Решение по дело №6010/2019 на Районен съд - Сливен

               Р Е Ш Е Н И Е № 830

 

Гр.Сливен, 10.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Сливенски районен съд,гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи юли, през две хиляди и двадесета година,в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева

 

при участието на секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното гр.д.№ 6010 по описа за 2019г.,

на Сливенски районен съд,

за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

В исковата молба ищецът твърди, че с присъда постановена по НОХД №57/2017г. на ОС Сливен е признат Д.Г.за виновен в това, че на 3.01.2016г. на път ІІ-53, км.128 при управление на МПС-лек автомобил Ауди А4 с рег№СН6796 АК, собственост на Красимира Желева Расимова от с.Новачево, общ.Сливен с посока на движение гр.Сливен в участък в землището на гр.Сливен е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП.Вследствие на извършеното от Господинов нарушение, изразяващо се в изпреварване  с технически несъобразена с пътната обстановка  скорост, вследствие на което е загубил управление над лекия автомобил и е предизвикал ПТП, като е блъснал насрещно движещото се МПС Мерцедес С 200 с рег№СН3008АК, управляван от С. К.А. от гр.С.и по непредпазливост е причинил смъртта на Веселина Г.Г., която се  е возила на задната седалка, без поставен предпазен колан в управлявания от Господинов автомобил Ауди А4 с рег№СН6796 АК.Твърди се, че виновния водач е направил всичко необходимо за оказване на помощ на пострадалата и е посочено, че му е наложено наказание  лишаване от свобода  за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим.Твърди се, че смъртта на лелята на ищцата й е причинила неописуеми страдания и мъка.Сочи се, че ищцата е живяла заедно с леля си повече от половин година за периода от 2010-2011г и леля й се грижила за ищцата като майка.Сочи се, че ищцата споделяла всичко с леля си.Твърди се, че ищцата  останала завинаги лишена от обичта на леля си, няма с кого да споделя.Сочи се, че липсата на леля й е била толкова голяма за ищцата, че отново са настъпили епилептични пристъпи, които са били изчезнали, но след смъртта на леля й се възобновили и навредели на здравето на ищцата.Твърди се, че ищцата е загубила обичта и грижите на леля си, която била пример за нея.Сочи се, че ищцата  цял живот се е възхищавала на леля си и искала да стане адвокат като нея и затова  се записала да учи право.

Поискано е да бъде постановено решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 5 000лв, представляваща частичен иск от сумата от 30 000лв, представляващо  обезщетение за нанесените неимуществени вреди, причинени от непозволеното увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявеният иск, като такъв с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията за настъпилото ПТП на 3.01.2016 г., начина на настъпване на ПТП-то, че лелята се е грижила за ищцата като майка, причинените болки и страдания на ищцата, вследствие на смъртта на леля й, привързаността на ищцата към леля й, мъката и тъгата на ищеца, че след смъртта на леля й епилептичните припадъци на ищцата са се възобновили, е нейна.

Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че лелята се е грижила за ищцата като майка, причинените болки и страдания на ищцата, вследствие на смъртта на леля й, привързаността на ищцата към леля й , мъката и тъгата на ищцата.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.

В отговора е заявено, че предявените искове са неоснователни и недоказани.Оспорен е механизма на ПТП, причините за настъпването му и наличието на деликтна отговорност у Господинов, оспорен е механизма на причиняване на уврежданията и причинно следствената връзка между събитието и получените увреждания, както и между поведението на застрахования в ответното дружество водач и смъртта на починалия.Оспорено е наличието на виновно и противоправно поведение от Господинов.Сочи се, че ищцата не е претърпяла никакви вреди от смъртта на леля си.Твърди се, че са нелогични твърденията на ищцата, че са се възобновили епилептичните й припадъци като е посочен амбулаторен лист от 19.12.2014г.Сочи се, че  основна причина за настъпилата смърт на лелята на ищцата е факта, че не е била с поставен обезопасителен колан по време на инцидента.Оспорени са твърденията в исковата молба трайно изградени отношения на привързаност,обич и неразделност между ищцата и нейната леля.Твърди се, че не са живели в едно домакинство и са имали епизодични срещи.Направено е при условията на евентуално възражение за съпричиняване, като се твърди, че лелята на ищцата с сама се е поставила с поведението си в опасност, като не е поставила обезопасителен колан.Сочи се, че на основание §96 от ДР на КЗ в случай че се уважи иска следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди до 5 000лв.Направено е възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди

Поискано е да бъде отхвърлен предевяния иск, като неоснователен и недоказан, а в случай че бъде уважен да бъде намален размера на претендираното обезщетение, като завишен.Направено е възражение за претендираната законна лихва от датата на ПТП-то, алтернативно е направено възражение за претендираната законна лихва за изтекла погасителна давност.Поискано е да бъде осъдена ищцата да заплати на ответното дружество направените по делото разноски

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията за съпричиняване от страна на Г.,  е негова.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв.Д.,  който моли да бъде уважен предявения частичен осъдителен иск и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

 В съдебно заседание ответника ЗД Бул инс АД, редовно призовани,явява се  адвокат К., който моли да бъде отхвърлени изцяло предявения иск и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски. При условията на евентуалност в случай, че бъде уважен предявения иск моли да бъде намален размера поради прекомерност.

             Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК  след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени  и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:    

              От акт за раждане, издаден от Община Сливен се установява, че Веска Г.Г. със сменено лично име въз основа на решение № 398/30.03.1999 г по гр. дело № 302/99 г на РС Сливен от Веска на Веселина е родена на *** г. и е с родители С. П. П. и Г. Г. С..

            От диплома на Веселина Г.Г. издадена на 14.02.2002 г. се установява, че е завършила Право в Софийски университет със среден успех много добър 4.58 и положени държавни изпити със среден успех 3.33.

На 4.08.2006 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „припадъци, неуточнени”, в анамнезата е посочено, че от 1-2 години прави по време на сън състояние на ставане, страхотно напрежение. На 09.07.20-06 правди след обилно повръщане генерализиран атоничен пристъп за 30 минути по време на субфибрилитет. Без данни за невроинфекция. Изписана е терапия лечение с ривотрил за 2 месеца, при пристъп диазепам анално.

На 9.10.2006 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „припадъци, неуточнени”, в анамнезата е посочено след започването на ривотрил е без припадъци, изписана е терапия 6 месеца прием на ривотрил 0,5 мг половин таблетка вечер, след ЕЕГ се спира.

На 10.01.2007 г. е извършен магнитно резонансен томограф на С.Н.Г.. В заключението е посочено нормална мозъчна МРТ находка.

На 10.04.2007 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „припадъци, неуточнени”. Изписана е терапия с лекарства за прием.

На 15.07.2007 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „припадъци, неуточнени”. Изписана е терапия с лекарства за прием.

На 31.10.2007г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „припадъци, неуточнени”. Изписана е терапия с лекарства за прием.

На 16.06.2008 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „припадъци, неуточнени”. Изписана е терапия с лекарства за прием.

На 5.11.2008 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „припадъци, неуточнени”, в анамнезата е посочено ГКТП на 3.11.2008 г при кратко прекъсване на терапията. Изписана е терапия с лекарства за прием.

На 19.12.2014 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „припадък, колабс”, в анамнезата е посочено , че е съобщила за припадъци на 13.12.2014 г. и на 17.12.2014 г.  Изписана е терапия с лекарства за прием.

На 23.03.2015 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено ст пост операционен про ф-рам антебрахии дек ре ф – ра улне, счупване на остеосинтезния материал. Препоръчано е оперативно лечение.

На 08.05.2015 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено ст пост операционен про ф-рам антебрахии дек ре ф – ра улне, счупване на остеосинтезния материал. В обективно състояние е посочено сваляне на гипса, а в терапия – контролен преглед след 45 дни.

На 9.07.2015 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено „оперирана преди седем месеца, три месеца по-късно чупи плаката на улната, отказва оперативно лечение и е предприето консервативно лечение с гипс, който е свален преди два месеца, оттогава няма болка и никакви оплаквания от страна на фрактурите”.

От епикриза, издадена на С.Н.Г. се установява   , че е постъпила в неврологично отделение на МБАЛ Хаджи Димитър АД на 4.11.2015 г. и е изписана на 7.11.2015 г., като основна диагноза е посочено припадъци. Основната диагноза е посочено, че има анамнеза за епилиптични припадъци от 10 годишна възраст, за което е приемала АЕМ 3-4 години – ТРИЛЕПТАЛ и Ривотрил след което преустановили лечение и свободен от пристъпи период от около 5 години. В анамнезата е посочено че от 2014 г .припадъците са се възродили с тенденция към зачестяване и се хоспитализира за регулиризиране на терапията. В изход на заболяването е описано „изписва се с подобрение, овладян комблусивен синдром” и е назначено медикаментозно лечение след изписването депакин хроно 500 мг два пъти по една таблетка, като са назначени контролни прегледи два в рамките на един месец след изписването на 17.11.2015 г. и 26.11.2015 г.

