Р Е Ш Е Н И Е №421
12. ХІІ. 2013 година, Велинград.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на трети декември, две
хиляди и дванадесета година, в открито
съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: Ц.К.
като разгледа докладваното от районния съдия ВАНЯ
ТОТОЛАКОВА гражданско дело №1707 по описа за 2012 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
обективно съединени искове за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната
работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа
поради уволнението и за обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за
трудов стаж, както и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176 от
Кодекса на труда, правото за който не е погасено по давност, при прекратяване
на трудовото правоотношение, с правно
основание съответно чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, във връзка
с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс и чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда, разгледани по особения ред, уреден в глава
ХХV на Гражданския процесуален кодекс, озаглавена “Бързо производство” на
основание чл. 310, ал. 1 от същия кодекс.
С искова молба, предявена против КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА,
ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА, представлявана от кмета М.М.Е., с адрес за връчване на книжа и призоваване в гр. Пазарджик на ул.
„Петко Машев” №9, Офис център – І, етаж ІІ, офис ХІ, чрез пълномощника адвокат
доктор Р.П., А.М.С. ЕГН**********,
живееща в **** твърди, че е заемала
длъжността “касиер - домакин” в ответното кметство до 20. ХІ. 2012 година. Сочи
още, че й е било наложено дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение” с
посочено основание чл. 188, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл.
190, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Като
основание работодателят посочил, че на основание сигнал / докладна записка от
02. ХІ. 2012 година на служителите в кметството М.А.М., Д.Б.Д. и А. Ю.А., е
установено, че ищцата не се е явила на работа за времето от 29 до 31. Х. 2012
година, както и на 02. ХІ. 2012 година и за времето от 29. Х. 2012 година до
20. ХІ. 2012 година. Ищцата твърди, че не се е явила на работа на посочените
дати поради временна нетрудоспособност, а също и че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства: поискани са писмени
обяснения с писмо, но не са събрани посочените от ищцата доказателства. Ищцата поддържа още, че е уволнена от
длъжността „специалист”, която никога не е заемала. Иска уволнението й
да бъде признато за незаконно, да бъде отменена заповед, издадена от кмета на
кметството в с. Кръстава, Велинградска община, на 20. ХІ. 2012 година под №03, да
бъде възстановена на предишната работа, да й бъде присъдено обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението (шест месеца,
считано от 20. ХІ. 2012 година) и да й бъде заплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск: двадесет дни за 2009 година и двадесет дни
за 2012 година.
Процедурата по чл. 311, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс е изпълнена, като
едномесечният срок за отговор изтича на 05. VІІІ. 2013 година. В този
срок е постъпил отговор от ответника, в който същият оспорва иска и твърди, че същият
е неоснователен. Заявява, че ищцата е заемала именно длъжността „специалист”
(решение на Велинградския общински съвет от 22. ІІ. 2012 година), че е получила
изпратеното й от ответното кметство писмо и че не е получила устно съгласие от
Кмета на ответното кметство да ползва платен годишен отпуск. Ответникът
поддържа, че процедурата по искане на обяснения и налагане на дисциплинарно
наказание е изпълнена в съответствие с трудовото законодателство.
Между страните не се спори, че ищцата е ползвала отпуск при временна неработоспособност за времето от 02. V. 2012 година до 26. Х. 2012 година, включително.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 08. ХІІ. 2008 година в с. Кръстава,
Велинградска община, е сключен приложен
по делото трудов договор №04, по силата на който ищцата заема в
ответното кметство длъжността „касиер-домакин”.
На 02. ХІ. 2012 година в с. Кръстава,
Велинградска община, служителите в кметството М.А.М., Д.Б.Д. и А. Ю.А.,
съставят приложена по делото докладна записка. В него установяват, че ищцата не
се е явила на работа след отказ да й бъде разрешено ползването на платен
годишен отпуск. Служителите правят предложение от ищцата „да се потърси
съответната дисциплинарна отговорност”, макар да не е ясно в какво качество
правят такова предложение (дали са назначена от Кмета комисия или друг орган).
С
писмо с изходящ №504 от 08. ХІ. 2012 година Кметът на ответното кметство
задължава ищцата да се яви в Кметството
за да даде обяснения защо не се е явила на работа след изтичането на отпуска й
за временна неработоспособност за времето от 29. Х. 2012 година до 08. ХІ. 2012
година. Писмото е връчено на ищцата на 12. ХІ. 2012 година, за което явства и приложено по делото известие за
доставяне.
На 29. Х. 2012 година ищцата подава в ответното
кметство заявление от същата дата с входящ №63, с което заявява, че желае да
ползва полагащ й се платен годишен отпуск за времето от 29. Х. 2012 година до 23.
ХІ. 2012 година. Заявлението е представено
по делото. В горния ъгъл, под печата с входящия номер е написано „Не!”
с ръкописни букви и е положен подпис.
Ищцата дава поисканото й обяснение с
писмо с входящ №65 от 14. ХІ. 2012 година. Дава обяснения, че от 02. V. 2012
година здравословното й състояние рязко се е влошило и е изпаднала във временна
неработоспособност, поради което е ползвала и съответен отпуск. Месец по-късно
била приета в болница във Велинград, като болничният й престой продължил до 26.
Х. 2013 година. За 2012 година й се полагали 20 работни дни платен годишен
отпуск. За 2009 година също имала неизползван платен годишен отпуск. Поради
горното по реда на чл. 173, ал. 2 от Кодекса на труда подала заявление за
ползване на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни за 2012 година с
входящ №63 от 29. Х. 2012 година. Писмата, с които са поискани и дадени
обяснения, са приложени по делото.
На 20. ХІ. 2012 година Кмета на ответното кметство в
с. Кръстава, Велинградска община, издава заповед №3, с която на основание чл.
195 от Кодекса на труда и въз основа на сигнал / докладна записка от
02. ХІ. 2012 година на служителите в кметството М.А.М., Д.Б.Д. и А. Ю.А., и
след извършена проверка ищцата е уволнена дисциплинарно на основание чл. 188,
ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл.
187, ал. 1, т. 10 от същия кодекс. В заповедта е посочено, че работодателят е
установил, че ищцата не се е явила на работа за времето от 29. Х. 2012 година
до 31. Х. 2012 година и на 02. ХІ. 2012 година, като по този начин е извършила
дисциплинарно нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Заповедта е връчена на ищцата на 23. ХІ. 2012
година, за което явства и приложено по
делото известие за доставяне. Заповедта е приложена по делото.
С решение на Велинградския общински
съвет, прието на 20. ІІ. 2012 година с №43, е одобрена нова обща численост и
структура на създадените служби на общинска администрация в кметствата на
територията на Велинградска община. С посоченото решение, приложено по делото, считано от 01.
VІІ. 2012 година, като наименование на длъжността на ищцата е променено от
„касиер – домакин” на „специалист”. По
делото е приложено и длъжностно разписание на кметство с. Кръстава,
Велинградска община, в сила от 01. VІІ. 2012 година, според което в ищцата
заема длъжността „специалист”. За обстоятелството, че ищцата е заемала в
ответното кметство длъжността „младши специалист” явства и приложена по делото длъжностна
характеристика.
По делото са разпитани като свидетели
съпругът на ищцата Ю.Ф.С. ЕГН**********, Д.Б.Д. ЕГН**********, М.А.М. ЕГН**********
и А. Ю.А. ЕГН**********, и четиримата живеещи в с. Кръстава, Велинградска
община, съответно на ул. *** №5, на ул. *** №21а, на ул. ***” №10 и
на ул. *** №3.
Съпругът на ищцата депозира показания,
че съпругата му заемала в ответното кметство само длъжността „касиер-домакин” и
никаква друга длъжност. Ищцата ползвала отпуск при временна неработоспособност.
Още преди да изтече този отпуск, ищцата и свидетелят отишли в кметството за да
представят молба за ползване на платен годишен отпуск. Кметът разговарял с
ищцата и й казал, че ще одобри молбата й. Поръчал й да я остави в деловодството.
Ищцата считала, че й е разрешено ползването на отпуск и не се явявала на
работа.
Останалите свидетели са служителите на
ответното кметство, участвали при съставянето на докладната. Депозират
показания, че са написали докладната от 02. ХІ. 2012 година, след като
забелязали, че ищцата не се явява на работа. Свидетелят Д.Б.Д. уточнява, че
ищцата донесла молбата за платен годишен отпуск сама в канцеларията му, по
време, когато Кметът отсъствал от кметството. Ищцата не споменала на свидетеля
дали е говорила с Кмета във връзка с молбата си. Свидетелят докладвал на Кмета
молбата на ищцата на следващия ден и той сложил върху нея ръкописната резолюция
„Не!”.
По делото е допусната
финансово-счетоводна експертиза, чието заключение е представено в съда на 16.
VІІІ. 2013 година от вещото лице Д.И.Т.. Видно от заключението й, размерът на
обезщетението на ищцата за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1
от Кдекса на труда за 2009 година и за 2012 година възлиза съответно на 223.00
лева и 252.00 лева, а обезщетението за оставане без работа поради уволнението
по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда – на 1 436.76 лева.
По делото е допусната почеркова
експертиза, чието заключение е представено в съда на 20. ХІ. 2013 година от
вещото лице М.И.П.. Видно от заключението, М.А.М., Д.Б.Д. и А. Ю.А.,
са положили подписи под приложената по делото докладна записка от 02. ХІ. 2012
година.
С оглед на горното съдът счита, че:
Предявеният иск за признаване на уволнението за
незаконно и за отмяна на Заповед №03 от 20. ХІ. 2012 година на Кмета
на кметството в
с. Кръстава, Велинградска община, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен, тъй като:
- на първо място, страните не спорят, че ищцата не
се е явила на работа в течение на повече от два работни дни. Горното се
установи и от приложена по делото докладна записка и от събраните гласни
доказателства
- съдът приема, че по времето, когато й е връчена
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата не е ползвала платен
годишен отпуск.
Според чл. 173, ал. 6 от
Кодекса на труда платеният годишен отпуск се ползва след писмено разрешение на
работодателя. По делото е представено заявление на ищцата, върху което е
поставена резолюция „Не”, т. е. ползването на такъв отпуск не й е бил разрешен
от работодателя. По делото са разпитани двама свидетели, единият от които
твърди в показанията си, че ищцата е представила заявлението си на Кмета и той
й е казал да го занесе в деловодството на кметството, като я е уверил, че ще й
разреши ползването на платен годишен отпуск. Според свидетеля Д.Б.Д. ищцата се явила в кметството по време, когато
Кметът отсъствал и представила заявлението си без да споменава, че е говорила с
него. Съдът дава вяра на показанията на втория свидетел. Първият свидетел е
съпруг на ищцата и следователно заинтересован от изхода на делото. Освен това,
вторият свидетел посочва изрично, че когато се е явила в кметството, ищцата е
била сама, т. е. съпругът й изобщо не я е придружавал.
Според чл. 173, ал. 8 и 9 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да
разреши платения годишен отпуск на работника или служителя, когато той е
поискан за периода, посочен в графика за ползването от работниците и
служителите на платения годишен отпуск за следващата календарна година, освен
ако ползването му е отложено по реда на чл. 176 от същия кодекс, а когато
работодателят не е разрешил ползването на отпуска за периода, посочен в
графика, работникът или служителят има право сам да определи времето за
ползването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици
предварително. В случая ищцата е поискала да ползва отпуск за време извън
графика. Дори и да се приеме, че работодателят е бил длъжен да разреши
ползването на отпуска, заявлението не е направено две седмици по-рано. Графикът
е приложен
по делото и според него ищцата следва да ползва платен годишен отпуск
от 02. ІV. 2012 година до 03. V. 2012 година. Ищцата е ползвала отпуск при временна неработоспособност
за времето от 02. V. 2012 година до 26.
Х. 2012 година, включително, т. е. за време след почти пълното изтичане
на времето за платен годишен отпуск, определено й според графика.
- Според чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.
Процедурата е била извършена. Видно от представените писмени доказателства са
били поискани писмени обяснения от ищцата и тя ги е дала. Съдът не приема
довода на ищцата, че тя не е извършила системни нарушения на трудовата
дисциплина, поради което не следва да й се налага наказание по реда на чл. 190,
ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Според посочената разпоредба дисциплинарно
уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение
на два последователни работни дни. Системност на нарушенията не се изисква в
този случай. За налагане на дисциплинарно наказание за системни нарушения на
трудовата дисциплина дава третата точка на чл. 190, ал. 1 от Кодекса на труда,
която урежда съвсем различна хипотеза. Неявяването на работа в течение на два
последователни работни дни е основание за налагане на дисциплинарно уволнение
дори и ако е извършено еднократно, без значение дали работникът е нарушавал
трудовата дисциплина преди или не. Не следва да се приема и доводът, че не е
извършено нарушение на трудовата дисциплина, понеже поведението на ищцата не
било „умишлено”. Както беше посочено по-горе, съдът не приема, че ищцата изобщо
е разговаряла с Кмета, както твърди. Освен това е била длъжна да положи
необходимата грижа и е могла в течение на два работни дни да разбере дали й е
разрешено ползването на платен годишен отпуск или не.
- на последно място съдът не приема, че ищцата е
уволнена от длъжност, която не е заемала. Видно от представеното решение на
Велинградския общински съвет и длъжностно разписание, наименованието на
заеманата от ищцата длъжност е променено. Единствените доказателства в обратна
насока са показанията на съпруга на ищцата. Тъй като тези показания
противоречат на събраните писмени доказателства, съдът не ги кредитира.
Предявеният
иск за възстановяване на ищцата А.М.С. ЕГН**********, живееща в
**** на заеманата преди уволнението
длъжност “домакин-касиер” в КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА, ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА,
представлявана от кмета М.М.Е., с адрес
за връчване на книжа и призоваване в гр. Пазарджик на ул. „Петко Машев” №9,
Офис център – І, етаж ІІ, офис ХІ, чрез пълномощника адвокат доктор Р.П., предявен на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда е неоснователен и следва да бъде отхнвърлен.
Неоснователността на този иск се поражда от неоснователността на предходния
иск, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда – за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Предявеният иск за присъждане на обезщетение, предявен на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда
във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът е акцесорен по отношение на иска за признаване
на уволнението за незаконно, т. е.
за да бъде уважен такъв иск е необходимо уволнението на ищцата да бъде признато
за незаконно. Тъй като главният иск е отхвърлен, съдът намира, че следва
да отхвърли и иска за присъждане на обезщетение
за времето, през което ищцата е останала без работа.
Ищцата е предявила и искове за неизползвания отпуск, отложен
по реда на чл. 176 от Кодекса на труда, правото за който не е погасено по
давност, при прекратяване на трудовото правоотношение, с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда за 2009 година и
2012 година. Според чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176 от същия кодекс, правото за който не е
погасено по давност. Т. е., за да се
уважи такъв иск следва да е възникнало право за ползване на платен годишен
отпуск, това право да не е упражнено от работника или служителя за текущата
календарна година или за предходна година без да е погасено по давност, и
трудовото правоотношение да е прекратено. В случая съдът приема, че трудовото
правоотношение е прекратено. Няма спор между страните, а се установява и от
заключението на финансово-счетоводната експертиза, че ищцата не е ползвала
платения си годишен отпуск за 2009 година и за 2012 година, за което й се дължи
обезщетение в общ размер от 475.00 лева.
Ответникът
прави възражение, че правото на ищцата да ползва платен годишен отпуск за 2009
година, съответно да получи обезщетение за него, е погасено по давност по
силата на чл. 176а от Кодекса на труда. Съдът не приема този довод.
Според първата алинея на посочената разпоредба, когато платеният годишен отпуск или част от него
не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага,
независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по
давност. Разпоредбата обаче е в сила от 01. ІІІ. 2011 година. Съдът счита, че
правото на платен годишен отпуск за време от преди влизането в сила на тази
разпоредба не следав да се погаси по давност, тъй като ищцата го е придобила и
отложила по време на действието на старата уредба.
По отношение на платения годишен отпуск за 2012 година
ответната страна не прави възражения, включително за давност.
На основание чл. 78 от Гражданския
процесуален кодекс на ответника следва да бъдат присъдени и разноски по делото,
съразмерно с отхвърлените искове – ¾ от 280.00 лева за адвокатско
възнаграждение, тъй като са отхвърлени три от четири предявени иска, или 210.00
лева. Следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса от 50.00 лева
за иска за неизползвания отпуск,
отложен по реда на чл. 176 от Кодекса на труда, правото за който не е погасено
по давност, при прекратяване на трудовото правоотношение, с правно основание чл. 224, ал. 1 от Кодекса
на труда, както и разноски по
делото на Велинградски районен съд в размер на ¼ от възнагражденията на
вещите лица, тъй като е уважен един от четири иска или 62.50 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда,
предявен от А.М.С. ЕГН**********, живееща в **** против КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА, ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА, представлявана от кмета М.М.Е.,
за признаване уволнението на А.М.С. ЕГН**********, живееща в
**** за незаконно и за
отмяна на Заповед №03 от 20. ХІ. 2012 година на Кмета на кметството в с. Кръстава,
Велинградска община, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда,
предявен от А.М.С.
ЕГН**********, живееща в **** против КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА, ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА,
представлявана от кмета М.М.Е., за възстановяване
на А.М.С. ЕГН**********, живееща в **** на
длъжността “касиер-домакин” в кметството в с. Кръстава, Велинградска община, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1
от същия кодекс, предявен от А.М.С.
ЕГН**********, живееща в **** против КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА, ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА,
представлявана от кмета М.М.Е., за осъждане на КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА,
ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА, представлявана от кмета М.М.Е., да заплати на А.М.С. ЕГН**********, живееща в
**** обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА, ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА,
представлявана от кмета М.М.Е., да заплати на А.М.С. ЕГН**********, живееща в **** 475.00
лева като обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 година и
2012 година.
ОСЪЖДА КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА,
ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА, представлявана от кмета М.М.Е., да заплати на:
-
ДЪРЖАВАТА такса в размер на 50.00 лева.
-
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД разноски 62.50 лева.
ОСЪЖДА А.М.С.
ЕГН**********, живееща в **** да заплати на КМЕТСТВОТО В С. КРЪСТАВА, ВЕЛИНГРАДСКА ОБЩИНА,
представлявана от кмета М.М.Е., разноски по делото в размер на 210.00 лева.
На основание чл. 315, ал. 2
във връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс, решението подлежи на
обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :