Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1996 Година
2021, 27.10. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 29.09.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря К. Р. и при участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ к. адм. дело номер
1832 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени две
касационни жалби срещу Решение №839/21.04.2021г. по адм. дело №2828/2020г. на
Административен съд – Пловдив, ХIII състав, с което е осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София/ГДИН/ да заплати на С.И.М.
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3774 лева за периода
от 09.02.2019г. до 03.11.2020г. и е отхвърлена претенцията до пълния й размер
от 50 000 лева. Със същото решение е отхвърлено искането на ГДИН за
присъждане на разноски.
Първата касационна жалба е
подадена от С.И.М. чрез адв.С., като се твърди неправилност на съдебното
решение като постановено в противоречие с материалния закон, необоснованост и
съществени нарушения на съдопроизводствените действия – касационни основания по
чл.209 т.3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща
отхвърления размер на предявения иск и вместо него да постанови друго по
същество, с което да се осъди ГДИН да заплати пълния предявен размер.
Възражения са изложени и досежно липсата на произнасяне по претендираните лихви
и разноски, като се иска същите да бъдат присъдени.
Ответникът по тази касационна
жалба - ГДИН – София не изразява становище по допустимостта и основателността
й.
Втората касационна жалба е
подадена от ГДИН – София, чрез процесуален представител юриск.Ч., който обжалва
решението в частта, с която дирекцията е осъдена да заплати на С.И.М.
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3 774 лева. В жалбата
са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно и
необосновано - касационни основания по чл.209 т.3 АПК, поради което моли да
бъде отменено в обжалваната му част и бъде отхвърлен предявеният иск,
алтернативно прави искане решението да бъде изменено, като присъденото
обезщетение бъде намалено до 500 лева. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по тази касационна
жалба – С.И.М. не изразява становище по допустимостта и основателността й.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на подадена
касационна жалба от М. и основателност на подадена от ГДИН касационна жалба.
Алтернативно счита решението за правилно и законосъобразно и като такова се
иска да бъде оставено в сила.
Пловдивският
административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в
съвкупност наведените с жалбите касационни основания, намира за установено
следното.
Касационните жалби са предявени
от надлежни страни, за които решението в обжалваните части е неблагоприятно за
тях, подадени са в срок, поради което са ДОПУСТИМИ за разглеждане по същество.
Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Производството по адм. дело
№2828/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХIII състав се е развило по искова
молба на С.И.М. против ГДИН за присъждане на обезщетение в размер на 50 000
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане, за неимуществени вреди, за понесени от ищеца болки
и страдания, вследствие на поставянето му при нечовешки и унизителни условия в
Затвора - гр.Пловдив за периода от 08.10.2018г. до 03.11.2020г. включително.
С оглед обстоятелствата,
изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е
дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените
такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е
изяснил фактическата обстановка.
С обжалваното решение съдът,
след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е
стигнал до извод, че така предявеният иск е частично доказан и основателен.
За да стигне до този резултат,
от фактическа страна съдът е установил, че съгласно приложена по делото
справка, за исковия период М. е бил настанен в Затвора –
Пловдив в следните спални помещения: от 09.02.2019г. до 26.02. 2019г. в Приемно
отделение - ОП1; от 26.02.2019г. до 05.11.2019г. на Пост №2, стая №72; от
05.11.2019г. до 03.12.2019г. на Пост №2, стая №82 и от 03.12.2019г. до
31.12.2020г./погрешно посочено като „…до до 3.12.2020г.“/ на Пост №2, стая №72.
Всяко спално помещение е обзаведено със стандартно легло и шкаф за всеки един
от настанените, във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел, като
лишените от свобода имат неограничен достъп до тях, отоплението се осигурява
посредством централно парно отопление, проветряването на стаите е по желание на
настанените там, хигиената в спалните помещения е отговорност на лишените от
свобода, за което им се осигуряват хигиенни материали. Констатирано е също
така, че според постъпило становище, всички възникнали и докладвани повреди по
материалната база на Затвора -Пловдив се отстраняват своевременно в
технологични срокове.
От справка от 21.01.2021г. е
установено, че през периодите на пребиваване в Затвора – Пловдив, М. е имал
постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода, всеки от лишените
от свобода е получил спално бельо и постелен инвентар, като грижата за тяхната
чистота е на лишените от свобода и се изпира по утвърден график. Съгласно
приложени по делото протоколи за извършени услуги в Затвора - Пловдив е било
извършвано обезпаразитяване и дезинсекция. А съгласно медицинско становище от
01.02.2021г., в Затвора – Пловдив липсва медицинско досие на ищеца, същият е
посещавал МЦ с цел да започне работа като санитар, както и за прегледи от
различно естество - главоболие, киселини, настинка и др. леки простудни
заболявания. След извършен преглед от д-р Б. на ищеца му е била поставена
диагноза „Параноидна шизофрения“, като към медицинското становище са приложени
заверени преписи от амбулаторен лист и прегледи от медицински журнал. Обсъдени
са показанията на разпитания по делото свидетел С.
С оглед така установените
данни, решаващият съд е приел, че помещенията, които е обитавал М. при
изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 09.02.2019г. до 03.11.2020г./датата
на предявяване на исковата молба/ са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща вода, осигурен е бил и пряк достъп на дневна светлина и
възможност за проветряване. През значителна част от престоя си обаче лицето е
обитавало помещения, в които за всеки от лишените от свобода, не е била
осигурена площ от минимум 4 кв. м. От твърденията на ищеца и от свидетелските
показания съдът е приел, че тези помещения са с лоши битови и хигиенни условия,
независещи от лишените от свобода, настанени там. Съдът е приел за доказано и
наличието на паразити - дървеници и хлебарки в този период, въпреки извършените
дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Като недоказано обаче е прието
твърдението на ищеца, че не му е било осигурено адекватно медицинско лечение,
тъй като от приложените писмени доказателства/медицински документи и журнал/ се
установява, че на М. са му били извършени над 30 медицински прегледа и
осигурено съответното лечение.
Въз основа на така приетото,
решаващият съд е заключил, че са налице незаконосъобразни бездействия от страна
на служителите на ГДИН само по отношение на конкретно установените и доказани
факти по делото, като по този начин е достигнал до извода, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС и съобразявайки се с продължителността, характера и интензивността на
претърпените от М. неимуществени вреди и отражението върху психическото му
здраве, и съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД е определил обезщетение в размер
на 3774 лв.
Решението на съда е валидно,
допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на
исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.
Видно от мотивите на съдебния
акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. Неоправдано
в тази връзка е оплакването в касационната жалба на ГДИН, че съдът не е
изследвал наличието на вреди и причинно-следствена връзка между лошите условия
и твърдените вреди от ищеца, т.е., не е приложил елементите от фактическия
състав на чл.1 ЗОДОВ и решението по тази причина се счита за необосновано. В
случая съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято
юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл.5 ал.4 КРБ/, а за
защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по
чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги е посочил изрично.
С оглед изложеното, като взе
предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото
по чл.3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът
е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без
наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно е определен и размерът
на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства.
В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, характерът,
видът и изражението на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите
нематериални блага и интереси на ищеца.
Доводите, наведени в
касационната жалба на М., са идентични с тези, наведени и пред
първоинстанционния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил.
От страна на касационния
жалбоподател ГДИН също са направени възражения, които освен, че носят бланкетен
характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са идентични с
възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като съдът е
направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата
инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Касационната жалба на М. в
частта, с която се оспорва решението, досежно липсата на произнасяне по
претендираните лихви и разноски и се иска същите да бъдат присъдени,
представляват по съществото си искане за допълване и съответно изменение на
решението в частта по разноските, по които искания компетентен да се произнесе
е съдът, който е постановил решението, а именно Административен съд – Пловдив,
ХIII състав.
Поради това, производството по касационната жалба на С.И.М. в тази й част
следва да бъде изпратено на Административен съд – Пловдив, ХIII състав за произнасяне по реда
на чл.176 АПК и чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК.
Консеквентно това обосновава и
изводите на настоящия състав за неоснователност на касационните жалби. По
изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора не следва
да бъдат присъждани разноски на страните по делото.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№839/21.04.2021г., постановено
по адм. дело №2828/2020г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХIII състав.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Пловдив, ХIII състав за произнасяне по исканията с правно основание
чл.176 АПК за постановяване на допълнително решение и по чл.248 ал.1 ГПК във
връзка с чл.144 АПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за
разноските.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.