва ли нещо ще се
промени.
Моля да уважите молбата ми дори и да наруша закона ще си понеса наказанието.
Съдът счита, че следва да остави молбата на осъдения С. без уважение. Мотивите
затова са следните:
Твърденията за субективност едва ли имат такова съдържание, каквото влагат адв. С.
и л.св. С.. Повечето изследвания са на база научни обосновки и са правени от специалисти в
съответната област. Самият факт, че към настоящия момент, след като л.св. С. е изтърпял
по-голямата част от наложеното му наказание и му остават близо 3 месеца или както каза
самият С. 99 дни, рискът от рецидив е 103 т.. Явно е, че не се установява никаква промяна и
без наличие на каквито и да е било данни за корекция в поведението на лицето в
проблемните зони. Молбата следва да бъде оставена без уважение, най-вече за това, че
лицето е многократно осъждано, пребивавал е в МЛС, включително е и условно предсрочно
освобождаван предходно и дори тази законова привилегия на е била в състояние да
мотивира С. да се въздържа престъпни прояви. За какъв напредък и корекция на
поведението му може да се говори, като същия постъпил в затвора с 103 т. риск от рецидив,
а след близо 4 години пребиване и работа с него, оценката на риска е почти с непромени
стойности – 102. Риск с еквивалент 102 т. не само не е малък /голяма част от лишените от
свобода постъпват с далеч по-ниски стойности/, но и за лице със съдебно минало като на С.,
представлява изключителен риск да извърши престъпление. Самия факт, че съществува и
минимален риск лицето да извърши престъпление, съдът счита, че не може да се даде
категорично становище, че той е готов за съответната социализация в обществото и следва
да бъде предсрочно условно освободен.
От друга страна, осъденият многократно е наказван. И към момента търпи пет
наказания. Неизменен е извода, че не са постигнати целите на корекционната работа, а от
там и целите на наложеното наказание, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че към
настоящия момент молбата на С. следва да бъде оставена без уважение.
Поради горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. А. С., ЕГН: ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му с
Присъда № 19/05.03.2019 г. по НОХД № 1413/2018 г. по описа на Окръжен съд Варна
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на пет години.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на
затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14:30 ч .
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
4