Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.***, 05.02.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, десети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на
15.01.2015 год. в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ***
при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от
съдия *** гр.д. № 1199/2014 год. по
описа на Районен съд гр. ***, Х състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявен от Г.С.И. с ЕГН ********** ***
срещу „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя *** иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да
предаде владението върху движима веща - лек автомобил марка „***”, модел „***”,
с ***, цвят зелен, рама № ***, двигател №
***, придобит от ищеца на основание договор
за покупко продажба, сключен на 27.10.2006г., с
нотариална заверка на подписите на страните рег. № 11780 на Нотариус *** между
продавач *** и купувач ***, по време на брака й с ищеца, сключен през 1985г., в
режим на СИО.
Ищецът основава иска си за собственост на твърдения,
съобразно които описаният лек автомобил е придобит от съпругата му *** на
27.10.2006г. с договор за покупка на автомобил по време на сключения между тях
граждански брак от 1985г. На 09.07.2013г. служители на ответника неправомерно
репатрирали собствения му автомобил на паркинг „***” в к.к. *** за нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Нарушение в този смисъл ищецът не е извършвал, а
ответникът осъществява административна дейност без да е оправомощен
от държавен орган по надлежния ред, въз основа на която начислява такси за
отговорно пазене на автомобила. Моли за осъждане на дружеството ответник да
предаде на ищеца владението върху собствения му автомобил.
В отговор на исковата молба депозиран в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК, ответникът „Т.” ЕООД оспорва предявения срещу него иск
за собственост. Твърди, че на 09.07.2013г. на ищеца е съставен констативен
протокол на основание чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП за неправилно паркиране на
лек автомобил в тревната площ на к.к. ***, след което автомобилът е репатриран
за паркинг определен за такива МПС. Това е сторено по силата на договор № 5 от
17.04.2013г. сключен между *** и ответника, по силата на който първият, като
собственик на паркинги и зелени площи на територията на курортния комплекс е
възложил на *** на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да извършва дейност по
преместване на паркирани превозни средства в нарушение на правилата за движение
по пътищата. От момента на репатриране на автомобила до сега същият се намира
на паркинга, определен за такива автомобили и ответникът е похарчил значителни
средства за неговата охрана.
В срока и по
реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК предявява обективно кумулативно съединени
насрещни осъдителни искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД срещу Г.С.И. с ЕГН ********** *** за осъждането му
да заплати на „Т.” ЕООД, ЕИК *** обезщетение за понесени вреди, под формата на
реална загуба, вследствие неправомерното паркиране на собствения на първия лек
автомобил и неправомерното задържане на същия на охраняем
паркинг, на разноски на ищеца, както следва:
- сумата от 54.00
лева, представляваща цена на репатриране на лек автомобил марка „***”,
модел „***”, с ***, поради неправомерно паркиране в тревна площ в близост до
хотел „***” на 09.07.2013г., дължима на основание Заповед № 36/17.04.2013г. на
Управителя на дружеството и Заповед № 07/12.04.2013г. на *** на ***, гр. ***;
- сумата от 4
000.00 лева, представляваща цена на охрана в периода от 09.07.2013г. до 01.10.2013г.,
определена съгласно Заповед № 36/17.04.2013г. на Управителя на дружеството,
- както и сумата от 9 501.76 лева, представляваща реализирани разходи под формата на
платени възнаграждения и осигуровки по трудови правоотношения на охранители, на
които ищецът е възложил опазването, охраняването и безопасността на собственото
на ответника МПС при 24 часово дежурство, седем дни в седмицата по график, за
периода 01.10.2013г. до 30.04.2014г., формирана като сбор от следните суми: на ***
платени трудови възнаграждения за целия период в общ размер от 1 939.99 лв. и
осигуровки в размер на 352.41 лв.; на *** платени трудови възнаграждения от 1
911.45 лв. и осигуровки – в размер на 378.55 лв. и на ***, платени възнаграждения
в размер на 4140.64 лв. и осигуровки в размер на 778.72 лв.(сборът от
претенциите в равен на 9 501.76 лева, а не на 9501.43 лева, както е посочено в
насрещната искова молба).
Всички суми се претендират ведно със законната лихва
считано от датата на предявяване на исковата молба – 30.05.2014г. до
окончателното плащане на задълженията.
На основание
чл. 91, ал. 1 от ЗЗД моли в негова
полза да бъде признато право на задържане върху лек автомобил марка „***”,
модел „***”, с *** до удовлетворяване на вземането му за общата сума от 13
555.43 лева за запазване на същия.
Исковете са основани на твърдения, че на 09.07.2013г.,
ответникът е паркирал собствения си лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ***
в тревна площ в близост до хотел „***” в к.к. *** в нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП. На основание чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП, в изпълнение на
Заповед № 08/12.04.2013г. на *** на *** и съгласно сключен договор № 05 от
17.04.2013г. между последното дружество и „Т.” ЕООД, *** за възлагане дейността
по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата
ППС на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, негови служители са репатрирали
автомобила на паркинг, предназначен за такива МПС. Дължимата цена за
репатриране, определена съгласно Заповед № 26/17.04.2013г. на Управителя на „Т.”
ЕООД и Заповед № 07 от 12.04.2013г. на *** на ***, гр. *** е в размер на 54.00
лв. След репатрирането, собственият на ищеца автомобил е бил охраняван от
посегателства и пазен да не погине в денонощно охраняван паркинг, стопанисван и
поддържан от ищеца, за който е заплащал месечен наем. Със Заповед №
36/17.04.2013г. на Управителя на дружеството, таксата за отговорно пазене е
определена като 2.00 лв. на час или 48 лв. на денонощие, като за осъщественото
пазене в периода от 09.07.2013г. до 30.09.2013г., в който ищецът е бездействал
и не е прибрал автомобила си, дължимата цена на охрана е в размер на 4 000 лв.
За периода от 01.10.2013г. до 30.04.2014г., „Т.” ЕООД е претърпяло вреди от
бездействието на ищеца, изразяващи се в реализирани разходи под формата на
платени възнаграждения и осигуровки по трудови правоотношения с наети охранители,
на които е възложило опазването, охраняването и безопасността на собственото на
ответника МПС при 24 часово дежурство, седем дни в седмицата по график, чийто
общ размер възлиза на сумата от 9 501.76 лв. Моли в тази връзка за
постановяване на положително решение по предявените искове.
В отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените срещу него насрещни искове. Твърди, че собственият му автомобил не
е бил паркиран в нарушение на правилата за движение по пътищата. Мястото, на
което е бил паркирал автомобила си, не е било обозначено с неподвижен пътен
знак В2 с допълнителна табелка, указваща частен път, имот или площ за
озеленяване по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ПП на ЗДвП. Същевременно, лицата
наложили принудителната административна мярка по репатриране на автомобила ***,
*** и Г.К. не са длъжностни лица от службите за контрол,1 определени от Кмета
на Община *** или от министъра на вътрешните работи, поради което не разполагат
с това правомощие. След като е поискал да му бъде съставен Акт по чл. 168, ал.
2 от ЗДвП вр. чл. 39, ал. 3 от ЗАНН въз основа на
оспорване на нарушението, тези служители не са се обърнали към органите на V
РПУ за оказване на съдействие. От момента на репатриране на автомобила, пет
пъти е искал връщане на същия, срещу което е срещал физическо насилие. Оспорва
факта, че към момента на репатриране на автомобила е присъствал служител на V
РПУ, а извършените от служители на ищеца действия са изцяло незаконосъобразни и
своеволни за нарушение, което не е извършвал. Тези действия са в разрез с
нормите на ЗМВР и чл. 5 от Наредба на Общински съвет *** за принудително
преместване на ППС с паяк на територията на общината. Моли в тази връзка за
отхвърляне на предявените искове.
От събраните по
делото доказателства се установява от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 16.10.2014г. са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на основание валиден договор за покупко-продажба на моторно превозно средство сключен на 27.10.2006г., *** е придобила от продавачите *** и *** правото на собственост върху лек автомобил марка „***”, модел „***”, с *** по време на брака й с ищеца Г.С. *** и че от 09.07.2013г. ответникът „Т.” ЕООД, *** упражнява фактическа власт върху собствения на ищеца лек автомобил.