На 30.08.2016 г. е издаден амбулаторен лист на С.Н.Г., в който е посочено ст пост операционен про ф-рам антебрахии дек ре ф – ра улне, счупване на остеосинтезния материал. В терапия е посочено не се предлага изваждане на остеосинтезния материал.

От справка за сключена застраховка Гражданска отговорност на лек автомобил с рег. № СН 6796 АК се установява, че е имал сключена застраховка Гражданска отговорност на 26.10.2015 г. с период на покритие 28.10.2015 г. до 12.02.2016 г. със ЗД Бул Инс АД.

От удостоверение за родствени връзки, издадено на С.Н.Г. се установява, че Николай Йорданов Георгиев й е баща, Веселина Г.Г. й е леля, починала на 07.01.2016 г.

От препис извлечение от акт за смърт на Веселина Г.Г. се установява, че е починала на 7.01.2016 г.

С присъда № 13 от 28.06.2017 г. по НОХД № 57/2017 г. на СлОС е признат подсъдимия Динко Стоянов Господинов за виновен в това, че на 3.01.2016 г. на път ІІ-53, километър 128 при управление на МПС  лек автомобил Ауди А4 с рег. № СН 6796 АК е нарушил правилата за движение по пътищата и е предизвикал ПТП с насрещно движещото се МПС Мерцедес С 200, с рег. № СН 3008 АК, управляван от С. К. А. от гр. Сливен, собственост на И.И. А. и по непредпазливост е причинил смъртта на возещата се в управлявания от него автомобил В.Г.Г. от гр. София, като е направил всичко зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим.

С решение от 5.10.2017 г. на Апелативен съд- гр. Бургас по ВНОХД № 198/2017 г. е изменена присъда № 13 от 28.06.2017 г. по НОХД № 57/2017 г. на СлОС, като е увеличен срок на наложеното наказание лишаване от свобода от една година на една година и четири месеца.

С определение № 153/12.12.2017 г по КНОХД № 1225/2017 г. на ВКС е прекратено производството по делото поради оттегляне на жалбата от Динко Стоянов Господинов против решение № 156 от 5.10.2017 г. на Апелативен съд- гр. Бургас по ВНОХД № 198/2017 г.

От удостоверение № 571/13.07.2017 г. издадено от Висш адвокатски съвет се установява, че В. Г.Г. е вписана като адвокат с постановление на АС № 160/14.11.2002 г., не са й налагани наказания и с решение на АС – Сливен № 11 от 3.09.2010 г. на основание чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗА е отписана от регистъра на адвокатите на АК Сливен считано от 31.08.2010 г.

          От показанията на свидетеля Попов се установява, че познава ищцата още докато родителите й са живеели заедно. От показанията му е видно, че около 2007/2008 г ищцата заедно с баща й са живели при свидетеля в гр. Варна около месец и половина. От показанията на свидетеля е видно,че лелята на ищцата е работила като адвокат в София. От показанията му се установява,че ищцата известен период от време е живеела с майка си, след това е живеела при баща си, искала е да стане адвокат като леля си.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че ищцата и леля й са живели заедно в апартамента на леля й, тъй като свидетеля не посочва нито коя година се е случило това, нито за какъв период от време - за месец или за година.

От показанията на свидетеля Георгиев се установява, че ищцата е започнала да учи право преди около четири години и лелята на ищцата – починалата В. Г. е плащала издръжката на ищцата и е купувала дрехи. От показанията на свидетеля е видно, че В. Г. е вземала ищцата със себе си, когато е ходила на почивка. От показанията на свидетеля се установява, че преди В. Г. да замине в Холандия ищцата е живеела при нея.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта за зачестили припадъци на ищцата, както и в частта, че припадъците на ищцата са започнали от 12-13 годишна възраст. Показанията му не кореспондират с представените от ищцата амбулаторни листи, от които е видно, че ищцата е с припадъци от 10 годишна. Амбулаторни листи за  припадъци на ищцата след 2015 година по делото не са представени, поради което не може да се приеме, че припадъците на ищцата след смъртта на леля й са зачестили.

