РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 23.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в
публичното заседание на дванадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при
секретаря Станислава Стоянова, като разгледа гр. д. №5991 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано
е по предявен от „****. срещу Н.Г.М. иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2631,02
лева, представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер
PLUS-14152103, сключен на 18.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 141.58 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до
20.03.2018г., сумата от 242.14 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 20.03.2018г. до 03.09.2019г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 8198/28.10.2019г. по ч. гр. д. № 15349/2019г. на РС
Варна, на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, във връзка
с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът
приеме, че към момента на подаване на заявлението пред съда, предсрочната
изискуемост по договора за кредит не е настъпила се прави искане за осъждане на
ответника да заплати на ищеца описаните по – горе суми.
Ищецът поддържа, че на 18.11.2016г. между страните е сключен Договор за
потребителски заем с номер PLUS-14152103, по силата на който ищецът е
предоставил на кредитополучателя - ответник сумата от 3200 лева и сумата от
645,12 лева за закупуване на застраховка, а същия – да върне заетата сума,
ведно с лихви на 36 месечни вноски, всяка по 166,21 лева, считано от 20.12.2016
г. до 20.09.2019 г. Посочва се, че заетата сума е усвоена от ответника по банков
път. Твърди се, че ответникът е преустановил плащанията, като към 20.03.2018 г.
са останали неизпълнени 22 вноски по договора за кредит. Поддържа се, че от
този момент са били налице предпоставките на за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, поради което на ответника е изпратено уведомление на
адреса деклариран в чл. 9 от договора. Сочи се, че за неиздължената част от
кредита ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
издадена Заповед за изпълнение № 8198/28.10.2019г. по ч. гр. д. № 15349/2019г.
на РС Варна за процесните суми. Направено е искане за
уважаване на предявения установителен иск,
респективно - на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск. Претендира
се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
На
ответника чрез особен представител
назначен по редна чл. 47 ал. 6 от ГПК е редовно връчен препис от исковата молба
и приложенията към нея. В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът чрез особения си представител е подал
отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на
предявения иск. Оспорват се следните обстоятелства, а именно, че сключването на
процесния договор, че сумата по кредита е усвоена, че
ответницата е подписала Сертификат № PLUS - 14152103 от 18.11.2016 г., Общи
условия за застраховка „Защита на плащанията" на кредитополучателите на
„Кредит Класик", Сертификат № CARD - 14152103 от 18.11.2016 г., Общи
условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни
карти", че на ответницата е представен Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити - Приложение № 2 към чл. 5,
ал.2.от ЗПК от 18.11.2016 г., настъпването на предсрочна изискуемост на
кредита,поради преустановяване на плащанията по горецитирания
договор на 20.02.2018 г., както и че е налице валидно извършена застраховка, за
която са издадени Сертификат № PLUS- 14152103 от 18.11.2016 г., Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията" на кредитополучателите на „Кредит
Класик", Сертификат № CARD -14152103 от 18.11.2016 г., Общи условия за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти" както и
че ищецът е извършил плащане на застрахователната премия в полза на посоченото
като застрахователен брокер лице „Директ Сервисис" ЕАД. Поддържа се, че процесният
договор е нищожен, поради противоречие с чл. 10 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е
спазено изискването текстът му да е с шрифт не по – малък от 12. В условията на
евентуалност на изложените твърдения и оспорвания се излага, че ответникът е
заплатил изцяло задълженията си по договора. Твърди се, че представеният като
доказателство по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити - Приложение № 2 към чл. 5, ал.2. от ЗПК от
18.11.2016 г. не е подписан от ответницата и липсват данни същата да се е
запознала със съдържанието му, поради което счита клаузите уреждащи възнаградителната и мораторна
лихва, както и тези уреждащи правото на кредитора за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита за нищожни. Освен това, по отношение на клаузата
уреждаща възнаградителната лихва в размер от 36,77 %
годишно се изтъква, че противоречи на добрите нрави. Оспорва се подписа
положен за „Клиент" на договора за потребителски паричен кредит от 18. 11.
2016г. и на „застрахован" в Сертификат № PLUS- 14152103 от 18.11.2016 г.,
Общи условия за застраховка „Защита на плащанията" на кредитополучателите
на „Кредит Класик", Сертификат № CARD -14152103 от 18.11.2016 г., Общи
условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
Варненския районен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното:
Предявени са установителни исковете по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86 ЗЗД. Разпределение на доказателствената тежест: По иска чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следното: 1) наличието на валиден договор за предоставяне на потребителски кредит, сключен между него и ответника 2) че е предоставил реално на ответника сумата по отпуснатия кредит; 3) че падежът на задължението за връщане на сумата е настъпил. В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответникът следва да докаже погасяването на претендираните вземания. По иска по чл.240, ал.2 ЗЗД вр. чл.9, ал.1 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, 1) че ответникът е поел задължение за плащане на възнаградителна лихва в твърдения размер; 2) че падежът на задължението за плащане на възнаградителната лихва е настъпил. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнение на задължението си за връщане на заетата сума, като докаже датата на настъпване на изискуемостта на задължението, както и размера на претендираната лихва.
От ищеца е
представен договор за потребителски паричен кредит то 18.11.2016 г. за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване на
кредитна карта PLUS-14152103,
сключен между **** / кредитор/ и Н.Г.М. /кредитополучател/, в който е
уговорено, че се отпуска кредит за потребителски цели в размер на 3200
лв.,който следва да бъде погасен по представен погасителен план на 36 месечни
вноски. В параметрите и условията на договора е посочено, че е дължима
застрахователна премия от 645,12 лв., такса ангажимент-112 лв., месечната
погасителна вноски е в размер на 166,21 лв., общата стойност на плащанията е
5983,56 лв., годишния процент на разходите /ГПР/ е 47,74%, а лихвения процент е
36%. Към договора са приложени сертификат PLUS-14152103
за застраховка по пакет „защита на плащанията“, „злополука“ и „комбинирана
защита“, от които се установява застрахователното покритие и застрахователната
сума по застраховката, като последната зависи от отпусната сума по кредита;
общите условия към застраховката, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. В условията към договора
е посочена банкова сметка ***, по която да бъде преведена усвояваната сума.
Към исковата
молба е представено извлечение по кредит PLUS-14152103,
погасителен план, получени плащания,
разнесени плащания, изготвено от служител на ищеца.
Към исковата
молба е представена „последна покана“, която ищецът е отправил на 12.09.2018 г.
към ответника и в която са посочени дължимите суми по кредита след
преустановяване на плащането на дължимите вноски на 20.02.2018 г., включващи
незаплатени главница, възнаградителна лихва и лихва
за забава. Няма данни и отбелязвания за връчване на поканата.
По делото е
изслушана и приета без възражения от страните
комплексна съдебно почеркова и техничка
експертиза, допусната във връзка с оспорвания истинността на договора за
потребителски кредит от 18.11.2016 г. в частта на подписа за „клиент“, на
сертификат PLUS-14152103 в частта на подписа за „застрахован“ и на
общите условия към застраховка „защита на плащанията“ на кредитополучателите на
„кредит класик“ и към застрахователна програма „защита на плащанията по
кредитни карти“, както и във връзка с възражението на ответника за
недействителност на договора за кредит, тъй като е на шрифт под 12. От
експертизата се установява, че всички документи във връзка с отпускане на
договора за кредит, вкл. посочените по- горе са подписани от едно и също лице и
това лице е Н.Г.М., както и че тя е изписала и буквено-цифровите ръкописни
текстове в документите. Вещото лице е посочило, че след проведен експеримент е
установило, че печатния буквено-цифров принтерен текст в договора за кредит от
18.11.2016 г. е с размер на шрифта „11“.
По делото е
изслушана и приета без възражения съдебно счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява,че с преводно нареждане от 18.11.2016 г. от страна на
ищеца са преведни на Н.М. 3088 лв. по банковата
сметка, посочена от самата нея в „условията към договора“, като разликата до
уговорената в договора за кредит сума в размер на 3200 лв. от 112,00 лв. е
удържана като такса ангажимент, вписана в договора. Вещото лице е изчислило, че
към крайния падеж по договора – 20.11.2019 г. общата неплатена сума е в размер
на 3416,95 лв. включваша 2577,26 лв.- главница,
597,86 лв.- редовна възнаградителна лихва за периода
от 20.05.2018 г.-20.11.2019 г. и 188,07 лв.- мораторна
лихва върху падежирали и неплатени главници за
периода от 08.10.2018 г. / до тази дата дължимите мораторни
лихви са заплатени/ до 20.11.2019 г.,
53,76 лв.-неплатена застраховка
за периода от 20.06.2018 г.-250.08.2018 г. В отговора на задача 7 е
изяснено, че за периода от 20.02.2018 г.-20.03.2018 г. незаплатената възнаградителна лихва е в размер на 0.00 лв. Експертът е
посочил, че по кредита са направени плащания в общ размер от 2634,10 лв. Излага
се, че съгласно документите находящи се при ищеца, е
погасен целия размер на мораторната лихва дължима
върху главницата от 2631,02 лв. към 08.10.2018 г., като за периода след
08.10.2018 г. до 03.09.2019 г. е начислена мораторна
лихва върху главница от 2631,02 лв. в размер на 241,91 лв., а за същия период
начислената мораторна лихва върху главницата от
2571,26 лв. е в размер на 236,96 лв. При съобразяване на направеното плащане,
така както е отнесено от ищеца вещото лице е изготвило три варианта на
останалите като дължими суми, като съгласно вариант 1 – държими
суми без сключване на наказателна лихва общото непогасено задължение е в размер
на 3080,66 лв. и включва главница от 2577,26 лв., редовна договорна лихва за
периода от 20.8.2018 г.-20.11.2019 г.-449,64 лв., застраховка на кредита за
периода от 20.06.2018 г.-20.08.2018 г.-53,76 лв. и мораторна
лихва за периода от 20.03.2018 г.-03.09.2019 г. върху сумата от 2577,26
лв.-381,58 лв.; вариант 2 – дължими суми без включване на редовна лихва – дължимаглвница в размер на 942,22 лв. и мораторна
лихва в размер на 20.03.2018 г.-03.09.2019 г. в размер на 139,51 лв.; вариант 3
– дължима сума само върху усвоената главница от 3200 лв. – 565,90 лв. главница
след приспадане на плащания от 2634,10 лв. и мораторна
лихва от 83,78 лв. за периода от 20.03.2018 г.-03.09.2019 г.
Въз основа на
представените доказателства, съдът намира, че по безспорен начин се установява
наличието на сключен на 18.11.2016 г. договор за потребителски кредит, както и
факта на ползване на сумата по договора за револвиращ
кредит и издаване и ползване на кредитна карта. За да достигне до този извод,
съдът съобразява представените по делото писмени доказателства – вкл.
представените в оригинал договор за кредит и условията по него, общи условията
към него, които са подписани на всяка страница, като съобразно съдебно-почерковата експертиза, на която съдът дава вяра,
като компетентно изготвена, подписът е на посочения в договора кредитополучател
и ответник в настоящото производство. При така събраните доказателства, между
посочените страни по договора е възникнало договорно правоотношение. В условията
към договора е посочено, че отпусната сума се усвоява по банкова сметка, ***,
като именно по този начин сумата от 3088,00 лв. е усвоена от Н.М., което се
установява от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Неоснователно се
явява възражението на ответната страна, че не е получена необходимата преддоговорна информация, доколкото видно от представените
доказателства кредитополучателя е получил
и подписал Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити.
Конкретният
договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му с ДВ бр. 59
от 29.07.2016 г
Съгласно чл. 22
от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В настоящия
казус, процесният договор е сключен в предвидената в
чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно
размера на предоставения кредитен ресурс.
По делото обаче
са събрани доказателства, че договорът е сключен в нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, която
предвижда договорът да е със шрифт не
по-малък от 12. В настоящият случай, след изслушване на експертно заключение се
установява, че шрифта на договора е 11, т.е. в размер по малък от законово
предвидения, което единствено това нарушение води до недействителност на
договора за кредит.
На основание чл.
23 вр. чл. 22 вр. чл. 10,
ал. 1 ЗПК, в този случай кредитодателят губи правото
да получи лихви и разноски по кредита, като следва да му се присъди единствено
чистата стойност на кредита. Изискването на закона за спазване на определена
големина на шрифта се обвързва с гарантиране правата на потребителя, като му се
осигури възможността с полагане на нормални усилия да се запознае със
съдържанието на договора.
В допълнение
съдът намира, че договорът не отговарят по съдържание и на т. 10 от чл. 11, тъй
като не е посочено как е формиран годишния процент на разходите по кредита, който
е посочен само цифрово – 47,74%.
По отношение
действителността на уговорката за заплащане на договорна лихва от 36,77% съдът
намира следното:
Съгласно
установените правила страните имат автономията на волята да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят възнаградителни
лихви като тази възможност е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Съдът е задължен да следи за
спазване на добрите нрави, като в случая с възражение с отговора на исковата
молба е въведено от ответника възражение, че същите са нарушени.
Настоящият състав споделя установената съдебна
практика, според която няма установен универсален критерий кога договорената
лихва е неморално висока и надхвърля границите на нравствено допустимото; че
този въпрос се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразяват
всички доказателства по делото, не само размера на лихвата, но и размера на
валутата по предоставения капитал, срока на ползването, обстоятелствата, при
които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други
условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за
размера й/ напр. Решение 906 от 30.12.2004 година по гр. д. № 1106/2003 година,
II ГО на ВКС, Решение № 1270 от 09.01.2009 година по гр. д. № 5093/2007 г. ГК,
II ГО, ВКС, Определение № 29 от 06.01.2015 година по гр. д. № 3947/2014 г. ГК,
III ГО на ВКС, Определение № 901 от 10.07.2015 година по гр. д. № 6295/2014 година,
ГК, IV ГО, ВКС/. Няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, като
максималният размер на договорната лихва (била възнаградителна
или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването, на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора или отделни негови клаузи. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелствуване на друг и пр. Приема се от
съдилищата, че уговарянето на лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, протоворечи на добрите нрави. Заплащането на възнаградителна лихва следва да се съизмерява
и със стойността на отпуснатия заем, като в конкретния случай е усвоена сумата
от 3120 лв. върху която се начислена договорна лихва в размер на 2138,44 лв. /
формирана като разлика между крайно дължимата сума /5983,56 лв./ и сбора на
отпусната главница / 3200 лв. включваща таксата ангажимент, събрана от
длъжника/ и застрахователната премия /645,12 лв./, която от която се и
претендира в настоящото производство, като с оглед на тези размер на главното
задължение и задължението за договорна лихва представляващо цената за предоставяне
на паричния ресурс, е налице нищожност поради нарушаване на добрите нрави.
Необходимо е да
се добави, че съобразно представения погасителен план не е ясно дали
договорната лихва е начислена единствено на чистата стойност на кредита, т.е.
получената от потребителя сума или и върху предвидените в договора такси и
застрахователни премии, като последното също би нарушило правата на
кредитополучателя, доколкото възнаградителната лихва
се явява цена за ползване на парични ресурс, който всъщност е само получената главница.
При така
изложените доводи, съдът намира, че процесния договор
за кредит е недействителен и кредитополучателя дължи да върне само чистата
стойност на кредита.
По отношение на
предсрочната изискуемост:
Съгласно
трайната практика на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
От представените
по делото доказателства не се установява да е обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от 15349/2019 г. Не са представени доказателства приложената
покана до ответника реално да е достигнало до него.
В случая ищецът
с исковата молба е направил изявление, че в случай, че установителния
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, то го
обявява за предсрочно изискуем с предявяване на исковата молба.
В съдебната
практика се приема, че ако волеизявлението на кредитора се съдържа в исковата
молба по чл. 422 ГПК може да се приеме, че предявяването на иска има характер
на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и
същият се обявява на длъжника с връчването на препис от исковата молба, то
моментът на предсрочната изискуемост ще настъпи с получаването на преписа от
ответника по иска (така и Решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на
ВКС, II т. о.). Това разрешение на въпроса се запазва и при представителство на
ответника от особен представител. В конкретния случай, на осн.
чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 на ответника е назначен особен представител.
Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици. Съдът намира, че изявлението на кредитора, че счита
кредита за предсрочно изискуем, се счита за връчено на ответника по иска с
преписа от исковата молба, на неговия особен представител /в този смисъл е
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, I т. о./
Ето защо следва да се приеме, че кредиторът с
връчване на препис от исковата молба на особения представител е обявил кредита
за предсрочно изискуем. В конкретния случай исковата молба е надлежно връчена
лично на ответника чрез особения представител на 02.01.2021 г.
Доколкото вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
осъдителните искове е достигане от съда до извод за липса на настъпила
предсрочна изискуемост, а съдът прие, че такава е настъпила в хода на процеса,
не се дължи произнасяне по предявените в евентуалност осъдителни искове
Съгласно т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК
размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на
предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този
момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му.
В конкретния
случай обаче, с оглед изводите за недействителност на договора за кредит, ответникът
дължи да върне само чистата стойност на кредита, която възлиза на сумата от
3088 лв.- усвоения размер по кредита. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че длъжникът е направил плащания в общ размер на 2634,10 лв., с
която сума следва да се покрие задължения за главница. Незаплатеният размер на
главницата е 453,90 лв., до който
размер искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния претендиран размер от 2631,02 лева следва да се
отхвърли.
Исковете за лихви – за сумата от
141.58 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 20.02.2018г. до 20.03.2018г. и сумата от 242.14 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 20.03.2018г. до
03.09.2019г. следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода
на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената респ.
отхвърлената част от исковете.
Ищецът е доказал
заплащане на разноски – 1135,82 лв. –държавна такса,350 лв.- депозит за ССчЕ, 300 лв.- депозит за особен представител на ответника,
а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП съдът определя 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца – 115,84
– разноски в исковото производство.
Ответникът е бил
представляван от особен представил, като не е сторил разноски, които да следва
да му бъдат възстановени от насрещната страна.
По искане на
особения представител на ответника е допусната съдебно-почеркова
експертиза, за изготвянето на която е заплатено възнаграждение на вещото лице в
размер на 300 лв. от бюджета на съда, доколкото особените представители не
внасят такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК. Заплатените от
бюджета на съда разноски също следва да се разпределят съразмерно съобразно
изхода на спора, като ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата от 260,77
лв., а ответникът 39,23 лв.
С оглед даденото задължително
тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно
разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното
производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос.
Ищецът е сторил разноски в размер
на 60,29 лв.- държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, като съразмерно в уважената част от исковете, следва да се
присъди сумата от 14,42 лв.- разноски в
заповедното производство.
Ответникът не е
сторил разноски в заповедното производство.
По изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Г.М., ЕГН: **********, , адрес: *** дължи на ищеца Б****,
със седалище и адрес на управление:***4, ***, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 вр. с чл. 9 ЗПК сумата 453,90 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-14152103, сключен на
18.11.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която суми
е издадена
Заповед за изпълнение № 8198/28.10.2019г. по ч. гр. д. № 15349/2019г. на РС
Варна,
като ОТХВЪРЛЯ
предявения
иск за главница за разликата за сумата над уважения размер от 453,90 лв. до
пълния претендиран размер от 2631,02 лева, и изцяло
предявените искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.240, ал.2 ЗЗД вр.
чл.9, ал.1 ЗПК и чл.86 ЗЗД за сумата от 141.58 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.02.2018г. до
20.03.2018г., сумата от 242.14 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 20.03.2018г. до 03.09.2019г.,
ОСЪЖДА Н.Г.М.,
ЕГН: **********, , адрес: *** да заплати
на ****, със седалище и адрес на управление:***4, ***, сумата 115,84
лв. – разноски
в исковото производство и сумата от 14,42
лв.- разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ***,
със седалище и адрес на управление:***4***
да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 260,77 лв. – разноски за
депозит за възнаграждение на вещо лице, заплатено от бюджета на съда.
ОСЪЖДА Н.Г.М.,
ЕГН: **********, адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Варна сумата от 39,23
лв. – разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице, заплатено от
бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Препис
от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: