№ 43939
гр. София, 22.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110109808 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против Р. Н. П. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с №
L ******/08.09.2023 г. и рамково споразумение към него.
По отношение на заявеното вземане за сумата 103,70 лв., представляваща такса
„разглеждане“ по договора за кредит от 08.09.2023 г., съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение
на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че тази клауза нарушава на императивни норми на ЗПК, в противоречие с добрите
нрави е и не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит № L ******/08.09.2023 г. и
1
рамково споразумение към него, в същия е предвидено възнаграждение за услугата
„разглеждане“ в размер на 103,7 лева, От съдържанието на т. 8.4 от рамковото споразумение
към договор за потребителски кредит се установява, че уговорената услуга има следното
съдържание: представлява такса, заплащана от клиента на кредитора за преглед на искането
да кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договора за кредит или
изменение на споразумението по т. 6.10 от процедурата. Кредиторът има право да получи
таксата и в случай, че клиентът не усвои кредита. Съгласно договора за кредит, таксата е
включена в дължимите месечни вноски съгласно погасителния план за погасяване на
договора за кредит.
В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Възможно е уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по
договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуги няма. Таксата за
разглеждане попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на
сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по
договора, да предостави заемната сума. Наред с посоченото, по този начин в тежест на
икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи
разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в
отношенията между страните по правоотношението. Ето защо възнагражденията попадат в
хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за
елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на
свързана с него допълнителна услуга. На отделно основание в случая се касае за
възнаграждение по договора, а не за допълнителна услуга, което възнаграждение следва да
бъде включено в годишния процент на разходите (ГПР) – чл. 19, ал. 1 ЗПК. Уговарянето му
като отделно възнаграждение (услуга) има за единствена цел заобикаляне разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, а съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата
103,70 лв., представляваща такса „разглеждане“. С оглед частичното отхвърляне на
заявлението, искането за разноски следва да се уважи пропорционално на уважената част от
вземанията, както следва: за държавна такса в размер на сумата от 25,01 лв., като се
отхвърли до пълния размер от 27,08 лв., а за юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 46,17 лв., като се отхвърли за сумата до 50 лева, определен на осн. чл. 78, ал. 8
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № *****/19.02.2024 г., подадено от /фирма/ срещу Р. Н. П.,
2
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 103,70 лв., представляваща такса „разглеждане“ по
договора за кредит, както и за сумата над 25,01 лв. до пълния дължим размер от 27,08 лева
за платена държавна такса и за сумата над 46,17 лева до пълния размер от 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3