            От назначената и изпълнена комплексна съдебно медицинска и автотехничска експертиза се установява, че уврежданията по трупа на пострадалата Веселина Г.Г. се дължат на въздействието на твърди тъпи тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по времето описано в материалите по делото ПТП. В заключението е посочено, че към момента на настъпилия инцидент, пострадалата е била на задната дясна седалка в автомобила Ауди. Настъпилите тежки травматични увреждания в съответствие с механизма на удара , биха се получили , независимо от обстоятелството дали пострадалата е имала или нямала предпазен колан. В заключението е посочено, че като се имат предвид настъпилите увреждания по автомобила и характера на травматичните увреждания по тялото на пострадалата, може обосновано да се каже, че към момента на удара Г. е била на задната дясна седалка в автомобила Ауди, без поставен обезопасителен колан. Скоростта на движение на лекия автомобил Ауди А4 преди ПТП-то е била около 82 км/ч а към момента на удара с Мерцедес около 67 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобила Мерцедес преди ПТП-то е около 87 км/ч, както и към момента на удара. В заключението е посочено, че загубата на управление от техническа гледна точка е в резултат на управлението на автомобила с технически несъобразена скоро иск съобразно характера на пътната  настилка-нисък коефициент на триене между гумите и пътната настилка и промяна на направлението на движение, която не е била в съответствие с този коефициент на триене. В заключението е посочено, че автомобила е бил оборудван с предпазни колани на всяко място, съответно за водача и пътниците. В заключението е отразено, че като се има предвид внезапния процес на промяна на управлението на движение на автомобил Ау,ди във фазата на деформиране на автомобила и неимоверно голямото преносно ускорение в дадено направление, тялото на пострадалата се е придвижило напречно спрямо купето към вътрешността на задната дясна врата.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената, изпълнена и приета по делото комплексна съдебна медицинска и авто-техническа експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно извършена.

От назначената и изпълнена комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза се установява, че ищцата не е провеждала медикаментозна терапия във връзка с психо-емоционалното й състояние вследствие на загубата на леля й. В заключението е посочено, че към момента на изготвяне на експертизата, психиката на ищцата се е адаптирала и е преработила преживяното. В заключението е посочено, че ищцата се е върнала към нормалния си живот. В експертното обсъждане в експертизата ищцата е съобщила на вещите лица, че е живяла за сравнително кратък период от време при леля й, заедно с баща си. В експертизата е отразено, че ищцата е съобщила , че е живяла през различни периоди от време при всеки един от двамата си родители.  Пред вещите лица ищцата е споделила, че тя е била в Художествената гимназия в гр. Сливен, когато леля й е заминала за Холандия. Пред вещите лица ищцата е споделила,ч е не желае да учи право и желае да замине с годеника си за Англия.

Съдът кредитира изцяло заключението на назначената, изпълнена и приета по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно извършена.

            Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от  събраните писмени и гласни доказателства, назначените и изпълнени по делото, комплексна съдебна медицинска и авто-техническа експертиза и комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза,  са непротиворечиви и кореспондират помежду си.

             Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

По предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и зачестили епилептични припадъци, причинени на С.Н.Г., вследствие на смъртта на леля й В. Г.Г.: Не се доказа по безспорен и категоричен начин в производството близката емоционална връзка между ищцата и починалата й леля В. Г.Г.. Не се доказа в производството по пътя на прякото и пълно доказване отношения по-близки от характерните за леля и племенница. В производството се доказа,че починалата Г. е купувала подаръци на племенницата си, но не се доказа по безспорен начин да са живели заедно продължителен период от време, починалата да се е грижила като майка за ищцата. В производството се доказа, че след 2010 г. починалата Г. се е преместила да живее в Холандия и с ищцата са живели заедно за период, не повече от шест месеца. Не се доказа в производството и че след смъртта на В. Г.Г. ищцата С.Н.Г.  е получила зачестяване на епилептичните припадъци, напротив от представените по делото доказателства се установява, че края на 2015 г., а Г. е починала януари 2016 г. не са представени по делото каквито и да било амбулаторни листи за припадъци на ищцата. Не се доказа в производството ищцата да е изпитала повече от обичайните болки и страдания от смъртта на леля си.Съгласно ТР 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТ на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.В настоящия случай не бе доказана трайна и дълбока емоционална връзка между починалата В. Г. и ищцата, както и че ищцата е търпяла от нейната смърт продължителни болки и страдания.  С оглед изложеното предявения иск, ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            По претенцията за присъждане на направените по делото разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение и разноски съобразно отхвърлената част от иска в отговора,  ще следва да се присъдят на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 2916 лв., представляващи депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.

            Така мотивиран,СлРС

 

                                   Р Е Ш И :

        ОТХВЪРЛЯ предявения частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от С.Н.Г., ЕГН ********** *** за осъждане на  ЗД Бул инс АД със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, ЕИК ********* да й заплати сумата от 5 000лв., като целия иск е за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на С.Н.Г., вследствие смъртта на Веселина Г.Г. , ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Н.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД Бул инс АД със седалище и адрес на управление: гр. София, община Столична, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер № 87, ЕИК ********* сумата от  2916 лв., представляващи направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред СлОС.

         Препис от страните да се връчи на страните!

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: