Р Е Ш Е Н И Е
№……………/………..2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Г.
Наказателен
състав
На 10.06.2020г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от
съдия Ангелов АН Дело № 73 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № ***************
от 12.02.2020г. на Ж.Н.М.– Началник на Отдел „О.д.” – П. в ЦУ на НАП, съгласно
Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018г., с което на ЕТ „И.**-И.Т.” – с.О., общ.Г., ЕИК: **********, представлявано от И.Д.Т.
с ЕГН **********, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер 700 /седемстотин/ лева, за нарушение
по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си, жалбоподателят – чрез пълномощник,
излага твърдения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление и моли същото да бъде отменено. В с.з. не се явява, чрез
пълномощник изразява становище, че поддържа жалбата, желае съдът да измени НП,
като намали наложеното административно наказание до минималния размер.
Претендира за разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
жалбата срещу него да бъде отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.С.З., ТО – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: Наказателно
постановление № ************ – 2 /два/ броя, ведно с Известие за доставяне;
АУАН № F507745/12.09.2019г.;
Протокол за извършена проверка в обект от 16.08.2019г.; Отчет департаменти,
дневен отчет от служебен бон; Детайлен отчет на фискална памет от 16.08.2019г.,
фискален бон; Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на изпълн.директор
на НАП, договор за правна защита от 25.03.2020г., фактура № 263/25.03.2020г.,
отчет по сметка от 25.03.2020г., списък на разноски по делото на адв.П.К. ***, и списък на разноски от НАП.
Бяха разпитани в качеството на свидетели: Е.П.С. - съставила АУАН, В.К.Б. и Г.С.Ф. –
свидетели по АУАН.
След преценка
поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал,
доводите и становищата на страните, РС - Г. намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
От фактическа
страна
На 12.09.2019г. от Е.С. – Инспектор по приходите в НАП,
е съставен АУАН № F507745 срещу ЕТ „И.**-И.Т.” – с.О., общ.Г.,
ЕИК: **********, представлявано от И.Д.Т. с ЕГН **********, за това че при извършена проверка на 16.08.2019г. на обект – сервиз-магазин
за авточасти, находящ се в с.О., общ.Г., ул.“М.“ № *, стопанисван от ЕТ „И.**-И.Т.” ЕИК: *********, е констатирано, че ЕТ „И.**-И.Т.” с ЕИК: *********, в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби, чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба.
За извършената контролна покупка
в 11:25 ч. на 16.08.2019г., на 1 /един/ литър масло за автомобил 10/40 на
стойност 8 /осем/ лева, заплатени от ОП Е.П.С., проверяващ преди легитимация,
не е издадн ФКБ от наличното в обекта и въведено в
експлоатация ФУ: модел “T.” с ИН на ******** и ИН на ФП *******, нито от
кочан с ръчни касови бележки.
При проверката е установена
положителна разлика между разчетената касова наличност и фактическата такава в
размер на 8 /осем/ лева. Неиздаването се потвърждавало и от получената
положителна разлика в размер на 8 /осем/ лева.
Нарушението е установено и документирано с ПИП
№ сер. АА*****************
Извършеното нарушение е довело
до неотразяване на приходи.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението като
такова по чл.3, ал.13 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
И.Д.Т. с ЕГН ********** подписал съставения АУАН и
получил срещу разписка препис от него. В него той отразил: „имам възражения по
отношение съдържанието на акта”. В законоустановения тридневен не били
направени възражения по АУАН.
Въз основа на
АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № № ************* от
12.02.2020г. на Ж.Н.М.– Началник на Отдел „О.д.” – П. в ЦУ на НАП, съгласно
Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17
от 17.05.2018г., с което на ЕТ „И.**-И.Т.” – с.О., общ.Г.,
ЕИК: *********, представлявано от И.Д.Т. с ЕГН **********, на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер 700 /седемстотин/ лева, за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006г., вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС. АНО е приел и отразил в НП, че нарушението е за първи път.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Е.П.С., В.К.Б. и Г.С.Ф., както и от
приетите по делото писмени доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност.
От правна страна
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаването на атакуваното наказателно постановление /НП/ са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП, нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е извършено.
И актосъставителят, и наказващият орган са посочили, че нарушението е по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС. В случая, водеща е разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, която предвижда, че "всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.".
Същевременно, обвръзката с чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. има за цел да конкретизира задълженото в конкретния случай, лице. Санкционната разпоредба на чл.185, ал.1 от ЗДДС предвижда административно наказателна отговорност за всяко лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, какъвто, именно, е настоящият случай.
Съдът намира, че е осъществен състава на нарушението по чл.3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
От обективна страна – от ЕТ „И.**-И.Т.” – с.О., общ.Г.,
ЕИК: ********* - в качеството си на задължено лице по чл.3, ал. 1 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г. в обект: сервиз-магазин
за авточасти, находящ се в с.О., общ.Г., при направената контролна покупка в 11:25 ч. на
16.08.2019г., на 1 /един/ литър масло за автомобил 10/40 на стойност 8 /осем/
лева, заплатени от ОП Е.П.С., проверяващ преди легитимация, не е издаден ФКБ от
наличното в обекта и въведено в експлоатация ФУ: модел “T.” с ИН на **********
и ИН на ***********, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на
изискванията на НаредбаН-18 на МФ.
От субективна страна, съдът намира, че в случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлява субективно отношение на нарушителя към извършеното административно нарушение.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат оборота на пари и документи съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно, за които Законодателя е предвидил налагане на санкция.
Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. че случая не може да се квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба.
Съдът счита, обаче, че наложената санкция на търговеца не е съобразена с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, тъй като същата се явява несправедлива по размер, поради несъответствие с тежестта на извършеното нарушение. По преписката липсват каквито и да било мотиви от страна на АНО, които да обусловят определяне на размер на имуществената санкция различен от минималния. Тук е мястото да се отбележи, че съдът не споделя становището на процесуалния представител на АНО, че грубото поведение на физическото лице - търговец – при извършването на проверката на 16.08.2019г. изразяващо се най-малкото в не оказване на съдействие е основание било основание за налагане на санкция в по – висок размер. В случая се касае за безвиновна отговорност на юридическо лице, поради което и не може да се обсъжда въпросът за вината му, доколкото същата представлява субективно отношение на нарушител към извършено административно нарушение. Именно, поради тази причина /че се касае за ЮЛ/, Законодателят - в разпоредбата на чл.185 от ЗДДС е предвидил различни по вид и размер наказания за юридически лица и физически лица. Абсурдно е при налагане на наказание „имуществена санкция” на юридическо лице, /където се касае за обективна, „безвиновна” отговорност/, размерът на санкцията да зависи от поведението на физическото лице.
Съдът като съобрази, че не са констатирани други нарушения в търговския обект и като отчете липсата на доказателства за други осъществени нарушения от жалбоподателя преди настоящата проверка, счита, че наказателното постановление следва да бъде изменено като се намали размера на наложената санкция от 700 лева на 500 лева, който се явява съответен на целите на наказанието, визирани чл.12 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде изменено в посочения смисъл.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на страните следва да се присъди адвокатско, респ. юрисконсултско възнаграждение в съответен размер, като се съобрази уважената, респ. отхвърлена част от претенцията за всяка от страните, като след извършване на съответните аритметични изчисления, съдът намери, че при претендирано адвокатско възнагражение от 360 лева с ДДС, което е съобразено със законоустановените изисквания, при този изход на производството на дружеството – жалбоподател се дължи възнаграждение в размер на сумата от 257,14 лева с включен ДДС. Що се отнася до юрисконсулското възнагражение за ТД на НАП – С.З., което при потвърждаване на НП, би възлизало на сумата от 80 лева (доколкото делото не се отличава с правна и фактическа сложност ), при сегашния развой на производството, съдът намира, че следва да присъди сума в размер на 57 лева.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд – Г.
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ************* от
12.02.2020г. на Ж.Н.М.– Началник на Отдел „О.д.” – П. в ЦУ на НАП, съгласно
Заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ************
от 17.05.2018г., с което на ЕТ „И.**-И.Т.” – с.О., общ.Г., ЕИК: *********, представлявано от И.Д.Т.
с ЕГН **********, на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер 700 /седемстотин/ лева, за нарушение
по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г., вр.
чл.118, ал.1 от ЗДДС, в частта на наложеното наказание, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „имуществена санкция” на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА ТД на НАП – С.З. да заплати на ЕТ „И.**-И.Т.” – с.О., общ.Г., ЕИК: *********, представлявано от И.Д.Т. с ЕГН **********, сумата от 257,14 лева /двеста петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/ с включен ДДС, сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЕТ „И.**-И.Т.” – с.О., общ.Г., ЕИК: *********, представлявано от И.Д.Т. с ЕГН **********, да заплати на ТД на НАП – С.З., сумата от 57 /петдесет и седем/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението пред Административен Съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ /Хр. Ангелов/