Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 11.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд, седми граждански състав, на девети октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
при
секретар Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията М.Димитрова
гражданско дело № 8232 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, с която са предявени осъдителни искове срещу М.К.Т., ЕГН **********,***,
както следва: 1/ с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за
сумата 2302,76 лв. – главница, неплатена част от заетата сума по Договор за
кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот № НL
18551/06.03.2007 г., сключен за сумата 6460 лв., усвоен на 13.03.2007 г. и на
19.03.2007 г.; 2/ с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД вр.
чл.7 от Допълнителното споразумение от 30.11.2010 г. за сумата от 154,34 лв. –
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 13.06.2018 г. /датата на
първата просрочена вноска/ до 15.10.2018 г. /датата на обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита/; 3/ с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.4, т.2 във вр. с чл.10, т.2 от Договор за кредит № НL
18551/06.03.2007 г., за сумата 120 лв. – годишни такси за управление в размер
на 0,1% върху размера на непогасената главница; 4/ с правно основание чл.78 от ЗЗД във вр. чл.10, т.3 от Договор за кредит № НL 18551/06.03.2007 г., за сумата
от 92,39 лв. – разноски по кредита, дължими за периода от 28.08.2017 г. до
05.12.2018 г. за събиране на вземането – връчване на покана за изпълнение
/предсрочна изискуемост/ чрез ЧСИ Милкана Македонска; 5/ с правно основание
чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава /мораторна лихва/ в размер на 106,15 лв.
за периода от 13.07.2018 г. /датата на допускане на забава на погасителна
вноска/ до 05.12.2018 г. /датата преди подаване на исковата молба/. Претендират
се и направените в настоящото дело разноски.
В
исковата молба се твърди, че по сключен договор за потребителски кредит
ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в размер на 6460 лв., а
ответникът се е задължил да я върне съобразно уговорените условия за погасяване
за 180 дни, считано от датата на разкриване на заемната сметка, платими на
равни /анюитетни/ месечни вноски по 77,53 лв. всяка, заедно с възнаграждението
за ползване на сумата в размер на сбора от БЛП за жилищен кредит 7 % плюс договорна
надбавка от 5 пункта или 12% общо, както и годишни такси за управление в размер
на 0,1% върху размера на непогасената главница, за всяка година, а при
просрочие на погасителните вноски или предсрочна изискуемост на кредита
ответника дължи сбора от лихвата по редовната главница плюс надбавка 10 пункта.
Между страните било сключено допълнително споразумение от 30.11.2010 г., с
което е преоформена сумата на съществуващи просрочия за главница, лихви и
такси, чрез напрупването им към усвоената и неплатена главница, въведен
12-месечен срок за погасяване на общия дълг, с равни месечни вноски от 47 лв.
Твърди, че поради забава в плащанията на ответника на пет вноски за периода от 13.06.2018 г. до
13.10.2018 г. са обявени за предсрочно изискуеми вземанията по кредита на
15.10.2018 г., за което ответника бил уведомен и му е връчена покана за
изпълнение чрез ЧСИ Милкана Македонска, но не изплатил дължимите суми, поради
което дължи и обезщетение за забава в размер на 106,15 лв. за периода от
13.07.2018 г. /датата на допускане на забава на погасителна вноска/ до
05.12.2018 г. /датата преди подаване на исковата молба/.
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил
писмен отговор от назначения му особен представител адв. Р. Христова, с който
се оспорват исковете изцяло, позовава се на изтекла тригодишна давност, както и
на нищожност на клаузите за приложим лихвен процент, който е посочен за жилищни
кредити, а кредита по договора е потребителски, счита нищожна клаузата, която
позволява едностранно вдигане лихвения процент от банката, както и размера на
претендираните лихви за забава, определени над законодателно определения с ПМС
размер ОЛП +10%.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност,
прие за установено от фактическа страна, следното:
От
писмените доказателства – Договор за кредит за ремонт/подобрения на недвижим
имот № НL 18551/06.03.2007 г., допълнително споразумение от 30.11.2010 г. и
погасителен план към него, покана за изпълнение, връчена чрез ЧСИ Милкана
Македонска и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че:
С Договор
за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим имот № НL 18551 от 06.03.2007
г., „Българска пощенска банка „АД предоставя на М.К.Т. кредит в размер 6460 лв.
за извършване на ремонт и/или подобрения на недвижим имот, находящ се в гр.
Русе, к-с Локомотив, ***, ап. № 1. Съгласно чл. 2 ал. 1 разрешения кредит се усвоява
по сметка на кредитополучателя на два транша: 60 % или сумата 3876 лв. след
представяне на акт за договорна ипотека, който да служи за обезпечение на кредита;
40 % или сумата 2584 лв. след писмено искане за усвояване, след осъществен
контрол от Банката за хода на ремонтните работи. В чл. 3 е уговорена годишната
лихва, която е в размер на сбора от БЛП за жилищен кредит 7 % плюс договорна
надбавка от 5 пункта или 12 % общо, а в чл. 3 ал.2 при просрочие на погасителните
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита е уговорена лихвата,
която дължи кредитополучателя, представляваща сбора от лихвата по редовната
главница плюс надбавка 10 пункта. Съгласно чл. 4 от Договора кредитополучателят
заплаща на банката: 0.75 % - такса за управление върху усвоения кредит, както и
0.1 % - годишна такса управление за всяка година върху размера на непогасената
главница и 10 лв. еднократна такса при подаване на молба за кредит. Срокът на
погасяване на кредита включително с дължимите лихви е уговорен в чл. 5, който
е 180 месеца, като в чл. 6 са уговорени месечните вноски равни /анюитетни/ по
77,53 лв., включващи лихва и главница. Изготвен е погасителен план, който е неразделна
част от Договора, като първата погасителна вноска е с падеж 13.04.2007 г. и
последна вноска 13.03.2022 г. Съгласно чл.18 при непогасяване на три
последователни вноски изцяло и частично от кредитополучателя, то целия остатък
по кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от падежа на последната
вноска.
От заключението
на вещото лице се установява, че кредитът в размер на 6460 лева е усвоен от
ответника, както следва: на 13.03.2007 г. сумата 3876 лв., с превод по личната
му сметка и на 19.03.2007 г. сумата 2584 лв., с превод по личната му сметка,
общо усвоения размер е 6460 лв., съгласно уговореното в чл. 2 ал. 1 от Договора.
Погасяването на кредита се извършва по банков път, като от личната разплащателна
сметка на Милев К.Т., разкрита в същата банка на падежа на месечните вноски са
теглени сумите за покриване на задължението.
За периода от 13.04.2007 г. до 30.11.2010 г. ответника
е погасил 536,39 лв. главница и 2907,91 лв. възнаградителна лихва, както и заплатил
такса 97,28 лв. Поради нередовното обслужване на кредита страните по Договора
сключват Допълнително споразумение от 30.11.2010 г., с което съгласно се
съгласяват да предоговорят съществуващите задължения общо 6323,12 лв., от които
5861,60 лв. главница, 62,01 лв. просрочена главница, 309,81 лв. просрочена
редовна лихва, 89,70 лв. просрочени такси, като всички плащания след приспадане
на внесената сума се натрупват към редовната усвоена и непогасена част от
главницата по първоначалния кредит, въведен е 12-месечен период на облекчено
погасяване по 47 лв. /само възнаградителна лихва/, като е изготвен и нов
погасителен план с одобрен размер на кредита 6905,79 лв. /представен по делото
на л. 12-16/. Съгласно заключението на вещото лице ответникът е заплатил до
28.05.2018 г. общо сумата 15 242,06 лв., от която 4603,03 лв. главница, 9196,61
лв. възнаградителна лихва, 148,30 лв. лихва за просрочие и 1294,12 лв. такса.
Кредитополучателят преустановява плащането на кредита и изпада в просрочие с
вноските от 13.06.2018 г., 13.07.2018 г., 13.08.2018 г. и 13.10.2018 г., като
на 15.10.2018 г. банката е обявила на осн. чл. 18 ал. 1 от Договора вземанията
за предсрчно изискуеми и е изпратила покана за изпълнение на ответника за
сумата общо 2651,90 лв., от която главница 2302,76 лв., договорни лихви 168,75
лв., такси и застраховки 180,39 лв. за което ответника бил уведомен чрез ЧСИ
Милкана Македонска, по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК със залепване на уведомление
на постоянният му и настоящ адрес.
Въз
основа на така установените факти, Русенският районен съд, като съобрази
приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, по чл.
78 от ЗЗД и по чл.86 ЗЗД.
Между страните по делото не е спорно, а и от
приложения от ищеца като доказателство документ се установява, че на 06.03.2007
г., между ответника и „Юробанк България“АД /с предишно наименование „Българска
пощенска банка“АД/ е бил сключен валиден писмен договор за заем. В него е
посочено основанието му и лицето, на което ще бъде приведена сумата. Не се
спори за реалното й усвояване. Като възражение с отговора на исковата молба, процесуалният
представител на ответникът е въвел твърдение за липса на обявена по съответния
ред предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, изтекла тригодишна
давност и неравноправни клаузи за размера на лихвата и нищожни такива.
С т. 18 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че
предсрочната изискуемост на вземане
произтичащо от банков кредит представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните
и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. По делото не се спори относно липсата на
плащане на дължимите вноски по погасителен план, т.е по обективния факт на
неплащането. По делото е установено, че банката е изпратила до длъжника покана
чрез ЧСИ със съобщение съдържащо ясно и недвусмислено изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост. Съдът приема, че
редовно е всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в
37 - 49 от ГПК. (В този смисъл Решение № 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1877/2010 г., Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г.;
Решение № 229 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 956/2012г.).
Процесното
вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора за заем, а за
вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В този смисъл е и константната
съдебна практика, /решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 110/2011
г.,4-то г.о ГК/. Съгласно решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по
гр.д.№523/2011 г.,3-то г.о ГК при договора за заем е налице неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителните вноски не превръща договора в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради
което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Съобразно
съдебната практика, за разлика от периодичните плащания, при които отделните
задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни
задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски
отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на
отделни части. По отношение началния момент на давността следва да се съобрази
разпоредбата на чл.430, ал.1 ТЗ, съгласно която с изтичане на срока по кредита
кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената договорна
лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент
започва да тече давността по чл.114 ЗЗД, като приложим е общия петгодишен
давностен срок по чл.110 ЗЗД/решение №261 от 12.07.2011 г. на ВКС по
гр.д.№795/2010 г.,4-то,г.о.,ГК,Решение №28 от 05.04.2012 г.на ВКС по гр.д.№523/2011
г.,3-то г.о,ГК/. В процесния случай периодът на погасителния план изтича в
бъдещ момент-13.03.2022 г., но е настъпила предсрочна изискуемост с обявяването
й на ответника на 15.10.2018 г. С оглед горното, възраженията на ответника,
чрез процесуалния му представител, за погасяване на задълженията поради изтекла
давност след сключване на споразумението 30.11.2010 г. за главници и лихви се
явява неоснователно. Видно от заключението на вещото лице ответникът е правил
вноски до 28.05.2018 г. вкл., с което е признавал вземането и прекъсвал
давността многократно.
Спорен
по делото въпрос е за валидността на договора за заем в частта му относно
уговорената възнаградителна лихва, като процесуалния представител на ответника
възразява, че са нищожни, клаузите за приложим лихвен процент, който е посочен
за жилищни кредити, а кредита по договора е потребителски, счита нищожна
клаузата, която позволява едностранно вдигане лихвения процент от банката,
както и размера на претендираните лихви за забава, определени над законодателно
определения с ПМС размер ОЛП +10%.
Според
приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на ВКС,
противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща 3-кратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната
лихва е уговорена по обезпечено задължение/какъвто е процесния случай/-
надвишаващата 2- кратния размер на законната лихва, определен с акт на
МС/съответнто ПМС/ ОЛП +10%. В процесния случай задълженията по договора за
кредит са обезпечени с ипотека, като уговорената възнаградителна лихва е посочена
в размер на сбора от БЛП за жилищен кредит 7 % плюс договорна надбавка от 5
пункта или 12 % общо, а в чл. 3 ал.2 при просрочие на погасителните вноски,
както и при предсрочна изискуемост на кредита е уговорена лихвата, която дължи
кредитополучателя, представляваща сбора от лихвата по редовната главница плюс
надбавка 10 пункта, като между страните изобщо не е въведена клауза за ГПР,
нито е посочен размера на ГПР по договора за кредит, а нотариалния акт за
учредяване на договорна ипотека върху имот не е представен по делото. Поради
което клаузата от договора за заем и допълнителното споразумение към него,
предвиждаща задължение за ответника за заплащане на възнаградителна лихва е
нищожна като накърняваща добрите нрави, тъй като чрез нея се излиза извън
целения от възнаградителната лихва резултат, изразяващ се във възнаграждение за
предоставеното ползване на парични средства, и се стига до неоснователно
обогатяване на заемателя. Съгласно императивната норма на чл.26, ал.4 от общия
закон/ЗЗД/, тази договорна клауза следва да бъде заменена от повелителните
правила на закона, като се приеме, че
дължима е единствено и само законната лихва.
Следва
да се отбележи, че същата е вече платена, като съгласно заключението на вещото
лице в случая ответникът е заплатил до
28.05.2018 г. общо 15 242,06 лв., за главница лихви и такси. А съгласно
договора за заем върху заемната сума от общо 6 460 лв., със срок от 180
месеца, с равни месечни вноски от по 77,53 лв. ответника е следвало да заплати общо за главница и лихва сумата 13 955,40 лв. до 13.03.2022 г., от които след като се
приспадне главницата 6460 лв. се установява, че договорената лихва аритметически
пресметната е в била размер на 7495,40 лв. или по 41,64 лв. месечно. След като
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 15.10.2018 г., възнаградителната
лихва до тази дата или за 138 месеца по 41,64 лв. месечно е 5746,47 лв. като
заедно с главницата от 6460 лв. възлиза на общо 12 206,47 лв., които вече
са заплатени от ответника, като се установява, че са надвнесени 1593,17 лв. от
договорените лихви, а главницата е напълно погасена, както и дължимите такси.
Съдът
приема, че ответника е доказал заплащането на парична сума в размер на 15242,06
лева, представляваща сбора от вноските по първоначално уговорения погасителен
план и сбора от вноските след едностранната промяна на базовия лихвен процент
от банката с допълнително споразумение, в която насока съдът взе предвид
заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. Съдът приема, че
ищцовото дружество не е доказало наличието на основание да получи претендираните
парични суми в по-висок размер спрямо уговорената по първоначалния погасителен
план. По изложените по-горе съображения съдът приема, че клаузите, които
позволяват на банката едностранно да променя базовия лихвен процент, както и
Тарифата си и да рефлектира върху съдържанието на договорната връзка се явяват
недействителни поради липса на конкретно посочени обективни критерии, при които
се реализира тази промяна.
По
изложените съображения съдът намира исковите претенции за неоснователни и
недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на спора ответникът има право на разноски, но същия не е направил
такива и не следва да му се присъждат.
Мотивиран
така, съдът:
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от “Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
срещу М.К.Т., ЕГН **********,***, к-с Локомотив, ***, ап. № 1 искове, както
следва:
1/ с
правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД за сумата 2302,76 лв. –
главница, по Договор за кредит за извършване на ремонт/подобрения на недвижим
имот № НL 18551/06.03.2007 г., сключен за сумата общо 6460 лв.;
2/ с
правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД вр. чл.7 от
Допълнително споразумение от 30.11.2010 г. за сумата от 154,34 лв. – договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 13.06.2018 г. до 15.10.2018 г.;
3/ с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.4, т.2 във вр. с чл.10, т.2 от
Договор за кредит № НL 18551/06.03.2007 г., за сумата 120 лв. – годишни такси
за управление в размер на 0,1% върху размера на непогасената главница;
4/ с
правно основание чл.78 от ЗЗД във вр. чл.10, т.3 от Договор за кредит № НL
18551/06.03.2007 г., за сумата от 92,39 лв. – разноски по кредита, дължими за
периода от 28.08.2017 г. до 05.12.2018 г. за събиране на вземането – връчване
на покана за изпълнение /предсрочна изискуемост/ чрез ЧСИ Милкана Македонска;
5/ с
правно основание чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава /мораторна лихва/ в
размер на 106,15 лв. за периода от 13.07.2018 г. до 05.12.2018 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/