Видно от Акт за частна държавна собственост №1216
от 11.06.1998г. всички активи, разположени в курортен комплекс ***, са включени
в капитала на ***. Обектите от техническата инфраструктура в к.к.*** са внесени
като непарична вноска в капитала на новоучредено дружество ***, като апортната вноска е вписана с решение на ВОС по ф.д. №4399/1999г.
С решение на общото събрание на акционерите на *** от 30.03.2001г. е отделено
имущество, представляващо част от съоръженията на техническата инфраструктура,
в това число алеи и паркинги, в новоучреденото дружество ***. С решение на
общото събрание на съдружниците от 09.09.2002г. от *** е отделено имущество –
алеите, паркингите и парцелите, отредени за озеленяване, в ново дружество с
фирма ***.
Със заповед № 7/12.04.2013г. на *** на ***, ***
е забранено паркирането на всякакъв вид МПС в площи, отредени за озеленяване,
разположени на територията на КК ***, а със заповед № 8/12.04.2013г. на „Т.”
ЕООД е възложено изпълнение на задълженията по преместване на паркираните в
нарушение с правилата за движение по пътищата пътни превозни средства създаващи
опасност или затрудняващи /правещи невъзможно/ преминаването на другите
участници в движението.
С договор № 5/17.04.2013г.,
„*** е възложил на „Т.” ЕООД да извършва
дейност по преместване на паркираните в нарушение с правилата за движение по
пътищата пътни превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи /правещи
невъзможно/ преминаването на другите участници в движението. Договорът е
сключен със срок на действие от
12.04.2013г. до 30.09.2013г.
Със заповед №
36/17.04.2013г. на управителя на „Т.” ЕООД е определено, че за периода от
17.04.2013г. до 30.09.2013г. таксата за репатриране на неправилно паркиралите
автомобили е 54 лева и по 2 лева на час за отговорно пазене.
Видно от представения фирмен
констативен протокол от 06.08.2013г., водачите на специално техническо средство
тип „Паяк” - А.*** и С.***, са
установили, че процесният
лек автомобил е паркиран неправилно в тревната площ до хотел “***” в к.к.***, с
което нарушава чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Удостоверено е, че автомобилът е
репатриран на основание чл.171, т.5 “Б” от ЗДвП. От представените по делото трудови договори № 256/16.04.2013г. и №
257/16.04.2013г. се установява, че *** *** и *** са наети за изпълняване на
длъжността „водач открита платформа с повдигащо устройство” към „Т.” ЕООД.
Със Заповед №57/30.09.2013г. на управителя на ответното дружество, служителите
*** И., *** ****** и *** са определени да
осъществяват отговорно пазене на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ***,
считано от 01.10.2013г.
От показанията на свид.
*** се установява, че през лятото на 2013г. в качеството му на водач на
техническо средство “Паяк” е репатрирал процесния лек
автомобил марка „***”, модел „***”, паркиран неправилно в тревната площ срещу
входа на хотел “***”. След заснемане автомобилът е репатриран, натоварен на
платформата и превозен до наказателния паркинг на хотел “***”, където е издаден
фирмен констативен протокол. При съставянето на процесния
протокол по грешка е използвана стара бланка от 2012г., вместо актуална за
2013г. Курортният комплекс е от затворен тип, на всяко КПП има табела,
обозначаваща, че паркирането се осъществява само на определените за целта места
и че паркирането в тревните площи е забранено. И в двете посоки на улицата пред
хотел “***” е поставен знак “В27”, обозначаващ забранено спиране и паркиране и
табела обозначаваща, че е в зоната на действие на техническо средство “Паяк”. Непосредствено
след репатрирането на автомобила органите на МВР са уведомени за
местонахождението му.
От показанията на свид.
К., се установява, че след репатрирането му процесният
автомобил е съхраняван на паркинга на хотел “***”, като след изтичане на летния
сезон е предаден за отговорно пазене на паркинга на хотел “***”, където се
охранява от трима служители. Многократно ищецът е посещавал паркинга на хотел “***”,
но отказвал да си вземе автомобила, претендирал единствено за предаване на
намиращи се в него движими вещи и акумулатора. Единственият автомобил, който
тримата служители охраняват на паркинга на хотел “***”, е този на ищеца. На
всички входове на к.к.*** има големи указателни табели, че паркирането става
единствено и само на определените за целта места. След като се констатира
неправилно паркиран автомобил, същият се фотозаснема
и се изготвя фирмен протокол в два екземпляра – единия за фирмата, а другия за
органите на МВР.
От заключението на допуснатата ССЕ се
установява, че размерът на таксата за отговорно пазене на процесния
автомобил за периода 09.07.2013г. – 01.10.2013г. възлиза на 4080 лева. Размерът
на разходите на ответника за заплати и осигуровки на служителите, ангажирани да
охраняват процесния автомобил за периода 01.10.2013г.
– 30.04.2014г., е 9510.09 лева.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Основателното провеждане на ревандикационния
иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и главно доказване на
елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а
именно: право на собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание,
упражнявана фактическа власт от ответника върху спорната вещ, както и липса на
правно основание за това.
Между страните липсва спор относно собственическата
легитимация на ищеца и упражняваната от ответника фактическа върху процесния автомобил. Не е спорно също така, че се касае за
процедура по принудително преместване на лек автомобил, управляван от ищеца и
паркиран на територията на к.к. Златни пясъци, гр.***. Спорно е обстоятелството
дали ответникът се явява орган, оправомощен да извършва
дейност по налагане на принудителни административни мерки съгласно чл.168, ал.1 ЗДвП и дали са били
налице предпоставките за репатриране на процесния
автомобил.
Съгласно разпоредбата
на чл.168 от ЗДвП определените
от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя,
могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. При
преместване на неправилно паркиран автомобил, на осн.
чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП лицата по чл. 168 от ЗДвП уведомяват районното полицейско управление,
на територията на което се е намирал
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство. Разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се
начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ***, гр.***, в качеството му на собственик на алеите, паркингите
и зелените площи на територията на к.к. Златни пясъци, е забранило паркирането
на всякакъв вид МПС в площи, отредени за озеленяване, разположени на
територията на комплекса и е възложило на ответното дружество „Т.” ЕООД, *** да
извършва дейност по преместване на неправилно паркираните автомобили. Видно от
ангажираните гласни доказателства посочената забрана е публично оповестена чрез
поставянето на указателни табели на всички КПП на комплекса.
В случая не се касае за пътен участък,
представляващ публична общинска собственост по см. на чл.8, ал.3 от Закона за
пътищата, а до курортен комплекс от затворен тип, представляващ частна
собственост, поради което процесното обществено
отношение не попада в приложното поле на Наредба за принудително
преместване на ППС с техническо средство 'паяк' на територията на община *** към
29.04.2014 г., прието от Общински съвет ***.
От съвкупния анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и снимков материал се установява, че на 09.07.2013г.
процесният автомобил е бил паркиран в тревните площи
в близост до хотел „***”, на алеята пред който и в двете посоки е бил поставен знак
“В27” (обозначаващ забранено спиране и паркиране) и табела, че зоната е в
района на действие на техническо средство “Паяк”. Доколкото зелените площи в
курортния комплекс не попадат в зона разрешена за паркиране, съдът намира, че правилно автомобилът на
ищеца е бил репатриран от надлежно овластени за целта длъжностни лица. По тези
съображения и на основание чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП ищецът дължи определената от ответното
дружество такса за репатриране в размер на 54 лева, до заплащането на която
ответникът има право да задържи автомобила, по силата на изрична законова
делегация.
В случая се касае
до специален институт, аналогичен на вещното и облигационното право на
задържане, представляващи право да се откаже предаването на движима вещ до
удовлетворяване на обезпечено по разпореждане на закона парично вземане,
свързано с вещта. За разлика от правото на задържане по смисъла на чл.91 от ЗЗД
и чл. 72, ал.3 от ЗС, които обезпечават вземания за необходими и полезни
разноски, в случая предмет на защита е вземането за вреди, изразяващи се в разходите, направени във връзка с преместването на
превозното средство. По силата на
изричната законова разпоредба в полза на лицата по чл.168 от ЗДвП е предоставено право да откажат предаването
на репатрирани автомобили до заплащане на дължимата такса за преместване,
независимо, че нямат качеството на владелци или държатели.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС
следва да бъде уважен при условие, че ищецът заплати на ответника дължимата
такса за репатриране в размер на 54 лева.
По отношение на
останалите претенции предмет на предявените от ответника насрещни искове съдът
намира следното:
Предявен е иск за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника за вреди. За да се яви основателен в тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
предпоставки: извършено деяние, изразяващо се
в действие или бездействие, противоправност на същото, настъпване на вреди, техният вид и
размер и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства
е в състояние да обуслови извод за извършено от ответника по иска Г.С.И. противоправно деяние, изразяващо се в несъблюдаване на
забраната за паркиране в тревните площи на ***, установена със заповед №
7/12.04.2013г. на *** на „***, ***. Ангажираните в тази посока доказателства са
еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Констатациите в изходящия от ответника
частен свидетелстващ документ се потвърждават от свидетелските показания, които
възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления на актосъставителя.
Ищецът не е ангажирал доказателства, които да опровергават доказателствената му
стойност. С оглед изложеното репатрирането на неправилно паркирания автомобил
следва да се приеме за законосъобразно. Наред с активната форма на противопоравно поведение, доказано се явява и извършеното
от ищеца деяние под формата на бездействие, изразяващо се в отказ да получи автомобила
от наказателния паркинг. За да достигне до този извод съдът кредитира
показанията на свид. К..
Репатрирането на автомобила от една страна поражда в
тежест на органа по чл.
168 от ЗДвП задължение за отговорно пазене, а от друга страна право
да претендира разноските по съхранението. С издадената от самия ответник заповед № 36/17.04.2013г. размерът на
дължимата такса за отговорно пазене е фиксирана по размер, поради което би
следвало се приеме, че в същата са калкулирани всички разходи, свързани с тази
дейност, включително за наета работна сила. В този смисъл допълнителното
присъждане на разноски за заплатени трудови възнаграждения за осигурената жива
охрана би довело до неоснователно обогатяване на дружеството.
На следващо място съдът приема, че в тази си част
вредите не са закономерен резултат от поведението на ищеца. От една страна липсват
данни, че наемането на охранителите е обусловено единствено от необходимостта
да се осигури съхранението на процесното МПС, както и
за наложителност от назначаването на трима служители за охрана на един
единствен автомобил. Отделно от това видно от представените длъжностни
характеристики на охранителите, в трудовите им функции се включват и редица
други задължения, несвързани с процесния автомобил.
Издаването на изрична заповед, с която МПС им е зачислено за отговорно пазене,
не ги освобождава от изпълнение на останалите им задължения по трудовия
договор. Налага се изводът, че претендираните вреди в
размер на 9501.76 лева не се намират в причинна връзка с деянието.
По изложените съображения съдът намира предявения
насрещен иск за основателен само по отношение на претендираната
такса за отговорно пазене, който с оглед диспозитивното
начало следва да бъде уважен до претендирания размер от 4000 лева. В останалата
част по отношение на претендираните разходи за платени
възнаграждения и осигуровки по трудови правоотношения на охранители в размер на
9501.76 лева, насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се има
предвид, че съгласно чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП правото на задържане в
полза на лицата по чл.
168 от ЗДвП е учредено само спрямо извършените от тях разходи във
връзка с преместването на превозното средство (такса за репатриране), но не и
по отношение на таксата за отговорното пазене, заплащането на която не е
обезпечено с тази привилегия. За това си вземане „Т.” ЕООД няма право на задържане по смисъла на чл.91 от ЗЗД, доколкото
това право е признато единствено на държателя за вземането му във връзка със
запазване, поддържане, поправяне или подобрения на движима вещ или за вреди,
причинени от нея. Държането по смисъла на чл.91 от ЗЗД е упражняване на
фактическа власт въз основа на договорно правоотношение, каквото в случая не е
налице. От друга страна таксата за отговорно пазене не попада сред изчерпателно
изброените в чл.91 от ЗЗД категории вземания. Дори да се приеме обратното, в чл.171,
ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП е предвиден специален състав на право на задържане,
който дерогира общите правила за обема на
отговорността на собственика. В цитираната специална норма приложното поле на
правото на задържане е ограничено единствено до такса репатриране. По
изложените съображения в останалата част наведеното от ответника възражение за
право на задържане се явява неоснователно.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на ответника „Т.” ЕООД
следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебно деловодни разноски
съобразно с уважената част от предявените насрещни искове в размер на 297.58
лева от общо 995.05 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса (595.05
лева), депозит за вещо лице (150 лева) и адвокатски хонорар (250 лева). Предвид
липсата на уговорка в различен смисъл, съдът приема, че половината от
адвокатския хонорар е предназначен за защита на ответника по уважения срещу
него иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради което разликата от 250 до 500
лева не следва да бъде възлагана в тежест на ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Управителя ***, ДА ПРЕДАДЕ на Г.С.И. с ЕГН ********** ***, ВЛАДЕНИЕТО на движима веща - лек автомобил марка „***”, модел „***”,
с ***, цвят зелен, рама № ***, двигател №
***, придобит от ищеца на основание договор
за покупко-продажба, сключен на 27.10.2006г. с нотариална заверка на
подписите на страните рег. № 11780 на Нотариус ***, между продавачите *** и ***
и купувач ***, по време на брака й с ищеца, сключен през 1985г., в режим на СИО, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Г.С.И. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Управителя ***, сумата
от 54.00 лева, представляваща такса
за репатриране на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ***, поради
неправомерно паркиране в тревна площ в близост до хотел „***” на 09.07.2013г.,
дължима на основание Заповед № 36/17.04.2013г. на Управителя на дружеството и
Заповед № 07/12.04.2013г. на *** на ***, гр. ***, както и сумата от 4 000.00 лева,
представляваща такса на отговорно пазене на лек автомобил марка „***”, модел „***”,
с ***, цвят зелен, рама № ***, двигател №
***, дължима за периода от 09.07.2013г. до 01.10.2013г., определена
съгласно Заповед № 36/17.04.2013г. на Управителя на дружеството, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на предявяване на насрещната искова молба – 30.05.2014г. до
окончателното плащане на задълженията, на основание чл.45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от Управителя *** срещу Г.С.И. с ЕГН **********
*** насрещен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 9 501.76 лева, представляваща
реализирани за периода 01.10.2013г. до 30.04.2014г. разходи под формата на
платени възнаграждения и осигуровки по трудови правоотношения на охранители, на
които ищецът е възложил опазването, охраняването и безопасността на собственото
на ответника МПС при 24 часово дежурство, седем дни в седмицата по график,
формирана като сбор от следните суми: на *** платени трудови възнаграждения за
целия период в общ размер от 1 939.99 лв. и осигуровки в размер на 352.41 лв.;
на *** платени трудови възнаграждения от 1 911.45 лв. и осигуровки – в размер
на 378.55 лв. и на ***, платени възнаграждения в размер на 4140.64 лв. и
осигуровки в размер на 778.72 лв., ведно със законната лихва считано от датата
на предявяване на насрещната искова молба – 30.05.2014г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА Г.С.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Управителя ***, сумата от 297.58 лева, представляваща сторени в производството
разноски съразмерно с уважения главен иск и с отхвърлената част от предявените
насрещни искове, изразяващи се в заплатена държавна такса, депозит за вещо лице
и адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ПРИЗНАВА на „Т.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Управителя ***,
правото да задържи движима веща -
лек автомобил марка „***”, модел „***”, с ***, цвят зелен, рама № ***, двигател
№ ***, до заплащане на сумата от 54.00 лева, като в полза на Г.С.И. с ЕГН ********** ***, да
се издаде изпълнителен
лист
за предаване владението
на вещта
след представяне
на доказателство
за
заплащане
посочената сума.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок, считано от връчване на съобщението
за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: